Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../……………, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд, наказателна колегия, ХV състав, в публично заседание на десети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА
ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 4230
по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.М.К. ЕГН ********** ***/23.09.2020год.
на Директора на ТД на НАП Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 31, ал.1
вр. ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006гд. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС
му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 500лв.
на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се изразява
становище, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което се явява незаконосъобразно. Сочи се, че били допуснати нарушения
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като в
АУАН и НП не са описани съществени факти относими към съставомерността на
приетото за извършено нарушение и неговата правна квалификация.В условията на
евентуалност се излагат аргументи относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и в
заключение се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено,
аргументирайки доказаност и съставомерност на
приетото за установено нарушение, липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на АНП, както и че нарушението не било маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като въззивникът бил извършил 13 идентични нарушения, като
се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ВРП, редовно
уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално
допустима и е приета от съда за разглеждане.
След преценка на
доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
В хода на извършвана
проверка с оглед основания за регистрация по ЗДДС на „Ива“ ДЗЗД ЕИК ********* с
представляващ въззивника К. К., възложена с резолюция № 032692002095651/19.06.20201год.
св. В. – инспектор по приходите установила следното: Констатирала, че
дружеството осъществявало дейност свързана с предоставяне на СМР услуги,
изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от камък от обект
Цех паметници, находящ се в гр.Варна, ул. „А.Сахаров“
№1. От представените в хода на проверката документи от страна на дружеството,
св. В. установила, че в обекта има регистрирано ФУ с № ZK068281 и ФП50126357
(регистрирано на 12.08.2015год.), както и че ЗЛ е сторнирало
сумата по издаден ФКБ на стойност 1000лв. с основание „върнат аванс поради
отказ на клиент“, като е издало сторно касова бележка
от кочан с № 14/10.06.2020год., като освен горното приела, че е следвало да се издаде
документ от ФУ с № ZK068281 в срок до 07.07.2020год.
съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
За констатираното
нарушение, на 24.08.2020год. св.В. съставила срещу въззивника К.М.К. АУАН №
F566402 в който посочила, че задълженото лице не е спазило разпоредбите на чл.
31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Актът бил надлежно
предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения..
Тъй като възражения
срещу АУАН не били депозирани и в законоустановения срок, на 23.09.2020год.,
въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел, че ЗЛ не е спазило разпоредбите на чл.31,
ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-1813.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4,
т.1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. ал.1 от ЗДДС наложил на
въззивника адм. наказание глоба в размер на 500лв.
В съдебно заседание
като свидетел е разпитана актосъставителката С.В.,
която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и
констатациите от нея с нужната конкретика.
Като писмени
доказателства към АНП са приложени касова бележка №14/10.06.2020год., разходен
касов ордер от 10.06.2020год., покана № 33966/27.07.2020год. с адресат К.К. като управител на Ива 2015“ ДЗЗД, удостоверение за
извършено връчване по ел. път на Ива 2015 с БУЛСТАТ ********* на покана с №
33966/27.07.2020гд., Резолюция за извършване на проверка №
032692002095651/19.06.2020год., Протокол № 031832002421309/27.07.2020год.,
удостоверение за извършено връчване по ел.път на „Ива 2015“ с БУЛСТАТ *********
на покана с № 031832002421309/27.07.2020год./27.07.2020год., съкратени отчети
на фискалната памет за месеците май и юни 2020год., както и Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020год..
Показанията на св. В.,
както и всички събрани писмени доказателства, в това число и тези приложени към
АНП и почетени по реда на чл. 283 от НПК съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи
се.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства които са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
При извършена
служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът
намира, че в хода на АНП са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като както в АУАН
така и в НП не се съдържат факти, описващи от обективна и субективна страна
каквото и да било нарушение, извършено от въззивника К.. В обстоятелствената
част на същите той е посочено единствено като представляващ „Ива“ ДЗЗД –
дружеството на което е била извършена проверка, след което се съдържат факти
единствено досежно дейността на това дружество като ЗЛ – ЗЛ било сторнирало сума, ЗЛ не било спазило процесните
разпоредби и т.н.. Факти, свързани с
някакво осъществено от страна на въззивника поведение, било действие, било
бездействие, не се съдържат в обстоятелствените части. Безспорно дружествата по
ЗЗД са неперсонифицирани такива и не са самостоятелни субекти на адм.наказателна отговорност, ако и със специалните закони
за тях да са създадени определени задължения. В тези случаи обаче намира
приложение нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, съгласно която за административни
нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и
организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както
и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.
Посочената разпоредба нито е посочена в акта и НП, нито пък в обстоятелствените
части се съдържат факти и обстоятелства, описващи от обективна и субективна
страна нарушение, осъществено в тази хипотеза. Както е посочено по-горе, в
случая в акта и НП е описано неправомерно поведение от дружеството като ЗЛ. В
тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо съставомерни факти да бъдат
установявани едва в хода на съдебното следствие, тъй като тези факти следва да
фигурират в самото НП.
На следващо място с
НП на въззивника е наложена санкция съобразно нормата на чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС. Налагането на санкция по чл. 185, ал.1 от ЗДДС в хипотезата на
чл. 185, ал.2 от същия закон обаче предполага нарушението да не води до неотразяване
на приходи. В случая нито в акта, нито в НП се съдържат констатации в тази
насока. В края на краищата за какво нарушение е ангажирана отговорността на
въззивника (в какво се състои неговото лично неправомерно поведение) въз основа
на какви приети за установени факти), каква е била волята на актосъставителя и
АНО може само да се гадае.
Съдът намира, че
посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила е съществено и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй
като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен
от възможността да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинен, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение, поради което съдът споделя възраженията в тази насока.
Освен горното в НП е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. ал.4 от същата наредба.
Съгласно нормата на
чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на ЗМФ сторно
операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при
намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се
документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.
Съгласно ал.4 на
същия член от Наредбата сторно операцията при
операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който
е допусната грешката. Сторно операция при връщане или
рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в
момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента
сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер
или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно
операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите
платежни средства.
В случая по делото
няма спор, че на 10.06.2020год. е била издадена сторно
касова бележка от кочан вместо да бъде издаден документ от ФУ въведено в
експлоатация в обекта. В конкретния случай, обаче, няма как да се приеме, че
извършеното се дължи на операторска грешка, поради което и няма как да се
приеме, че има неизпълнено задължение в срок до 07.07.2020г.
Евентуално нарушение би могло да бъде извършено на 10.06.2020год., видно от приложения разходен
касов ордер, на която дата сумата е била
върната на клиента, но нарушение на тази
дата АНО не е приел за установено и извършено и за такова нарушение не е
ангажирал отговорността на жалбоподателя. Цитирания в акта и НП 7-дневен срок касае
единствено сторниране при оперативна грешка (погрешно
маркирана сума – маркирана по-голяма сума и др. подобни), а настоящия случай не
е такъв.
Предвид горното съдът
намира, че НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон, тъй като на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е извършено на
посочената от АНО дата.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на
закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) отправеното от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
538311-F566402/23.09.2020год. на Директора на ТД на НАП
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 31, ал.1 вр. ал.4 от Наредба №
Н-18/13.12.2006гд. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС на К.М.К. ЕГН **********
*** е било наложено адм. наказание глоба в размер на
500лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: