Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от 22.12.2023
град София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гражданско дело № 2518 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ищците П.Р.В. и Л.Р.Г.
срещу ответниците Б. Б. Б., Ц.Б.Д. /конституирани в
качеството си на универсални правоприемници на починалия в хода на
производството Б.Г.Д. – л. 240, конституиран в качеството си на универсален
правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ответница Ц.С.Д.
– л. 151/, В.Д.В., К.М.И., П.Л.И., М.Л.И. /конституирани в качеството си на
универсални правоприемници на починалия в хода на производството първоначален
ответник Л.П.И. – л. 240/, Т.С.С. /конституиран в
качеството си на универсален правоприемник на починалата в хода на
производството първоначална ответница В.Й.С. – л. 151/, Р.Г.К., Я.Г.К.
/конституирани в качеството си на универсални правоприемници на починалия в
хода на производството първоначален ответник Г.Й.К./ искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Д.Р.Г.(тяхна
баба, като по отношение на нея са нейни наследници и по завещание) и Р.И.Р.(техен
дядо), който с нотариален акт № 129, том ХХІV, дело № 4292/20.11.1961 г. е
придобил собствеността на нива в землището на с. Слатина – София, м. „Блатото“,
дадена му от ТПС комисия в замяна срещу включените в блока на ТКЗС – с. Слатина
негови ниви в м. „Бунаро“ и в.м. „Под могилите“. След
смъртта на наследодателя Р.е постигната между А.М.(втора съпруга) и Д.Г.съдебна
спогодба с протокол от 28.04.1980 г. по гр. дело № 5391/1980 г. на СРС, 44 състав,
с която имотът се обособява в два дяла съответно: дял І е придобит от Д.Г.(оставила за наследници двама синове – Р.и
Г. Л.Г., като след смъртта на Р.Г. настоящите ищци наследяват по ¼
идеална част от имота) и представлява югоизточна част от зеленчукова нива,
находяща се в землището на кв. Слатина с площ от 4 612 кв.м. (непопълнен в
кадастралната скица) и дял ІІ от югозападната част на имота, възложена на А.М.(нанесен
през 1991 г. като имот пл. № 1161). Сочат, че техният имот е отразен като
застроен още през 1970 г., като през 1987 г. е конкретизирано, че общата площ
на това застрояване е от около 138 кв.м. Поддържат, че върху част от терена на
дял І с Решение № 412А/28.06.2002 г. на поземлена комисия Младост е
възстановена собствеността на наследниците на Й.Я.и С.Я.върху площ от
1 200 кв.м., отговаряща на възстановеното право на собственост върху стар
имот пл. № 227, м. „Блатото“. Сочат, че
не е съобразено, че при реституция действието на замяната се запазва
(визирайки чл. 18 з, ал. 3, предл. трето ППЗСПЗЗ).
Поради изложеното и в уточнената молба от 28.03.2018 г. и уточнителна
молба от 10.06.2019г. /л. 215 и сл./ ищците молят съда да постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответниците, че са
собственици при равни дялове на реална
част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с
идентификатор 68134.707.185, при съседи на реалната част: ПИ с идентификатор
68134.707.855 – от две страни, ПИ с идентификатор 68134.707.1301 и ПИ с
идентификатор 68134.707.185, обозначена с цифри 5-6-12-13-14-5 в Приложение № 2
/л. 173/ към заключението на в. л. Г. и представляващо част от дял I, целият с площ от 4612 кв. м., при съседи: запад –
черен път, юг – К.В., П.С., И.Я.и К.Б., изток – АПК „Слатина“, север – М.К.и
дял II, който дял е описан в Протокол за съдебна спогодба от
28.04.1980г. по гр. дело № 5391/1980г. по описа на СРС, 44 с–в.
Ответниците - наследници
на Й.К.Я., в отговора на ИМ твърдят, че техният наследодател, заедно с неговия
брат, е бил собственик на две ниви: първата с площ от 3 430 дка (пл. №
223) и втората с площ от 3 865 дка (пл. № 227), придобити съответно с: нот. акт № 108, том V, рег. 972, дело № 860 от 1931 г., с
който Й.Я.придобива ливада с площ от 1 275 кв.м. в землището на с.
Слатина, местността „Блатото“; нот. акт № 134, том
ХХV, регистър 5181, дело № 4780/1931 г., с който Й.Я.заедно с брат си С.Я.,
придобиват ливада с площ от 1 275 кв.м. в землището на с. Слатина,
местността „Блатото“, който е поделен между двамата братя, видно от записка за
вписване на договор за доброволна делба № 125, том 1 от 24.01.1946 г. Сочат
изводите в ИМ за неоснователни, позовавайки се на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ,
сочейки двете изключения от това принципно правило, а именно: върху тези земи
да са построени сгради от трети лица при спазване на всички законови изисквания
или върху тях да е отстъпено право на строеж и той да е започнал към 1 март
1991 г. Твърдят, че предметът на настоящия спор – Решение № 412 А от 28.06.2002
г. на Поземлена комисия Младост веднъж вече е станал повод за съдебен контрол
по гр. дело № 8161/1999 г. по описа на СРС, 43 състав. Претендират разноски.
Ответниците –
наследници наС.К. твърдят, че приживе техният
наследодател е притежавал: нива в местността „Блатото“ от 3 428 кв.м.,
придобита със записка № 177, том 12 от 05.10.1931 г., както и нива в местността
„Блатото“ с площ 3 865 кв.м., придобит с нот.
акт № 134, том ХХV от 1931 г. (в който ответниците подчертават, че площта е 5,1
дка). Сочат, че всички описани имоти са били включени в ТКЗС Слатина при
създаването му и макар да останали частна собственост по смисъла на тогавашното
законодателство, те не могли да се разпореждат с тях. Поддържат, че през
годините са настъпили промени поради прокарани нови пътища и граници.
Евентуално искат при неблагоприятно решение да бъдат обезщетени със земите на
Ралчо Р.в местностите „Бунаро“ и „Могилите“.
Ответникът Л.П.И. (един от наследниците наС.К.
Я.) оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че с Решение № 412-А от
28.06.2002 г. ПК на община Младост е възстановила на Й. и С.Я.и собствеността
върху две ниви, находящи се в местност Блатото и като наследник е собственик на
1/6 от нива с площ 3, 430 дка, представляваща имот планоснимачен
№ 227, кадастрален лист 436,413 от кадастралния план, изработен през 1959 г. –
поземлен имот 1355 в кадастралната основа на местността „Христо Ботев“., като
се позовава на последиците на последното. Поддържа липса на правен интерес в
ищците да водят настоящото дело, тъй като е налице съвпадение на възстановената
част от 1 200 кв.м. (имот с пл. №
227) с част от посочения от ищците имот пл. № 855. Твърди липса на идентичност
между притежавания от него имот и този, предмет на претенцията на ответниците.
Сочи, че решение от 28.05.1979 г. по гр. дело № 5765/79 г. на СРС, 44 състав не
го обвързва, тъй като той не е участвал в него. Счита, че наследодателят на
ищците не е притежавал каквито и да е имоти, с които да се извърши замяната.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът констатира, че с протоколно определение от
03.02.2022г. /л. 373/ е била конституирана като ответник и Н.А.Г. в качеството
си на универсален правоприемник на починалия в хода на производството
първоначален ответник Г.Й.К.. Същевременно видно от представените по делото
справки /л. 389-л. 391/ се установява, че същата към момента на конституирането
си е била вече починала /от справките се установява, че лицето е починало на
25.01.2022г. В тази връзка няма пречка с
настоящото решение да се отмени определението, с което лицето е конституирано
като в тази връзка съдът държи да подчертае, че всички наследници на починалия
първоначален ответник Г.Й.К. са надлежно конституирани в настоящото
производство, съобразно изискванията на ГПК.
Предявен е установителен
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 18з, ал. 3
ППЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ предвижда, че
при замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се
възстановява върху имота, притежаван преди замяната; ако земята е застроена или
са извършени разпоредителни сделки с нея, замяната остава в сила. Извършеното
застрояване е пречка за реституцията, като нормата на чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не изисква строителството да е законно /в този смисъл
е Решение № 84/11 г., гр. д.№ 1767/09 г., ВКС, I ГО.
За уважаване на иска, ищците носят доказателствената тежест да установят
чрез пълно и главно доказване правопораждащия правото
им на собственост върху процесния имот факт, в рамките на очертаното в исковата
молба придобивно основание, чрез установяване на
кумулативното наличие на следните предпоставки: наследственото си
правоприемство; правните основание за придобиване на процесните имоти;
наличието на постройки в тях. При установяване на посочените обстоятелства
ответниците следва да установят възраженията в отговора на исковата молба.
С изготвения по делото доклад /л. 114, стр. 2/ съдът е
отделил за безспорни следните обстоятелства: а) Поземлената комисия на район
Младост, гр. София е издала на 28.06.2002 г. Решение № 412- А, с което е
възстановена собствеността на наследниците на Й.Я.и С.Я.; б) между А.М.и Д.Г.е постигната съдебна спогодба
с протокол от 28.04.1980 г. по гр. Д. № 5391/1980 г. на СРС, 44 състав със
съдържание, описано в ИМ.
От представения по делото нотариален акт с № 108, т. V, рег. 972, д. №
860/1931г. /л. 84/ се установява, че Й.К.Я. /наследодател на ответниците Г.Й.К. и Т.С.С.,
което се установява от представените удостоверения за наследници – л. 83 и л.
150/ е придобил правото на собственост върху ливада от 1275 кв. м. в м. „Блатото“ при съседи: от север М.С.Х.,
от запад С.С.; от юг С.Г.и от изток Стойко Антов.
От представения нотариален акт с № 134, т. XXV, рег. № 5181, д. № 4780/1931г. /л. 86/ се установява,
че братята Й. /наследодател на ответниците Г.Й.К. и Т.С.С./ иС.К. Я.и /наследодател на ответниците Б.Г.Д., В.Д.В. и Л.П.И., видно от удостоверения
за наследници – л. 29 и л. 149/ са придобили правото на собственост върху ливада в землището на с. Слатина, м.
„Блатото“ от 5.1 дка при съседи: Г.
и П. Т., В.С., И.Л., А.М.и Б. Т..
От представената по делото Записка за вписване на
договор за делба с № 125, т. I/24.01.1947г.
/л. 88/ се установява, че двамата братя Й. иС.К. Я.и
са получили по 1.2 дка ливада в м.
„Блатото“ при съседи: на Й. Кр. Я.:С.К., С.С., Й.…и собственика Й. К.; наС.Кр. Я.: С.Т., С.С. Антов и Й. К..
От представения по делото нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. 4292/1961г. /л. 4 и сл./ се установява, че Р.И.Р./наследодател
на ищците, видно от представено удостоверение за наследници – л. 5/ е придобил
по замяна правото на собственост върху нива
с площ от 9150 дка в землището на с. Слатина, при граници: М.И.К., ТКЗС –
Слатина, К.В. П.Г.С., И.Г.Я.и К.В. Б.. От нотариалния акт се установява, че
нивата е дадена от ТПС комисия в замяна срещу включената в блока на ТКЗС с.
Слатина негова нива, в същото землище, м. „Бунаро“, с
площ от 4750 кв. м. при граници:И.С.,
път, М.М.и С. И. и нива в същото землище, м. „Под
могилите“ с площ от 4400 кв. м., при граници: герен,
Димо С., К.Г.и К.В..
По отношение на представения по делото нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. 4292/1961г. /л. 4 и сл./, оспорен от ответника Л.П.И.,
следва да се посочи следното: съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК
на ВКС констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а същият се ползва с т.нар.
легитимиращо действие, като при оспорване на признатото право на собственост с
констативния нотариален акт, тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Следователно, за да
отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален акт е необходимо
ищецът да докаже, че титулярът не е бил собственик
или е престанал да бъде собственик. В случая съдът намира, че ответникът Л.П.И. не е доказал обстоятелството, че ищците никога не са
била собственици на процесния имот. В тази връзка
следва да се съобрази отразеното в съдържанието на нотариалния акт
обстоятелство, че пред нотариуса е представен влязъл в сила протокол за замяна
по ЗТПС /отм./, поради което докато това удостоверяване не бъде опровергано от
оспорващата го страна, то следва да се зачете от съда.
От представеното по делото Решение от 28.05.1979г. /л. 10 и сл./ се
установява, че с нот. акт № 127, т. V от 1967г. наследодателят на ищците Р.И.Р.е дарил на
дъщеря си Д.Р.Г./наследодател на ищците, видно от представеното удостоверение
за наследници – л. 6/ 3000 кв. м. от
нивата с площ от 9150 дка като с посоченото решение е извършена съдебна делба
на цялата нива между А.Е.М. /получава ¼ част/ и Д.Р.Г./получава ¾
части/.
От представеното по делото протоколно определение от 28.04.1980г. по
гр. дело № 5391/1980г. по описа на СРС, 44 с-в /л. 11 и сл./ се установява, че
между А.Е.М.и Д.Р.Г.е извършена съдебна делба и зеленчуковата градина /нивата/
от 6150 кв. м. /цялата от 9150 кв. м. при съседи: М.К., АПК – Слатина, К.В., П.С.,
И.Я.и К.В. Б. е разделена на два дяла: Дял Първи /остава изключителна
собственост на на Д.Р.Г./, обхващащ югоизточната
част от зеленчуковата градина /нивата/ с площ от 4612 кв. м. при съседи: запад
– черен път, юг – К.В., П.С., И.Я.и К.Б., изток – АПК Слатина, север – М.К.и Дял
Втори /остава изключителна собственост на А.Е.М./, обхващащ 1537 кв.
м. при съседи: юг и изток – дял първи, запад – черен път и север – М.И.К..
От представеното по делото Решение 412-А/28.06.2002г. на ПК Младост /л. 90 и сл./ се установява, че с
посоченото решение се възстановява правото на собственост на наследниците на Й.
иС.К. Я.и върху следните имоти: нива от 3.430 дка,
четвърта категория, м. „Блатото“, имот пл. № 227, к. л. 413, 436 и нива от
3.865 дка, четвърта категория, м. „Блатото“, имот пл. № 223, к. л. 413, 436. В
посоченото решение е посочено, че решението е на основание Решение от 20.06.2001г.
по гр. д. № 8161/1999г. и с него се отменя Решение № 412-А/18.10.1999г. на ПК
„Слатина“ /л. 91/.
По делото е приета СТЕ /л. 164-л. 173/, от която се установява
следното: имотът по нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. 4292/1961г. е нанесен в кад.
Лист 413 от създадени през 1971г. КП на пл. район „Кв. Христо Ботев – триажна
гара II
част“, с пл. № 855; в разписния лист към
плана срещу имот с пл. № 855 в графата за собственици са записани: Р.И.Р., Д.Р.Г.,
Р.Л.Г., Г. Л.Г.; в графата за документи за собственост са посочени нотариални
актове № 129/1961г. и № 127/1967г.; имот с пл. № 855 е нанесен по букви
А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А на приложеното в експертизата копие от оригиналния кадастрален
план от 1971г. на кв. „Христо Ботев – триажна гара II част“, като площта му е била около 12 500 кв. м.
при граници, съобразно разписната книга: от север – имот пл. № 854 на М.С.С.по н. а. № 158/1968г.; имот пл. № 957 на Д.И.М.въз основа
на н. а. № 131/1970г.; източната граница е по линията Б-В-Г; от юг – имот с пл.
№ 948 на П. Георг. С. – н. а. № 68/1961г. и М.П.С. – н. а. № 155/1966г.; имот
пл. № 949 наИ.Г. Я.имот с пл. № 951 на К.П. Б. – н.
а. № 38/1969г. и Л.К.Б.а – н. а. с № 39/1969г., с обща южна граница по линията
Г-Д-Е; от запад – път /улица/ с обща граница по линията Е-Ж-А; действащият план
е одобрената КККР със Заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния директор
на АГКК; процесните поземлени имоти са: ПИ с ид. № 68134.707.855 с площ 5181 кв. м., идентичен с ПИ №
855 от архивния кадастрален план, записан на Р.Л.Г.; ПИ с ид.
68134.707.1161 с площ 1508 кв. м., идентичен с ПИ № 1161 от архивния кад. план, записан на А.Е.М./Дял II от съдебната делба/; ПИ с ид.
68134.707.185 с площ 3430 кв. м., идентичен с ПИ № 1355, записан в КК наС.Кр. Я., Й. Кр. Я., М. Л.И. и П. Л.И.;***
и СО е приет с Решение № 697 от Протокол 51/19.11.2019г. и Решение №
960/16.12.2009г. на МС; процесният имот в Устройствена категория „Терени за бази на транспорта“ Ттр, с предназначение за гаражи, депа и др. на обществения
транспорт; по предходния ОГП на София, северозападната част на процесния ПИ № 1355 е била в зона „Градини и лесопаркове“,
а югоизточната част – в „Промишлена зоа“; в архивния
кадастрален план, действал до одобряването на КККР, в ПИ 1355 /предходен план №
855/ са нанесени две сгради, както следва: функционален тип: къща; конструкция;
масивна с носещи стени /Мж/; етажност
– 1 етаж; ЗП 142 кв. м.; функционален тип: сгради, обслужващи и спомагателни;
конструкция: паянтова /Пс/; етажност:
1 етаж; ЗП 32 кв. м.; няма данни за строителни книжа за извършеното
застрояване; ПИ 1355 е нанесен в КККР с ид.
68134.707.185 с площ 3430 кв. м., записан наС.Кр. Я., Й. Кр. Я., М. Л.И. и П. Л.И.;
в ПИ са отразени две съседни сгради с ид.
68134.707.185.1: площ 99 кв. м.; предназначение: жилищна еднофамилна; етажност: един етаж; с ид.
68134.707.185.2: площ 35 кв. м.; предназначение: жилищна еднофамилна; етажност: един етаж.
В проведеното на 26.05.2022г. открито съдебно заседание /л. 534/ вещото
лице заявява, че по делото няма протокол на ТПК комисия за извършената замяна;
към момента на изготвяне на нотариалния акт от 1961г. е действал КП от 1956г. процесният имот е идентичен с имота на ответниците /л. 535/; сградите в началото са били
временни, те не са били масивни сгради – навес, някаква барака; последната
сграда е масивна жилищна сграда, за която няма строителни книжа.
По делото е изготвена допълнителна СТЕ /л. 553-л. 556/, от която се
установява следното: описаният н нот. Акт №
129/1961г. имот е в м. „Блатото“, която съвпада с местността, описана в
документите за собственост – нот. Актове от 1931г. на
старите имоти на ответниците, заявени за
възстановяване; замененият имот е отреден извън блока на ТКЗС, като ТКЗС –
Слатина е описан като съсед в нотариален акт; към момента на замяната имот с
пл. № 227 е съществувал в кадастралната основа на 1956г., но собствениците вече
са били член – кооператори.
В проведеното на 24.11.2022г. открито съдебно заседание вещото лице
заявява, че към момента на построяване на процесната
сграда, имотът не е бил урегулиран, той е бил земеделска земя, това е бил търпим строеж, защото в началото
е бил паянтова сграда, но в земеделските земи също се прави застрояване /л.
560/.
По делото е изготвена още една СТЕ /л. 580-л. 584/, от която се
установява следното: по плана от 1956г. няма в рамките на процесната
територия имот с площ от 9150 кв . м.; по разписен
лист имот с пл. № 855 е записан на Р.И.Р., Д.Р.Г., Р.Г. и К.Г. – негови наследници
и лица, упоменати в делбата от 1980г.; имот 855 е по-голям от имота по акта от
1961г., но по графични данни имотът, предмет на замяната от 1961г. следва да е
на това място; процесният имот е застроен.
Събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетелите на ищците С.С.Я.и Р.П.К./л. 537 и сл./ и
кредитирани от съда като кореспондиращи на наличния по делото доказателствен материал установяват, че в процесния имот е имало първоначално полупостройка,
а впоследствие и голяма масивна сграда като целият имот е бил обработван. В
тази връзка съдът не кредитира показанията, получени чрез разпита на свидетеля
на ответника Х.И.Х./л. 607 и сл./ по отношение на твърденията, че процесният имот представлява пустош и че в него няма нито
сгради, нито ограда, доколкото същите са изолирани и противоречат на наличния
по делото доказателствен материал.
В проведеното на 23.11.2023г. открито съдебно заседание /л. 601/ вещото
лице посочва следното:в периода между 1956г. и 1961г. не е имало други планове,
които да са съставени за територията; процесният имот е
идентичен с имота, посочен в нотариалния акт от 1961г. /л. 603/ като е
възможно освен него да е добавен още някой имот или да е допусната грешка при
определянето му към 1961г. или последващите.
От приетите по делото СТЕ, кредитирани от съда като обективно и
професионално изготвени и от обсъдените по-горе писмени доказателства
настоящият състав приема за доказано, че наследодателят на ищците Р.И.Р.е
придобил процесния имот по замяна от ТПК комисия въз
основа на представения по делото нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. 4292/1961г. /л. 4 и сл./. От представеното по
делото протоколно определение от 28.04.1980г. по гр. дело № 5391/1980г. по описа
на СРС, 44 с-в /л. 11 и сл./ се установява, че между А.Е.М.и Д.Р.Г./наследници
на Р.И.Р.като Д.Р.Г.е наследодател на ищците/
е извършена съдебна делба, въз основа на която Д.Р.Г.е придобила в
изключителна собственост Дял I от имота по
замяната. В тази връзка от приетите по делото СТЕ се установи, че този дял
представлява част от ПИ с № 855, нанесен в кадастралния план от 1971г., който е
застроен с две сгради: едноетажна паянтова постройка, представляваща стопанска
сграда с площ от около 48 кв. м. и едноетажна масивна жилищна сграда, нанесена
в плана през 1987г.
От приетите по делото СТЕ се установи, че процесната
реална част от ПИ с № 1355, реституирана и нанесена в кадастралния план по
искане на ответните страни през 2007г./, попадаща в ПИ № 855, съответно в Дял I от делбата по гр. д. № 5391/1980г. по описа на СРС, 44
с-в е отразена в Приложение № 2към основната СТЕ и ес площ от 1201 кв. м. като
в първоначалната СТЕ е посочено, че сградите, разположени в ПИ № 855 – Дял I попадат в застъпената част на ПИ с № 855 с ПИ № 1355
по цифри 5-6-12-13-14-5.
Във връзка със заключенията на вещите лица по изготвените СТЕ относно
липсата на строителни книжа за процесните постройки,
следва да се съобрази константната съдебна практика, която приема следното: чл.10 ЗСПЗЗ е основният текст, който определя обхвата на
реституцията на земеделските земи чрез посочване на начините на отнемането на
собствеността. Земеделските земи, които впоследствие са били предоставени от
селскостопанските организации или от други държавни органи на трети лица се
възстановяват на основание чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ. Общо изключение за реално
възстановяване на собствеността е предвидено в чл.10б ЗСПЗЗ. Разпоредбата
предвижда, че когато земеделските земи, подлежащи на възстановяване, са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реално
връщане на имотите, собствениците се обезщетяват по тяхно искане с равностойни
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове. По приложението на разпоредбата е създадена трайна
съдебна практика на ВКС, според която в чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ не е предвидено
изискване за законност на строителството – решение на № 85 от 4.03.2009 г. по гр.
д. № 3133/2008 г.,решение № 77 от 9.03.2010 г. по гр. д. № 4209/2008 г., на
ВКС, І г.о. и др. При възстановяване на собствеността върху застроен имот
е налице незаконосъобразен административен акт на органа на поземлената
собственост , върху който при спор за собственост по възражение на
заинтересованата страна, съдът има правомощие да упражни косвен съдебен контрол
и да не зачете действието му. Изрично изискване за законност на застрояването е
предвидено в чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, но тази разпоредба е специална и цели да
разпростре реституцията и по отношение на земи, които са отнети като
земеделски, но по-късно са включени в регулация и попадат в урбанизирана
територия. Разпоредбата на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ е частен случай на общото
изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на
собствеността по чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ – продадени или предоставени на трети лица
земеделски земи. В практиката на ВКС няма противоречие по приложението на
чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ. С редица решения безпротиворечиво
е прието, че единственото условие за запазване собствеността от лицата,
получили имот по замяна от Т. комисия в първата хипотеза на чл. 18з ал.3 изр.2
ППЗСПЗЗ е той да е застроен , без да е необходимо застрояването да е законно –
решение № 84 от 11.07.2011г. по гр.д.№ 1767/2009г. на ВКС, І г.о. решение №
1319/2008г. по гр.д.№ 5522/2007г. на ВКС, ІV г.о. С оглед на изложеното следва
да се приеме, че за възстановяването на собствеността върху включени в
регулация земеделски земи, впоследствие заменени по ЗТПС и застроени преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ е приложима нормата на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ във връзка
с чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, а не тази на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, предвиждаща законност на
застрояването като предпоставка за запазване правата на третите лица и изключваща
правото на възстановяване на собствеността на предишните собственици на
застроения имот. /в този смисъл е Решение № 92/06.06.2013г.
по гр. дело № 743/2012г. по описа на ВКС, I ГО/.
При осъществен косвен съдебен контрол върху представеното
по делото Решение 412-А/28.06.2002г. на ПК Младост /л. 90 и сл./ съдът споделя аргумента на
ищците, че е допуснато нарушение на чл. 18з, ал. 3, пр. 2 от ППЗСПЗЗ /в редакцията му с ДВ, бр. 122 от 1997 г.)., която
предвижда, че при извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при
замяната, замяната остава в сила. Същевременно следва
да се акцентира и върху обстоятелството, че към посоченото решение не е
приложена скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗПЗЗ. Разпоредбата на
чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ предвижда, че в случаите, когато се иска възстановяване на право на
собственост по реда на чл. 11,
към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на
общината. Посочено е още, че Общинската служба по земеделие може служебно да
изиска издаването на удостоверение и скица от техническата служба на общината
независимо от направените постъпки от собствениците. С оглед изложените
съображения следва да се обоснове извода, че посоченото решение, от което
черпят права ответните страни е издадено при липса на материалноправните
предпоставки за възстановяване право на собственост. Ето защо същото не е
породило реституционното си действие по отношение на процесния
имот.
Във връзка с гореизложеното следва да се обсъди и представеното
по делото Решение от 20.06.2001г. по гр. дело № 8161/1999г. по описа на СРС, 43
с-в /л. 93 и сл./, с което е отменено Решението 24129А/18.10.1999г. на ПК
„Слатина“ и собствеността върху намиращите се в землището на с. Слатина,
местност „Блатото“ ниви, както следва: нива от 3.430 дка, четвърта категория,
м. „Блатото“, имот пл. № 227, к. л. 413, 436 и нива от 3.865 дка, четвърта
категория, м. „Блатото“, имот пл. № 223, к. л. 413, 436 е възстановена на
наследниците на Й. иС.К. Я.и. Действително в мотивите
на съдебния акт е посочено, че процесните земи са
свободни от законно строителство, но както посоченото решение, така и Решение
412-А/28.06.2002г.
на ПК Младост са непротивопоставими
на ищците, доколкото не са участвали в административното и съдебното
производство за реституция, а същевременно и двете решения са постановени след
изменението на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 18
от 1999 г./, която предвижда, че при застрояване или
извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила.
Предвид всички гореизложени съображения предявеният иск се явява
основателен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
ищците, като съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 592/, същите
възлизат на сумата от 7449.00 лева /ДТ – 4018.00 лв.; ДТ за вписване на ИМ –
101 лв.; депозит за вещо лице – 150.00 лв.; такси за издаване на скици – 120
лв.; ДТ за СУ – 30 лв.; такси за издаване на удостоверения за наследници – 30
лв.; адвокатско възнаграждение – 3000 лв. Същевременно ответникът Ц.Б.Д. следва
да заплати на ищците допълнително и сумата от 1500.00 лв. – заплатено
възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 03.02.2022г. В ЧАСТТА, с която като универсален правоприемник на починалия в
хода на производството първоначален ответник Г.Й.К. е била конституирана като ответник Н.А.Г., с ЕГН **********.
Решението в
тази си част има характер на определение, което не подлежи на обжалване.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по искове,
предявени от П.Р.В., с ЕГН ********** и Л.Р.Г., с ЕГН **********, с общ
съдебен адрес: *** срещу Б. Б. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.Б.Д., с
ЕГН **********,***, чрез назначения по делото особен представител адв. Д. /конституирани в качеството си на универсални
правоприемници на починалия в хода на производството Б.Г.Д., конституиран в
качеството си на универсален правоприемник на починалата в хода на
производството първоначална ответница Ц.С.Д./, В.Д.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, К.М.И., с ЕГН **********, П.Л.И., с ЕГН ********** и М.Л.И., с ЕГН **********,
с общ съдебен адрес: *** /конституирани в качеството си на универсални
правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ответник Л.П.И./,
Т.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** /конституиран
в качеството си на универсален правоприемник на починалата в хода на
производството първоначална ответница В.Й.С./, Р.Г.К., с ЕГН ********** и Я.Г.К.,
с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: ***, оф. 1 /конституирани
в качеството си на универсални правоприемници на починалия в хода на
производството първоначален ответник Г.Й.К./, че П.Р.В., с ЕГН ********** и Л.Р.Г.,
с ЕГН ********** са собственици, на основание чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ при равни
дялове на реална част с площ от 1201 кв.
м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор 68134.707.185, при
съседи на реалната част: ПИ с идентификатор 68134.707.855 – от две страни, ПИ с
идентификатор 68134.707.1301 и ПИ с идентификатор 68134.707.185, обозначена с
цифри 5-6-12-13-14-5 в Приложение № 2 /л. 173/ към заключението на в. л. Г. и
представляващо част от дял I, целият с площ
от 4612 кв. м., при съседи: запад – черен път, юг – К.В., П.С., И.Я.и К.Б.,
изток – АПК „Слатина“, север – М.К.и дял II, който дял е описан в Протокол за съдебна спогодба от
28.04.1980г. по гр. дело № 5391/1980г. по описа на СРС, 44 с–в.
Приложение № 2
към заключението на СТЕ /л. 173/, подписана от съдията, да се счита
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** и
Ц.Б.Д., с ЕГН **********,***, чрез назначения по делото особен представител адв. Д. /конституирани в качеството си на универсални
правоприемници на починалия в хода на производството Б.Г.Д., конституиран в
качеството си на универсален правоприемник на починалата в хода на
производството първоначална ответница Ц.С.Д./, В.Д.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, К.М.И., с ЕГН **********, П.Л.И., с ЕГН ********** и М.Л.И., с ЕГН **********,
с общ съдебен адрес: *** /конституирани в качеството си на универсални
правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ответник Л.П.И./,
Т.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** /конституиран
в качеството си на универсален правоприемник на починалата в хода на
производството първоначална ответница В.Й.С./, Р.Г.К., с ЕГН ********** и Я.Г.К.,
с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: ***, оф. 1
/конституирани в качеството си на универсални правоприемници на починалия в
хода на производството първоначален ответник Г.Й.К. да заплатят, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на П.Р.В.,
с ЕГН ********** и Л.Р.Г., с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: *** сумата от
7449.00 лева – разноски за производството
пред СГС.
ОСЪЖДА Ц.Б.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на П.Р.В., с ЕГН ********** и Л.Р.Г., с ЕГН **********, с общ съдебен
адрес: *** сумата от 1500.00 лв. – разноски
за особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: