Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.Враца, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Цветелина
Банинска като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 164 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е за разглеждане
иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация-Враца”
ЕАД гр. Враца e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу Е.И.Д. за сумата от 103,20 лева, представляваща
незаплатено задължение за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за период 01.05.2010г. до 30.04.2018г. Твърди, че ответникът е
потребител на топлина енергия по смисъла на §1, т.42 ДР на Закона за
енергетиката, като собственик на топлоснабден имот на адрес гр. Враца, ********* Сочи, че в периода 01.05.2010г. до
30.04.2018г. разпределението на потребяваната от потребителите в
сградата-етажна собствстеност, където се намира имота на отвентика, се е
извършвало по системата на дялово разпределение при наличие на договор с лице
по чл.139а ЗЕ. Излага, че считано от 06.04.2007г. с влизане в сила на Наредба
№16 за топлоснабдяването, §5 се сключва договор между топлопреносното
предприятие и лицето, извършващо услуга дялово разпределение, като съгласно
чл.139в, ал.1ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007г. се сключва такъв
договор при общи условия, като в ал.3 от същите било предвидено, че
топлопреносното дружество ще заплаща вместо потребителите цената за извършената
услуга дялово разпределение, като същите се събират от потребителя от
топлопреносното дружество. Твърди, че за процесния период ответникът дължи
следните суми: за периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. – 14,40 лева;
01.05.2011г. – 30.04.2012г. – 14,40 лева; 01.05.2012г. – 30.04.2013г. – 14,40
лева; 01.05.2013г. – 30.04.2014г. – 14,40 лева; 01.05.2014г. – 30.04.2015г. –
14,40 лева; 01.05.2015г. – 30.04.2016г. – 10,40 лева; 01.05.2016г. –
30.04.2017г. – 10,40 лева; 01.05.2017г. – 30.04.2018г. – 10,40 лева. Ответникът
бил канен многократно да заплати задълженията си, но плащане не последвало,
поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което подал
настоящия иск по чл.422 ГПК. Претендира разноски.
В постъпилият отговор по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил искът по
основание и размер. Оспорено е качеството потребител на ответника, като е
посочено че не са представени доказателства, че Е.Д. е собственик на посочения
апартамент, за който са били начислени сумите. Излага, че в приложения списък
на етажни собственици липсва името на ответника, а за ап.64 като собственик е
записан И.Д.С.. Оспорва претеницията като недоказана и защото не са представени
по делото заверени преписи от фактурите, въз основа на които се претендират
сумите. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност. Моли искът да
бъде отхвърлен и да му бъде изплатено възнаграждение от внесения от ищеца
депозит.
Съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приет договор от
16.10.2000 г., сключен между „ТАЕС Нелбо Инженеринг“ ООД, като изпълнител, и
абонатите на адрес: гр. Враца, ****, аб.станция 11 чрез Людмил Трифонов
Макавеев, като възложители /л. 11/. Предметът на сключения договор касае
извършването на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане и
разпределение на топлинната енергия по тях, както и индивидуално отчитане на
разходите за отопление за всеки потребител /Раздел II от договора/. Приет е и договор от 30.10.2001г. между същите
страни и със същия предмет.
Видно е от протокол от
проведено на 25.09.2002 г.
общо събрание на етажните собственици в процесния вход, че лицето Людмил
Трифонов Макавеев е упълномощен да сключи от името на етажните собственици
договор с „ТАЕС Нелбо Инженеринг“ ООД за индивидуално отчитане и разпределяне
на топлинната енергия и да представлява абоната по време на изпълнението на
договора /л. 14 - 15/. Видно от приложения към протокола списък за собственик на
апартамент 64 е посочен И.Д.С., като е посочено, че има 3 броя радиатори, 2
броя винтили, 2 броя разпределители, като е заявено разсрочено плащане.
Приет по делото е и договор
за извършване на услугата дялово разпределение от 14.02.2008г., сключен между „ТАЕС
Нелбо Инженеринг“ ООД и „Топлофикация Враца“ ЕАД и допълнителни споразумения
към него /л. 26 - 31/, от които се установява, че в периода от 2008г. до 2017
г. цената е била 2,40 лв. за партида на година и 4,00 лв. на уред за дялово разпределение
/вкл. водомер за топла вода/ за година, но не повече от 30,40 лева с ДДС на
партида на година.
По делото е приета и справка
за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, издадена от ищцовото
дружество /л. 10/. Дължимите суми, посочени в справката, съответстват на
размера на исковата претенция.
По делото са представени
Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Враца“ ЕАД на потребителите в гр.Враца, одобрени с решение №
ОУ-004/07.01.2008г на ДКЕВР, по отношение на които на съда е служебно известен
факта, че същите са публикувани във в.“24 часа“ в броя му от 25.01.2008 г. и
във в.“Шанс“ в броя му от 14.07.2008 г., като са поместени и на интернет
страницата на дружеството.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за
процесния период собствениците в сградата на адрес гр. Враца, ****, са ползвали
топлинна енергия за отопление и БГВ, като са топлоснабдявани от АС 11. За този
период между ищеца и „ТАЕС Нелбо Инженеринг“ ООД е имало сключен договор за
услугата дялово разпределение. Установило е, че за процесния период ищецът е
заплатил на дружеството за дялово разпределение за извършената от тях услуга в
имот с адрес гр. Враца, ****, ап.64, сумите, както следва: 01.05.2010г. –
30.04.2011г. – 14,40 лева; 01.05.2011г. – 30.04.2012г. – 14,40 лева;
01.05.2012г. – 30.04.2013г. – 14,40 лева; 01.05.2013г. – 30.04.2014г. – 14,40
лева; 01.05.2014г. – 30.04.2015г. – 14,40 лева; 01.05.2015г. – 30.04.2016г. – 10,40
лева; 01.05.2016г. – 30.04.2017г. – 10,40 лева; 01.05.2017г. – 30.04.2018г. –
10,40 лева. Ответникът не е изплатил посочените суми в общ размер 103,20 лева и
задължението му възлиза на тази сума. Вещото лице е пояснило, че в месечните
фактури, издавани от дружеството-ищец се включват суми за отопление, общи части
на сградата и сума за БГВ, но не се включва дължимата сума за дялово
разпределение на топлинна енергия, извършвана от топлинния счетоводител.
По делото е представен
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 10.02.1984г., от който се установява, че И.Д.С. е придобил
правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.
Враца, ****, ап.65 с площ от 58,43 кв.м. От приложеното на лист 69
удостоверение за наследници изх. №2018/21.06.2019г. се установява, че И.Д.С. е
починал и има един наследник – Е.И.Д.,
ЕГН **********.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на
предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици,
a именно:
- че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има
качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия
до процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на
дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим
имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо водоснабдяване.
Особения представител на
ответника е направил възражение, че не е доказан предявеният иск, като е навел възражение
за изтекла погасителна давност и че не е доказано качеството потребител на
ответника.
Съдът намира, че направеното
възражение за недоказаност на иска е
неоснователно, като взе предвид, че наследодателят на ответника е посочен в
протокол от проведеното общо събрание на етажната собственост, приложен на лист
14-18 от делото. Представен е договор за продажба въз основа на който
наследодателят на ответника е придобил недвижимия имот, както и удостоверение
за наследници, от което е видно, че единствен негов наследник е ответникът,
поради което всички негови права и задължения са преминали в патримониума на Е.Д..
Установява се от
представените по делото доказателства, че е налице сключен договор за
предоставяне услугата дялово разпределение, стойността, която се дължи за тази
услуга, както и че същата се заплаща от ищеца на топлинния счетоводител „ТАЕС
Нелбо Инженеринг“ ООД.
През процесния период
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца" ЕАД и се одобряват
от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Ответникът е направил
възражение за изтекъл период на погасителна давност за всички суми,
претендирани за периода 01.01.2010г. до 30.04.2018г. Така направеното
възражение е частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД,
с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични
плащания, каквито са и задълженията към ищеца съобразно задължителната съдебна
практика на ВКС, изразена в ТР №3/2011г. . Предявяването на иска спира
течението на давността. При предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
същият се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - в случая на 03.10.2018 г., като са погасени по
давност задълженията за периода преди 03.10.2015г. Задълженията за извършваната
услуга дялово разпределение са изискуеми след края на отоплителния сезон,
поради което падежът на задължението за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г. е
настъпил след посочената дата 03.10.2015г. и същото не е погасено по давност.
Погасени по давност за задълженията за периода 01.01.2010г. - 30.04.2015г. за
сумата от 72 лева.
Съдът достигна до извод за
доказаност на елементите от фактическия състав на спорното право, поради което
искът следва да бъде уважен до размера на непогасените по давност задължения от 31,20 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане
на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 143,60 лева. Следва да се има предвид, че ищецът е надвнесъл държавна
такса от 50 лева. Дължимата държавна такса за разглеждане на производството е
50 лева, тъй като е предявен един иск с цена 103,20 лева. На възстановяване от
ответника подлежат само дължимите разноски. За надвнесената сума ищецът има
право да направи искане да му бъде възстановена.
С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер
на 75,00 лв. /държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50
лева/, като с оглед частичното уважаване
на иска следва да бъдат присъдени на ищеца разноски в размер на 22,67 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, че Е.И.Д.,
ЕГН **********,***ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца
ул.”Максим Горки”№9 сумата
от 31,20 лв., представляваща неизплатени суми за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периодите: 01.05.2015г.
– 30.04.2016г. – 10,40 лева; 01.05.2016г. – 30.04.2017г. – 10,40 лева;
01.05.2017г. – 30.04.2018г. – 10,40 лева лева за жилище с адрес: гр. Враца, ****,
ап.64, за които е издадена
заповед за изпълнение №2750/ 05.10.2018г. по ч.гр. дело №4392/ 2018 г. по описа
на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 31,20 лева до пълния
предявен размер от 103,20 лева и за периода 01.01.2010г. - 30.04.2015г. като
погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК К.Ц.Л., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 143,60 лева,
представляваща разноски съобразно
уважената част от иска в производството по гр. дело № 164/2019 г. по описа на РС-Враца и сумата
от 22,67 лева, представляваща
направени разноски по ч. гр. дело № 4392/2018 г. по описа на РС-Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: