Р Е Ш Е Н И
Е
№
............
14.08.2020 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на десети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА
При секретаря Иглика
Игнатова и в присъствието на прокурора
.......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1384 по описа на
същия съд за
Постъпила е жалба от Б.М.Г. ***, с ЕГН ********** против
наказателно постановление № 20-0256-000258 от 12.05.2020г. на *** РУ към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е било наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
вместо него се явява процесуалният му представител адв. Таня Конова от
АК-Плевен, която излага подробни съображения относно незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление в писмени бележки и моли същото да бъде
отменено.
Ответникът по жалбата – ***
РУ към ОД на МВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия, редовно призован, не се представлява,
както и не ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази
изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона,
констатира следното:
ЖАЛБАТА
Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА
В
АУАН Серия „GA“ бл. №173442 от 16.03.2020г. е
посочено, че жалбоподателят
Б.М.Г. управлявал личното си МПС – „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № *** и че като
водач на визираното МПС на 02.03.2020г. около 10:40 часа движейки се в с. Горна
Митрополия, *** /сградата на бившето ТКЗС/, с посока на движение централна част,
бил спрян за проверка от полицейски служители. Сочи се, че в хода на извършване
на проверката същият я осуетил, като заявил, че полицейският служител „не е
никакъв да го проверява”, след което без да му представи документи, потеглил
към центъра на селото. По рег.номера на автомобила била установена
самоличността на водача, а именно Б.М., Г., ЕГН **********.
Горното установили
длъжностните лица при РУ-Долна Митрополия към ОДМВР-Плевен – актосъставителят Л.К.Х.
и свидетеля П.И.К., като за установеното в съставения АУАН нарушение св. Х.
вменил на Б.М.Г. нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят
е административнонаказан за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на Л.К.Х., П.И.К. и С.Х.С., които съдът кредитира,
тъй като същите са непротиворечиви, обективни
и липсва индиция за тяхната заинтересованост. В
показанията си и тримата свидетели си спомнят в детайли конкретната ситуация, а
полицейските служители описват подробно и извършените нарушения. Действително
св.С. не ангажира детайли по отношение на проведения между ж-ля и св.К.
разговор, доколкото се е намирал на разстояние от тях, но съвсем добросъвестно
описва времето и мястото на разговора и обстоятелството, че такъв разговор е
проведен. Полицейските служители от своя страна са категорични в показанията,
като обективно и добросъвестно излагат в детайли фактологията на извършеното
нарушение, като св.К. дори посочва отправените към него думи от страна на ж-ля,
въпреки че е бил с полицейската си униформа, а именно че „не е никакъв, че да
го проверява”. Свидетелските показания подкрепят
изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно акт за установяване
на административно нарушение АУАН Серия „GA“ бл. №173442 от 16.03.2020г. на л.5,
който се ползва с презумптивна доказателствена сила на основание чл.189, ал.2
от ЗДвП, която не е опровергана; Постановление за отказ да се образува
наказателно производство на РП-Плевен от 30.04.2020г. на лист 6-8 и Наказателно
постановление № 20-0256-000258 от 12.05.2020г. на *** РУ към ОД на МВР-Плевен,
РУ-Долна Митрополия на лист 4; заповед на МВР на лист 9-11 от делото, всичките
неоспорени.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
При
извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл.
34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и
чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво
точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена,
ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват
да се индивидуализира жалбоподателя.
Нормата на
чл.103 ЗДвП /която се сочи в НП като нарушена/ задължава, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Последните са от
съществено значение относно преценка осъществяване на нарушението и налагане на
административно наказание по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДП, по който текст е санкциониран
жалбоподателя. Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е
възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контролният орган
сигнал, и изпълнение на конкретно дадени указания.
От данните
по делото се установява по категоричен начин, че водачът за кратко е спрял за
да бъде проведен разговор между него и св.К., като след като последният му е
изискал документи за проверка, не е предал документите си на органа за контрол,
заявил му, че „не е никакъв за да го проверява”, потеглил е с автомобила и по
този начин е осуетил извършването на проверката. Свидетелските показания в тази
насока на св. К. са категорични, като същият си спомня добре конкретния случай.
Следва да се посочи, че не са посочени никакви възражения в специално
обозначената в АУАН графа. Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП /която се сочи в
НП като нарушена/ и която кореспондира с приложената санкционна разпоредба
/чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП/, при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Доказано по този начин е
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят Б.Г. относно отказа да се
изпълни нареждане на органите за контрол, съгласно чл.175, ал.1 т.3 от ЗДвП. Отказал
е да предаде документите си на органите за контрол и да изпълнява неговите
указания, след което е продължил управлението на МПС, с което е осуетил
извършването на проверка от органите за контрол и тези негови действия могат да
обосноват отговорност по посочения в НП текст – този по чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП.
Настоящата
инстанция намира, че в случая и АУАН и НП относно нарушението по чл.103 от ЗДвП
притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното
съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на
административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, по
безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина.
Съобразени са и разпоредбите на чл.34, ал.1 ЗАНН.
По отношение
наказанието за административното нарушение по чл.103 от ЗДвП съгласно нормата
на чл.175, ал.1 от същия закон е наложено наказание глоба в максималния размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца /също максимален
размер /. Според съда сочените административни наказания са справедливо
наложени в максимален размер при съобразяване на целите на административното
наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН в
т.ч. самия интензитет на извъшеното нарушение и отправените реплики към
полицейския служител.
В този
смисъл следва да се потвърди НП и в тази част.
Поради това и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0256-000258 от 12.05.2020г. на *** РУ към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия, с което на жалбоподателя Б.М.Г. ***, с ЕГН **********
за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК
пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: