№ 41
гр. Гълъбово, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА ПЛ. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225550100089 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от Т. Ж. П. от гр.Гълъбово срещу ПЛ. Б. П. от с.Априлово,
общ.Гълъбово. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 09.07.2021г. Имали
едно дете – Ж.П. П. – роден на 17.01.2022г. В периода на съвместното съжителство преди
брака, както и в началото на брака си страните се разбирали добре. Живеели в жилището на
родителите на ищцата, които ги подпомагали финансово, въпреки че ответникът получавал
високо трудово възнаграждение. Конфликт между страните възникнал по повод името на
бъдещото им дете. Ищцата настояла детето да бъде кръстено на нейния баща в знак на
благодарност за помощта, която им оказва, но ответникът категорично отказал. Вследствие
на конфликта ответникът напуснал семейното жилище още преди раждането на детето и
страните живеели разделени от края на месец ноември 2021г. След като детето се родило
ответникът не проявявал никаква загриженост или ангажимент към семейството си, не давал
средства за издръжка на детето, не се интересувал от него. Тези обстоятелства довели до
охладняване на чувствата на ищцата и до изпразване на брачната връзка от съдържание.
Излагайки тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, и моли да бъде прекратен.
Моли упражняването на родителските права над малолетното дете да бъде
предоставено на нея, като бъде определен адрес да местоживеене на детето адресът на
майката. Моли да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 400,00лв., считано от раждането на детето – 17.01.2022г. Моли да бъде определен
режим за лични контакти на бащата с детето: всяка първа и трета неделя от месеца от
10,00ч. до 11,00ч. в присъствието на майката в нейното жилище, а след навършване на
тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00ч. до 15,00ч.,
както и десет дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Претендира ползването на семейното жилище. Желае да бъде възстановено
предбрачното й фамилно име - Христова. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, в законоустановения срок е представил писмен отговор, с който изразява
1
становище, че предявеният иск е допустим. Не оспорва факта, че с ищцата са съпрузи, както
и че имат едно малолетно дете. Оспорва изложените от ищцата факти, довели до
фактическата раздяла на съпрузите. Твърди, че ищцата била под влияние на нейните
родители и не е дала възможност на ответника да участва в избора на име на детето им,
което предстояло да се роди. Ищцата изгонила ответника от жилището, в което живеели.
Въпреки това ответникът й се обаждал да пита как е, искал да запазят брака си. В деня,
определен за раждане на детето, ответникът чакал пред болницата, но ищцата се обадила
първо на своята майка да й съобщи за раждането. При изписването на бебето от болницата
ответникът се чувствал чужд, като никой не разговарял с него. Ответникът се интересувал от
детето си и ходил да го посещава в присъствието на майката. Винаги оставял пари и
подаръци, но не счел за необходимо да си пази касовите бележки за закупените за детето
вещи. Единствения период, в който ответникът не посещавал детето бил, когато бил болен и
за да предпази него и майката от коронавирус. Ищцата не уведомявала ответника за нищо,
свързано с детето. Той искал да присъства на воденето му в болница, когато се налага, но
нямал такава възможност. Ответникът счита, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака не била негова. Счита, че брачната връзка действително е изчерпана,
макар и не по изложените от ищцата съображения.
Моли съда да прекрати брака между страните без да се произнася по въпроса за вината.
Не възразява упражняването на родителските права над малолетното дете да бъдат
предоставени на майката, като местоживеенето на детето да бъде адресът на майката. Моли
да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: до навършване на
тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до
18,00ч. за всеки от дните без преспиване, в присъствието на майката в жилището на майката
или в жилището на бащата; след навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа
и трета седмица от месеца от 18,00ч. на петъчния ден до 18,00ч. на неделния ден, с
преспиване, както и 20 календарни дни през лятото, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както и през Коледните празници на всяка четна година, а през
Новогодишните празници на всяка нечетна година. Моли да бъде определен размер на
месечната издръжка за детето – 190,00лв., считано от влизане в сила на съдебното решение.
Не претендира ползването на семейното жилище, тъй като то било собственост на
родителите на ищцата. Не възразява да бъде възстановено предбрачното фамилно име на
ищцата.
Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето
Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово представя социален доклад, който съдът е
приложил към делото.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела –
чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак №0015/09.07.2021г. на гр.Гълъбово, страните са сключили
граждански брак на 09.07.2021г. в гр.Гълъбово.
Видно от представеното и прието като доказателство по делото копие от
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0097/19.01.2022г. на
гр.Стара Загора, съпрузите имат родено от брака едно дете – Ж.П. П., роден на 17.01.2022г.
На основание чл.59, ал.6 във връзка с чл.127, ал.2 СК съдът изслуша ищцата в съдебно
заседание. Въпреки изричните указания на съда ответникът не се яви в съдебно заседание за
2
изслушване.
Ищцата Т. Ж. П. излага обстоятелства относно семейния живот на страните, а именно,
че след около петгодишна връзка, страните са решили да сключат брак. Разбирали са се
добре, имали са дребни конфликти, които ищцата е приемала за нормални. Семейството е
живеело в жилището на родителите на ищцата, които са им го оставили напълно обзаведено
и са отишли да живеят на друго място. Въпреки, че не са живели там, родителите на ищцата
са заплащали всички консумативи за жилището. В знак на благодарност ищцата е пожелала
бъдещото им дете да носи името на нейния баща. Ответникът се възпротивил, скарали се и
ответникът напуснал жилището. Ищцата била бременна в шестия месец, но месец и
половина след това ответникът не й се обадил да я пита как е. Впоследствие започнал да й се
обажда и да й се извинява с букети и подаръци, но ищцата вече била твърде разочарована от
поведението му. Ответникът често променял мнението си, държал се неуравновесено,
заплашвал, че ще се самоубие. Родителите и на двете страни правили опити да съхранят
семейството, като провеждали срещи, но без успех. На срещите ответникът се изнервял,
започвал да хвърля и да чупи предмети. Освен това ответникът имал снимки на ищцата, на
които тя била без дрехи, които снимки били правени много преди брака им. Ответникът
заплашвал ищцата, че ще ги публикува в интернет. Това окончателно показало на ищцата,
че тя не може да бъде спокойна с него и не може да живее с него. Тъй като ответникът знаел
кога е определен денят за раждането на детето, след като се родило детето и той разбрал, че
детето е кръстено на бащата на ищцата, започнал по телефона да я заплашва, че ще се обади
на социалните и те ще й вземат детето. Ищцата много се притеснила, тъй като не знаела
дали има такава възможност, но се консултирала и разбрала, че това не може да се случи.
Ответникът присъствал на изписването на детето от болницата, като донесъл подаръци и
пари. Бил поканен в дома на ищцата, за да отпразнуват раждането на бебето. След
раждането ответникът е виждал детето 5-6 пъти, като всеки път майка му се е обаждала, за
да уговаря срещи. Ищцата не била отказвала нито веднъж среща на детето с бащата.
Ответникът прекарвал с детето много малко време, като не се държал бащински. След като
ищцата казала на ответника, че детето има нужда от средства, ответникът при едно от
посещенията си оставил 100,00лв. На следващо идване донесъл три кутии с храна и дрешки.
Други суми в брой ответникът не е предоставял за издръжката на детето, само два пакета с
памперси. Цената за раждането – 1000,00лв. са я платили родителите на ищцата. Ответникът
е купил количка за детето и столче за хранене. Когато ответникът е напускал семейното
жилище е оставил ищцата без никакви средства, дори е взел монетите, които са събирали
заедно. Ищцата е блокирала комуникацията с ответника по фейсбук, но по телефон или
вайбър, той е можел да й се обажда.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетеля Живко Христов П. – баща на ищцата,
в началото страните са се разбирали добре. Той е оставил апартамент, обзаведен с всичко
необходимо на младото семейство, като е заплащал всички консумативи. Една вечер ищцата
се е обадила на родителите си разстроена и им е казала, че ответникът я е напуснал.
Обяснила, че са се скарали за името на детето, което са чакали. Свидетелят и съпругата му
отишли при ищцата и разговаряли с нея да направят компромис и да се сдобрят. Ищцата
споделила с родителите си за някакви снимки, на които ответникът я е снимал докато спи и
тя се притеснявала, че ще ги публикува в интернет. Това провокирало свидетеля да
разговаря с ответника, при което ответникът се извинил и казал, че е било само заплаха и не
е имал намерение да публикува снимките. Свидетелят канил ответника в дома им да
разговарят с ищцата и да се съберат, но не успяли да се разберат. Няколко дни преди
раждането на детето ответникът поканил ищцата и родителите й в дома на родителите му в
3
с.Априлово да разговарят. Там обаче се държал много агресивно, бил силно изнервен и не се
стигнало до нормален разговор. В деня на раждането на детето свидетелят и съпругата му
чакали пред болницата, като там били и ответникът с майка си. Ищцата се обадила на
свидетеля да му каже, че е родила детето, но ответникът я заплашил, че социалните ще й го
вземат, тъй като е записала имената на детето без съгласието на бащата. Свидетелят и
съпругата му се консултирали и установили, че това не е така и успокоили ищцата, която
била много притеснена. По-късно през деня ответникът подарил на свидетелят уиски и
бонбони в знак на извинение. Свидетелят му казал, че трябва да се извини на жена си, при
което ответникът признал, че има моменти, в които „не знам какво ми става“. Откакто се е
родило детето, ответникът идвал 4-5 пъти да го вижда. Донесъл веднъж 100,00лв., 2-3 кутии
с храна и 2 пакета памперси. За други средства за издръжка свидетелят не знаел ответникът
да е давал. Преди да се роди детето е имало случка, при която ответникът извадил нож и
заплашил да се самоубие. Тогава ищцата много се притеснила. Когато ответникът е
напуснал апартамента, в който са живели с ищцата, я е оставил без средства, дори е взел
събраните в касичка монети, които били около 400,00лв. Свидетелят не е настоявал детето
на страните да бъде кръстено на него, дори насърчавал ищцата да си промени мнението за
името, за да си запазят семейството, но тя била категорична. За раждането свидетелят
платил таксата. Ответникът е купил количката и кошарата за бебето. При изписването
ответникът и майка му са носили подаръци за бебето, след това също са носили дрешки.
От показанията на свидетелката Красимира Дойчева КараК. – вуйна на ищцата, се
установява, че от самото начало ответникът не е имал подобаващо отношение към ищцата,
но ищцата смятала, че той ще се промени. Ответникът е напуснал ищцата, когато тя е била в
напреднала бременност, без да й остави средства за издръжка. Взел дори стотинките от
касичката. Заплашвал ищцата, че ще публикува нейни голи снимки в интернет. Ищцата не
била спокойна, че ако се съберат, той няма пак да я снима и след това да я изнудва със
снимките. Непосредствено след раждането на детето, ответникът заплашил ищцата, че
социалните ще вземат детето, тъй като той не бил съгласен за името. Родителите на ищцата
я подкрепяли така, че нищо да не липсва на нея и на детето на страните. Те направили много
опити да сдобрят страните, но не постигнали успех. Ответникът нямал нормално отношение
и към детето си, държал се с него като чужд човек. Ищцата била перфектна домакиня,
грижела се много добре за дома и за детето. Тя, с помощта на родителите си осигурявали
всичко необходимо за отглеждането на детето, всичко те са закупили и плащали. Преди
раждането на детето – по Коледа е имало случай, в който ответникът при среща с ищцата е
извадил нож и заплашил, че ще се самоубие. Ищцата била много притеснена след тази
случка, не знаела дали детето ще се роди нормално. Ответникът разпространявал невярна
информация за ищцата из града с цел да я злепостави. Той бил винаги изнервен „с агресия и
с ръкомахания“. На изписването на бебето от болницата ответникът бил с майка си,
оставили подаръци – одеялца и дрешки за бебето и 50,00лв. Кошарата за бебето ответникът я
купил, но количката я купили родителите на ищцата.
От показанията на свидетелката Пенка Тенева К. – майка на ответника се установява,
че страните от пет години били заедно, като миналата година сключили граждански брак. В
началото на ноември 2021г. ответникът си дошъл в дома на родителите си и казал, че с
ищцата са се разделили. Обяснил, че причината за раздялата е името на бъдещото им дете.
Свидетелката опитала да убеди ответника, че името на детето няма никакво значение и че не
бива това да ги разделя, но страните не съумели да се спогодят. Заедно с родителите на
ищцата са правили опити да ги съберат, като страните все се скарвали. Ответникът бил
нервен и разстроен. Освен за името на детето свидетелката не знаела да са имали други
проблеми. Смята, че ищцата малко се е отдалечила по време на бременността, искала повече
4
спокойствие, дори прекарала няколко дни сама в жилището на ответника в гр.Стара Загора.
Свидетелката и ответникът ходили до болницата в деня, когато било насрочено раждането.
Там били и родителите на ищцата. На изписването също ходили, носили питка, подаръци,
букети. Ответникът подарил на ищцата златен пръстен. После били в дома на ищцата да
отпразнуват изписването. След това няколко пъти ответникът и свидетелката са ходили да
виждат детето, като свидетелката се е обаждала, защото телефонът на ответника бил
блокиран и той не можел да се обади на ищцата. Всеки път, когато са поискали да видят
детето, ищцата ги е посрещала. Ответникът ходил веднъж и само с племенника си да види
детето. При изписването носили подаръци на детето и ответникът оставил 50,00лв. и
свидетелката оставила 50,00лв. Ответникът купил кошарата и количката за детето и столче
за хранене. Всеки път като ходят да виждат детето, носят подаръци – дрешки, храна,
памперси. Ответникът веднъж е оставил 100,00лв., когато е бил с племенника си при детето.
За други суми в брой свидетелката не е сигурна дали е оставял ответникът. Ответникът се
държи нормално с детето – прегръща го, целува го. Освен пръстена за изписването на детето
ответникът е подарил и златна гривна на ищцата за Нова година. Тя приела и двата
подаръка, макар страните да са били разделени. Свидетелката счита, че разходите за едно
дете на такава възраст са около 300,00-400,00лв. на месец.
От показанията на свидетелката Иринка Иванова Желязкова се установява, че същата е
съседка на ответника и го познава от дете. Близка е със семейството и го вижда всеки ден.
Страните живели заедно пет години и сключили граждански брак. Всичко било нормално,
свидетелката не е чула страните да се карат и нагрубяват. Ответникът бил много отговорен,
работел, за да осигурява прехраната на семейството. Не е проявявал агресия към ищцата, не
е изневерявал. Страните се разделили, тъй като не могли да се разберат за името на
бъдещото им дете. Ищцата искала детето да е кръстено на нейния баща, а ответникът искал
на неговия баща. Откакто са разделени ответникът живеел в дома на родителите си в
с.Априлово и излизал само, за да ходи на работа. Ищцата живеела с родителите си в
гр.Гълъбово. Ищцата била блокирала телефона на ответника и той не можел да й се обажда,
затова се налагало майката на ответника да се обажда, за да се разберат ответникът да види
детето. Той се интересувал от детето – купил му количка и столче за хранене, купувал му
храна и памперси. На изписването на детето от болницата ответникът ходил с майка си и
носили подаръци. Ответникът тежко изживявал раздялата с ищцата, бил много потиснат.
Тъй като гр.Гълъбово е малък град, хората коментирали, че ищцата имала друг приятел и
даже живеела с него в гр.Стара Загора. Свидетелката не знаела дали това е вярно.
Свидетелката знаела от ответника, че е давал пари за издръжката на детето, но не е
присъствала и не знае сумите. Родителите и на двете страни са правили опити да ги съберат,
но без успех.
Съдът, след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение на показанията на
свидетелите Живко Христов П., Красимира Дойчева КараК. и Пенка Тенева К., намира, че са
налице несъществени противоречия между тях, като например кой е купил количката и
кошарата за детето. В това отношение съдът намира за най-достоверни показанията на
свидетеля Живко Христов П., тъй като е бил най-близо до семейството на страните и е с
най-преки впечатления. В останалата част съдът кредитира с доверие показанията на всички
свидетели, тъй като същите отразяват техните непосредствени впечатления. Тъй като
свидетелите имат различна връзка със страните, показанията им също са различни. От
показанията на свидетелката Красимира Дойчева КараК. личи негативното й отношение към
ответника, поради което и показанията й са в известна степен тенденциозни.
Преценени в съвкупност свидетелските показания водят до няколко извода, а именно,
че страните са имали сравнително хармонична връзка, като единственият проблем, довел до
5
такъв разрив в отношенията им е името на бъдещото им дете. Нежеланието на всяка от
страните да отстъпи от намерението си за името на детето е извело на преден план
различията в характерите им и вижданията им за бъдещия им живот. Съдът намира, че
родителите и на двете страни не са повлияли негативно на отношенията им, напротив,
установи се, че и родителите на ищцата и на ответника са положили усилия да сдобрят
страните и да преодолеят спорните моменти. Нежеланието на страните да направят
компромиси обаче е довело до окончателен разрив в отношенията им.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между
съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно
емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се
потвърждават, както от изразеното от страните становище и свидетелските показания, така и
от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до
окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на
ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между
съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално
съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид
бракът между тях не би бил в интерес както на съпрузите, така и на тяхното дете, тъй като
липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо
разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Причината за
раздялата им е несериозна с оглед проблемите, с които се сблъсква всяко семейство в
течение на годините. В това отношение ответникът е проявил безразсъдство напускайки
съпругата си, бременна и оставяйки я без средства само заради несъгласието с името, което
тя е избрала за бъдещото им дете. Ищцата обаче също е проявила нежелание да направи
какъвто и да е компромис за името на детето от уважение към съпруга си и неговите
родители. Този конфликт е можел лесно да бъде преодолян, като бъде избрано неутрално
име или име, съдържащо елементи от имената и на двамата родственици. И двете страни
обаче са проявили арогантност и неотстъпчивост. По отношение на т.нар.“голи снимки“ на
ищцата, самата тя заяви, че същите са направени „много преди брака“. Очевидно ищцата е
спестила този факт на родителите си, които считат, че снимките са направени докато ищцата
спи. Трудно ответникът ще направи провокативни снимки на ищцата, докато същата спи.
Наличието на такива снимки не се установи със сигурност, както и намерението на
ответника действително да ги публикува. Действията на ответника след раздялата на
страните – заплахите за самоубийство, заплахите за публикуване на провокативни снимки,
както и че социалните ще вземат детето от ищцата, показват безсилието на ответника да
въздейства на ищцата, след като тя отказва да приеме извиненията му и отказва да се
съберат отново. Установи се, че ответникът се е извинявал няколкократно на ищцата и на
нейните родители, подарявал й е подаръци (златни накити) и цветя и въпреки това ищцата
не му е простила. Брачните отношения изискват взаимни компромиси по много по-сериозни
въпроси отколкото е името на детето, което показва емоционалната незрялост и на двете
страни за брачен живот. С поведението си и двамата съпрузи са допринесли за разкъсване на
брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния
съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално
отчуждение между съпрузите и настъпилата трайна фактическа раздяла, за което съпрузите
6
носят взаимна вина.
ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Страните имат родено от брака си едно дете – Ж.П. П., роден на 17.01.2022г.
Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се
съобрази единствено с интересите на детето. От разпитаните по делото свидетели и от
социалния доклад на Д”СП” безспорно се установи, че за детето се грижи преимуществено
майката, предвид ниската му възраст. Страните са съгласни, че в случая по-пригодният
родител за упражнява родителските права е ищцата, предвид което съдът намира, че в
интерес на детето е да предостави упражняването на родителските права на ищцата Т. Ж. П..
Определящ в случая е интересът на детето и създаването на предпоставки за възможно най-
малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на развода на родителите. Следва да
бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на майката.
В интерес на детето също е, то да получава грижи от двамата родители. В този смисъл,
поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос.
Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не
остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо,
законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за
прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските
права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения,
който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее
детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло
интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици
от развода на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и
да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по
принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя,
при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива
между своите родители и липсата на единия от тях. Този широк контакт може да бъде
ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално
психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.
За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между детето и
бащата, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради
това, съдът намира, че в интерес на детето ще бъде да определи по-тесен режим за лични
контакти с бащата до навършване на тригодишна възраст на детето, като след навършване
на тази възраст, режимът следва да бъде разширен. Предложеният от ищцата режим за
лични контакти е твърде ограничен и няма да позволи да детето и бащата да изградят
нормална емоционална връзка. Обикновено в такива случай родителят, който упражнява
родителските права има възражения, че другият родител не познава потребностите на
детето, но пък ограниченият режим не позволява да бъдат опознати в достатъчна степен.
Поради тази причина съдът следва да определи режим за лични контакти на ответника с
детето, както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 16,00ч. за всеки от дните без преспиване, в
присъствието на майката в жилището на майката или в жилището на бащата; след
навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица от месеца от
10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 20 календарни дни
през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и през
Коледните празници на всяка четна година, а през Новогодишните празници на всяка
7
нечетна година.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
При определяне размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на
детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.
Видно от представените по делото Декларации за семейно и имотно състояние на
страните и удостоверения за доходите им, ищцата получава обезщетение за отглеждане на
дете в минимален размер, а ответникът получава месечни доходи в размер на около
2600,00лв. Страните нямат задължения за издръжка на други лица.
Детето е в много ниска възраст и към настоящия момент има нужда от средства за
задоволяване на базови потребности – храна, облекло, отопление, медицинска помощ при
нужда. Като доказателства по делото бяха приети копия от фискални бонове за закупени за
детето дрехи, храна, памперси и лекарства на обща стойност 1147,22лв. за периода от
раждането му – 17.01.2022г. до датата на откритото заседание – 01.06.2022г., което означава
средно на месец разходи от около 210,00лв. С оглед нуждите на детето и след като се
съобрази с неговата възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството,
че майката е тази, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето Ж.П. П. са необходими
400,00лв., от които бащата следва да поеме 250,00лв. Действително възможностите на
ответника позволяват заплащане на по-висок размер издръжка, но детето няма нужда от
такъв по-висок размер.
Установено бе от обясненията на ищцата и от свидетелските показания, че от
раждането на детето ответникът е предоставил средства за издръжката му – еднократно
100,00лв. през месец февруари 2022г., дрехи, памперси, детска храна. Освен това
ответникът е закупил за нуждите на детето бебешка кошара, количка и столче за хранене.
Поради тази причина съдът намира, че не следва да присъжда издръжка за минало време – от
датата на раждане на детето, а издръжката следва да бъде присъдена от влизане на
решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните
са живели като семейство, е апартамент, собственост на родителите на ищцата. Ответникът
няма претенции относно ползването на семейното жилище. Определящ за съда при
решаване на въпроса за ползването на семейното жилище, е интересът на детето. Поради
тази причина съдът намира, че следва да предостави за ползване семейното жилище на
ищцата, тъй като тя ще упражнява родителските права.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си
фамилно име – Христова. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви
особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита,
че следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си
фамилно име – Христова.
Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи съдът намира, че разноските по делото следва
да се поемат така, както са направени от страните.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
8
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Т. Ж. П. с адрес: гр.Гълъбово,
кв.”Строител” бл.44, вх.А, ет.7, ап.20, ЕГН ********** и ПЛ. Б. П. с адрес: с.Априлово,
общ.Гълъбово, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака носят и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху
роденото от брака дете – Ж.П. П., ЕГН ********** на майката Т. Ж. П. с п.а. и ЕГН, като
определя адрес за местоживеене на детето, адресът на майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата ПЛ. Б. П. с п.а. и ЕГН с
детето Ж.П. П., както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 16,00ч. за всеки от дните без преспиване, в
присъствието на майката в жилището на майката или в жилището на бащата; след
навършване на тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица от месеца от
10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 20 календарни дни
през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и през
Коледните празници на всяка четна година, а през Новогодишните празници на всяка
нечетна година.
ОСЪЖДА ПЛ. Б. П. с п.а. и ЕГН, да заплаща на малолетното дете - Ж.П. П., чрез
неговата майка и законен представител Т. Ж. П. с п.а. и ЕГН, ежемесечна издръжка в размер
на 250,00лв. /двеста и петдесет лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпване
на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПЛ. Б. П. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения
размер на издръжката в размер на 360,00лв. /триста и шестдесет лева/, по сметка на РС-
Гълъбово.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Гълъбово,
кв.”Строител” бл.44, вх.А, ет.7, ап.20 на съпругата Т. Ж. П. с п.а. и ЕГН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име ХРИСТОВА.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от които първоначална
такса, внесена от Т. Ж. П. в размер на 25.00 лв., като осъжда ПЛ. Б. П. с п.а. и ЕГН да
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС-
Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
10