№ 102
гр. гр. Димитровград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100678 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД- за обявяване на недействителни спрямо
ищеца на действия, с които ответника го уврежда.
Ищецът „И.К.“ЕООД твърди в искова молба, че на 04.09.2018г. в гр.Бургас между
„О.с.“ЕООД, с настоящо наименование „И.К.“ЕООД и ответника „П.г.“ЕООД бил сключен
договор, по силата на който първото дружество се задължило да достави и положи
каучукова настилка и акрилна настилка на обект на ответното дружество, а именно:
ОУ“П.Р.С.“-гр.К., при единични цени, описани в приложението към договора. Съгласно
чл.10 ал.1 от Договора ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 273322 лева с
ДДС, като първата авансова вноска от 120000 лева трябвало да се плати при подписване на
договора. Предвидени били също така междинни плащания при издаване на проформа
фактури, а окончателното плащане на цената се дължало при изпълнен обект и съставен Акт
образец 19. Твърди ,че на 13.09.2019г. бил съставен Акт образец 19- Протокол
№1/13.09.2019г., за установяване извършването и заплащането на видовете строително
монтажни работи. Дейностите по СМР били приети с протокола без забележки от
възложителя. По издадената проформа фактура №153/03.06.2019г. за сумата от 10400,16
лева с ДДС, явяваща се междинно плащане по договора, не била заплатена по сметка на
дружеството-ищец. На следващо място, по проформа фактура №207/13.09.2019г., издадена
за сумата от 142932,50 лева била изплатена частично, като остатъка по нея бил в размер
8288,30 лева. В този смисъл общото задължение на „П.г.“ЕООД към ищеца било в размер на
18688,46 лева с ДДС, мораторна лихва върху главницата в размер на 10400,16 лева за
периода от 03.07.2019г. до 27.05.2022г. - 3062,51 лева, както и мораторна лихва върху
главницата от 8288,30 лева за периода от 13.10.2019г. до 27.05.2022г.- 2205,79 лева. До
настоящият момент дължимата сума от „П.г.“ЕООД не била платена. След възникване на
задължението за плащане, първият ответник, чрез своя управител и едноличен собственик
на капитала Б. Д. Б. продал на втория ответник Б. Д. Б.- трето лице по смисъла на чл.135 от
ЗЗД, следния недвижим имот, собственост на длъжника: имот с идентификатор
21052.1016.164.1, сграда с предназначение- друг вид сграда за обитаване, със застроена
площ от 180 кв.м., на три етажа, находяща се в Димитровград, ул.“***, построена в
поземлен имот с идентификатор 21052.1016.164, при граници и съседи на поземления имот:
21052.1016.159, 21052.1016.166, 21052.1016.167, 31052.1016.161, 21052.1016.163. Ищецът
твърди, че с извършването на тази продажба имуществото на ответника се намалило, с което
1
пък бил увреден интереса на ищеца, тъй като в опасност се поставяло удовлетворяването на
горепосочените вземания. Заявява, че ответникът знаел, че извършвайки горепосоченото
правно действие уврежда интересите на ищцовото дружество, тъй като не е извършил
плащанията си към кредитора, за да погаси дълговете си, а от друга страна се разпоредил
със свое имущество по начин, който намалявал обема на притежаваните от него активи и
съответно намалявал обема имущество, от което ищеца би могъл да се удовлетвори. За
увреждане интереса на ищеца знаело и третото лице, което било сред лицата по чл.135 ал.2
от ЗЗД и знанието му се предполагало въз основа на въведената от закона презумпция. Иска
съдът да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение
на „И.К.“ЕООД извършената от „П.г.“ЕООД и Б. Д. Б. покупко-продажба на недвижим имот
с идентификатор 21052.1016.164.1, сграда с предназначение- друг вид сграда за обитаване,
със застроена площ от 180 кв.м., на три етажа, находяща се в Димитровград, ул.“***,
построена в поземлен имот с идентификатор 21052.1016.164, при граници и съседи на
поземления имот: 21052.1016.159, 21052.1016.166, 21052.1016.167, 31052.1016.161,
21052.1016.163. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „П.г.“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа ,че
претендираното от ищеца вземане в размер на 23956,76 лева е недължимо от първия
ответник, тъй като „И.К.“ЕООД през дълъг период не пристъпвал към активни действия за
събиране на същото. Поддържа, че елемент от фактическия състав за предявяване на иска по
чл.135 от ЗЗД било извършването на действие, което да е увреждащо за кредитора.
Ответното дружество продало свой имот на втория ответник Б. Д. Б., като увреждане
можело да е налице, ако сделката намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. В настоящият случай това не било така, тъй като дружеството-
ответник разполагало с достатъчно активи за връщане на дълга си. „П.г.“ЕООД участвало
като изпълнител в множество обществени поръчки и изпълнявало задълженията си по тях
добросъвестно, видно от справка в Регистъра за обществени поръчки. Поддържа, че същото
дружество било изпълнител по обществена поръчка на стойност без ДДС в размер на
6163899,99 лева, като от това следвало, че „П.г.“ЕООД имало вземания и активи, като било
в състояние да покрива и заплаща задълженията си. От това следвало, че продажбата на
процесния имот по никакъв начин не увреждала кредитора „И.К.“ЕООД, а предявения иск
бил неоснователен. В случая първият ответник продал процесния имот на втория ответник,
но не трябвало да се приема, че има затрудняване на удовлетворяването на кредитора,
защото сумата получена от продажбата на имота се явявала актив в имуществото на
„П.г.“ЕООД. Не можело да се приеме и че самата получена сума можело да бъде укрита,
защото дружеството разполагало с достатъчен актив, както и проекти в процес на
изпълнение. Самата продажба нямала за цел да увреди ищеца, като причините за нея касаели
лични отношения, които нямали общо със съществуващите облигационни такива между
„И.К.“ЕООД и „П.г.“ЕООД. На последно място, недоказано било и твърдението за знание у
приобретателя относно увреждането, защото презумпцията по чл.135 ал.3 от ЗЗД била
установена, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а
в случая подобни отношения между двамата ответници били немислими. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за доставка и полагане на
саморазливна и акрилна настилки от 04.09.2018г. ответникът „П.г.“ЕООД е възложил на
„О.с.“ЕООД да достави и положи саморазливна каучукова настилка и акрилна настилка на
обекта на възложителя ОУ“П.Р.С.“, находящ се в гр.К. при единични цени и количества,
описани в Приложение №1, което е неразделна част от договора. Съгласно чл.10 от
Договора, възложителят се задължил да заплати на изпълнителя сумата от 227 777,22 лева
без ДДС или 273332,66 лева с ДДС, като тази цена била за цялостното извършване на
договорените СМР, включително разходите за труд, механизация, енергия, складиране и др.,
както и печалба за строителя. От тази цена авансово трябвало да се плати сумата от 120000
лева с ДДС след подписване на Договора и издаване на проформа фактура от страна на
изпълнителя.Окончателното плащане се дължало в срок от 14 календарни дни след
подписване на акт обр.19 и приемо -предавателен протокол по чл.9 ал.2, както и издаване на
проформа-фактура от изпълнителя на възложителя.
От извършената от съда служебна справка в Търговски регистър се установи, че на
15.01.2019г. фирма „О.с.“ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.Б.,
представлявана от управителя **, е променила наименованието си на „И.К.“ЕООД, с ЕИК
**, като същата отново е представлявана от управителя **.
На 03.06.2019г. ищецът „И.К.“ЕООД е издал проформа-фактура №153 с получател
„П.г.“ЕООД, съгласно която за извършени СМР по Протокол акт обр.19 ответника следва да
му заплати сумата от 10400 лева с ДДС.
Съгласно представения с исковата молба препис от Протокол №1/2019г. за
установяване завършването и заплащането на следните видове строителни и монтажни
работи, съставен на 13.09.2019г., след проверка на място възложителя и изпълнителя
установили, че са завършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол
подробно описани в него видове строително –монтажни работи, като общата стойност на
същите възлиза на 273332,66 лева с ДДС.
На 13.09.2019г. ищецът „И.К.“ЕООД е издал проформа-фактура №207 с получател
„П.г.“ЕООД, съгласно която за изпълнение на СМР, съгласно акт обр.19 по Договор за
обект- ОУ“П.Р.-С.“-К. ответника следва да му заплати сумата от 142932,50 лева с ДДС.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №61, том І, рег.№493, дело №43/2022г., по описа на нотариус ** ,вписана
под №761 в регистъра на Нотариалната камара, на 18.02.2022г. „П.г.“ЕООД продало на
втория ответник Б. Д. Б. следния собствен на дружеството недвижим имот,: сграда с
предназначение- друг вид сграда за обитаване, имот с идентификатор 21052.1016.164.1, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК, като последното изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 10.02.2022г. със
застроена площ от 180 кв.м.,а съгласно акт за собственост със застроена площ 175 кв.м., на
три етажа, находяща се в Димитровград, ул.“***, построена в поземлен имот с
идентификатор 21052.1016.164, за сумата от 100000 лева, при граници и съседи на
3
поземления имот: 21052.1016.159, 21052.1016.166, 21052.1016.167, 31052.1016.161,
21052.1016.163.
От представената от ищеца Справка от 14.12.202022г., издадена от Агенция по
вписванията е видно, че към същата дата ответникът „П.г.“ЕООД не е собственик на
недвижими имоти.
Съгласно писмо от Камара на ЧСИ изх.№4907/22.12.2022г. , след извършена справка
за образувани дела в Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ е установено, че по
партидата на „П.г.“ЕООД в качеството му на длъжник са регистрирани общо 27 висящи
изпълнителни дела.
Видно от постъпилото по делото писмо от НАП, ТД-София, към 13.02.2023г.
„П.г.“ЕООД има просрочени задължения в размер на 30029,21 лева, за събиране на които е
образувано изп.дело №*********/2023г. по описа на ТД на НАП-София. Дружеството има и
все още неприсъединено към делото просрочено задължение в размер на 1420,10 лева. По
изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки върху имущество на дружеството-
запор върху банкови сметки и запор върху вземане от трето лице.
От представената от БНБ справка от информационната система на Централния
кредитен регистър за наличие на данни за предоставени кредити на „П.г.“ЕООД за периода
от 28.02.2018г. до 31.12.2022г. се установява, че ответното дружество има задължения по
договори за кредит и финансов лизинг, подробно описани в приложена справка за кредитна
задлъжнялост.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
За да бъде уважен предявеният в настоящото производство иск с правно основание
чл.135 ал.1 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено наличието на следните предпоставки:
на първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо дадено лице, т.е. да
има вземане срещу това лице; на второ място, вземането на кредитора следва да е
възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се атакува, а ако е
възникнало след това- да докаже,че атакуваното правно действие е извършено с намерение
да бъде увреден и това намерение за увреждане е било налице не само у длъжника, но и у
третото лице, с което длъжника е договарял; на трето място, длъжникът следва да е
извършил някакво правно, при това валидно действие; на четвърто място, интересите на
кредитора следва да са увредени от така извършеното действие и на пето място длъжникът
и третото лице следва да знаят, че с извършеното правно действие увреждат интересите на
кредитора.
В настоящият случай, между страните няма спор, че в полза на ищеца е възникнало
право на вземане по отношение на ответника във връзка със сключения между тях Договор
за доставка и полагане на саморазливна и акрилна настилки от 04.09.2018г. и изпълнението
му от страна на ищеца, установено с Протокол №1/2019г. за установяване завършването и
заплащането на следните видове строителни и монтажни работи, съставен на 13.09.2019г.,
подписан от представителите на двете дружества. В тази връзка, вземането на ищеца спрямо
4
ответника по процесния Договор е възникнало съгласно чл.10 ал.3 от същия след изтичане
на 14 календарни дни от датата на подписване на горепосочения Протокол и издаване на
проформа-фактура за сумата от 142932,50 лева от страна на ищеца към ответника или на
27.09.2019г. От страна на ищеца се твърди, че ответното дружество не е изплатило част от
задълженията си по две издадени проформа-фактури- №153/03.06.2019г. и
№207/13.09.2019г., като по същите продължава да дължи общо сума в размер на 18688,46
лева. Дължал и обезщетение за забава по двете проформа-фактури в размер на общ 5268,30
лева. В тази връзка за ответника са налице неизпълнени задължения по горепосочения
Договор, като в хода на производството по делото от страна на „П.г.“ЕООД не бяха
ангажирани никакви доказателства в противна насока.
Ето защо налице е и първата от предпоставките за предявяване на иск по чл.135 от
ЗЗД, доколкото следва да се приеме, че ищеца има качеството на кредитор спрямо ответното
дружество.
Налице е и следващата предпоставка за основателност на така предявения иск, а
именно вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършване на правното
действие от длъжника. В случая задължението за плащане на договорената сума е настъпило
на 27.09.2019г., а атакуваната продажба на недвижимия имот от „П.г.“ЕООД на втория
ответник Б. Д. Б. е осъществена на 18.02.2022г. Предвид това, съдът намира, че от събраните
по делото писмени доказателства и този факт се явява безспорно установен, като вземането
на ищеца към първия ответник е съществувало към датата на сключване на договора за
покупко-продажба на недвижим имот между двамата ответници.
На следващо място, третата изискуема от закона предпоставка е длъжникът да е
извършил валидно правно действие, което в случая е налице. Между двамата ответници е
сключен по надлежния ред договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №61, том І, рег.№493, дело
№43/2022г., по описа на нотариус ** ,вписана под №761 в регистъра на Нотариалната
камара, като това обстоятелство не се оспорва от страна на ответниците.
На четвърто място следващата предпоставка, която подлежи на установяване в
настоящото производство е увреждането на интересите на кредитора. В тази връзка беше
установено, че с процесната сделка ответното дружество действително е намалило
имуществото си, с което ищеца би могъл да се удовлетвори, което пък от своя страна води
до увреждане на кредитора.
Следващият елемент от фактическия състав на предявения иск е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си. За това, тежестта на доказване на факта,
че няма увреждане, е на длъжника-ответник по делото. В настоящото производство,
ответникът „П.г.“ЕООД не представи доказателства, че е заплатил на ищеца задълженията
си възникнали във връзка с изпълнението на процесния Договор. Същият не оспорва, че
дължи изпълнение на това задължение, като твърди, че има достатъчно активи, за да върне
дълга си към ищеца. Видно от изисканите по делото справки от Агенция по вписванията,
5
Камара на ЧСИ, ТД на НАП-София, Централния кредитен регистър при БНБ и КАТ-София,
ответното дружество не разполага с други недвижими имоти, има множество задължения
към различни кредитни институции, като против него са заведени множество изпълнителни
дела, по които са допуснати и наложени обезпечителни мерки. Въпреки направените в
отговора на исковата молба твърдения, че ответника разполага с достатъчно средства, за да
погаси задължението си към ищеца, той не представи доказателства в тази насока, нито за
предприети действия за изпълнението му. С оглед на това, съдът счита, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че с атакуваната правна сделка ответното
дружество е увеличило неплатежоспособността си.
Последната изискуема от закона предпоставка за основателност на иска по чл.135 от
ЗЗД е длъжникът и третото лице да знаят, че с извършеното правно действие увреждат
интересите на кредитора. В настоящият случай, съдът счита за установено, че чрез
продажбата на единствения недвижим имот, собственост на ответното дружество неговият
управител Б. Д. Б. ясно е съзнавал, че уврежда интересите на своя кредитор „И.К.“ЕООД,
доколкото последния би бил затруднен да удовлетвори своето вземане от този имот.
От друга страна, вторият ответник Б. Д. Б. също безспорно е съзнавал
обстоятелството ,че с извършената сделка се увреждат интересите на ищеца. В тази връзка
следва да се има предвид, че продавачът „П.г.“ЕООД се представлява от своя управител и
едноличен собственик Б. Д. Б., който сключва сделката за продажба на процесния недвижим
имот с купувача, който отново е Б. Д. Б., но действащ в качеството на физическо лице. В
този смисъл налице е идентичност между лицето собственик и представляващо ЮЛ –
продавач и ФЛ-купувач, поради което следва да се приеме, че двете страни по договора за
покупко-продажба са свързани лица и съответно, както продавача, така и купувача, са
съзнавали обстоятелството, че със сделката увреждат интересите на ищеца.
По изложените съображения, съдът намира, че в хода на производството по делото бе
доказано наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за основателност на
предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ето защо, същия следва да бъде уважен, като бъде обявен за недействителен спрямо
ищеца сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №61, том І, рег.
№493, дело №43/2022г., по описа на нотариус ** , вписана под №761 в регистъра на
Нотариалната камара.
С оглед изхода на производството ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца произтеклите от делото разноски в размер на 897,86 лева- платена държавна такса
и 2250 лева адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца съдът намира за неоснователно,
доколкото от една страна неговия размер съответства на предвидения в чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от
друга страна налице беше фактическа и правна сложност на правния спор, като по делото
бяха проведени общо 3 съдебни заседания, в които пълномощника на ищеца взе участие.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на
„И.К.“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.**, представлявано от **,
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №61, том І, рег.№493, дело №43/2022г., по описа на нотариус
** , вписана под №761 в регистъра на Нотариалната камара, съгласно който „П.г.ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.****, представлявано от Б. Д. Б. продава
на Б. Д. Б., с ЕГН ***, от Димитровград, ул.“***, следния собствен на дружеството
недвижим имот,: сграда с предназначение- друг вид сграда за обитаване, имот с
идентификатор 21052.1016.164.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК, като
последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата
е от 10.02.2022г. със застроена площ от 180 кв.м.,а съгласно акт за собственост със застроена
площ 175 кв.м., на три етажа, находяща се в Димитровград, ул.“***, построена в поземлен
имот с идентификатор 21052.1016.164, за сумата от 100000 лева, при граници и съседи на
поземления имот: 21052.1016.159, 21052.1016.166, 21052.1016.167, 31052.1016.161,
21052.1016.163.
ОСЪЖДА „П.г.ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.****,
представлявано от Б. Д. Б. и Б. Д. Б., с ЕГН ***, от Димитровград, ул.“***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на „И.К.“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.**, представлявано от
**, направените по делото разноски в размер на 3147,86 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7