ПРОТОКОЛ
№ 1026
гр. Благоевград, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.а Стоилова
СъдебниГеорги Маникатев
заседатели:А.ина ЛазА.
при участието на секретаря Христина Далева
и прокурора М. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от И.а Стоилова Наказателно дело от
общ характер № 20221200200783 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура се явява прокурор К..
Подсъдимият А. Д., редовно уведомен, явява се лично и с упълномощения си
от по-рано защитник адв. Н., която представя пълномощно в оригинал, с
оглед отбелязването, направено в доклада в предходното съдебно заседание,
че представеното до момента пълномощно пред Сп.н.с., намиращо се на л. 33
от делото му, е в копие.
Подсъдимият И. С., редовно уведомен, явява се лично. За него също адв. Н., в
качеството на негов защитник, съгласно пълномощно на л. 86 от делото на
Сп.н.с..
Подсъдимият Т. Т., редовно уведомен, явява се лично. За него, съгласно
представеното в днешното съдебно заседание пълномощно, в качеството на
негов защитник се явява адв. Н..
Не се явява пострадалият А. Г. като същият е нередовно призован.
1
Изпратената му призовка за днешното съдебно заседание е върната в цялост с
отбелязване, че по данни на майката на Г., той е в чужбина. Разпоредено е от
председателя на състава, чрез ползване съдействието на РУ гр. Б., да се
установи факта дали Г. отсъства от страната и какъв е очакваният му период
на завръщане, като днес е постъпила докладна записка в отговор на
изисканото връчване на призовката за Г., че същият не е открит на адреса и
отново по данни на майка му Б. К. той се намира в Германия и поради това
призовката не може да бъде връчена. Майката е посочила, че евентуално се
очаква завръщането му в Б. за коледните празници.
Не се явява, редовно призованият, имащ качеството на пострадал, С. А., като
същият е редовно призован за днешното съдебно заседание. Изпратената му
призовка е върната в цялост, но с отбелязване на длъжностното лице -
призовкар към СГС, че при проведен разговор по телефона А. е отказал да
получи съдебните документи, придружаващи призовката, но е помолил те да
бъдат изпращани на адреса на адвоката му или да бъде уведомяван, като
същият е уведомен по телефона от служител на съда за датата и часа на
днешното съдебно заседание още на 20.10.2022 г.
Не се явява, редовно призованият, в качеството на пострадал, Р. Г..
Изпратената му призовка е приета от адв. А. като адв. А. е направила
уведомяване в писмена молба, /съгласно и представеното пълномощно за нея
от подписалия го Р. Г./, че пострадалият Г. работи и живее продължително
време в А., където има сключен трудов договор, препис от който дори е
изпратен като придружаващ молбата. Направено е искане, с оглед на
продължителното отсъствие на Г., да бъдат четени неговите показания, в
качеството на свидетел първо, че от негово име, в качеството му на
пострадало лице, поддържа предявения вече от него граждански иск и
направеното искане да бъде конституиран и като граждански ищец, и като
частен обвинител. Освен това адв. А. е направила писмено изявление по
отношение на отсъствието на предпоставки да се прекрати наказателното
производство, то да бъде спряно и по други въпроси, по които би следвало да
вземе лично участие в разпоредителното заседание.
Докладва се и постъпилата молба, докладвана в предходното съдебно
заседание /но с оглед на яснота/, отправена до Сп.н.с., намираща се на л. 70 от
2
това дело.
Не се явява, редовно призованият, в качеството на пострадал, Д. В..
Не се явява, редовно призованият, в качеството на пострадал, К. К..
Призовката му е върната с некоректното отбелязване на призовкаря, че
лицето е уведомено за заседанието, но самата призовка е върната в цялост.
Съгласно отбелязването на деловодител от Окръжен съд гр. Благоевград този
пострадал е уведомен по телефона за датата и часа на съдебното заседание на
20.10.2022 г.
Не се явява, редовно призованият, в качеството на пострадал, А. В..
Не се явява, нередовно призованият пострадал Н. П.. Изпратената му
призовка в гр. Б. е върната в цялост с отбелязване, че бащата на пострадалия
отново не се е съгласил да получи призовката за сина му, тъй като той през
месец септември е заминал за К., а след което уведомява, че ще замине за
Перу, поради това нямат и интернет-връзка, но до декември месец не очаква
завръщането му със сигурност в страната.
Постъпила е молба от адв. А., в качеството й на упълномощено лице от П. да
го представлява по делото на Сп.н.с., но до окончателното му завършване, в
която тя уведомява, че П. е с месторабота извън страната, за което представя
трудов договор. Поради продължителното отсъствие на П. е направено искане
да се четат неговите показания като свидетел. От негово име и в качеството
му на пострадало лице поддържа предявения граждански иск и направеното
искане да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
Не се явява, редовно призованият пострадал З. Н.. Изпратената му призовка е
връчена. Отделно от това, и по отбелязването на длъжностно лице от
деловодството на съда, същият е уведомен по телефона за датата и часа на
съдебното заседание, което е осъществено на 20.10.2022 г.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че следва да се даде ход на делото, въпреки
нередовното призоваване на двама от пострадалите лица, с оглед
разпоредбата на чл. 247г, ал. 3 от НПК.
3
АДВ. Н.: Действително, налице са процесуални предпоставки за даване ход
на делото. Съгласно изискванията на чл. 247г, ал. 3 от НПК разпоредителното
заседание не се отлага ако пострадалите не са намерени на посочените от тях
адрес. Същевременно обаче, с оглед извършения от вас доклад по отношение
на молба от процесуален представител на пострадалия Н. П. за това, че била
депозирана молба за конституиране в качеството на граждански ищец и
частен обвинител, доколкото аз не разполагам с такава, а и видно от доклада
ви по делото липсва, може би не е редно да се дава ход на делото. Ако я
намерите, нямам възражения.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед ненакърняване процесуалните права на пострадалия,
въпреки, че формално не са налице основания за отлагане на делото, считам,
че следва да бъде дадена възможност да се предяви посочения като предявен
такъв, но очевидно непредявен граждански иск и съответно молба за частен
обвинител, поради което моля да отложите делото.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът намери, че са налице предпоставките за даване ход на
разпоредителното заседание поради следните съображения:
Съгласно направения доклад двама от пострадалите - А. Г. и Н. П. - не са
редовно призовани за днешното съдебно заседание. За тях обаче са налице
предпоставките на чл. 247г, ал. 3 от НПК, тъй като тези пострадали не са
намерени на посочените от тях адреси поради продължителното им отсъствие
извън страната, което отсъствие е надлежно установено чрез данни на близки,
докладвани чрез съдействието на полицията за Г. и чрез данни на близки на
П..
По отношение на доводите и от страна на прокурора, и от страна на
защитника, че би следвало да не се дава ход на делото, за да се гарантират
правата на Н. П. да предяви граждански иск, на този етап на преценка дали са
налице основанията за даване ход на делото, съдът следва само да отбележи,
че до този момент констатира, че нито пред него, нито пред Сп.н.с. Н. П. е
предявявал граждански иск лично или чрез упълномощено от него лице.
Видно от съдържанието на молбата, докладвана в днешното съдебно
заседание, подадена чрез адв. А., очевидно се касае до грешка, защото
4
молбата е еднотипна с тази за пострадалия Р. Г., а и дори в молбата на П.
фигурира името на Г.. Следва да се има предвид, че обстоятелствата по чл.
248, ал. 2 от НПК са такива, които се разглеждат след тези по ал. 1, поради
което и отново се повтаря, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, като на етап на преценка на основателност на исканията за
конституиране на страни, ще да се преценят обстоятелствата във връзка с
липсващо искане на П. за участие в съдебното производство като страна,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
......................................................................
Съдът се оттегля на съвещание.
При съвещанието си съдът намери основателност в довода, че са налице
допуснати на предишния процесуален етап нарушения, които са съществени,
тъй като водят до нарушаване на едно от основните права на всеки един
обвиняем – правото му да разбере, в какво е обвинен. Поради преценката, че
част от тях са съществени, тъй като не позволяват действително да се разбере
каква е същността на обвинителната теза, съдът преценява, че е налице
основание за прекратяване на съдебното производство, налагащо връщане на
делото в предходната процесуална фаза за изготвяне на нов обвинителен акт
поради следните съображения:
Налице е съществена неяснота по отношение на правната квалификация на
престъплението, в което тримата подсъдими са обвинени, защото в
обвинителния акт се сочи, че тя е едновременно по т. 1 и т. 2 на ал. 2 на чл.
214 от НК. Т.1 обаче и т. 2 са съвсем различни състави с предвидена различна
наказуемост в тях и поради това именно съдът приема, че е неясна нормата от
НК, която криминализира деянието. Тя е различна, защото е различна
санкцията, с която е скрепено осъщественото при препращането поведение.
Много съществено е тук да се отбележи, че не се касае до запълване на състав
на бланкетна норма, а се касае до неясна от начало наказуемост на
престъплението, от която дори се определя и състава на съда. Тази неяснота е
5
особено съществена и поради съображенията, че чл. 246, ал. 3 от НПК /след
изменението му от 2005 г./ изрично предвижда, че правната квалификация на
деянието е задължително съдържание на заключителната част на
обвинителния акт.
Има основателност и в защитния аргумент за това, че правната квалификация
е неясна и по отношение на това, че тя включва и чл. 23, ал. 1 от НК, което
правно твърдение съществено противоречи на направения извод в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че не се касае до съвкупност от
престъпления. Очевидно е, при съпоставка със съдържанието на
постановлението за привличане на обвиняемите, е че това е остатък от
предишната правна конструкция на обвинението. По отношение на
твърдението на защитника, че тази правна конструкция при привличането на
обвиняемите не съответства на същинското повдигнато обвинение, съдът
намира, че има основателност във възражението на прокурора, защото при
съпоставката на двете се установява, че повдигнатото обвинение касае едно
престъпление, което е по-благоприятен случай в сравнение с обвиняването за
извършени в съвкупност престъпления, поради възможността за
приложението на нормата на чл. 24 от НК. Не е налице съществено
процесуално нарушение и поради разбирането на съдебния състав, че едва с
обвинителния акт прокурорът формулира в окончателен вид обвинението, без
да може да го измени в по-тежко наказуемо престъпление, за каквото в
случая, както се посочи, не става въпрос.
Значима е и неяснотата на обвинението по отношение на твърдението на
прокурора как е извършено деянието и понеже се касае именно до начина на
осъществяване на престъплението, тя се окачествява и като съществено
процесуално нарушение по смисъла на ТР № 2/2002 г. на ОСНК. Прав е
защитникът в твърдението си, че в диспозитива на обвинителния акт има
вътрешно противоречие, доколкото словесната формулировка на обвинението
е за съучастие от тримата подсъдими с неустановени лица, а пък и се
конкретизира изрично, че съизвършителите са трима.
Няма основателност в твърдението, че има съществено противоречие относно
обстоятелството, че причинената вреда се изразява в това, че не са дължали
пари посочените като пострадали, като съображенията за това, че този факт
не е от съществено значение за неяснотата на обвинението, с оглед на етапа
на който се намира съдът, би следвало да се стеснят до това, че дължимостта
6
на парите е без значение за съставомерността, а тъй като не се касае до факт
от значение за съставомерността, същият не може да се преценява като
неяснота на обвинението.
Несъществена се преценява сочената неяснота по отношение на начина на
причиняване на леката телесна повреда на Г., макар и действително съдът да
намира, че има известно несъответствие, защото с първото изречение се
твърди, че Г. е бил ударен веднъж с юмрук, пък след това му бил нанесен
побой, доколкото все пак не се касае до непълнота на факти и до съществено
противоречие в тях, а до някакво несъответствие.
Няма неяснота в обвинението по отношение на фактите за обвинението на Р.
Г.. Съдът се съгласява с твърдението на защитника, че в диспозитива няма
твърдение, че на него му е причинена имуществена вреда. Друг е въпросът,
дали това отговаря на посочената правна квалификация, който не следва да
бъде обсъждан на този етап.
Пълно съгласие съдът има с преценката, че са допуснати явни фактически
грешки за първопосочената дата в обвинителния акт и в името на второто,
влязло в кухненското помещение, лице. Касае се до явна фактическа грешка,
а не в противоречие на обвинението по отношение на датата на извършване на
деянието поради следните съображения: Посочената дата, първо, е
невъзможна, защото все още не е настъпила, а и след това поне на две места е
посочена датата, съответстваща на диспозитива на обвинителния акт, а
именно, че става въпрос за 2018 г., а не за 2022 г. Явните фактически грешки
следва да бъдат отстранени не чрез предвидения изричен процесуален ред, а
при изготвянето на нов обвинителен акт, поради което не се налага да се
задейства отделна процесуална процедура.
Поради всичко това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, за което е било образувано нохд №
783/2022 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА делото на
прокурора за отстраняване на посочените по-горе съществени процесуални
нарушения.
Определението на Благоевградския окръжен съд подлежи на обжалване и
7
протестиране пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок по реда на
Глава 22-ра от НПК.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.00 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8