Номер 716.11.2020 г.Град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – М.
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Аделина Т. Троева
като разгледа док.дваното от Аделина Т. Троева Въззивно гражданско дело
№ 20201600500207 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на О. Т. и И.
Т. против решение на Районен съд – Л. от 24 юли 2020 г. по гр. д. № 2497/2018 г., с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Жалбоподателите О. Т. и И. Т. твърдят във въззивната жалба, че обжалваното
решение е нищожно, тъй като мотивите му са напълно неясни и съдържащи вътрешни
противоречия до степен волята на съда да остане неразбираема. На следващо място
навеждат довод за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл за
новопоставен к., докато в исковата молба е въведено като основание на иска
съществуването на стар к., създаващ затруднения за ищците да упражняват
необезпокоявано правото си на собственост. По съществото на спора признават, че
ответникът е монтирал нов к. и от това следва неоснователност на иска им, но твърдят,
че им се дължат разноски въпреки отхвърлянето на иска, тъй като ответникът е дал
повод за завеждане на делото. Исканията на въззивниците са за прогласяване
нищожност на решението на ЛРС, за обезсилването му или ако съдът не приеме никое
от първите две, то да го отмени. Претендират разноски по водене на делото.
Въззиваемият Г. Г. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение. Поддържа, че никое от наведените основания не е налице, поради което
решението на ЛРС следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изследвал
изтъкнатите в исковата молба факти, взел е предвид и новонастъпилия факт на
подмяна на к. и след като правилно е приложил закона, отхвърлил иска. Ответникът
моли да му се присъдят разноски за водене на делото пред въззивната инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
1
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивниците О. Т. и И. Т. са предявили пред Л. районен съд негаторен иск с
правно основание чл. 109 от ЗС срещу Г. Г. с искане да бъде осъден ответникът да
премахне к., монтиран на обща преградна стена между неговото жилище и това на
ищците.
ЛРС е отхвърлил иска като е изложил мотиви, че в хода на производството
ответникът е подменил к. с нов, който отговаря на техническите изисквания за
безопасност и не произвежда шум и вибрации над допустимите норми. Установено е,
че жилищата на страните се намират в два входа на един и същи жилищен блок и
фактически между тях има двойна стена. Уредът е монтиран на терасата на ответника,
на стена, отделяща неговия апартамент от този на ищците. Климатикът не създава
пречки за упражняване правото на собственост на Т., тъй като съгласно заключението
по техническата експертиза е установило, че не предизвиква шум над нормите по
Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда. Действията на
ответника по инсталиране на уреда не са създали обективни затруднения за ищците
при упражняване правото им на собственост, не е налице неоснователно засягане
обекта на правото на собственост на ищците.
Неоснователно е твърдението за нищожност на обжалвания съдебен акт поради
неяснота на мотивите. Въззивният съд намира решението за логически издържано,
смислено структурирано и съдържащо ясно изложение на волята на съда.
То не е и недопустимо. Първоинстанционният съд е взел предвид новонастъпил
факт – подмяната на стария к. с нов уред. Той е бил длъжен да обсъди този факт
съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като фактът е от значение за правилното решаване
на спора. Не е налице подмяна на предмета на спора, за да се приеме, че решението
излиза извън пределите на търсената защита. ЛРС е бил сезиран с негаторен иск за
защита правото на собственост на ищците и се е произнесъл точно по такъв иск.
Наведените в исковата молба факти: че е монтиран к., произвеждащ шум над
допустимото, с което създава затруднения за ищците да ползват необезпокоявано
собствения си апартамент, съставляват основание на иска. Първоинстанционният съд в
решението си не се е отклонил извън очертания от ищците предмет на делото и е
постановил съдебен акт, отговарящ на искането за защита правото на собственост по
реда на чл. 109 от ЗС.
Въззивният съд намира обжалваното решение за допустимо, правилно и
2
законосъобразно. Изложените мотиви се основават на подробен анализ на
доказателствата, а правните изводи са направени след изследване на приложимото
законодателство. На основание чл. 272 от ГПК МОС препраща към мотивите на
първоинстанционния съд и потвърждава решението му.
Към момента на постановяване на съдебния акт ответникът вече е бил монтирал
нов к., с което е преустановил действията си, накърняващи правото на собственост на
ищците. Новият уред не произвежда шум над обективно въведените нормативни
изисквания. Лепсват доказателства да се създават нетърпими условия, при коио
ищците да са обезпокоени при ползване на жилището си.
Въззивната жалба е неоснователна, затова МОС я оставя без уважение, а
решението на ЛРС потвърждава като правилно и законосъобразно. При този изход на
процеса на въззивниците не се дължат разноски за производството пред втората
инстанция.
Относно разноските пред ЛРС въззивниците са имали възможност да поискат
по реда на чл. 248 от ГПК да преразгледа решението си. След като не са го сторили в
срока за обжалване, то тази им възможност е преклудирана и въззивният съд не може
да компенсира пропуска им като се произнесе по реда на възивния контрол.
На въззиваемия Г. Г. се дължат разноски за въззивното производство в размер
на 500 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Л. от 24 юли 2020 г. по гр. д. №
2497/2018 г.
ОСЪЖДА О. Т. и И. Т. да платят на Г. Г. 500 лв разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
3