Р Е
Ш Е Н
И Е № 777
гр. Пловдив, 21.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията
АНД №1505/2020г. по описа на ПРС,
ХVIII-ти н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №16-002748, издадено на 13.02.2020г. от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ Пловдив/, с което на „Мулти
клубс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“ №122, Водна палата, ет.1,
представлявано от управителя Н.С.Н., е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение
на чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят
в жалбата атакува наказателното постановление като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание
чрез процесуалния си представител - адв.Г.Н.,
не оспорва по същество установеното нарушение, като пледира единствено за
изменение размера на наложената административна санкция до минимално
установения в закона такъв.
Въззиваемата
страна, чрез юрк.Н.К., моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 11.01.2020г.
около 01.00 часа от служители на ДИТ Пловдив,
сред които и свид. К.М.Т., на длъжност „***“ била извършена проверка на обект на контрол – бар
клуб „XS“, намиращ се в гр.Пловдив, бул.“Марица“
№ 122, Водна палата, стопанисван от „Мулти клубс“ ООД. По време на проверката било
установено, че в обекта работи като ***А.М.С., ЕГН:**********, който наливал
питиета зад бара и обслужвал клиенти на заведението. На лицето била
предоставена за попълване декларация по чл.402 от КТ, в която С. посочил, че
работи в „Мулти клубс“ ООД на длъжност „***“ в бар клуб „XS“. Същият декларирал, че е започнал работа от деня,
предхождащ датата на проверката, а именно – 10.01.2020г., с работно време от 23:00ч.
до 04:00ч., два почивни дни и уговорено седмично трудово възнаграждения в размер
на 105 лв. Въпреки че при разговора си с проверяващите С. отрекъл да има
сключен трудов договор, подписан от него, в декларацията в графата „Имам
сключен трудов договор“ отбелязал, че има сключен такъв. Въз основа на
резултатите от проверката, както и на представените на 17.01.2020г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пловдив документи и дадените на 21.01.2020г. писмени
обяснения от упълномощено от дружеството лице, контролният орган приел, че на 11.01.2020г.
от страна на работодателя „Мулти клубс” ООД е приет на работа А.М.С., ЕГН:**********,
като ***в бар клуб „XS“ , без да е сключен с него
трудов договор преди постъпването му на работа. При тези обстоятелства свид.Т.
преценила, че като работодател търговското дружество не е изпълнило
задължението си по чл.61, ал.1 от КТ, за което съставила акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №16-002748 от 24.01.2020г., в който били вписани обстоятелствата
по констатираното нарушение. Упълномощеното от дружеството лице се запознало с
неговото съдържание, без да направи възражения срещу акта. В законоустановения
срок жалбоподателят не упражнил правото си на писмени възражения по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ наложил на „Мулти клубс“ ООД административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства –
от показанията на свид. К.М.Т. /актосъставител/, които съдът кредитира като
последователни, логични, непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Въз
основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се
установява, че жалбоподателят „Мулти клубс“ ООД, в качеството му на работодател
е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, тъй като е приел на работа А.М.С. като
***в стопанисвания от дружеството бар клуб „XS“, без да е сключил трудов договор с наетото лице преди постъпването му на
работа. В разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ законодателят изрично е посочил, че
работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването
му на работа трудов договор. В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване не е било
изпълнено от жалбоподателя. В случая отношенията между дружеството и А.С. се
явяват трудови правоотношения съгласно чл.1, ал.2 от КТ, които следва да бъдат
уредени със сключване на трудов договор.
По своето естество трудовия договор предпоставя престирането на работна
сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени
елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа
/трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези признаци, определящи трудовото
правоотношение са установени от контролния орган, видно от собственоръчно
попълнената от С. декларация по чл.402 от КТ, в която е вписал, че е започнал работа
в „Мулти клубс“ ООД един ден преди датата на проверката /от 10.01.2020г./ на
длъжност „***“, с определено място на работа /бар клуб „XS“/, с работно време от 23,00 часа до 04,00 часа, уговорено
трудово възнаграждение в размер на 105 лв. седмично и определени два почивни
дни. Макар С. да е отбелязал в декларацията, че има сключен трудов договор,
същият изрично пред проверяващите е заявил, че
не е подписвал документи, касаещи уреждане на трудови правоотношения с „Мулти
клубс“ ООД, категорично установено от показанията на актосъставителя и
необорено от жалбоподателя. Наред с това
служителите на ДИТ Пловдив са възприели С. да осъществява конкретни трудови
функции като е наливал питиета и е обслужвал клиенти на бара на провереното
заведение. Така описаните условия на труд, естеството и
организацията на възложената работа недвусмислено показват, че в процесния ден наетото
лице е престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото
правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа,
с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички елементи за
определяне на правоотношението като трудово.
Действително трудов договор е бил сключен на дата
11.01.2020г., което обаче се явява по-късно във времето от момента на
постъпване на работа на работника, доколкото в гореупомената декларация по
чл.402 от КТ, попълнена лично и доброволно от А.С. на 11.01.2020г. се
установява, че същият е започнал работа на 10.01.2020г., т.е. един ден преди датата
на проверката, при която е установено процесното нарушение. Обстоятелството, че
трудовият договор е бил сключен по-късно във времето от постъпването на работа
на работника е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, а именно времевия момент - преди постъпване на работа. Така възникналите трудови
отношения между дружеството-жалбоподател и работника С. не са били оформени
съобразно изискванията на КТ, от което се налага обоснования и категоричен
извод, че „Мулти клубс“ ООД е осъществило съставомерните признаци на
нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият състав
единствено е необходимо моментът на постъпването на работа от работника да
предхожда във времево отношение този на сключване на трудовия договор, а тези
факти са безспорно и категорично установени.
С оглед
извършеното нарушение правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател на основание чл.414, ал.3 от КТ, която разпоредба
предвижда имуществената санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2. С
обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв., който размер съдът намира за необоснован,
доколкото в НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо
от минималното с оглед вида и тежестта на деянието. По делото не се установяват
отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над
предвидения от закона минимум. Няма данни за предходни нарушения на трудовото
законодателство от страна на дружеството. Ето защо съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено относно размера на
имуществената санкция, който следва да бъде намален от 2500 лв. на 1500 лева. В
този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите,
визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ не може
да бъде приложена, предвид изричната забрана на чл.415в, ал.2 от КТ. Нормата на
чл.415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и
ал.2 от КТ. Предвид изричната уредба в посочената правна норма за този вид
нарушения и недопускане от страна на законодателя прилагането на института на
маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ в изрично посочените случаи,
какъвто се явява и този за липсата на сключен трудов договор, разглежданият
казус не може да бъде квалифициран като маловажен случай.
Обсъжданото
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен и по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като така установеното деяние не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид.
При извършената служебната проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на наказателното
постановление.
Съобразно
изхода на спора, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени претендирани разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да
бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лева. Доколкото жалбата се явява частично
основателна, то юрисконсултското възнаграждние следва да бъде определено
съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно в размер на 48 лева.
Жалбоподателят
не е поискал присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което
такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №16-002748, издадено на 13.02.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ Пловдив/, с което на
„Мулти клубс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“ №122, Водна палата,
ет.1, представлявано от управителя Н.С.Н., е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда /КТ/ за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Мулти клубс“ ООД, ЕИК:*********, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 48,00 /четиридесет и осем/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ