Решение по дело №3037/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260102
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20195220103037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е 

 

   гр. П.,16.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия  в  публичното  заседание на шестнадесети февруари  през две хиляди двадесет и първа в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА

 

 при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от  съдия  Харизанова гражданско дело №3037 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

          В исковата си молба против Й.Й.Т. с ЕГН с ********** , М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, Д.К.Г. с ЕГН ********** , Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, Л.К.Я. с ЕГН ********** *** ищците Г.П.Г. с ЕГН **********, Д.П.Т. с ЕГН ********** ***, Р.П.К. с ЕГН ********* ***, А.П.Г. с ЕГН ********** *** твърдят, че са собственици по наследство на недвижим имот, който по сега действащия  план на гр.П., с приложена регулация  представлява поземлен имот с идентификатор 55155.502.499 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр.П., п.к.4400, ул.“Л. Я.“№4, с площ от 213 кв.м. номер по предходен план 4228, ведно с построената в поземления имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.502.499.1 със застроена площ от 64 кв.м. при съседи :55155.502.500, 55155.502.9536, 55155.502.496, 55155.502.498 и 55155.502.1997. Този имот ищците са наследили от майка си Н. Д. Т. , починала на 22.07.2004г., която го е закупила с нотариален акт за продажба на недвижим имот  от 17.11.1958г., № 148, том III, дело №1074/1958г. на Пазарджишки народен съд, тогава представляващ парцел VII в кв.318 с площ от 233.70кв.м. по плана на града. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация от 28.06.1973г.,№186, том I, дело №514/1973г. на Пазарджишкия районен съд майката на ищците и наследниците на Г. А. Б. са придобили по силата на дворищна регулация правото на собственост върху следния недвижим имот , а именно : празно дворно място от 18 кв.м., придаващо се от имот пл.№6920 в кв.328 по плана на град П., собственост на Д. Я. К. като това празно дворно място се придава към съсобствения парцел на чайката на ищците Н. Д. Т. и наследниците на Г. А. Б. – съсобствения им парцел XII- 4228, 4229 в квартал 328 по плана на град П.. Стойността на придаваемото дворно място е 54лв., която сума е внесена в касата на ГНС-гр.П. с квитанции №72002 от 21.02.1973г. Това е всъщност спорната част -1/2 ид.ч. от една реално обособена част от 18 кв.м. с площ от 9 кв.м. от имота на ответниците. Ищците по силата на регулация- нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация от 28.06.1973г.,№186, том I, дело №514/1973г.са собственици на ½ ид.ч. от една реално обособена част от 18 кв.м. с площ от 9 кв.м./ спорната част/ от имота на ответниците, която не владеят  и върху която нямат фактическа власт, а ответниците осъществяват фактическа власт върху тези 9 кв.м., без да притежават титул за собственост  и без правно основание.

          Твърди се, че когато първоначалния праводател на ответниците – Д. Я. К. е закупила имота си/ парцел VIII, имот 6 в квартал 318 през 1955г./ е било празно дворно място . По-късно със съпруга си  са построили временна къща в дъното на имота докато построят новата си къща. Те имали двама сина и след като построили новата къща в нея заживели младите семейства. Тъй като имало неразбирателство между младите Д. и съпруга и останали да живеят във временната къща. Баба Д. била много близка с майката на ищците. Собствениците и на двамата имота знаели за придаваемото място, но то не се заело реално от майка им. Баба Д. и съпруга и починали. Останали да живеят в имота им двамата им сина – К. Я. и Н. Я..Родителите на ищците също починали. Наследниците на Н. Д. Т. са четири деца. Всеки на някъде се  уреди. След смъртта на баба Д. и съпруга и Я. ищецът Г.Г. още преди 15 години многократно говорил с К. Я. и Н. Я. , че иска последните двама да му отстъпят придаваемото място  от техния имот  към имота  на ищците, но те постоянно му отказвали. Впоследствие те починали, временната къща, където живеели баба Д. и съпруга и се срутила  и сега там е празно дворно място –няма нищо на това място. Ищецът Г.Г. многократно е говорил със снахите С. К. и И. Я. по този въпрос – да си заемат придаваемото място, но те все викали полиция и се оплаквали, че ищецът ги тормозил, за което получил предупреждение от полицията. Ответниците отказват доброволно да отстъпят държаните от тях без правно основание 9 кв.м. Нотариалният акт е представен през 2016г от сънаследника – ищеца Г.Г. *** за определяне и отреждане на спорните 9 кв.м. към техния имот, но нотариалният акт е върнат с отговор от длъжностното лице, че не може да им намери тези 9 кв.м., които да присъедини към техния имот, тъй като тази реална част от 9 кв.м. неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имота на ответниците, вместо като част от имота на ищците. Твърди се, че ответникът Й.Т. е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55155.502.499 по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  от 19.02.2014г. №7, том II, рег.№1765, н.д.№165/2014г по описа на нотариус А. И. с рег.№423. Ответницата Д.Г. е собственик на 5/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55155.502.499 , то които 4812 ид.ч. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2015г, №126, том I, рег.№945, дело №91/2015г. по описа на нотариус Весела Гайдаджиева с рег.№612 и 1/12 ид.ч. от поземлен имот по силата на договор за доброволна делба на наследствен имот с рег.№7065/27.07.1993г., вписан под №196, том II, рег.№2191 на РС-П.. Ответникът Л.Я. е собственик по наследство на 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55155.502.499 по силата на договор за доброволна делба на наследствен имот рег.№7065/27.07.1993г., вписан под №196, том II, рег.№2191 на РС-П.. Твърди се, че регулацията е била приложена чрез заплащане на парично обезщетение, но придадената част  от имот пл.№6920 в кв.328 по плана на град П. не е била заета от правоимащите – майката на ищците Н. Д. Т. и наследниците на Г. А. Б.. Поземленият имот е ограден с телена ограда по регулационните линии на имот пл.№6920 в кв.328 по плана на град П. от 1959г.При изготвяне на следващия дворищно-регулационен план от 1981г. неправилно регулационната линия между парцел  XII-4228/ на ищците/  и парцел VI-9746/на ответниците/ не е била отразена като имотна граница въпреки приложената регулация.Това грешно отразяване е възприето и в действащата кадастрална карта на град П., в която имотът на ищците е нанесен с идентификатор 55155.502.499, чиято северна граница съвпада с тази на имот пл.№4228 преди урегулирането му с дворищно-регулационния план от 1959г. В кадастралната карта придадените към  парцела на ищците 9 кв.м. от имот пл.№6920 неправилно са нанесени като част от имота на ответниците с идентификатор 55155.502.498. Моли се съда да постанови решение, с което  да се приеме за установено по отношение на ответници на ½ ид.ч. от една реално обособена час от 18 кв.м. с площ от 9 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 55155.502.498 по кадастралната карта на град П., която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имот с идентификатор 55155.502.498  вместо като част от имот с идентификатор 55155.502.499 и да се осъдят ответниците да предадат на ищците владението върху този имот. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищците сочат доказателства.

          От ответниците Д.К.Г., Й.Й.Т., Г.С.Г. и М.Г.Т., чрез пълномощника им, е подаден писмен отговор, с който оспорват иска. Не се оспорва обсотятелството, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 55155.502.499 по КККР на град П. с площ от 213 кв.м. и номер по предходен план 4228 на основание наследство от наследодателя им Н. Т., която е придобила имота  тогава представляващ парцел VII в кв.318 с площ от 233.70кв.м.  през 1958 г. чрез покупко-продажба.Не се оспорва обстоятелството, че наследодателката на ищците и наследниците на Г. А. Б.  са придобили по силата на дворищна регулация правото  на собственост върху 18 кв.м. празно дворно място, придаващо се от имот пл.№6920в кв.328 по плана на град П.. Ответникът Д. Я. К. е закупила с договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт №88, том II, д.№475/1955г. ½ идеална част от парцел VIII  имот 6 в кв.318 по плана на град П., състоящ се от 171.80кв.м. като в последствие се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №179, том IIот 26.08.1959г. и е призната за собственик на парцел VIII в кв.318 по плана на град П.  от 524.50кв.м., а в по-новия регулационен план съставлаващ парцел VI-6920 в кв.328 с площ от 360кв.м. Съгласно договор за доброволна делба на наследствен имот от 27.07.1993г. Н. Я.Я. и К. Я.К. са получили в общ дял при равни квоти – по една втора за всеки от тях дворно място, представляващо имот пл.№9746 в кв.327 по плана на град П., състоящ се от 435кв.м.След смъртта на Н. Я. собствеността върху неговата 1/ 2 идеална час от имота, който в този момент е записан с площ от 423кв.м.преминава по силата на завещание към И. Г. Я., видно от нотариален за собственост върху недвижим имот №32, том IX, н.д.№1415/2012г. на нотариус А. И., която от своя страна продава имота на Й.Й.Т., видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №7, том II, н.д.№165/2014г. на нотариус А. И., който към датата на придобиването на имота е в граждански брак с М.Г.Т. и придобитата част е в режим на съпружеска имуществена общност.Другата ½ ид.част от имота е придобита от К. Я.К. в режим на СИО със съпругата му С. Г.К., тъй като същият е бил женен за нея  при делбата и е уравнил дела на майка си с пари. След неговата смърт видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №126, том I, д.№91/2015г по описа на нотариус Весела Гайдаджиева  С. К. е продала притежаваните от нея 4/12 ид.части от поземления имот на  своята дъщеря и съсобственик Д.К.Г., която към момента на сделката е била омъжена за Г.С.Г., то придобитите от нея идеални части са придобити в режим на СИО. Респективно Д.Г. притежава по наследство 1/12 ид.част и 2/12 ид.части на основание попука или общо 3/12 ид.ч. Г.Г. притежава 2/12 ид.ч. а Л.Я. притежава по наследство от своя баща К. Я. 1/12 ид.части  от поземлен имот с идентификатор 55155.502.498.

          С писмения отговор  се оспорва твърдението, че регулацията е била приложена, тъй като в цитирания нотариален акт от 1973г. е записано само, че сумата от 54лв. е внесена в касата на ГНС –гр.П., но не е отразено кой я е платил. Няма представено доказателство дали сумата е получена от собствениците на имота пл.№6920 в кв.328, то които се придават идеални части от имота , което обстоятелство се оспорва.  В случай, че се приеме, че регулацията е била приложена то се оспорва твърдението на ищците, че не владеят спорната част  от 9 кв.м., респективно, че същата се владее от ответниците. Ответниците твърдят, че спорните 9 кв.м. съставляват част от настоящата площ на имота-213 кв.м., отразена в приложената по делото скица , издадена от СГКК-гр.П. като ищците владеят тези 9 кв.м. Оспорва се твърдението на ищците, че с тази реална част от 9 кв.м. е нанесена в кадастралната карта като част от имота на ответниците  вместо като час от имота на ищците . Ответниците са собственици на поземлен  имот с идентификатор 55155.502.498 по КККР на град П. с площ от 423 кв.м. и категорично  в тази площ не участва спорната част от имота на ищците -9 кв.м. При условията на евентуалност ответниците твърдят се са придобили процесните 9 кв.м.  на основание давностно владение продължило явно , непрекъснат о, необезпокоявано и без спорове повече от десет години. Твърди се, че ищецът Г.Г. от около преди 2 години преместил камъни, които били разположени по границата между двата имота  и ги нахвърлил в мястото на ответниците. От 1973 г. когато се твърди, че е придадено дворното място до 2017г., когато ищецът предявил претенциите си към тези 9 кв.м. е изминал период от време повече от 40 години , през който бала Д., респективно нейните наследници К. и Н. Я.са упражнявали явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху тези 9 кв.м. Това владение не е било оспорено от наследодателката на ищците Н. Т. , която е починала през 2004г. Следователно ответниците са присъединили владението на тези идеални части от имота на своите наследодатели. Моли се предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Сочат се доказателства.

          В срока по чл.131 от ответника Л.К.Я. не е подаден писмен отговор.

          В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск. По реда на чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на исковата претенция като претендираната площ, придадена по регулация да се счита 18 кв.м., вместо 9 кв.м. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

          В съдебно заседание ответниците Д.К.Г., Й.Й.Т., Г.С.Г. и М.Г.Т., чрез пълномощника си, поддържат писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

          В съдебно заседание ответникът Л.К.Я. не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска.

          Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства  поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.

          Не  е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства / удостоверение изх.№УН-393/04.02.2019г издадено от община П./ ,че ищците са преки   законни наследници / двама сина и две дъщери/ на Н. Д. Т.,бивш жител ***, починала  през 2004г. На 17.11.1958г наследодателката на ищците е придобила чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №148, том III, дело №1074/1958г. правото на собственост върху следния недвижим имот : дворно място с площ от 233.70кв.м., съставляващо парцел VII в кв.318 по плана на град П.. Видно от нотариален акт №186 том I, дело №514/1973г. на 28.06.1973г наследодателката на ищците и наследниците на Г. А. Б. са придобили по регулация правото на собственост върху празно дворно място с площ от 18 кв.м., придаващо се от имот пл.№6920 по плана на град П., собственост на Д. Я. К. при съседи : имот пл.№6920, имот пл.№4228. В нотариалния акт изрично е вписано, че стойността на придаваемото се дворно място е 54 лв., която сума е внесена в касата на ГНС с квитанция №72002 от 21.02.1973г. Приложената по делото скица на поземлен имот №15-118483/11.02.2019г, изготвена от СГКК-гр.П.  отразява актуалния регулационен статут на придобития от ищците по силата на наследствено правоприемство поземлен имот, а именно поземлен имот с идентификатор 55155.502.499 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2009г на изпълнителния директор на АГГК  с адрес на имота гр.П., ул.“Л. Я.“№3 с площ от 213 кв.м.   номер по предходен план 4228 при съседи: 55155.502.500, 55155.502.9536, 55155.502.498, 55155.502.1997. Отразено е на скицата , че в този имот е построена еднофамилна жилищна сграда  с идентификатор 55155.502.499.1 с площ от 64 кв.м.,брой етажи-1.

          Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор  за покупко –продажба, обективиран в нотариален акт №88, том II, дело№475/1955г. на 20.08.1955 Д. Я. К. е придобила ½ ид.част от парцел VIII, имот 6 в кв.318 по плана на град П. с площ от 171.80кв.м. като впоследствие  се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №179, том IIот 26.08.1959г. и е призната за собственик на парцел VIII в кв.318 по плана на град П.  от 524.50кв.м. ., а в по-новия регулационен план съставлаващ парцел VI-6920 в кв.328 с площ от 360кв.м.Видно е от нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит по регулация №181, том I дело №497/1960г. по описа на Пазарджишки народен съдия , че Д. Я. К. е придобила три броя празни дворни места, придаваеми и се по регулация към създадения за нея парцел VI-6920в квартал 328 по плана на град П., както следва: празно дворно място от 57 кв.м, придаващо се от имот пл.№7097 по плана на град П., , собственост на Г. и И. Л. Г., празно дворно място от 25 кв.м., придаващо се от имот пл.№7098 по плана на град П., собственост на Д. Н. Н. и празно дворно място с площ от 60 кв.м., придаващо се от имот пл.№3776, собственост на Елена П..От нотариалния акт е видно, че стойността на трите придаваеми места е заплатена от Д.К. на всички собственици на имоти, от които се придават квадратни метри.Съгласно договор за доброволна делба на наследствен имот от 27.07.1993г. Н. Я.Я. и К. Я.К. са получили в общ дял при равни квоти – по една втора за всеки от тях дворно място, представляващо имот пл.№9746 в кв.327 по плана на град П., състоящ се от 435кв.м.След смъртта на Н. Я. собствеността върху неговата 1/ 2 идеална час от имота, който в този момент е записан с площ от 423кв.м.преминава по силата на завещание към И. Г. Я., видно от нотариален за собственост върху недвижим имот №32, том IX, н.д.№1415/2012г. на нотариус А. И., която от своя страна продава имота на Й.Й.Т., видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №7, том II, н.д.№165/2014г. на нотариус А. И., който към датата на придобиването на имота е в граждански брак с М.Г.Т. и придобитата част е в режим на съпружеска имуществена общност.Другата ½ ид.част от имота е придобита от К. Я.К. в режим на СИО със съпругата му С. Г.К., тъй като същият е бил женен за нея  при делбата и е уравнил дела на майка си с пари. След неговата смърт видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №126, том I, д.№91/2015г по описа на нотариус Весела Гайдаджиева  С. К. е продала притежаваните от нея 4/12 ид.части от поземления имот на  своята дъщеря и съсобственик Д.К.Г., която към момента на сделката е била омъжена за Г.С.Г., то придобитите от нея идеални части са придобити в режим на СИО. Респективно Д.Г. притежава по наследство 1/12 ид.част и 2/12 ид.части на основание попука или общо 3/12 ид.ч. Г.Г. притежава 2/12 ид.ч. а Л.Я. притежава по наследство от своя баща К. Я. 1/12 ид.части  от поземлен имот с идентификатор 55155.502.498.

          За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Видно от констативно- съобразителната част на заключението със Заповед №1298/16.03.1959г. е одобрен общ регулационен и застроителен план на град П.. Имотите, предмет на делото са заснети с пл.№№4228 и 6920  като попадат в зона за ниско жилищно застрояване  и регулационното им отреждане е следното: За имот пл.№4228, който  е с площ от 201.50кв.м. измерени графично по плана е отреден съсобствен УПИ XII-4228, 4229  в кв.328. Съгласно предвиждането на регулационния план част от имот пл.№6920 с площ от 28 кв.м. се придават към УПИ XII-4228, 4229  в кв.328. За имот 6920 е отреден УПИ VI-6920  кв.328. Съгласно нотариален акт №186, том I, дело №514 от 28.06.1973г. Н. Д. Т. и наследниците на Г. А. Б. придобиват по силата на дворищна регулация дворно място  с площ от 18 кв.м., придаващо се от имот 6920, собственост на Д. Я. К. към съсобствен парцел УПИ XII-4228, 4229  в кв.328. Последващият  план на град П. за процесните имоти е одобрен със Заповед №232/15.05.1981г. като имот пл.№4228 е заснет и отразен със същия планоснимачен №4228 с площ от 213.50 измерени графично по плана. Имот пл.№6920 е променил своите граници спрямо плана от 1959г и о отразен като имот пл.№9746. Границата между имот пл.№4228 и имот пл.№9746 е идентична с тази по плана от 1959г.Двата имота попадат в УПИ –I кв.327. Със Заповед №РД-02-14-2281/29.12.2000г е одобрен кадастрален план на част от град П. за района, в който попадат процесните имоти. Имот пл.№4228 е отразен като имот №499 , а имот пл.№9746 е заснет като пл.№498. Със Заповед №185/29.10.1997г е одобрено изменение на дворищната регулация за имот пл.№499, който заедно с имоти пл.№496 и 495 образуват УПИ VII кв.327.Със Заповед №45/26.03.2020г е одобрено изменението на дворищната регулация като за имот пл.№498 е образуван УПИ VI-498 в кв.327.Дворищно регулационната линия между УПИ VII и УПИ VI съвпада с имотната граница , която е показана като масивна ограда. За град П. има влязла в сила Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК и процесните имоти са отразени както следва: Имотът на ищците с идентификатор 55155.502.499 с площ от 213 кв.м. са начин на трайно ползване ниско застрояване. В имота има нанесена сграда с идентификатор 55155.502.499.1 с площ от 64 кв.м. с предназначение – жилищна еднофамилна сграда.Имотът на ответниците е с идентификатор 55155.502.498 с площ от 423 кв.м.с начин на трайно ползване ниско застрояване и в имота има изградени три  сгради : сграда с идентификатор 55155.502.498.1 с площ от 99 кв.м. на два надземни етажа с предназначение жилищна сграда – многофамилна, сглада с идентификатор 55155.502.498.2 с площ от 11 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 55155.502.498.3 с площ от 18 кв.м., предназначение „ хангар, гараж, депо“.Вещото лице е констатирало на място, че между двата имота с идентификатори 55155.502.499 и 55155.502.498 е изпълнена ограда от наредени тухли и керемиди, покрити с ламарина. Към момента на огледа имот пл.№55155.502.499 се полза до изпълнената на място ограда. Изпълнената на място ограда и северната стена на стопанската сграда съвпадат с имотната граница между имоти с идентификатор 55155.502.499 и 55155.502.498 по КККР на град П., тоест на място имотите се ползват така както са нанесени на кадастралната карта. В заключение вещото лице обобщава при сравнение на изработените и одобрени кадастрални  и регулационни планове  касаещи процесните имоти след 1959г.,  с който план е определено  да се придаде част от имот пл.№6920 към съсобствен  парцел XII-4228, 4229 в кв.328, процесната част, придобита по силата на дворищната регулация , не е била включена към имота на ищците при изработване на последващите кадастрални планове. Тя е заснета в кадастралната карта като част от имота на ответниците с идентификатор 55155.502.498, вместо като част от  имот с идентификатор 55155.502.499. На вещото лице е била поставена задача да се изготви комбинирана скица, в която ода се отрази какво владеят ищците спрямо действащия план и спрямо оспорваната площ. Изготвена е комбинирана скица, съдържаща  се на лист 85 от делото, между кадастралната карта и обезсиления план от 1959г. на град П. на която с жълт цвят е показана оспорваната площ и съгласно направеното оцифряване на плана от 1959г тази площ е 28 кв.м. Процесната оспорвана площ с жълт цвят на комбинираната скица, е отразена като част от имот с идентификатор 55155.502.498 по КККР на град П..

          От разпита на свидетеля Сашко К. се установи, че същият познава ищците по делото, тъй като са съседи. Живеят къща до къща  и за израснали заедно.Свидетелят обясни, че в дъното на имота на ищците е къщата на ответниците  като на  границата между имотите на ищците и на ответниците е изградена плътна ограда от стари тухли, керемиди и отгоре покрита с ламарина. Тази граница никога не е местена. Свидетелят знае това, тъй като домът му е  в дясно от къщата на ищците. Свидетелят допълни, че отношенията между страните Г. и Я.са влошени. Ищецът Г.Г. споделил на я на свидетеля, че родителите му са платили част от дворното място, което  се придава от парцела на  Я.към техния парцел, но Я.отказват категорично да отстъпят това място.Стигнало се до разправии и се наложило да викат полиция като последно това се случило преди около 2 години.Според свидетеля ищците никога не са ползвали това място, тъй като винаги там е имало ограда, която никога не е местена.

           Видно от представените по делото писмени доказателства – решение от 02.03.2020г. по гр.д.№2050/2019г по описа на РС-П. , нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот рег.№40, том IV, рег.№5652, нот.дело №589/2020г по описа на нотариус А. И. с рег.№423 с район на действие РС-П.  и след служебна справка в деловодството на съда, че  в течение на настоящото съдебно производство е уважен предявения от И. Г. Я. срещу Й.Й.  Тенчев иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД  и е развален сключения между тях на 19.02.2014г. договор за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в  нотариален акт №7, том II, рег.№1765, н.дело №165,/2014г по описа на нотариус А. И. с рег.№432, по силата на който И. Г. Я. е прехвърлила правото на собственост върху ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 55155.502.498 целият с площ от 423 кв.м.  На  18.06.2020г. с договор за покупко –продажба, обективиран в нотариален акт №40, том IV, рег.№ 5652 нот.дело №589/2020г по описа на нотариус А. И. с рег.№423  И. Г. Я. прехвърлила собствеността върху  този имот на М.С.П.. Налице е хипотезата на чл.224, ал.1 от ГПК, съгласно която  ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго делото следва своя ход между първоначалните страни  като съгласно ал.2 от същата разпоредба приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице . В настоящия случай приоретателя М.С.П. е привлечена като трето лице помагач на страната на ответника.

          Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

          Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС

За да се уважи ревандикационния иск ищците  при условията на пълно и главно доказване следва да установят, че са собственици на процесния имот, че същият се владее от ответника и че това владение е без правно основание.

Активната си легитимация в материално правен аспект да предявят настоящият иск ищците черпят от обстоятелството, че те са наследници по закон на Н. Д. Т.. Този правно релевантен факт, който не бе и спорен,  се установи по несъмнен начин от доказателствата по делото- от обсъденото по-горе удостоверение за наследници, от което се установи, че ищците са преки законни наследници на  Н. Д. Т. ,починала на 22.07.2004г.Ищците черпят своите собственически права на основание наследствено правоприемство.

Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка , по давност или по други начини , определени в закона.

Ищците твърдят, че наследодателката им е придобила правото на собственост върху реално обособена част от 18 кв.м., която е придадена по регулация от имот с идентификатор 55155.502.498/ собственост на ответниците/ към имота на наследодателката им, който е с актуален регулационен статут както следва поземлен имот с идентификатор 55155.502.499 по КККР на град П..

Безспорно се установи от съвкупния анализ на доказателствената съвкупност,  че ответниците са собственици на съседния на ищците поземлен имот с идентификатор 55155.502.498.

Установи се, че за град П. има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК-гр.София и имотите на ищците и ответниците са с актуален регулационен статут  както следва : имотът на ищците е с идентификатор 55155.502.499 с площ от 213 кв.м. с начин на трайно ползване „ниско застрояване“/ до 10 метра/. Имотът на ответниците е с идентификатор 55155.502.498 с площ от 423 кв.м. с начин на трайно ползване/ ниско застрояване/.

Установи се, че през 1973г. наследодателката на ищците е придобила по силата на регулация   правно дворно място от 18 кв.м., придаващо се от имот пл.№6920 в кв.328 по плана на град П. , собственост на ответниците.

Спорният въпрос по делото е дали е приложена дворищната регулация между имотите на страните по делото и дали ищците са собственици  на процесните 18 кв.м.квадратни  метра.

Както ЗТСУ така и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик  на имот притежава правото на собственост в рамките , очертани от регулационния план. При действието на ЗТСУ, който е приложимото материално право към настоящия казус, урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, както отчуждителното действие на регулацията отпада ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху придадените  части повече от 10 години. Ако фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години  счита се , че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е придобито по силата на регулацията,а не по причина придобиване по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части , счита се  ,че регулацията не е приложена и отчуждителното действие отпада / В този смисъл е решение №102/30.05.2016г по гр.д.№5728/2015г на I г.о. ВКС/  Съгласно т.2 от ТР№3/93г.  дворищно регулационния планът е приложен и когато придаваемите части са фактически заети  без да е спазен законовоустановения ред  и са владени в продължение на десет години.

           Според решение №122/06.06.2014г. по гр.д.№6600/2013г на първо г.о. на ВКС  при спор за собственост върху част от имот, за който се поддържа, че е била придадена по регулация към съседен имот за начина на доказване на факта дали регулацията по отношение на два съседни имота е била приложена в тежест на лицето, което твърди,че регулацията е била приложена, е да докаже това.Твърдението може да бъде доказано чрез представяне на писмени доказателства за заплащане на дължимите суми за придадените към имота части, чрез изслушване на експертиза за установяване на този факт, както и чрез свидетелски показания ако се поддържа, че върху придадената част е била упражнявана фактическа власт повече от 10 години.Изслушването на съдебно-техническа експертиза е необходимо и за установяване на състоянието на имота при първоначалното му урегулиране доколкото от съществено значение е и обстоятелството дали при последващото урегулиране границите на съседните имоти са били променени или е настъпила трансформация на регулационните линии в имотни, в който случай регулацията следва да се счита приложена/ ТР№3/15.07.1993г. на ОСГК на ВКС/.

          В контекста на гореизложеното съдът счита ,че не се установи по делото регулационните сметки да са били уредени, като  направеното в тази връзка от ответната страна възражение е основателно. Според съда не е достатъчно в самия нотариален акт да фигурира   записването  ,че стойността на придаваемото се дворно  място е 54 лв. и тази сума е внесена в касата на ГНС-П. с квитанция №72002 от 21.02.1973г.Заплащането на придаваемите чести при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ е ставало чрез Общинските народни съвети. Не се ангажираха доказателства,  че тази сума е действително заплатена на правоимащите.

          От заключението на вещото лице е видно ,че  при последващ план на гр.П. за процесните имоти, одобрен през 1981г.имотът на ищците е заснет със същия планоснимачен номер 4228 с площ от 213.50 кв.м.Имотът на ответниците с пл.№6920 е отразен като имот пл.№9746 двата имота попадат в УПИ I жилищно застрояване като границата между имот пл.№4228 и пл.№9746 е идентична с тази по плана от 1959г.През 2000г при одобряване на кадастралния план за имота на ищците е отразен като имот пл.№499, имотът на ответниците като имот пл.№499. През 2010г е изменена дворищната регулация като имот пл.№499, заедно с  имота пл.№496 и 495 образуват УПИ VII в кв.327.Имотът на  ответниците пл.№498 е образуван УПИVI-498 в кв.327 по плана на П.. Дворищната регулационна линия между двете УПИ-та съвпада с имотната граница, която е показана като масивна ограда, за която масивна ограда от свидетелските показания се установи, че е съществувала и никога  не е местена.При тези данни съдът намира ,че дворищно регулационния план  за процесните имоти не е бил приложен.

          С дворищнорегулационните  планове, приети при действието на ЗТСУ/отм/ е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. В тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части.За да бъде то стабилизирано е необходимо следното когато дворищно регулационния план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществени закононарушения/ хипотезата на чл.33, ал.1 от ЗТСУ, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години.В исковата молба липсва твърдения за за такова владение  от ищцовата страна, а и гласните доказателствени средства, ангажирани от ищците, са  в насока, че след 1973г и до настоящия момент процесните 18 кв.м. се владеят от ответниците./ виж.решение №167/03.07.2014г по гр.д.№1366/2014г на ВКС./ В останалите случаи / хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗТСУ/ планът се счита за  приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите се части от новия собственик когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част, при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение.В тези хипотези на чл.33 от ЗТСУ/ отм/ настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план.Тези изводи следват и от ТР от 15.07.1993г.Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е, че за приложен план говорим когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. В този смисъл е и решение №304 от 12.07.2020г по гр.д.№263/2010г на ВКС.

          С пар.6, ал.2 и 4 от ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок / от влизане на този закон в сила от 31.01.2001г./ за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен отчуждителното им действие за изравняване на частите на  образуваните с плана съсобствен ипарцели или за заемане на придаваеми имоти или части от имоти отпада-пар.8, ал.2 от ПР на ЗУТ.Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел.Изключение от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части. В този случай пар.6, ал.2 и ал.4 и пар.8 от ПР на ЗУТ не намира приложение/ в този смисъл решение №186 от 11.06.2010г по гр.д.№1164/09 на ВКС. Обратното-когато грешката в кадастралния план създава привидност за липса на придаваеми по регулация части пар.6 ал.2 и 4 и пар.8 от ПЗР на ЗУТ следва да намерят приложение.

          С изтичане на сроковете по пар.6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота , за който  е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патрумониума на собственика на имота, от който са отчуждени / Тълкувателно решение №3 от 28.03.2011г на ВКС, по тълк.д.№3/2010г на ОСГК/. Не се установи по делото да са били използвани правните способи, визирани в разпоредбата на пар.6 ал.2 -4 от ЗУТ, а и липсват такива твърдения. Предвидената в пар.8 ал.2 от ПР на ЗУТ административна процедура не условие са прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от  това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Непровеждането на тази административна процедура е пречка съгласно пар.8 ал.5 от ПР на ЗУТ само за застрояване на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в пар.8 ал.1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията.

          Предвид изложеното  съдът намира , че не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Ищците не установиха, че са собственици на процесните 18 кв.м. на заявеното  основание, поради което е безпредметно да се обсъждат  другите два кумулативни елемента от фактическия състав на ревандикационния иск. Предявеният иск е неоснователен и следва да  бъде отхвърлен.

          По разноските:

          Предвид изхода на делото  и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъден ида заплатят на ответниците Д.Г.Г.Г.Й.Т. и М.Т. сумата от 600лв. , сторени съдебно-деловодни разноски8 заплатено адвокатско възнаграждение/

Воден от горното Пазарджишкият районен съд :

 

                              

                                        Р    Е    Ш    И:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от  Г.П.Г. с ЕГН **********, Д.П.Т. с ЕГН ********** ***, Р.П.К. с ЕГН ********* ***, А.П.Г. с ЕГН ********** *** срещу Й.Й.Т. с ЕГН с ********** , М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, Д.К.Г. с ЕГН ********** , Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, Л.К.Я. с ЕГН ********** ***  иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане   за установено по отношение на ответниците , че ищците са собственици на реално обособена част с площ от 18 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 55155.502.498 по кадастралната карта на град П., която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имота на ответниците с идентификатор 55155.502.498, вместо  като част от имот с идентификатор 55155.502.499 и отхвърля иска за осъждане на Й.Й.Т. с ЕГН с ********** , М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, Д.К.Г. с ЕГН ********** , Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, Л.К.Я. с ЕГН ********** *** да предадат на Г.П.Г. с ЕГН **********, Д.П.Т. с ЕГН ********** ***, Р.П.К. с ЕГН ********* ***, А.П.Г. с ЕГН ********** *** владението върху този реално обособена част с площ от 18 кв.м.

 ОСЪЖДА Г.П.Г. с ЕГН **********, Д.П.Т. с ЕГН ********** ***, Р.П.К. с ЕГН ********* ***, А.П.Г. с ЕГН ********** ***  да заплатят на  Й.Й.Т. с ЕГН с ********** , М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, Д.К.Г. с ЕГН ********** , Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, Л.К.Я. с ЕГН ********** *** сумата от 600лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците М.С.П. с ЕГН ********** ***

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                   

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: