РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Златоград, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100026 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от Ж. С. Х., ЕГН **********, Н. И. Х., ЕГН
********** и Ц. И. Х., ЕГН ********** - всички наследници на И. Ц.В Х. –
починал на . г., чрез адв. Н. Д. срещу М.НА З., Х. И Г.на Р.Б., ЕИК .,
представлявано от Министър г-н И.И., с адрес/седалище на управление: гр. С.,
п.к.., бул. Х. Бв.“ №., ет. ., с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл.77 и
чл.79 от ЗС.
В исковата молба ищците твърдят, че наследодателят им И. Ц.в Х. е
притежавал земеделска земя – нива и пасбище в местността „Х.“, която се
намира над бившето стрелбище или над гимназията в гр. З.. Наследодателят
на ищците има този имот от неговия баща, който успял да опази имота от
залесяване, като същият не е внасян нито в ТКЗС, ДЗС, АПК и други
подобни организации.
Ищците твърдят, че процесния имот не е плодороден, тъй като е
стръмен и почвата е ронлива и червеникава.
И. Х. получил този имот от баща си и го предоставил на ищците, като
негови деца (втория и третия), които засаждали зеленчуци в него и го
ползвали и за ливада.
Целият имот първоначално бил с площ 10 дка, но когато през 1974 г.
започнало залесяване, от целият имот останали свободни около 5 дка. Към
1
1988 г. площта на имота е останала още по-малко и към 1991 г. ищците
обработвали около 2 дка от процесния имот.
Ищците твърдя, че в имота имали вила за преспиване и за инвентар.
Към настоящия момент според ищците е останала площ в размер на 1.891
дка, като попада в имот в горска дървопроизводителна площ, държавна
частна собственост и е с номер 11.105, с площ целият имот 130.541 дка. Част
от тази обща площ е претендираният от ищците имот. Границите на
претендирания имот са: полски път от запад, пътека от юг, имот на чичото на
ищците, дере, горски фонд, невъзстановен имот на К. С., дере в имот 11.105 и
полски път.
Ищците твърдят, че вилата в имота им е ремонтирана от техните
наематели, които ползват необезпокоявани имота от 1992 г., като са го
почистили и го обработват.
Молят съда да постанови решение спрямо МЗХГ, с което признае за
установено, че ищците са собственици на гореописаният имот по наследство
неформална делба, давностно владение, считано от 01.01.1970 г. до
предявяване на иска.
В съдебно заседание, чрез адв. Д. ищците поддържат предявеният иск.
Ответникът, чрез писмен отговор от представителя си юрк. Д. Ш. и в
съдебно заседание, оспорва предявеният иск с основно твърдение, че
законодателят не е дал възможност да се придобива гора по давност, която е
държавна собственост.
Третото лице помагач ТП ДГС – З., чрез юрк. И. Г., поддържа отговора
на МЗХГ.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Приживе И. Ц.в Х. е поръчал геодезическо заснемане на процесния
имот и такова е извършено от инж. Ю. Т., като е изготвена и комбинирана
скица. Същият е правоспособно лице за извършване на дейности по
кадастъра.
По делото е представена характеристика на имот с идентификатор
31111.11.105, който е с площ 130 541 кв.м. Намира се в землището на гр. З.
граничи с населеното място, има трайно предназначение на територията –
горска. Трайното ползване на поземления имот е друг вид
дървопроизводителна гора.
По делото е приложено Удостоверение от ОСЗ – З., от което се
установява, че горният поземлен имот е държавна частна собственост. Той не
попада в горски територии с посочените характеристики чл. 27, ал. 2 и 3 на
ЗГ. Собствеността на държавата е определена съгласно регистрите към
кадастралната карта на землището. За имота няма влезли в сила решения за
възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГ. Към
удостоверението е приложена и скица.
2
От останалите приложени писмени доказателства по делото се
установява, че КВС върху горите и земите от горския фонд и регистрите към
нея за землище З. е приета през 2001 г. В тази карта е регистрирана цялата
територия на землището, с имоти получили идентификатор. В този период е
регистриран и имот с идентификатор 31111.11.105.
Като свидетели по делото са разпитани К. Д., В. Н. и В.Д.. Съдът дава
вяра на показанията на тези свидетели, тъй като те не влизат в противоречие
помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства.
От тези показания съдът приема за установено, че процесното място се
ползва от св. Д. и наименованието му е „Р. в.“. Площта е към 1.8 дка и Д. го е
наела да го ползва от ищците още от 1990 г. Свидетелите сочат, че от
„горското“ не са ходили да заявяват претенции. Ж. и останалите ищци имат
това място от свекъра и свекървата си и го ползват много отдавна. В имота
има циментов резервоар, както и вила и дървена стопанска сграда, в която Д.
и близките и отглеждат кози. Старите хора на Ж. са ползвали мястото, за да
сеят зеленчуци. Ползвателите на мястото К. и В.Д.ползват мястото със
съзнанието, че същото е на Ж. и другите ищци, т.е. Д. само държат мястото.
Тъй като мястото е стръмно наемателите са изградили шкарпи в него, за да не
слиза пръста надолу. Откарали са и вода.
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице М. А. Т..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно,
компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че границите
на имота са материализирани с подпорна стена и паянтова ограда от дървени
колове с тел. В имота е изградена двуетажна масивна жилищна сграда,
резервоар, подпорни стени и стълби с цел облагородяване и моделиране на
терена. В имота се отглеждат картофи, фасул, домати, зеле, ягоди, ябълки,
череши, орехи.
Процесният имот попада в ПИ с идентификатор 31111.11.105 –
държавна горска територия по данни на КК и КР на гр. З.. Площта на
претендираният имот е 1538 кв.м. За имот с идентификатор 31111.11.105 не е
подавано заявление за възстановяване на право на собственост върху имота. В
Община З. и по- точно в емлячния регистър, няма данни за декларирани
имоти на името на Ц. А. Х..
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
От заключението на вещото лице се установява, че процесният имот
попада в ПИ с идентификатор 31111.11.105 – държавна горска територия.
Никъде по делото ищците не са представили доказателства, от които
да се направи извод, че владеят процесния имот на валидно правно
основание, което да представлява и начало на някакво давностно владение.
Няма доказателства, че процесният имот е частна собственост на физическо
или юридическо лице за да е налице възможност да се придобива по давност
3
срещу такива лица.
За съжаление на ищците обаче гора, била тя частна или държавна
собственост назад във времето не е можело да се придобива по давност. В
този смисъл е съдебната практика. В Решение № 264906/21.07.2021 г. на СГС
по в. гр.д. № 5337/2020 г. е направен анализ на законодателството още от 1948
г., което законодателство урежда статута на горите. Направен е извод, че в
никой нормативен акт, назад във времето няма възможност да се придобива
по давност гора. Гората по принцип е била изключителна държавна
собственост и е била налице забрана за придобиването и по давност. В
настоящия момент в чл. 26 от ЗГ, обнародван на 08.03.2011 г. изрично е
посочено, че не може да се придобиват по давност горски територии,
държавна или общинска собственост.
Чл. 9, ал. 2 от предишния Закон за горите, обнародван през 1997 г., е
текст забраняващ придобиването по давност на гори и земи от горския фонд –
държавна или общинска собственост.
За ищците е била налице възможност въз основа на Закона за
изменение и допълнение на Закона за горите – последно изменение от 2002 г.
и по-точно по § 123 от преходните и заключителни разпоредби, да закупят
процесния имот от МЗГ. Тази разпоредба дава възможност на лице,
построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд –
частна държавна собственост, до влизане в сила на този закон, да закупи
застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са
били допустими по строителните правила и норми действали по време на
извършването им. Тази възможност явно е пропусната и ищците се изправят
срещу една поддържана във всички нормативни актове забрана за
придобиване по давност на държавна гора.
От събраните по делото доказателства е видно голямото желание на
ищците и техните наематели да облагородяват имота и да го поддържат,
което е похвално, но за съжаление забраната за придобиване по давност на
държавна гора няма как да се преодолее.
Ищците не притежават доказателства за собственост на процесния
имот, които да им позволяват, той да бъде възстановен по ЗСПЗЗ или
ЗВСГЗГФ. Няма доказателства техният наследодател да фигурира с имоти в
емлячния регистър.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Ж. С. Х., ЕГН **********, Н. И. Х.,
ЕГН ********** и Ц. И. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. З. ул. „Б.“
бл. ., ет.., ап. ., чрез З. А. Д., срещу М. на з., х. и г. на Р. Б., с правно основание
чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 от ЗС, с който иск ищците молят
съда да признае за установено срещу ответника, че са собственици, въз
основа на давностно владение над 52 г. на част от имот с идентификатор
4
31111 .11.105 – държавна горска територия, по данни на КК и КР – З., с площ
на претендирания имот 1.891 дка при граници: сухо дере, държавна горска
територия, сухо дере и пътека, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______Д.Х.________________
5