МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №504/20.09.2011 г. ПО НЧХД № 1675/10 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото е образувано
по тъжба на Д.С.И., ЕГН: **********, против М.П.М., ЕГН: **********
за престъпления по чл.130, ал.1 от НК и
по чл.146, ал.1 от НК.
В съд. Заседание на 07.09.2009 г. Тъжителят е
конкретизирал обвинението, като е заявил че подържа обвинението за престъпление
по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК.
По делото е предявен граждански иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД от тъжителката Д.С.И., ЕГН: ********** против подсъдимия М.П.М.,
ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
нанесената й телесна повреда и 5 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за нанесена обида.
Тъжителката редовно призована се явява с упълномощен редовно процесуален
представител, който подържа тъжбата, и моли за постановяване на осъдителна
присъда спрямо подсъдимия.
Подсъдимият се е явявал по време на съд. заседания, с
редовно упълномощен договорен защитник.
Дал обяснение за случилото се.Не се е признал за виновен.В последното съдебно
заседание, когато делото е е приключило със съдебен акт не се е явил, представлявал
се е от договорния си защитник, който е поискал оправдателна присъда и по двете
обвинения.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 02.07.2010г. около 10.00 ч.
подсъдимият М.П.М. заедно с майка си-свидетелката РАЛИЦА ДИМИТРОВА П. отишъл да
вземе дъщеря
си-ПЛАМЕНА от дома на бившата си съпруга, находящ се в гр.ВИДИН, ул.ЙОАН ЕКЗАРХ
№1.След пристигането им свидетелката П. останала в колата, като седяла на
предна дясна седалка, а подсъдимия слязъл от колата и позвънил на звънеца,
който се намира на оградата на къщата.От терасата на къщата се показал
свидетеля-ИВАН И./бивш тъст на подсъдимия/ и двамата си разменили
реплики.Впоследствие в двора излязло и детето, което било на 5 години и тъй
като портата била заключена, изчакало докато тъжителката дошла да я
отключи.Между тъжителката и подсъдимия възникнал словесен конфликт.Последната
се обърнала към детето с думите :”Плами, виж колко те обича баща ти?!”, както и
към подсъдимия-„Толкова ли обичаш това дете, не я остави да закуси?!”, при
което подсъдимия й отвърнал с думите :”Ти ли ще ми кажеш дали обичам детето
курво долна?!”.След което тъжителката И. веднага му отвърнала с думите :”
Малоумник, глупак, простак”.Докато се развивал словесния конфликт по между им,
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №504/20.09.2011 г. ПО НЧХД № 1675/10 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
детето било държано с дясната ръка пред гърдите на подсъдимия.След като
конфликтът ескалирал вследствие на нанесените взаимни обиди и нападки,
подсъдимия и тъжителката се сбутали с ръце, като по делото не се установиха
категорични доказателства кой от двамата е започнал пръв физическата
разправа.Подсъдимият упражнил физически натиск единствено с лявата си ръка
върху тъжителката, тъй като с дясната държал детето до гърдите си.При създалата
се блъсканица по между им тъжителката си ударила главата в стълб на оградата.Подсъдимият се качил
в колата и потеглил заедно с майка си и детето.Впоследствие тъжителката отишла
в полицията, където подала жалба, но докато пишела жалбата и
потекла кръв от носа, за което била изпратена от
полицая да си извади медицинско свидетелство.Извадила си медицинско
свидетелство, върнала се и дописала жалбата. Вечерта й станало лошо получила силно главоболие и кървене от носа. Посетила спешното отделение към МБАЛ „Света
Петка „ гр. Видин.
Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, а именно :СМЕ
по писмени данни №66/2010г., медицинско направление,амбулаторен лист, фиш за
спешна медицинска помощ, медицинско свидетелство на д-р КОПРИВЧИН.
По делото са разпитани като свидетели-ИВАН И./съпруг на тъжителката/,
СИЙКА ВАСИЛЕВА, РАЛИЦА П./майка на подсъдимия/, ИРИНА И. и ПРОЛЕТКА ЛИЛКОВА.
Видно от горното е, че са налице свидетели, които се намират в много
близка родствена връзка, от една страна с тъжителката и от друга с
подсъдимия.Налице са и незаинтересовани свидетели като-ИРИНА И. и ПРОЛЕТКА
ЛИЛКОВА.Свидетелката СИЙКА ВАСИЛЕВА пък е приятелка на тъжителката/по нейни
показания/.
Въпреки това съдът намира, че в показанията на всеки един от
свидетелите се съдържа и частично обективна информация относно това което са
видели и чули, като очевидци на случващото се, така че при цялостното
„сглобяване” на показанията им се получава пълна картина на фактическата
обстановка, която съдът е възприел и описал по –горе.
Всички свидетели безспорно установяват наличието на словесна разправия
между подсъдимия и тъжителката.От разпита на свидетелите се установяват и
влошените междуличностни отношения между тъжителката и нейното семейство от
една страна и подсъдимия и неговото семейство от друга, след развода на
подсъдимия с дъщерята на тъжителката-ВАНЯ ИЛИЕВА.Установява се и че тези
негативни натрупвания са ескалирали на процесната дата, като е имало взаимно
отправяне на обиди и нападки.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №504/20.09.2011 г. ПО НЧХД № 1675/10 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Не се установи обаче причинна връзка между телесното увреждане на
тъжителката и действията на подсъдимия.
Съдът не дава вяра на тезата на частното обвинение, че подсъдимият е
ударил тъжителката с глава в горната част на носа й, при което тя паднала,
вследствие на което получила телесните увреждания, подробно описани в СМЕ.
По делото липсват обективни данни в тази насока.Безспорно е
установено/и това не се оспорва от страните/, че подсъдимият е професионален и
национален състезател по самбо.Същият е млад мъж.
В.л. заявява в съд. заседание, че при един такъв удар могат да се
получат много по-тежки увреждания с много по-големи размери от описаните.Освен
това нито един от свидетелите не дава показания в тази насока да е видял
подобен удар, въпреки, че повечето от тях заявяват, че са имали добра видимост.
Установено е по делото и това обстоятелство също не се оспорва от страните, а именно, че тъжителката от години страда от хипертонично
заболяване.Ноторно известен факт е, че при хората, които страдат от такова
заболяване при по-рязко повишаване на кръвното налягане е съвсем нормално да им
потече кръв от носа.Още повече, че тъжителката е била превъзбудена от
словесната „сага” с подсъдимия.
Съдът дава вяра на свидетелските показания и ги кредитира, тъй като
същите коренспондират по между си,отразяват преки впечатления на всеки един от
свидетелите, пречупени през призмата на собствените им възприятия и в частност
на част от свидетелите/ИВАН И., РАЛИЦА П./, повлияни от близката родствена
връзка с тъжителката от една страна и с подсъдимия от друга.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, които си кореспондират с
останалия доказателствен материал и не му противоречат в частта,в която
подробно описва случилото се пред дома на тъжителката и намира,че същите
представляват годно доказателствено средство в тази им част.Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че не е отправял обидни
думи към тъжителката, тъй като тези му обяснения противоречат на свидетелските
показания.Освен това в тази им част
същите звучат житейски нелогично при безспорно установените напрегнати отношения
между двете семейства, при създалата се конфликтна ситуация чрез отправяне на
нападки на процесната дата.В тази им част съдът не кредитира същите и ги
преценява единствено и само като средство за защита-законно право на
подсъдимия.
Не на последно място са и преките и непосредствени впечатления
на съда от поведението на подсъдимия по време на процеса.Същият
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №504/20.09.2011 г. ПО НЧХД № 1675/10 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
съдейства
за разкриване на обективната истина, процесуалното му поведение е дисциплинирано
и с респект от институцията.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението не е доказано по един несъмнен и
безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303, ал.1 от НПК, поради
което подсъдимият
ще следва да бъде признат за невинен и на основание чл.304 от НПК оправдан по
повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 130, ал.1 от НК.
Не се събраха доказателства-както преки, така
и косвени, които по безспорен и несъмнен начин да доказват извършено
престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.
Налице са само твърдения, изложени в тъжбата и въпреки
дадената възможност за ангажиране на доказателства от страна на тъжителката, за
доказване на обстоятелствата изложени в тъжбата-такива не бяха събрани. В конкретния случай се доказа единствено и само
наличие на пререкания между тъжителката и подсъдимия, отправяне на взаимни
обидни думи породени от предхождащи ги негативни отношения, вследствие на приключил бракоразводен процес между
подсъдимия и дъщерята на тъжителката-ВАНЯ ИЛИЕВА.
От друга страна безспорно се установи, че на процесната дата при
създалата се напрегната междуличностна
ситуация подсъдимият е обидил тъжителката, след което веднага тя му е отвърнала
с обидни думи, поради което и подсъдимият е осъществил престъпният състав на
чл. 146, ал.1 от НК, като на основание чл.146, ал.2 от НК и двамата следва да
бъдат освободени от налагане на наказание.
По отношение на гражданският иск предявен в размер на
10 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесена
телесна повреда, съдът намира, че същият следва да бъде оставен без уважение.
Не се доказа наличие на деликт, респективно престъплението
за което е повдигнато обвинение, което да обуславя репариране на нанесени
неимуществени вреди.
Предявеният
граждански иск в размер на 5 000
лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи обезщетение за нанесена обида, съдът намира
че също не следва да бъде уважаван в конкретния случай.Видно от установената
по-горе фактическа обстановка е, че тъжителката още в самото начало на
пристигането на подсъдимия е реагирала с поведение, което е провокирало и по
натъшното развитие на словесен конфликт, същата вместо да се държи по начин, по
който да бъде избегната разправията е била активен участник в същата, поради
което и съдът намира, че не са й причинени неимуществени вреди, които да бъдат
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №504/20.09.2011 г. ПО НЧХД № 1675/10 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
обезщетени.
При прилагане института на реторсията е предоставена
възможност за преценка на съда дали да
уважава или не предявения граждански иск.В конкретния случай настоящият състав
намира, че същият не следва да бъде уважаван по гореизложените съображения.
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: