№ 24930
гр. София, 15.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110145656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с две молби с искане за изменение на постановеното по делото
Решение № 7749/16.05.2023 г. в частта за разноските – молба вх.№ 163669/09.06.2023 г.
от адв. И. с искане в негова полза да бъде присъдено възнаграждение за оказана на З.
Д. А. безплатна правна помощ, и молба вх.№ 163683/09.06.2023 г. от ЕТ „Злати – З. А.“
с искане за присъждане в нейна полза на заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2640 лв. Двете молби са постъпили по електронен път на 08.06.2023 г.
В отговор са постъпили 2 бр. становища от насрещната страна, в които се изразяват
съображения за неоснователност на молбите.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, и по делото да е
представен списък по чл. 80 ГПК на претендираните от страната разноски, съобразно
изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и задължителните разяснения в т. 2 от ТР №
6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по делото, така
предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбите са налице.
Разгледана по същество молба вх.№ 163683/09.06.2023 г. от ЕТ „Злати – З. А.“ е
частично основателна, а молба вх.№ 163669/09.06.2023 г. от адв. И. е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК ответникът има право при
отхвърляне на иска в негова полза да бъдат присъдени направени по делото разноски,
включително възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
В случая ответникът е представляван от общо трима адвокати – адв. Б., адв. И., и
адв. Любомиров, последният преупълномощен, като се иска едновременно присъждане
на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на адв. И., и
присъждане в полза на ответницата на платеното възнаграждение на адв. Б.. В този
случай, като се съобрази правилото на чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, следва да се присъди
възнаграждение за един адвокат, като това следва да е за адвоката, на когото реално е
платено възнаграждение по делото, доколкото твърдението за материална
1
затрудненост на лицето се изключва от твърдението за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 2640 лв. Съдът съобрази, че по делото на л. 62 (на гърба) е
представен договор от 06.10.2022 г., сключен между ответната страна по делото и
адвокатско съдружие „Бона фиде“ с уговорено възнаграждение в размер на 1300 лв.,
платимо по банков път. Представени са на л. 68 и 69 доказателства за заплащане на
възнаграждение в полза на адвокатско съдружие „Бона фиде“ в размер на 2640 лв. с
вносител З. Д. А..
Въпреки данните за недобросъвестно упражняване на процесуални права от
процесуалните представители, следващо от обстоятелството, че веднъж се претендира
платено адвокатско възнаграждение, а втори път – такова в полза лично на
процесуален представител за оказана безплатна правна помощ, не следва страната да
бъде поставена в неблагоприятно положение, следващо от изключване на
възможността в нейна полза да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско
възнаграждение. При присъждане на възнаграждение следва да се вземе предвид
договорения размер към датата на сключване на договора (в този смисъл например
Определение № 473 от 28.06.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2466/2022 г.) – а именно
сумата от 1300 лв., която следва да бъде присъдена.
Дори да се приеме, че разписката за плащане инкорпорира договор, респективно
изменение на същия в частта на договорения размер на възнаграждението, от които да
се установява, че същото възлиза на сумата от 2640 лв., то възражението на насрещната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и претендираното възнаграждение е
прекомерно, като отново следва да бъде намалено до сумата от 1300 лв. на основание
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. относно минималните адвокатски
възнаграждения (в редакция към момента на сключване на договора).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по молба вх.№ 163683/09.06.2023 г. от ЕТ
„Злати – З. А.“ Решение № 7749/16.05.2023 г., постановено по гр.д. № 45656/2022 г. по
описа на СРС, 56-ти състав, в частта за разноските в следния смисъл:
ОСЪЖДА „Лено“ АД, ЕИК ********* да заплати на З. Д. А., ЕГН **********,
действаща лично и като ЕТ „Злати – З. А.“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 163669/09.06.2023 г. от адв. И., с която се
иска изменение на Решение № 7749/16.05.2023 г., постановено по гр.д. № 45656/2022 г.
по описа на СРС, 56-ти състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2