№ 94
гр. Ловеч , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500257 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение №260089/13.11.20 г. по гр.д.№236/19 г. от ТРС,
с което е отхвърлен като неоснователен положителния установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от Н. Г. Д. от с.**********, с искане съдът да
признае за установено по отношение на С.П. Г. ЕГН ********** от гр.****************
ЦВ. П. Г. ЕГН ********** от гр.**************** ЕЛ. П. АНГ. ЕГН ********** с
постоянен адрес с.***************** и СТ. Й. СТ. с адрес гр.******************, че
ищцата е собственик на 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор 73198.508.229 по кад.карта и
кад.регистри на града, одобрени със Заповед №РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпъл.директор
на АГККК с адрес гр.Троян ул.“Ген.Карцов“ №309 с площ 811 кв.м. с трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване:ниско
застрояване/до 10 м./ номер по предходен план ********* ведно с построените в
имота:сграда с идент. 73198.508.229.1 със застроена площ 39 кв.м. брой етажи 2 с
предназначение жилищна сграда еднофамилна, сграда с идент. 73198.508.229.2 със
застроена лощ 33 кв.м. бр.етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идент.
73198.508.229.3 със застроена площ 59 кв.м. бр.ет.1 предназначение селскостопанска града,
отхвърлен е като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС за
осъждане на ответниците С.П. Г. ЕГН ********** от гр.**************** ЦВ. П. Г. ЕГН
1
********** от гр.**************** ЕЛ. П. АНГ. ЕГН ********** с постоянен адрес
с.***************** и СТ. Й. СТ. с адрес гр.******************,да предадат на ищцата Н.
Г. Д. от с.************** владението на гореописания недвижим имот и е отхвърлено
искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна до 1/2 ид.част на н.а. за
собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство №182 т.2 рег.№3086 д.
№307/21.10.2015 г. на нотариус М.Г. рег. №477 на НК с район на действие РС-Троян и е
прекратено като недопустимо производството по делото, с която се иска отмяна до ½
ид.част на нот.акт за покупко-продажба на недвижим иомт №172 т.втори н.д.№300/3.08.2018
г. на нотариус М.Г. рег.№477 на НК, с район на действие РС-Троян и е осъдена ищцата Н. Г.
Д. от с.************** да заплати на С.П. Г. ЕГН ********** от гр.****************
разноски по делото в размер на 800 лв, а на ЕЛ. П. АНГ. ЕГН ********** с постоянен адрес
с.***************** 1505,05 лв. разноски по делото, както и на РС-Троян 50 лв.
допълнителна ДТ за иска по чл.108 от ЗС.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Г. Д. с ЕГН ********** от с *************, община
Карлово,област Пловдив, чрез пълномощник от адв. П. К. от гр. ************ против
Решение №260089 от 13.11.2020г постановено по гр.д.№236/2019г по описа на Районен съд
Троян -II ри граждански състав с молба да бъде отменено изцяло да бъде решен спора по
същество и уважен предявените искове пред PC Троян. Претендира и за направените
разноски за двете инстанции.
Счита, че ТРС е постановил незаконосъобразно, неправилно и необосновано решение като
не се е съобразил с представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, не
съобразяване с чл.147 ГПК и е допуснал съществено процесуално нарушение
Съображенията за това са, че за да постанови решението си първоинстанционният съд
приема,че нито един от предяваните искове не са доказани и са неоснователни; относно иска
по чл.124 ГПК съдът приема,че същият е неоснователен защото не било установено по
категоричен начин, че Н.Д. е била наследница на процесния имот; приема се от съда,че
Ц.Г.К. е починал на 22.06.1975 г, като е оставил за наследници - Г.Ц.А.-майка на ищцата и
нейния брат П.Ц.Г. с равни права, а също така, че поради направен отказ от наследство от
страна на майката на Н.Д. на 23.08.1989г от нейния баща Ц.Г.К. същата не е негова
наследница и оттам,и ищцата по първоначалния иск-Н.Д. не е собственик върху процесния
имот по наследствено правоприемство от своята майка Г.А.; приема също така, че няма
представени от страна на ищцата доказателства в насока, че е правоприемник по наследство
от своята майка Г.А. на полагащата и се й идеална част от процесния имот.
Счита, всички тези съждения на съда за неоснователни, необосновани и несъобразени с
доказателствата по делото.
Твърди, че разпитаният свидетел М.Ш. установява по безспорен и категоричен начин, че
майката на Н.Д., винаги се е считала за собственик на наследствената си идеална част от
процесния имот и до преди смъртта си през 2010 г е ходила няколко пъти заедно в
2
жалбоподателката в Троян да види имота си и се е чувствала негова собственица,
установява, че нейният брат П.Ц. не я е допускал до имота, защото била получила пари от
наследството на баща си Ц.К./вж. протокола от съдебно заседание от 30.07.2020 г, като тези
негови показания не са оспорени от страните.
Сочи, че в съдебното заседание на 30.07.2020 г са представили писмо от чичото на ищцата
П.Ц.Г. до нейната майка Г.Ц.А., което касае направеният отказ от наследство от страна на
Г.А./майка на ищцата/, като от това писмо става ясно, че след смъртта на Ц.Г.К. майката на
ищцата Г.А. и нейният брат П.Ц. Г./наследодател на Ц.Г. и С.Г.-ответни страни/ са
извършили приемане на наследството от него като техен общ наследодател, като майката на
ищцата Г.А. е получила след смъртта на баща си сумата по неговия влог и застраховката в
негова полза т.е. направеният от Г.А. последващ отказ от наследството от нейния баща
Ц.Г.К. е нищожен, защото съобразно трайната съдебна практика, след като веднъж е прието
наследството, дори и мълчаливо, както е в нашия случай с приемане влога и застраховката
от неговите наследници то последващия отказ е нищожен.
Изтъква, че са направили искане на основание чл.147 ГПК това писмо да се приеме, като
новооткрито доказателство, което не им е било известно и не са знаели за него към момента
на предявяване на иска към момента на приключване на първото съдебно заседание по
делото на 26.06.2020г, защото е било намерено от жалбоподателката Н.Д. няколко дни след
приключване на първото съдебно заседание на 26.06.2020г, което е било поставено в
някаква книга и това е обстоятелство което от значение за делото, както и да се допусне до
разпит един свидетел очевидец кога е намерено писмото от Н.Д., поискали са съдебно
почеркова експертиза/СПЕ/ която да изследва клеймото на писмото, датата на изпращането
и получаването му в тази насока подържа изцяло исканието си направено в съдебното
засеедание от 17.09.2020г
Счита, че ако е било уважено искането за СПЕ по отношение на представеното писмо щеше
да се установи истинността на твърдените от тях обстоятелствата, които съдът следва да
следи служебно, когато се каса за нищожността на направен отказ от наследство.
Твърди, че допуснатият свидетел В.Ч. в съдебното заседание от 17.09.2020г точно, ясно,
обосновано и в пълнота с показанията си установил по един безспорен начин как е било
открито писмото от Н.Д.,по какъв начин е станало това и как е бил очевидец, установява по
безспорен начин, че това писмо е станало известно на Н.Д. след 26.06.2020 г т.е.- след
приключване на първото заседание по делото./вж.Протокола от 30.07.2020г/
Сочи, че показанията на този свидетел не били оспорени от ответните страни и били приети
от тях като обективни, но съдът необосновано, немотивирано приел, че" показанията на
свидетеля не установяват по безспорен и категоричен начин твърдението, че писмото е
станало известно на ищцата-Н.Д. е открито от нея след 26.06.2020г/първото съдебно
заседание/ и поради тази причина не приема че е установен искът по чл.124 ГПК./
3
Сочи, че освен това районен съд Троян никъде в съдебните протоколи не постановява
съдебен акт, с който да потвърди това свое съждение/относно неприемане показанията на
свидетеля Ч./,нито пък в мотивите на решението си обсъжда неговите показания, дали са
релевантни или ирелеванти за спора и поради каква причина като по този начин допуска
съществено проц.нарушение.
С оглед на горното и на основание чл.266 ал.З ГПК моли съда да допусне исканите от тях
СТЕ на представеното писмо, така както са поискали в съдебното заседание от 17.09.2020г,
както приемете за установено че същото /писмо/ се явява новооткрито доказателство по
смисъла на чл.147 ГПК и на основание чл.266 ГПК.
Счита, че ново доказателство по искане на чл.147 ГПК респ.266 ал.2 ГПК, е налице тогава
когато то е съществувало преди предявяване на иска и разглеждането на делото, но не е
било известно на страната по обективни причини респ. не е станало достояние на съда, а е
от съществено значение за спора или новооткритото доказателство трябва да е от
съществено значение за спора, а законът изисква кумулативното наличие на двете
предпоставки,за да се уважи искането -този случай е такъв и следва да се уважи искането.
Твърди, че освен това „новото доказателство" трябва да е писмен документ,който не е бил
известен на молителя по време на разглеждане на делото по инстанциите, и този документ
да обуславя доколкото би бил приобщен към доказателствения материял, възможност за
фактически и правни изводи,различни от тези на съда,с решението,чиято отмяна се иска/ Р
№221 от 06.12.2013г по гр.д.№3502/2013г.
Твърди, че относно искът по чл.108 ЗС, съдът също приема ,че е неоснователен и недоказан,
защото не е установено по безспорен начин, че Н.Д. е собственик на 1/2 идеална част от
процесния имот по силата на наследяване.
Сочи, че в мотивите към решението си първоинстанционният съд не посочва и не обсъжда,
каква е правната стойност на разпитаните свидетели Ш. и Ч..
Счита, че тези свидетели по един безспорен и категоричен начин установяват правото на
собственост на Н.Д. върху наследствената й част от процесния имот, както и
обстоятелствата, че нейната майка Г.А. преживе до смъртта през 2010г се е считала са
собственик на наследствената си част от процесния имот, а след нейната смърт като такава
се счита и Н.Д. и нито тя нито пък жалбоподателката Д. са давали съгласието си
ответниците да се разпореждат с тяхната наследствена част от процесния имот, нито пък да
го продават или се разпореждат с него т.е налице е владение от ответниците без правно
основание.
Твърди, че ако решаващият съд бе обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства включително бе уважил техните искания в тяхната съвкупност и поотделно,
то би достигал до единствено правилния извод, че исковете са основателни и следва да се
4
уважат и да се уважи и претенцията по чл.537 ал.2 ГПК,която отхвърля също като
неоснователна.
Изтъква, че никъде в мотивите на съда при постановяване на решението си не е посочено,че
има разпитани свидетели осигурени от тях, каква е правната стойност на техните показания-
ирелевантни или не за съществото на спора,не е посочено защо не се приемат показанията на
св. Ч. и защо представеното писмо в съдебното заседание на 30.07.2020г не е прието
като"ново доказателство" по делото, като по този начин съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение.
Подържа направените оспорвания на писмени документи и искания за назначаване на СТЕ
С оглед на гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение ,като
неправилно,поради нарушаване на материалния закон и допуснато съществено процесуално
нарушение.
Прави доказателствено искане да уважи искането й по чл.266 ал.З вр. с чл.147 ГПК ,както и
тези относно исканията за назначаване на СПЕ.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Г. ИЛ. Г. от
Адвокатска колегия гр. Ловеч, с адрес: гр. ***************, като пълномощник на ЕЛ. П.
АНГ.. Счта същата за неоснователна и недоказана ., а решението на ТРС за законосъобразно,
правилно и обосновано. Счита, че недопустими, неоснователни и недоказани са всички
искове, които Н. Г. Д. е предявила срещу ЕЛ. П. АНГ..
Счита, че от събраните по делото доказателства се установило, че Н. Г. Д. не е собственик
на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 73198.508.229 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Троян, общ. Троян, обл. Ловеч. Н. Г. Д. не е собственик на 1/2
идеална част от построените в поземления имот СГРАДА с идентификатор 73198.508.229.1,
СГРАДА с идентификатор 73198.508.229.2 и СГРАДА с идентификатор 73198.508.229.3; Н.
Г. Д. и нейната майка никога не са владяли ПИ с идентификатор 73198.508.229 в град Троян
и сградите в имота; ищцата и нейната майка никога не са владяли част от този имот и
сгради; Г.Д.А. не е била собственик на процесния имот или на идеални части от него.
Сочи, че със Заявление за отказ от наследство с рег. № 43 от 23.08.89 г., заверено с Изх. №
139 от 23.08.1989 година, Г.Г.А. от с. **** с ЕГН *******, като наследник на Ц.Г.К. се
отказва от наследството, останало от него и поради отказа от наследство, Г.Д.А. и нейната
дъщеря - Н. Г. Д. - не са придобили по наследство никакво имущество, принадлежало на
Ц.Г.К.; Г.Ц.А. е починала на 15.07.2010 год, като към днешна дата Н. Г. Д. не е
единственият неин наследник, тъй като видно от Удостоверение за наследници Изх.№ 02-
04-977 от дата: 23.08.2018 г. на Общинска администрация Троян, към днешна дата
наследник по закон на Г.Ц.А. е и И.С.С..
Твърди, че до смъртта си П.Ц. Г. е единственият собственик на целия ПИ с идентификатор
5
73198.508.229 в град Троян и на целите построени в имота СГРАДА с идентификатор
73198.508.229.1, СГРАДА с идентификатор 73198.508.229.2 и СГРАДА с идентификатор
73198.508.229.3. П.Ц. Г. е починал на 04.04.2014 год, като негови наследници по закон са
децата му ЦВ. П. Г. и С. П. Г.. Твърди, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност и наследство № 182 том II per. № 3086 дело № 307 от 2015 год.
на Нотариус М.а Г., С. П. Г. и ЦВ. П. Г. са признати за собственици с равни права по
давностно владение и наследство върху ПИ с идентификатор 73198.508.229 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Троян, ведно с попадащите в имота
сгради.
Сочи, че на 03.08.2018 година Е.П. А. придобива правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 73198.508.229 в град Троян ведно с построените в имота сгради. На тази
дата С. П. Г. и ЦВ. П. Г. продават на Е.П. А. поземления имот и сградите в него и за
сключения помежду им договор е съставен Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 172 том II per. № 2926 дело № 300 от 2018 г. на Нотариус М.а Г. -
Нотариус, регистриран в Нотариална камара под № 477, с район на действие района на
Районен съд Троян.
Счита за законосъобразно, правилно и обоснован, че ТРС не е допуснал като доказателства
по делото представените в съдебно заседание на 30.07.2020 год. писмо от два листа ведно с
пощенски плик.
Моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, която Н. Г. Д. е подала срещу
Решение № 260089 от 13.11.2020 год. по Гражданско дело № 236/2019 год. на Районен съд -
гр. Троян.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно
Решение № 260089 от 13.11.2020 год. по Гражданско дело № 236/2019 год. на Районен съд -
гр. Троян, да осъди Н. Г. Д. с ЕГН **********, да заплати на ЕЛ. П. АНГ. всички направени
от нея разноски във въззивното производство, да остави без уважение направените с
въззивната жалба доказателствени искания.
В срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от С. П. Г., с постоянен адрес:
гр.************, ЕГН **********, и ЦВ. П. Г., с постоянен адрес: гр.***, ЕГН **********
чрез пълномощника К.Н. Н. - Д. - адвокат от Ловешка адвокатска колегия, служебен адрес:
грТр******а, тел.******, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита, че Решение №260089/13.11.2020г., постановено по гр.д.№236/2019г. на Районен съд -
Троян, Гражданска колегия, II състав, е валидно, правилно и обосновано. Сочи, че
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по отношение допустимостта на
исковете, приетите фактически положения и изводите си по приложението на материалния
закон.
6
Твърди, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни и е
прекратил като недопустимо производството в частта, в която се иска частична отмяна на
нотариален акт за продажба на недвижим имот.
Изтъква, че претенцията на ищцата Д. се основава на твърдението, че е собственик по
наследство на ½ идеална част от процесния имот, като същата следвало да докаже, в
условията на пълно и главно доказване, наследственото правоприемство, принадлежността
на имота към наследствената маса, както и размера на претендирания дял в правото на
собственост, като доказателства за посочените предпоставки за уважаване на иска не са били
събрани.
Изтъква, че Д. е наследник, наред с други лица, на своята майка Г.Ц.А., но не е наследник на
своя дядо Ц.Г.К., тъй като Г.Ц.А. също не е наследник на своя баща Ц.Г.К., защото се
отказала от наследство и не са събрани доказателства за претендиралата нищожност на
заявения от Г.Ц.А. отказ от наследство.
Сочи, че нe са налице никакви доказателства, че процесният имот е бил част от
наследствената маса, оставена след смъртта както на Ц.Г.К., така и на Г.Ц.А..
Твърди, че с показанията на св.К., Ц. и С. се установява по несъмнен начин, че процесният
имот е владян трайно и необезпокоявано от Ц.Г.К., неговият син П.Ц. Г., неговата съпруга и
децата му - С.П. Т. и ЦВ. П. Г.. Твърди,, че свидетелите установяват периодът на владението
според своите наблюдения и възраст, като посочват за начало различен момент, а като край
на периода на владение посочват продажбата на имота, като във всички случаи показанията
за тази продължителност на владението удовлетворяват изискването за срок по чл.79 ЗС.
Изтъква, че същите свидетели установяват, че ищцата не е владяла имота, а също и нейната
майка, която след сключване на брак е живяла в с.****.
Твърди, че правото на собственост върху процесния имот е признато на тях с Нотариален
акт №182, т.П от 21.10.2015г. на Нотариус М.а Г., те са упражнили правото си да поискат
признаване на правото на собственост върху имота на основание лично установеното си
владение върху него, както и да присъединят владението на своя наследодател П.Ц. Г. на
основание чл.82 ЗС.
Изтъква, че Ц.Г.К. е живял в имота до смъртта си на 22.06.1975 г., но по никакъв начин не
може да се установи, дали за него са били налице предпоставките на чл.79 от ЗС, респ. няма
никакви доказателства да е бил собственик на процесния имот, като наследодателят на
въззиваемите П.Ц. Г. е владял имота заедно със своя баща и е продължил да го владее, а
Г.Ц.А. не е установявала владение върху имота нито преди, нито след смъртта на своя баща,
поради което нито за нея, нито за ищцата е възникнало правото по чл.82 от ЗС.
Счита, че във всички случаи не се касае за преминаване на правото на собственост по реда
на наследственото правоприемство, а за оригинерен придобивен способ и наследствените
7
правоотношения имат значение дотолкова, доколкото може да се приложи чл.82 от ЗС.
Изтъква, че правото да придобият процесния имот по давност валидно е упражнено
единствено от С.П. Т. и ЦВ. П. Г., които впоследствие са се разпоредили със същия имот.
Оспорва становището на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е необосновано,
тъй като видно от текста на същото, първоинстанционният съд е изложил подробни,
последователни и логически непротиворечиви писмени мотиви, обстоятелства,
доказателствени факти и правни изводи, които са определили изразената решаваща воля, и
които са в пълно съгласие с процесния резултат, като несъгласието на жалбоподателя с
изразените мотиви не означава, че решението е необосновано.
Оспорва становището на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е неправилно,
тъй като то е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства,
материалния закон и задължителната съдебна практика, посочена и цитирана в същото
решение.
Твърди, че от анализа на изложението в жалбата се налага извода, че жалбоподателят не е
доволен от интерпретацията и оценката на събраните доказателства, която
първоинстанционният съд е направил.
Сочи, че първоинстанционният съд подробно е описал доказателствените факти, въз основа
на които е приел, че ищцата не е придобила право на собственост върху процесния имот по
реда на наследственото правоприемство от своята майка Г.Ц.А., защото не са налице
доказателства, че наследодателката А. е била собственик на процесния имот (стр.5 и 6 от
Решение №260089/13.11.2020г., постановено по гр.д.№236/2019г. на Районен съд - Троян,
Гражданска колегия, II състав).
Сочи, че жалбоподателят твърди, че с показанията на св.Ш., се установява по безспорен
начин, че А. винаги се е считала собственик на имота, но оспорва това твърдение, по
няколко причини: не е възможно чрез свидетелски показания да се установи нечие вътрешно
убеждение по някакъв въпрос, особено във времевата рамка „винаги"; изложените от св.Ш.
факти се свеждат до това, че в миналото, без да се уточнява точен момент, А. е ползвала
негов транспорт, за да посети брат си в гр.Троян, като свидетелят я е докарал с автомобила
си, оставил я е в близост до имота и после я е взел на връщане. Счита, че свидетелят не
установява, както твърди жалбоподателят, фактът, че А. не е допусната до имота, нито, че е
получила пари от наследството на баща си, а твърди, че това е заявено от нея.
Изтъква, че колкото до това, че страните не са оспорили неговите показания,
жалбоподателят неправилно тълкува тяхното процесуално поведение. Свидетелят Ш. говори
в съдебно заседание за събития, които е възможно да са се случили преди 15.07.2010 г., на
която дата е починала Г.А. и не е налице процесуална възможност за проверка на тези
показания, но същите така или иначе не съдържат конкретни факти относно времето, имота,
8
преки възприятия на свидетеля, които да кореспондират с разказаното от А. и по същността
си тези показания не въвеждат в процеса доказателствени факти относими към правото на
собственост върху процесния имот.
Сочи, че на следващо място във въззивната жалба се твърди, че в съдебно заседание на
30.07.2020г. ищцата е представила писмо от брата на майка си - П.Ц.Г., което установява, че
след смъртта на техния баща А. е получила сума по негов влог и застраховка, като ищцата
твърди, че доказателството е новооткрито и че обосновава нищожност на отказа от
наследство, направен от А..
Оспорва тези твърдения и поддържа изцяло заявените в съдебно заседание възражения по
коментираните въпроси. Представеният частен документ не съдържа никакви данни за автор
и адресат, представеният плик за писмо съдържа дописвания и клеймо, които поставят под
съмнение връзката му с представения частен документ -писмо, фуги доказателства, че това
писмо е било изпратено в този плик не са налице, а освен, че няма данни този частен
документ да е относим към спора, същият е и несвоевременно представен. Сочи, че
твърдението е новооткрит е недоказано и е невярно твърдението, че с показанията на св.Ч. се
доказва по несъмнен начин това обстоятелство. Изтъква, че напротив, показанията на
свидетеля будят основателно съмнение в достоверността на фактите, чието доказване се
цели. Сочи, че св.Ч. заявява, че е имал среща с ищцата в нейния дом и тя го е очаквала, но
когато е отишъл тя е чистела и удобно, точно в този момент е открила писмо в някаква
книга, прочела го е и му е разказала за какво се отнася, но свидетелят не бил в състояние да
опише писмото -плика и документа, да потвърди дали коментираният частен документ е
конкретното намерено писмо, дали пликът е същият.
Изтъква, че от показанията на св.Ч. не може да се направи категоричен и еднозначен извод,
че именно този документ е намерен по това време и по този начин, още по-малко, че същият
не е бил известен на ищцата преди това и дори при допускане на най-добросъвестно
поведение на свидетеля, същото не може да се допусне за ищцата, която е могла да си
осигури определена процесуална възможност с ангажиране на свидетеля в една особено
неправдоподобна обстановка.
Сочи, че е невярно, че ответните страни са приели коментираните свидетелски показания
като обективни, но съдът необосновано не е допуснал доказателството и съответно
почеркова експертиза, а напротив, и страните, и съдът положили усилия да установят
действителната обстановка, която би определила дали едно доказателство е новооткрито по
смисъла на ГПК, но преки доказателства за това обстоятелство не се събрали, съответно
съдът уважил възражението за настъпила преклузия при представянето на доказателства.
Оспорва твърденията за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, тъй като в
Решение №260089/13.11.2020г., постановено по гр.д.№236/2019г. на Районен съд - Троян,
Гражданска колегия, II състав, първоинстанционният съд е обсъдил всички допуснати по
делото и относими към спора доказателства.
9
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което изцяло да потвърди Решение
№260089/13.11.2020г., постановено по гр.д.№236/2019г. на Районен съд - Троян,
Гражданска колегия, II състав, като валидно, допустимо и правилно.
Моли на доверителите й да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, като в срок
ще представи списък по чл.80 ГПК.
Не е постъпил отоговор на въззивната жалба от въззиваемия СТ. Й. СТ..
В съдебно заседание въззивницата редовно призована не се явява и не се
представлява, но представя писмена защита в подкрепа на твърденията си, че отказа от
наследство е недействителен, тъй като наследодателката е приела мълчаливо наследството,
след като е получила сума от влог и застраховка от наследодателя. Позовава се на липса на
изтекла придобивна давност в полза на С. и Ц.Г.и, тъй като те не са манифестирали своето
владение по отношение на нея.
За въззиваемите С. и Ц.Г.и се явява адв.К. Д., която оспорва въззивната жалба и
моли да бъде отхвърлена. В подробна писмена защита изразява становище, че има отказ от
наследство от страна на наследодателката на ищцата и тя на това основание няма как да е
придобила права върху процесния имот. Моли съда да потвърди атакуваното решение и да
присъди разноски пред въззивната инстанция. Представя подробна писмена защита в
подкрепа на своите твърдения, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху
процесния имот.
За въззиваемата Е.П. А. се явява адв. Г.И., който оспорва въззивната жалба, поддържа
възраженията си в отговора и претендира присъждане на разноски по представен списък с
разноските. Представя писмена защита, в която застъпва тезата, че ищцата не е доказала
исковете си и моли да бъде оставена без уважение въззивната й жалба, а решението на ТРС
да бъде потвърдено като правилно.
За въззиваемият С.С. се явява адв.Б., който оспорва въззивната жалба и счита, че същата
следва да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на разноски по представен
списък с разноските за първа инстанация.
От събраните по делото доказателства:гр.д.№236/19 г. на ТРС, писмо с дата 20.04.2006
г. в оригинал и п.плик към него, решение №3926/ПК-Троян, от заключението на вещо лице
Сл. П., от обясненията на страните, от всички тези доказателства, преценени поотделно, и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически
обстоятелства:
Съдът констатира от удостоверение за наследници №02-04-977/23.08.2018 г., че
Ц.Г.К. е починал на 22.06.1075 г. в гр.Троян и е оставил за законни наследници двете си
деца П.Ц. Г., починал на 4.04.2014 г. и Г.Ц.А., починала на 15.07.2010 г. Съответно П.Ц. Г. е
10
оставил след смъртта си за н-ци двете си деца ЦВ. П. Г. и С.П. Г., а Г.Ц.А. е оставила за свои
законни наследници Н. Г. Д.-дъщеря и И.С.С.-внук, който е син на втората й починала на
21.12.2008 г. дъщеря С.Г.С..
На л.8 от делото е приложено нотариално заверено пълномощно от 14.01.98 г. се
установява, че Г.Ц.А. е упълномощила дъщеря си Н.Г. Д. да я представлява, където се
наложи при уреждане на наследствени имоти в гр.Троян.
След смъртта на наследодателката ищцата, като наследник на Ц.К.и и на Г.А.
упълномощава Д.Х.Т., да я представлява пред Община Троян, АГКК СГКК-Ловеч АВ ФЛ и
ЮЛ с право да подава и получава документи, да подава молби за скици, да презаверява
скици и да декларира недвижими имот, както и да получава данъчни оценки за имотите.
От приложеното по делото заявление за отказ от наследство рег.№43/23.08.1989 г. и
удостоверение на ТРС, съдът установява, че Г.Г.А. от с.****, Пловдивска област е
направила отказ от оставеното от Ц.Г.К. б.ж. на гр.Троян починал на 22.06.1975 г.
наследство. Това заявление е заверено от кмета на с.**** с изх.№139/23.08.1989 г. и е
вписано в регистъра на ТРС под №43/23.08.1989 г.
Представен е нотариален акт № 182 т. II рег.№3086 дело № 307/15 г. на Нотариус
М.а Г., от който съдът установява, че С. П. Г. и ЦВ. П. Г. са признати за собственици с
равни права, по давностно владение и наследство, върху следния недвижим имот, находящ
се в гр.Троян, общ.Троян обл.Ловеч, а именно ПИ с идентификатор 73198.508.229 по
кад.карта и кад.регистри на града, одобрени със Заповед №РД-18-11 от 20.04.2007 г. на
Изпъл.директор на АГККК с адрес гр.Троян ул.“Ген.Карцов“ №309 с площ 811 кв.м. с
трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване:ниско
застрояване/до 10 м./ номер по предходен план ********* ведно с построените в
имота:сграда с идент. 73198.508.229.1 със застроена площ 39 кв.м. брой етажи 2 с
предназначение жилищна сграда еднофамилна, сграда с идент. 73198.508.229.2 със
застроена площ 33 кв.м. бр.етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда, сграда с
идент. 73198.508.229.3 със застроена площ 59 кв.м. бр.ет.1 предназначение селскостопанска
сграда.
От приложеният към делото на л.25 нотариален акт № 172, т. II , дело № 300/2018г. на
нотариус М.а Г. с рег. № 477 на Нотариалната камара се установява, че на 3.08.2018 г. С. П.
Г. и ЦВ. П. Г. са продали на Е.П. А., собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Троян
общ.Троян обл.Ловеч, а именно ПИ с идентификатор 73198.508.229 по кад.карта и
кад.регистри на града, одобрени със Заповед №РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпъл.директор
на АГККК с адрес гр.Троян ул.“Ген.Карцов“ №309 с площ 811 кв.м. с трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване:ниско
застрояване/до 10 м./ номер по предходен план ********* ведно с построените в
имота:сграда с идент. 73198.508.229.1 със застроена площ 39 кв.м. брой етажи 2 с
11
предназначение жилищна сграда еднофамилна, сграда с идент. 73198.508.229.2 със
застроена площ 33 кв.м. бр.етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда, сграда с
идент. 73198.508.229.3 със застроена площ 59 кв.м. бр.ет.1 предназначение селскостопанска
сграда.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №173 т. II рег.№2929 д.№301/18 г.
на нотариус М.Г., Е.П. А. прехвърля на СТ. Й. СТ. от гр.Троян собствения си недвижими
имот, находящ се в гр.Троян общ.Троян обл.Ловеч, а именно ПИ с идентификатор
73198.508.229 по кад.карта и кад.регистри на града, одобрени със Заповед №РД-18-11 от
20.04.2007 г. на Изпъл.директор на АГККК с адрес гр.Троян ул.“Ген.Карцов“ №309 с площ
811 кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно
ползване:ниско застрояване/до 10 м./ номер по предходен план ********* ведно с
построените в имота:сграда с идент. 73198.508.229.1 със застроена площ 39 кв.м. брой етажи
2 с предназначение жилищна сграда еднофамилна, сграда с идент. 73198.508.229.2 със
застроена площ 33 кв.м. бр.етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда, сграда с
идент. 73198.508.229.3 със застроена площ 59 кв.м. бр.ет.1 предназначение селскостопанска
сграда срещу собствената си 1/2 ид.част, всичко което притежава от следните недвижими
имоти, находящи се в с.Бели Осъм общ.Троян, а именно ПИ с идентификатор 03486.27.183 и
ПИ с идентификатор 03486.29.124, заедно с построените в имота сгради, при подробно
описани граници и съседи, като С.С. следва да доплати на Е. А. сумата от 4 000 лв. до
3.08.2023 г.
ТРС е изискал от нотариус Г. копие от нот.дела №307/15 и №300/18 г. В копието на
н.д.№307/15 г. се съдържа и преписа на протокол от 21.10.2015 г. за разпит на свидетели,
който е послужил за установяване по реда на обстоятелствената проверка за собствеността
на молителите С. и Ц.Г.и по нот.д.№4307/2015 г. върху претендираният имот и за издаване
на нот.акт №182/2015 г. Видно от него св.К., която е разпитана и по настоящето дело, е
заявила, че двамата молители, сега въззиваеми С. и Ц.Г.и са владели имота след смъртта на
баща си, а преди това имота е владян от техния дядо и това го помни от 1974 година
насетне. Заявява, че имота се е владеел от семейството на молителите непрекъснато и
постоянно и никой не е оспорвал това. Свидетелят Х.В. също заявява, че знае имота и
молителите Г.и го имат в наследство от родителите си, като го владеят още от дядовото им
време и не е чувала за спорове по отношение на този имот. Третият свидетел В.М. е била
съученичка на С. и знае имота, който тя и брат й имат в наследство от баща им П. и не знае
да е имало спорове по отношение на имота.
За правилно решаване на спора по делото са допуснати до разпит свидетели и на двете
страни. От показанията на свидетелите Ц. Ц., Н. К. и С. С., които са съседи на спорния имот,
съдът установява, че те познават като собственици на имота П. и М./родителите на
ответниците С. и Ц./ а след тяхната смърт имота се е владеел непрекъснато от техните деца
С. и Ц.П.и. Нещо повече свидетелят С. С., който е и най-възрастен-на 78 години, си спомня,
че този имот е бил на дядото на ответниците Ц. Г.. Той твърди, че дядото е имал син и
12
дъщеря, като дъщерята Г. се е омъжила в с.**** и от тогава не я е виждала и чувал.
Свидетелят М.Ш. е семеен приятел на ищцата, и в този смисъл показанията му се
преценяват с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Той твърди, че с нея са от едно село
****, като само е чувал за роднините на ищцата С. и Ц., както и за ответниците С. и Е., но
лично не ги познава. Твърди, че знае за имотите от майката на Н.-леля Г.. Признава, че през
2006-2007 г. е карал леля Г. до гр.Троян относно проблеми с имотите. Той не е влизал в
спорния имот, а го е виждал само от улицата.
Свидетелят В.Ч. също е познат на ищцата от дълги години, като неговите свидетелски
показания касаят момента на намиране на писмото от дата 20.04.2006 г, за което ищцата
твърди, че е писано от нейния вуйчо П.Ц. Г..
От съдържанието на процесното писмо от 20.04.2006 г. съдът установява, че
отношенията между П.Ц. Г. и неговата сестра Г.Ц.А. са били влошени и като причина се
сочи дъщерята на А.-Н.. Изрично се споменава отказа от наследство на Г.А. с рег.
№43/23.08.89 г. като авторът на писмото твърди, че баща им приживе е дал пари на нея и
съпругът й да си построят къща в с.Хаджи Димово, а след смъртта на баща им тя е получила
своя дял от застраховка и влог. Обвинява я, че не е поела разноските по погребението на
баща си. Твърди, че дъщеря й е ходила в гр.Троян през 2005 г., но у съседите и не е искала
да се срещне и разговаря с тях. Обещава й да провери в регистрите какво е записано като
лична собственост на баща им. Твърди, че е гледал Н. /ищцата/ когато е била малка в
гр.Троян.
От заключението на вещо лице П. съдът установява, че ръкописният/буквен и
цифров/ текст, изписан за „подател“ и „получател“ върху пощенски плик с № 826 АК Троян
и ръкописния/буквен и цифров/текст, с който е изпълнено писмо с дата 20.04.2006 г.
гр.Троян са изписани от П.Ц. Г. ЕГН ********** поч. на 4.04.2014 г, подписът върху
позиция „С уважение-твой брат“ върху писмо от 20.04.2006 г. е положен от П.Ц. Г.ков,
отпечатъка от датно клеймо върху лицевата страна на пощ.плик е със следния цифров запис
20.4.06-1/втората цифра от час на обработка е слабо видима/ и отпечатъка от датно клеймо
върху задната страна на пощенския запис е със следния цифров запис 21.04.2006 г./ след
последната цифра липсва отпечатан запис от час на обработка/.
Представено по делото е писмо от Община-Троян с изх.№РД-1219/8.07.20 г., от което става
ясно, че Н. Г. Д. и Г.Ц.А. не са подавали декларации по реда на чл.14 от ЗМДТ относно ПИ с
идент.№73198.508.229, накофдящ се в гр.Троян ул.“Ген.Карцов“ №309.
При тези данни настоящата инстанция приема, че е сезирана с ревандикационен иск
с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено по отношение
на С.П. Г. ЕГН ********** от гр.**************** ЦВ. П. Г. ЕГН ********** от
гр.**************** ЕЛ. П. АНГ. ЕГН ********** с постоянен адрес с.*****************
и СТ. Й. СТ. с адрес гр.******************, че ищцата Н. Г. Д. от с.************** е
13
собственик на 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор 73198.508.229 по кад.карта и кад.регистри
на града, одобрени със Заповед №РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпъл.директор на АГККК с
адрес гр.Троян ул.“Ген.Карцов“ №309 с площ 811 кв.м. с трайно предназначение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м./ номер по
предходен план ********* ведно с построените в имота:сграда с идент. 73198.508.229.1 със
застроена площ 39 кв.м. брой етажи 2 с предназначение жилищна сграда еднофамилна,
сграда с идент. 73198.508.229.2 със застроена площ 33 кв.м. бр.етажи 1 с предназначение
селскостопанска сграда, сграда с идент. 73198.508.229.3 със застроена площ 59 кв.м. бр.ет.1
предназначение селскостопанска сграда и да бъдат осъдени ответниците С.П. Г. ЕГН
********** от гр.**************** ЦВ. П. Г. ЕГН ********** от гр.**************** ЕЛ.
П. АНГ. ЕГН ********** с постоянен адрес с.***************** и СТ. Й. СТ. с адрес
гр.****************** да предадат на ищцата Н. Г. Д. от с.************** владението на
гореописания недвижим имот.Направено е и искане с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК
за отмяна до 1/2 ид.част на н.а. за собственост върху недвижим имот придобит по давност и
наследство №182 т.2 рег.№3086 д.№307/21.10.2015 г. на нотариус М.Г. рег. №477 на НК с
район на действие РС-Троян, както и второ искане за отмяна до ½ ид.част на нот.акт за
покупко-продажба на недвижим иомт №172 т.втори н.д.№300/3.08.2018 г. на нотариус М.Г.
рег.№477 на НК, с район на действие РС-Троян. Настоящата инстанция за разлика от
първата счита, че е предявен един иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на
всички ответници, тъй като ревандикационният иск сдържа две искания за защита-
установяване, че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на ответника да му
предаде владението на същия. ВКС в ТР №4/14.03.2016 г. по т.д.№4/14 г. ОСГК в т.2А се е
произнесъл, че за да бъде решен предявеният с иска по чл.108 от ЗС гражданскоправен спор,
на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като
само диспозитивът е източникът на СПН на решението. ВКС е разгледал различни хипотези
на произнасяне по предявен иск по чл.108 от ЗС, като е достигнал до извода, че във всяка
една от тях следва да има произнасяне с установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. В този смисъл настоящата инстанция
намира, че предявеният от Н. Г. Д. е един и той е с правно основание чл.108 от ЗС.
Задължение на съда е определи правното основание на иска, независимо от даденото от
страната в исковата молба. Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост
срещу лицата, които са се разпоредили със спорния имот преди завеждане на иска-С. и Ц. Г.,
както и Е. А., с оглед постановките на т.3Б от ТР №4/14.03.2016 г. по т.д.№4/14 г. ОСГК.
За да бъде уважен така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС ищцата
следва да докаже, че са налице кумулативно и трите предпоставки, а именно тя да е
собственик на имота, той да се владее от ответниците и то без правно основание.
Ответниците от своя страна са направили възражение, че ищцата не е собственик на имота,
тъй като нейната наследодателка се е отказала от наследството на общия наследодател
Ц.Г.К. с изричен отказ вписан в регистъра на ТРС под №43/23.08.1989 г., а освен това
ответниците С. и Ц. Г. твърдят, че са придобили имота по давностно владение посредством
14
непрекъснато владение повече от 10 години, за който факт те са се снабдили и с констативен
нот.акт за собственост през 2015 г. Настоящата инстанция приема, че наследодателката на
ищцата Г.Ц.А. е направила отказ от наследството на баща си Ц.Г.К. б.ж. на гр.Троян, който е
вписан под №43/23.08.1989 г в регистрите на ТРС. Този извод на съда не може да се
опровергае от представеното пред въззивната инстанция писмо от 20.04.2006 г, тъй като то
има характер на частен свидетелстващ документ и няма как авторът му да бъде разапитан
като свидетел, тъй като е починал. Освен това твърденията на ищцата, че майка й е
извършила действия по приемане на наследството преди да се откаже от него не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. В приложеното на л.8
пълномощно наследодателката А. не е посочила за кои наследствени имоти от кое
наследство в гр.Троян се отнася упълномощителната сделка, а пълномощното на Н.Д. от
17.08.2015 г. на л.9 от делото е издадено след смъртта на нейната наследодателка. За
пълнота на изложението дори и да се приеме, че отказът от наследство е направен след като
са били извършени фактически действия, доказващи приемане на наследството, то от датата
на вписването на отказа в специалната книга на РС, ако другият наследник е започнал да
владе имота като свой, той е можел да го придобие по давност./р.№1196/14.07.2004 г. по
гр.д.№580/03 г. ВКС/ В случая в отговора на исковата молба ответниците са се позовали на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, т.е. след датата 23.08.1989 г. първоначално
техният наследодател П. Г., а след неговата смърт и неговите наследници С. и Ц.Г.и са
продължили да го владеят безпрепятствено до снабдяването си с констативен нотариалн акт
за собственост през 2015 г. т.е. владението е продължило повече от 26 години. Следователно
ищцата е загубила правото си на собственост по отношение на спорния имот, след като
ответниците Г.и, въззиваеми в процеса, са го придобили посредством способа на
придобивната данност на основание чл.79 ал.1 от ЗС и след това са се разпоредили с него.
Категорично всички разпитани по делото свидетели са заявили под страх от наказателна
отговорност, че спорният имот е бил владян само от П. Г. и неговите деца след смъртта му, а
показанията на доведеният от ищцата св.Ш. съдът преценява при възможна тяхна
заинтересованост, тъй като той е семеен приятел и заявява, че информацията за
отношенията между страните по отношение на спорния имот знае от твърденията на
ищцата. Другият св.Ч. е бил призован само във връзка с установяване узнаването за
представеното писмено доказателство-писмо от 20.04.2006 г.
Не на последно място следва да се отбележи и, че ищцата не е единствен
наследник на Г.Ц.А., тъй като в удостоверението за наследници е посочен като наследник и
И.С.С., поради което тя не може да претендира и неговите права в процеса.
Следователно поради липса на трите кумулативно дадени предпоставки,
настоящата инстанция счита, че иска с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да се
признае за установено по отношение на С.П. Г. ЕГН ********** от гр.****************
ЦВ. П. Г. ЕГН ********** от гр.****************, ЕЛ. П. АНГ. ЕГН ********** с
постоянен адрес с.***************** и СТ. Й. СТ. с адрес гр.******************, че
ищцата Н. Г. Д. от с.********** е собственик на 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор
15
73198.508.229 по кад.карта и кад.регистри на града, одобрени със Заповед №РД-18-11 от
20.04.2007 г. на Изпъл.директор на АГККК с адрес гр.Троян ул.“Ген.Карцов“ №309 с площ
811 кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно
ползване:ниско застрояване/до 10 м./ номер по предходен план ********* ведно с
построените в имота:сграда с идент. 73198.508.229.1 със застроена площ 39 кв.м. брой етажи
2 с предназначение жилищна сграда еднофамилна, сграда с идент. 73198.508.229.2 със
застроена площ 33 кв.м. бр.етажи 1 с предназначение селскостопанска сграда, сграда с
идент. 73198.508.229.3 със застроена площ 59 кв.м. бр.ет.1 предназначение селскостопанска
сграда и да бъдат осъдени ответниците С.П. Г. ЕГН ********** от гр.**************** ЦВ.
П. Г. ЕГН ********** от гр.**************** ЕЛ. П. АНГ. ЕГН ********** с постоянен
адрес с.***************** и СТ. Й. СТ. с адрес гр.****************** да предадат на
ищцата Н. Г. Д. от с.************** владението на гореописания недвижим имот се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, като в тази връзка следва да бъде
отхвърлено и искането за отмяна на издадения нот.акт №182 т.2 рег.№3086 д.
№307/21.10.2015 г. на нотариус М.Г. рег. №477 на НК с район на действие РС-Троян по реда
на чл.537 от ГПК в случай на уважаване на иска, тъй като главният иск е отхвърлен.
Недопустима е претенцията за отмяна на ½ ид.част на нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот №172 т.втори н.д.№300/3.08.2018 г. на нотариус М.Г. рег.№477 на НК, с
район на действие РС-Троян, тъй като той обективира правна сделка с процесния имот и не
е от категорията актове, които могат да се отменят по реда на чл.537 ал.2 от ГПК.
При тези мотиви предвид съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция
с тези на Троянски районен съд, решение №260089/13.11.2020 г. постановено по гр.д.
№236/19 г. по описа на ТРС на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено
като правилно, независимо, че съдът е приел, че е предявен и иск по чл.124 от ГПК, наред с
този по чл.108 от ЗС, след като правните последици са идентични.
При този този изход от процеса следва да бъдат присъдени на въззиваемите
разноските по делото за втората инстанция в размер на сумата 500 лв. на С. и Ц.Г.и по
представен списък на разноските и на ЕЛ. П. АНГ. 900 лв. за адвокатско възнаграждение по
представения списък за разноските по чл.80 от ГПК, като бъде осъдена въззивницата да ги
заплати на основание чл.78 от ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №260089/13.11.2020 г. постановено по
гр.д.№236/19 г. на Троянски районен съд.
16
ОСЪЖДА Н. Г. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.********** да
заплати на С.П. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.**************** и ЦВ. П. Г. ЕГН
********** с постоянен адрес гр.**************** сумата 500 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Г. Д. с ЕГН ********** от с.********** с постоянен адрес да
заплати на ЕЛ. П. АНГ. ЕГН ********** с постоянен адрес с.***************** сумата 900
лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17