Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 21.10.2019
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На втори
октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 455 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото
дружество – „Е.Б.Е.“ АД *** твърди, че на 18.01.2019г. подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд
Карлово за вземанията си към Е.Х.Д.. По входираните документи било образувано
ч.гр.д. № 68/2019г. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което дружество подава настоящата искова молба, на основание чл. 415, ал. 1,
т.2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Твърди, че
„Е.Б.Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.
98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите
си при публично известни общи условия. Действащите Общи условия през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия, същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството. Съгласно чл. 94а от ЗЕ, крайният снабдител осигурявал снабдяването
с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг
доставчик. До този момент ответницата не упражнила правото си на промяна на
доставчика на електроенергия. Е.Х.Д. като физическо лице имала качеството на
битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката и била присъединен на ниво ниско напрежение, видно от
представените по делото фактури.
По силата на
чл. 7, т. 1 от Общите условия, ищцовото дружество поело задължение да снабдява
с електрическа енергия обект на ответницата с ИТН 1075634, находящ се в град
С., улица „И.В.“ № **, ет. **, ап. ***. За Е.Х.Д. бил открит клиентски номер **********.
На 09.05.2017г. ответницата подала пред ищцовото дружество декларация, с която
е актуализирала клиентските си данни, в качеството си на потребител на ел.
енергия за посочения обект. Ответницата, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите
условия, се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по
Общите условия, „Е.Б.Е.“ ЕАД доставило на обекта на Е.Х.Д. за периода
23.12.2017г. – 22.03.2018г. електроенергия на обща стойност 206.80 лева, която
до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на главницата,
ответникът дължал законна лихва в общ размер от 17.94 лева за периода
13.02.2018г. – 17.01.2019г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в
същата.
МОЛИ съда, да
постави решение, с което да установи съществуването на вземанията на „Е.Б.Е.“
ЕАД към Е.Х.Д., както следва: 206.80 лева, представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
23.12.2017г. - 22.03.2018г., както и на сумата от 17.94 лева, представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 13.02.2018г. - 17.01.2019г.,
ведно със законна лихва върху посочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18 01 2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноските по заповедното
и настоящото дело.
Ответникът -
Е.Х.Д., представляван от назначения му по реда на чл. 47 от ГПК особен
представител – адвокат Р.Г., депозира писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
Намира предявения иск за допустим. По неговата основателност заявява, че ще
вземе становище в хода на процеса.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 68/2019г. на КрлРС се установява, че в полза на ищцовото дружество е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 38/22.01.2019г. по чл.
410 от ГПК срещу ответника за следните суми: 206.80 лева, представляваща
стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 23.12.2017г. –
22.03.2018г., на основание Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД и чл. 98а от Закона за енергетиката; 17.94
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 13.02.2018г. до 17.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането; 25.00
лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Издадена
заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Видно
от представеното препис-извлечение от сметка, както и от представените копия на
фактури, за процесния период, „Е.Б.Е.“ АД *** е
фактурирало на ответника Е.Х.Д. уми за консумирана електрическа
енергия, както следва:
- фактура №
********** за отчетен период 23.12.2017 – 22.01.2018г., с падеж: 12.02.2018г.
на стойност 77.80 лева;
- фактура №
11**141900 за отчетен период 23.01.2018 – 22.02.2018г., с падеж: 12.03.2018г.
на стойност 64.10 лева;
- фактура №
118**80957 за отчетен период 23.02.2018 – 22.03.2018г., с падеж: 11.04.2018г.
на стойност 64.90 лева.
С
представеното препис-извлечение от сметка е калкулирана и лихвата за забава, с
оглед неплатеното задължение на посочения падеж, като общата стойност възлиза
на 17.94 лева.
Видно от представената декларация за актуализация на клиентските си данни
с вх. № 167848 от 09.05.2017г., Е.Х.Д., подадена в качеството си на потребител
на ел. енергия за обект в град С., улица „И.В.“ № **, ет. ***, ап. ***, клиентски номер
**********, същата е заявила, че е клиент по смисъла на ЗЕ, присъединена към
разпределителната мрежа на Е.Б.Е.
ЕАД и потребява електрическа енергия за битови цели.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
В хода на
производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване
на плащане в уговорените срокове на процесната сума за потребено електричество,
дължими към ищцовото дружество.
Фактическо основание
на предявения иск са твърденията, че за процесния период ответника е
изразходвал доставена ел.енергия, чиито количества и цени са отразени в
представените като доказателства – препис извлечение от
сметка за неиздължени суми на абонатен номер с потребител
ответницата - Е.Х.Д., за обект на потребеление ИТН 1075634 – град С.,
улица „И.В.“ № **, ет. **, ап. **.
В настоящия
случай не се оспорва от страна на ответницата, че е получавала от ищцовото
дружество през процесния период от време ел.енергия, в количество и цени
описани в препис извлечение от сметка, както и не се оспорва размера на
предявения иск.
Няма спор
между страните и съдът приема за установено, че ищецът „Е.Б.Е."
ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.
98a от ЗЕ, продава електрическа енергия на ответника -
Е.Х.Д., при публично известни общи условия, действащите
през процесния период от време. За процесния период 23.12.2017г. –
22.03.2018г. ответникът консумирал електрическа енергия на стойност съответно
206.80 лева, за което са издадени - фактура № **********/31.01.2018г.; фактура
№ 11**141900/28.02.2018г. и фактура № 118**80957 31.03.2018г., и за които
ответникът не спори, че е бил уведомен. Към исковата молба са приложени
доказателства, че обектът, за който е начислена консумираната електрическа
енергия е собственост на ответника, като партидата, по която е начислена
електрическата енергия е открита на името на ответника Е.Х.Д..
По така
изложените съображения съдът намира искът за основателен и доколкото не е оспорен
от длъжника, същият е доказан в пълен размер. Ето защо, следва да се
установи дължимостта на сумата от 206.80 лева, представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода 23.12.2017г. – 22.03.2018г., произтичаща от
фактури - фактура №
**********/31.01.2018г.; фактура № 11**141900/28.02.2018г. и фактура №
118**80957 31.03.2018г..
Уважаването на
основния иск логично води и да уважаване на иска по чл.86 от ЗЗД за
присъждане на 17.94 лева, представляващи стойността на законната
лихва за периода 13.02.2018г. – 17.01.2019г. Следва да се присъди и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -17.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
Направено е
искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. С оглед уважените искове, на ищеца се дължи сумата
от 75.00 лева – разноски по заповедното производство, в пълен размер
и ще се признае вземането за разноски в заповедното производство.
В исковото
производство, ищецът претендира разноски и като такива съдът приема в размер от
75.00 лева за платена държавна такса,
възнаграждение за особен представител в размер на 150.00 лева и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 275.00 лева. С оглед уважените
искове, на същия ще се присъди сумата в пълен размер. Ответникът не претендира
разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 във връзка
с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищеца - „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:*** и ответника - Е.Х.Д. *** с ЕГН
**********, че ответникът Е.Х.Д. с ЕГН
**********, дължи на „Е.Б.Е.“***, сумата от 206.80
(двеста и шест лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща сбор от
неизплатени задължения за доставена електрическа енергия за
периода 23.12.2017г. – 22.03.2018г., за обект на потребление с ИТН
1075634, находящ се в град С., улица „И.В.“ № **, ет. **,
ап. **, ВЕДНО с обезщетение за забавено плащане,
дължимо съгласно Общите условия на дружеството за
периода 13.02.2018г. – 17.01.2019г. в размер на 17.94
(седемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед № 38 от 22.01.2019г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 68/2019г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА Е.Х.Д.
*** с ЕГН ********** да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата 275.00 лева, представляваща деловодни разноски, направени
в исковото производство.
ОСЪЖДА Е.Х.Д.
*** с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 75.00 лева, представляваща деловодни разноски, направени
в заповедното производство по частно гражданско дело № 68/2019г. по описа на
Районен съд – Карлово.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.