Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 15.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 136 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 422 от ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.против Т.Г.Н. с ЕГН **********,*** като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Т.Г.Н. дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД както следва: сумата 700.00 лева (седемстотин лева) главница, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем с № 2536581 от 14.04.2016 г., сключен между „И.А.М.“ АД (заемодател) и Т.Г.Н. (заемател), като впоследствие задължението е прехвърлено на ищеца по силата на рамков договор за цесия от 16.10.2010 г. и Приложение № 1 от 01.11.2016 г; сумата от 46.72 лева (четиридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода 22.04.2016 г. до 05.08.2016 г. (падеж на последната погасителна вноска); сумата от 45.00 лева (четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи; сумата от 268.48 лева (двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 22.04.2016 г. до 05.08.2016 г. (падеж на последната вноска); сумата 82.29 лева(осемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 23.04.2016 г. до подаване на заявлението в съда – 29.08.2017 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 29.08.2017 г., до окончателното изплащане, за които суми е била издадена Заповед № 863 от 31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1320/2017 г. по описа на КрлРС.
Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.
ОТВЕТНИКЪТ Т.Г.Н., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В първото по делото заседание, на 12.06.2018 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. С оглед установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски, както следва: държавна такса в размер на 225 лева и възнаграждение на юрисконсулт 100 лева, на основание чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащането на правната помощ, определено от съда, като е съобразен материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, или разноски в общ размер на 325 лева.
Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт и в този размер съдът уважава искането, или разноски в общ размер на 75 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Г.Н. с ЕГН **********,*** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.: сумата 700.00 лева (седемстотин лева) главница, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем с № 2536581 от 14.04.2016 г., сключен между „И.А.М.“ АД (заемодател) и Т.Г.Н. (заемател), като впоследствие задължението е прехвърлено на ищеца по силата на рамков договор за цесия от 16.10.2010 г. и Приложение № 1 от 01.11.2016 г; сумата от 46.72 лева (четиридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода 22.04.2016 г. до 05.08.2016 г. (падеж на последната погасителна вноска); сумата от 45.00 лева (четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи; сумата от 268.48 лева (двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 22.04.2016 г. до 05.08.2016 г. (падеж на последната вноска); сумата 82.29 лева(осемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 23.04.2016 г. до подаване на заявлението в съда – 29.08.2017 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 29.08.2017 г., до окончателното изплащане, за които суми е била издадена Заповед № 863 от 31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1320/2017 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА Т.Г.Н. с ЕГН **********,*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., направените по настоящото производство разноски размер на 325 (триста двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Т.Г.Н. с ЕГН **********,*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., разноските по ЧГрД № 1320/2017 г. по описа на КрлРС в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание член 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.