Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Червен бряг 27.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Зоя Панчева
при секретаря М.Р., като разгледа докладваното от съдията Панчева гр.д.№ 119 по описа за 2016 г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 344 ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
Постъпила е искова молба, изходяща от Н.Б.С. ***
против „Контраст Ин плюс“ ЕООД със седалище на управление гр.София.
Оспорва се законосъобразност на заповед за
прекратяване на трудово правоотношение. Твърди се, че е нарушена разпоредбата
на чл.193 ал.1 от КТ – преди прекратяване на трудовото правоотношение не са
искани обяснения от уволнения работник. Иска се признаване на уволнението за
незаконосъобразно на това основание и възстановяване на заеманата до незаконното
уволнение длъжност „технолог“
Претендира се неплатено трудово възнаграждение за
месец ноември 2015 г. в размер на 523.00 лв. – сума удържана от работодателя на
основание чл.221 ал.2 от КТ.
Претендира се обезщетение за неползван платен отпуск в
размер на 49.83 лв.
Претендира се обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. с
чл.225 ал.1 от КТ в размер на 960 лв. за времето от 01.04.2016 г. до 30.05.2016
г.
Ищцата ангажира писмени
доказателства: трудов договор №007/14.10.2015 г.; Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание №012/30.11.2015 г.; придружително писмо от 11.12.2015 г. изходящо от
работодателя; искане от 11.12.2015 г., изходящо от работодателя; копие на разчетно-платежна ведомост за месец
октомври 2015 г.; заверено копие на лист от тетрадка с наименование аванс за
месец октомври съдържащ описание на 18 броя имена.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта на
иска, поради изтичане на преклузивния срок за завеждането му.
В изпълнение
указанията на съда относно доказателствената тежест се позовава на писмени
доказателства – молба изходяща от ищцата от 06.11.2015 г., с която заявява че
прекратява трудовото си правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ.
Редовно призована ищцата участва в процеса
лично и с адвокат Ц.А. ***. Поддържа
предявените искове. Излага доводи за отмяна на атакуваната заповед на
процесуално основание, поради неспазване на процедурата по чл.193 ал.1 от КТ.
Моли същата да бъде отменена. Моли да бъде уважен иска за неплатено
трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г. в претендирания размер, в този
размер да бъде уважен иска за обезщетение за неплатен отпуск; да бъде уважен
иска по чл.225 ал.1 КТ в размер на 960 лв. – за два месеца, касаещи времето 01.04.2016-30.05.2016
г. Позовава се на ангажираните по делото писмени доказателства, както и на
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
относно дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г. и размера на
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. За
удостоверяване факта, че е останала без работа поради незаконното уволнение
представя оригинал на трудов договор от 08.12.2015 г., както и заверено копие
на стр.23 от трудовата си книжка,
приети като доказателства по делото. За
удостоверяване на обстоятелството, че е полагала добросъвестно труд през
исковия период ангажира гласно доказателство-показания на един свидетел. Претендира
направени разноски като представя списък.
Редовно призован ответникът участва в
процеса с представител – управителя на дружеството съгласно извлечение от
Търговския регистър Г.Р.К. В изпълнение нареждане на съда представя личното
трудово досие на ищцата – в оригинал за констатация и в заверено копие за съда
и ищцата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани доводи, че: ищцата сама е прекратила трудовото си правоотношение с
отправено искане до работодателя още на 06.11.2015 г., а атакуваната заповед е
издадена на 30.11.2015 г. исковата молба е просрочена – не е спазен срока по
чл.358 ал.1 т.2 КТ; оспорва иска за заплащане на трудово възнаграждение за
месец ноември 2015 г. в размер на исковата сума с доводите, че същата правилно
е удържана от работодателя като обезщетение по чл.221 ал.2 КТ; оспорва иска по
чл.225 ал.1 КТ; не оспорва иска за обезщетение по чл.224 ал.1 КТ. Позовава се
на доказателствата вложени в трудовото досие на ищцата. Претендира разноски, представя списък на
разноските.
Съдът при преценка на събраните по делото
доказателства и направените възражения от страните, поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Предявени
пред съда са съединени искове по:
Чл. 344 ал.1 т.1,2 и т.3 вр.с чл.225 ал.1 КТ в размер на 960 лв..
Чл. 242 вр. с чл. 128 т.2 КТ в размер на 523.00 лв.
Чл. 224 ал.1 КТ в размер на 49.83 лв.
Исковете са
допустими.
Исковата
молба е подадена при спазване на сроковете по чл.328 от КТ.
Доводи:
„По отношение на връчване на процесната заповед ищцата е представила
надлежно писмено доказателство, с което разполага – пощенски плик в оригинал,
адресиран от дружеството работодател до нея. От този плик, а и от приложената
обратна разписка е видно, че атакуваната заповед за уволнение е връчена на
ищцата на 25.01.2015 г., а исковата молба е подадена на 12.02.2016 г., което
доказателство е достатъчно за да се направи извод по отношение спазване на
срока по чл.328 от КТ.“
Горните обстоятелства са констатирани от Окръжен съд Плевен и са
обективирани в определение №825/05.08.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 616/2016 г. по
описа на същия съд.
За ищцата е налице активна легитимация и правен интерес от водене на
исковете. Правото на ищцата да иска отмяна на уволнението като
незаконосъобразно произтича от твърдението, че е била в трудово правоотношение
с ответника по силата на безсрочен трудов договор с №007/14.10.2015 г., което е
било прекратено.
Правото на ищцата да иска възстановяване
на заеманата до уволнението длъжност „технолог“ произтича от твърдението,
че Заповедта, с която и е прекратено трудовото правоотношение е
незаконосъобразна.
Правото на ищцата да иска изплащане на трудово възнаграждение за месец
ноември 2015 г. произтича от твърдението за налично трудово правоотношение за
този период и добросъвестно полаган труд.
Правото на ищцата да иска изплащане на обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради незаконното уволнение произтича от твърдението, че
Заповедта, с която и е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна.
За ответника, като работодател е налице пасивна легитимация в процеса.
Правото на ответника да отхвърляне на
исковете произтича от твърдението, че Заповедта, с която е
прекратено трудовото правоотношение е законосъобразна.
Безспорни
обстоятелства , не нуждаещи се от доказване
Съществуващо трудово правоотношение между страните по силата на безсрочен
трудов договор №7/14.10.2015 г. по силата на който ищцата работела в ответното
дружество като бригадир-технолог, прекратен със Заповед №012/30.11.2015 г. на
управителя на дружеството на осн. чл.330 ал.2 т.6 КТ за нарушение на трудовата
дисциплина по чл.190 ал. т.2 и т.7 вр. с чл.188 т.3 КТ за неявяване на работа в
два последователни дни – 26 и 27.11.2015 г. – обстоятелства неоспорени и
установяващи се от приетите като доказателства по делото трудов договор
№7/14.10.2015 г. и Заповед №012/30.11.2015 г.
Спорно по
делото е:
Законосъобразна ли е атакуваната заповед.
Добросъвестно ли е полагала ищцата труд за месец
ноември 2015 г.
Дължи ли на ищцата работодателят – ответник сумата 523 лв. – неплатено трудово
възнаграждение за месец ноември 2015 г.
Дължи ли на ищцата работодателят – ответник сумата 960 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за
конкретно посочения от същата времеви период - 01.04.2016 г. – 30.05.2016 г.
Дължи ли на ищцата работодателят – ответник сумата 49.83 лв. – обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ.
В тежест на
ищцата е докаже, че през исковия
период - месец ноември 2015 г. добросъвестно е полагала труд по сключеното с
ответника трудово правоотношение.
В тежест на
ответникът е да докаже, че: е
изпълнил процедурата преди налагане на дисциплинарното наказание и че при
издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е
спазил закона; е изпълнил задължението си по сключения трудов договор да:
заплати трудово възнаграждение на ищцата съразмерно на добросъвестно положения
от нея труд за месец ноември 2015 г., да заплати на ищцата обезщетение за
неползван платен годишен отпуск съобразно чл.224 ал.1 от КТ.
Във връзка с направеното доказателствено искане от
ищцата съдът назначи съдебно - счетоводна експертиза и изслуша заключение на
вещо лице със задача: вещото лице
след като се запознае с доказателствата по делото и наличната счетоводна
документация при ответника „Контраст Ин Плюс“ ЕООД ЕИК ********* да даде
заключение начислено ли е, в какъв размер и изплатено ли е на ищцата трудовото
възнаграждение за месец ноември 2015 г.; Какъв е размерът на дължимия платен
годишен отпуск на ищцата за времето на съществуващото трудово правоотношение –
полагащ се като време и парична равностойност съгласно чл. 224 ал.1 от КТ;
начислено ли е и изплатено ли е при прекратяване на трудовото правоотношение
дължимото обезщетение.
По
иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ
Ищцата претендира
незаконосъобразност на атакуваната заповед поради неспазена процедура по чл.193
ал.1., от КТ. Съгласно тази разпоредба работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.; когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество; разпоредбите на предходната алинея не се прилагат,
когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени
по негова вина.В тежест на работодателя като субект
на дисциплинарната власт е преди да
наложи дисциплинарно наказание уволнение да е
изпълнил процедурата по чл.193 ал.1 КТ - да изиска и изслуша писмените обяснения
на работника или служителя. С тази задача работодателят може да оправомощи и
друго лице, като това не нарушава
нито императивно формулираното в разпоредбата на чл.193 КТ правило, нито
заложения конституционен принцип за защита на накърненото право на труд. Важното
е обясненията да достигнат до работодателя преди да наложи наказанието, за да може
обективно да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказанието.Такава
е и задължителната съдебна практика, установена с редица решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК - по гр.д.№ 1687/09 г.
ІІІ г.о. ГК, решение № 343 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 799/09 г. ІІІ г.о.
В хода на съдебното дирене, въпреки дадените от съда
указания ответникът не доказа това. Същият представи в съдебно заседание
личното трудово досие на ищцата. В него не се съдържат каквито и да е писмени
доказателства удостоверяващи, че по някакъв начин работодателят е изискал от ищцата
писмени обяснения защо не се е явила на работа на 26 и 27.11.2015 г. – посочени
като нарушения на трудовата дисциплина, обусловили налагането на дисциплинарно
наказание уволнение. Това не се доказа и с ангажирането на други доказателства.
Неспазването на разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ съставлява съществено нарушение
на процесуални правила, тъй като същата разпоредба е императивна /има
задължителен характер/. При липсата на доказателства да е изпълнена процедурата
за искане на обяснения от ищцата преди налагане на дисциплинарното наказание, или
че такива не са дадени или изслушани по нейна вина, съобразявайки чл.193 ал.2
от КТ съдът прие, че уволнението е незаконно – без да изиска писмени обяснения
на 30.11.2016 г. работодателят – ответник дисциплинарно е уволнил ищцата. Не е
съобразена разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, поради което атакуваната заповед
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава, без да се разглежда
спора по същество.
По доводите
на ответника, че атакуваната заповед е нищожна, тъй като ищцата сама е
прекратила трудовото си правоотношение със заявление от 06.11.2015 г. съдържащо
искане за прекратяване на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ.
Доводите са несъстоятелни. Действително стигнало е до
знанието на работодателя едностранното волеизявление на ищцата, че прекратява
трудовото правоотношение, считано от 26.11.2015 г., видно от представеното от
ответника съдържащо се в трудовото и досие заявление, прието като доказателство
по делото. Не се представят доказателства обаче за това кога е стигнало същото
до работодателя – преди или след издаване на атакуваната заповед, поради което
съдът счете, че следва да се произнесе съобразно иска, с който е сезиран и събраните в хода на процеса доказателства
Тежестта да представи доказателство кога е стигнало волеизявлението на ищцата
до работодателя, че прекратява трудовото правоотношение на соченото в
заявлението основание е на ответника,тъй като се позовава на това доказателство – заявление изходящо от
ищцата от 06.11.2015 г. , налично в
трудовото досие на ищцата. Такова не се представи.
При така
установените факти и горните правни доводи съдът прие, че предявеният иск по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен, доказан, поради което следва да бъде
уважен като такъв. Уволнението е незаконно, издадената заповед за уволнение е
незаконна и следва да бъде отменена поради неспазване на задължителната
процедура по чл.193 ал.1 КТ.
По иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ
Съдът прие за установено следното:
По своята същност с този конститутивен иск се
предявява правото на уволнения работник или служител да бъде възстановен на
предишната работа – същата, която е изпълнявал преди уволнението.Това
субективно преобразуващо право на уволнения възниква от незаконно уволнение и
неговата отмяна.
След като съдът прие за безспорно установено, че
уволнението на ищцата е незаконно, то предявения иск по чл. 344 ал.1 т.2, от КТ
за възстановяването и на заеманата до уволнението длъжност се явява доказан,
основателен и следва да бъде уважен като такъв.
По иска по
чл. 242
вр. с чл. 128 т.2 КТ в размер на 523.00 лв.
Доказателствената тежест е на ищцата – че през исковия
период добросъвестно е полагала труд по трудовото правоотношение.
За да докаже това ищцата ангажира гласни доказателства - показанията
на свидетелката В.Л. и заключение на вещо лице.
Уважаването на иска предпоставя ищцата като работник
да е престирала добросъвестно труд. Видно от показанията на
св.Л., които не бяха оборени, поради което и при липса на доказателства за
тяхната заинтересованост съдът кредитира, се установява, че през цялото
времетраене на трудовия договор ищцата добросъвестно е полагала труд в
ответното дружество. Явявала се е редовно работа, работила по осем часа дневно,
не е имала закъснения; явила се и на посочените в заповедта за уволнение дати,
но нямало представител на фирмата, който да отключи на работниците да влязат в
помещенията да работят. Перфектното изпълнявала задълженията си – доказателство
за това било, че никога нямало рекламации
от приемащата продукцията фирма „Зара“
гр. Кърджали. Въпреки това не и било изплатено възнаграждение за месец ноември.
Показанията на свидетелката са и последователни не са вътрешно
противоречиви, същата е имала възможност да наблюдава и да има впечатление от
работата на ищцата, тъй като е работела по същото време, при същия работодател
като организатор производство – технически ръководител.
Кредитирайки
показанията на свидетелката съдът прие иска за установено, че за месец ноември
2015 г. ищцата добросъвестно е полагала труд, поради което и се дължи трудово
възнаграждение. При така установеното прие, че искът е доказан по основание.
Относно
размера на иска съдът изслуша заключение на вещо лице.
От
изложеното от него в съдебно заседание се установява, че от страна на
ответника, въпреки обещанието не и бил
осигурен достъп и предоставена счетоводна документация - платежна ведомост и
присъствена форма №76. Изготвила е заключението си на база наличните по делото
доказателства – трудов договор. След приспадане на дължимите осигуровки и
данъци и отчисления експертът е приел, на база трудово възнаграждение по трудов
договор 480 лв.месечно, че дължимото и се възнаграждение за месец ноември 2015
г. е 318.41 лв.
При
липсата на доказателства за наличие на допълнително споразумение към датата на прекратяване на трудовия договор за
трудово възнаграждение в размер по-голям от
480 лв. /такова има в трудовото досие на ищцата с дата 29.10.2015 г. и е
прието като доказателство по делото/, съдът прие за доказан иска в размера изчислен
от вещото лице.
За
разликата до 523 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска по
чл.344 ал.1 т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
В хода на съдебното дирене исковата претенция по
чл.225 ал.1 КТ се конкретизира за
периода 01.04.2016 – 30.05.2016 г. в размер на 960 лв.
Съдът приема, че предявеният иск по чл.225 ал.1 КТ е
доказан, поради което е и основателен и следва да бъде уважен, при следните
съображения:
Този иск предпоставя незаконно уволнение и
отменяването на заповедта за уволнение като такава. Обезщетение по чл. 225 ал.1
от КТ се дължи само при установена незаконосъобразност на уволнението и
отмяната му и при представяне на доказателства, че за исковия период ищецът е
останал без работа поради незаконното уволнение.
Съдът прие за установено по-горе, че уволнението на
ищцата е незаконно и заповедта за уволнение следва да бъде отменена.
За да докаже, че е останала без работа поради
незаконното уволнение ищцата ангажира писмени доказателства - трудов договор
№94/08.12.2015 г. от който е видно, че ищцата е била без работа след
уволнението до тази дата и считано от 09.12.2015 г. е започнала работа в Балкан
Харвест ЕООД; заверено копие на страница №23 от трудова си книжка, от което се
установява, че това трудовото правоотношение е било прекратено на 01.4.2016 г.
Съдът прие на база тези доказателства, че ищцата е
останала без работа поради незаконното уволнение за сочения в исковата молба
период - два месеца.
За установяване размера на обезщетението съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, на чието заключение ищцата се позовава.
От
изложеното от експерта в съдебно заседание се установява, че от страна на
ответника, въпреки обещанието не и бил
осигурен достъп и предоставена счетоводна документация - платежна ведомост и
присъствена форма №76. Изготвила е заключението си на база наличните по делото
доказателства – трудов договор. Тъй като обезщетението се
изчислява на база трудово възнаграждение получавано в месеца предхождащ
уволнението, а това обективно е месец октомври 2015 г., заключението на
експерта дадено в съдебно заседание е, че размера на това обезщетение за два
месеца е 1000.55 лв.
При тези доводи съдът прие, че искът по чл.344 ал.1
т.1 вр. с чл.225 ал.1 КТ е основателен и доказан до размера на исковата
претенция 960 лв., в какъвто следва да бъде уважен. Не се направи искане за
увеличаване размера на този иск по заключението на вещото лице.
По иска по
чл. 224 ал.1 КТ в размер на 49.83 лв.
За да бъде присъдена търсената обезвреда, следва да са
налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.224 ал.1 от КТ, а
именно: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) преди прекратяването
работникът или служителят да е имал право да ползва платен годишен отпуск в
определен размер; 3) работникът или служителят да не се е възползвал от правото
си и 4) работодателят да не е изпълнил задължението да заплати на ищеца
дължимото обезщетение.
В
конкретния случай: налице е прекратено тредово правоотношение, ищцата е имала
право да ползва платен годишен отпуск и не е ползвала полагащия и се, видно от
отразеното в заповедта за прекратяване от самия работодател, че дължи на
работничката такова обезщетение; също от атакуваната заповед се установява, че работодателят да не е изпълнил задължението да заплати
на ищцата дължимото обезщетение.
Съгласно заключението на вещото
лице, което съдът приема за компетентно за времето на съществуване на трудовото
правоотношение на ищцата се полагат два работни дни платен отпуск, размерът на
който определя на 49.83 лв.
Исковата претенция не се оспорва от ответника, а факта, че такова
обезщетение не е платено на ищцата се установява и от приетата като
доказателство по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
При горните доводи съдът прие предявения иск за основателен и доказан
както по основание, така и по размер.
При този изход на делото ответникът дължи на ищцата
направените по делото разноски. Предвид направените от страните по реда
предвиден в ГПК искания за разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищцата направените по делото разноски за адвокат в размер на 420 лв.,
видно от приложеното по делото пълномощно и представения списък на разноските.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден на основание чл.1 т.1 и т.3 от Тарифата за таксите, които се събират от
съдилищата по граждански дела да заплати по бюджетната сметка на съда държавна
такса върху уважените искове както следва: 50 лв. по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ; 50 лв. по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ – като неоценяеми на основание чл.1
т.3 от Тарифата; сумата 150 лв. – държавна такса по оценяемите искове по чл.128
т.2 вр. с чл.224 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 от КТ – по
50 лв. за всеки иск, съгласно чл.1 т.1 от цитираната горе Тарифа. Следва да
заплати по набирателната сметка на съда направените по делото разноски за вещо
лице в размер на 139.12 лв.
При горните доводи и съображения
съдът
Р Е
Ш И
Отменя като незаконосъобразна заповед Заповед № 12/30.11.2015 г.. на управителя на „Контраст ин плюс“
ЕООД със седалище и адрес на управление град София ЕИК *********, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ
е прекратено трудовото правоотношение на Н.Б.С. с ЕГН **********, като признава уволнението за незаконно.
На основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ възстановява Н.Б.С. с
ЕГН ********** на заеманата до незаконното уволнение длъжност бригадир-технолог.
Осъжда на основание чл.128 т.2 вр. с чл.242 КТ „Контраст ин
плюс“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София ЕИК ********* да
заплати на Н.Б.С. с ЕГН ********** сумата 318.41 лв., представляваща трудово възнаграждение за месец ноември
2015 г., при приспаднати здравни и социални осигуровки в размер на 144.50 лв.
и ДОД в размер на 35.38 лв.,
платими от работодателя.
За
разликата до 523 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
Осъжда на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ
„Контраст ин плюс“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София ЕИК
********* да заплати на Н.Б.С. с ЕГН ********** сумата 960 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа в периода 01.04.2015
г. до 30.05.2015 г.
Осъжда
на основание чл.224 ал.1 КТ
„Контраст ин плюс“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София ЕИК
********* да заплати на Н.Б.С. с ЕГН ********** обезщетение за неползван два
работни дни платен отпуск за 2015 г. в размер на 49.83
лв.
Осъжда на основание чл.78 ал.1 ГПК „Контраст ин
плюс“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София ЕИК ********* да
заплати на Н.Б.С. с ЕГН ********** сумата 420 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокат.
Осъжда „Контраст ин плюс“ ЕООД със седалище и
адрес на управление град София ЕИК ********* да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд Червен бряг сумата 250 лв., представляваща държавна такса по
уважените искове.
Осъжда „Контраст ин плюс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление град София ЕИК ********* да заплати по набирателната сметка на съда
направените по делото разноски за вещо лице в размер на 139.12 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
Районен съдия: