Р  Е  Ш  Е  Н  И  E    

 

№ ……

 

гр. А., 22.02.2021 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди  двадесет и първа  година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 22 по описа  за 2 021 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на Община А., ЕИК ***, представлявана от кмета В.Е., със седалище и адрес на управление: гр.А., *** против Наказателно постановление (НП) № 108/ 05.01.2021г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Б., с което общината - жалбоподател е санкционирана за извършено административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите  (ЗВ) и на основание чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ ѝ е наложено административно наказание ”имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Релевирани в жалбата са възражения за неправилност на НП. Твърди се, че се касае за маловажен случай на административно нарушение.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител не оспорва верността на установената в наказателното постановление фактическа обстановка, но моли за отмяната му, позовавайки се на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание след редовно призоваване за жалбоподателя се явява юрисконсулт Г.Г.-С., която поддържа жалбата на посочените в нея основания, като по съществото на спора – с идентични доводи на развитите подробно с жалбата, моли за отмяна на обжалваното НП. Не ангажира доказателства.

 

Въззиваемата страна, редовно призована представя писмено становище за неоснователността на жалбата. В съдебно заседание чрез юрисконсулт А. Ковачева моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно. Не ангажира доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното производство. Пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения :

На  14.09.2020 г. от свидетелката С.Д.Н. – гл.експерт “Опазване на водите“  в РИОСВ  - Б., в присъствие на представител на Община А. била извършена проверката на ПСОВ – А. и довеждащите колектори. При извършения обход и оглед на място се констатирало изтичане на отпадъчни води от дъждопреливника при сухо време, което се явявало неизпълнение  на т.1 и т.2 от раздел: „Преливници към смесена канализационна  система“ от Разрешително № 23140035/17.09.2014г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.

В резултат на проверката било установено, че не е било изпълнено задължително предписание, дадено при предходна проверка с писмо № ВОД – 411/18.08.2020г. Въз основа на констатациите при извършената контролна проверка на 14.09.2020г. било установено, че дадените предписания не са изпълнени. Съставен бил Констативен протокол №018007/К-3-99/14.09.2020г. След изпратена покана на Община А. е съставен АУАН № 108/25.09.2020г., връчен и надлежно подписан на 29.09.2020г., като в графата за възражения такива не са били вписани.

B тридневния срок пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH е постъпило писмено възражение пo АУАН, в което жалбоподателят уведомява, че се касае за новоизграден обект, за чиито дефекти  строителят е бил уведомен  и са предприети действия по отстраняването им. След направените възражения от АНО, въз основа на съставения акт е било издадено обжалваното  НП, видно от съдържанието на което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, като на жалбоподателя Община А. било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени  доказателства - акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на актосъставителя С.Н. и свидетеля А.Ж.. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на разпитаните лица, които са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението. Същите, както и установената от свидетелите обстановка, не се оспорват в хода на делото.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество  тя е неоснователна, по следните съображения:

Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. Актът и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила следва да се отчете, че и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващият орган на база на събраните по преписката доказателства е направил обоснован извод за извършено нарушение по ЗВ, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на извършване на нарушението му е дал адекватна правна квалификация. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена кореспондиращата санкционна норма на ЗВ. Правилно е преценен и вида на наказанието, като същото е и в рамките на предвидения законов размер.          

По време на съдебното следствие се събраха доказателства, които подкрепят обвинителната теза относно съставомерността на твърдяното от АНО адм.нарушение.

Настоящият съдебен състав, при така събраните доказателства, намира, че не е налице неизяснена фактическа обстановка и не се налага да бъде извършвана допълнителна проверка по обстоятелствата.

Видът и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, където е посочено, че се наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2 000,00 лв. до 10 000,00 лв.

При така установената фактическа обстановка АНО правилно е приел, че е налице осъществено административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, която норма задължава водоползвателите – титуляри на разрешителни да изпълняват условията на последните и правилно и законосъобразно е ангажирал обективната административнонаказателна отговорност на нарушителя съобразно санкционната норма на  чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, предвиждащ имушествена санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв. за юридическо лице, което ползва воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

При така установената фактическа обстановка и в обобщение, съдът прави следните правни изводи:

От формална гледна точка поведението на жалбоподателя осъществява състава на санкционираното нарушение.

От процесуална страна, съдът намира, че не са налице посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота, относно нарушението, което да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава  правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Обжалваното постановление съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на  защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

С оглед  доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушение. Конкретният случай, не съставлява  маловажен такъв, за който наказващият орган да е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Съгласно константната практика на съдилищата, при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл.6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Съгласно  чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, каквито основания в случая не са налице.

Изложените в тази посока съображения съдът намира, че следва да се обсъдят като относими към размера на определената санкция. Съгласно разпоредбата на чл.27 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при  определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение и правилно АНО е издал НП.

При определяне на административното наказание, административнонаказващият орган очевидно е съобразил нормата на чл. 12 от ЗАНН. При липсата на събрани доказателства в тази насока, съдът намира, че обуславяща в случая следва да е била тежестта на нарушението. По отношение на определената санкция, при изложените оплаквания и при събраните писмени доказателства относно поведението на нарушителя (при установено отстраняване на нарушението при последваща проверка), обуславящи по-леко санкциониране, съдът приема, че правилно е възприето, че целите на наказанието с оглед принципа на справедливост ще бъдат постигнати при законов размер около минималния, а именно имуществена санкция от 2000,00 лева. В този смисъл е и обичайната практика на съдилищата. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде  потвърдено, включая  в санкционната му част – при установена в хода на съдебното дирене правилност и законосъобразност.

Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в производството по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По силата на чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.

В случая АНО е защитаван от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на възнаграждение, което с оглед изхода от спора се явява основателно. Предвид правната сложност на делото съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението е такъв от 80 лева, който следва да се присъди в полза на АНО.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 108/ 05.01.2021г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите  - Б., с което на Община А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., обл.Б., ***, представлявана от кмета Васил Иванов Едрев, за административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите  (ЗВ) и на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложено административно наказание ”имуществена санкция”, в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.

 

ОСЪЖДА Община А., ЕИК ***, да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите  - Б. сумата в размер 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: