№ 49
гр. Харманли, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Д. И.-Г.
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.
като разгледа докладваното от М. Д. И.-Г. Гражданско дело №
20225630100098 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Д., роден на ***г., чрез адвокат
Б. Й. против М. С. С., ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сума в размер на 7025,97 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди причинени в резултат на ПТП настъпило на 22.05.2021г. по
вина на ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането –
22.05.2021г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 2000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП настъпило на 22.05.2021г. по вина на ответника, ведно със законната лихва за забава от
датата на увреждането – 22.05.2021г. до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 26.10.2022г., влязло в сила на 10.11.2022г.
производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск от Л. Д., роден на
***г. против М. С. С., ЕГН ********** с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума
в размер на 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП настъпило на 22.05.2021г. по вина на ответника, ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2021г. до
окончателното изплащане поради направен отказ от иска.
В исковата молба се твърди, че на 22.05.2021г. между него и ответника е настъпило
ПТП. Около 18:30 часа по пътя от гр. Симеоновград за гр. Стара Загора, лек автомобил
марка „БМВ“ модел „542Д“ с рег. № X****ВН, управляван от ответника навлязъл в пътната
лента на ищеца, от което последвал сблъсък. Ищецът не можал да го предотврати поради
внезапността на случилото се, а единствено успял да задейства спирачния механизъм.
Ищецът и ответникът били изпробвани за употреба на алкохол. На място бил
съставен протокол за ПТП. На ответника бил съставен АУАН.
В резултат от ПТП-то управляваният от ищеца лек автомобил не бил в движение
(двигателят бил на земята, а ходовата част разкъсана), поради което била извикана „Пътна
помощ“, която натоварила и транспортирала автомобила до гр. Харманли. Ищецът се
прибирал в Молдова със свои сънародници, а автомобилът му останал в България.
Ответникът имал валидна към датата на ПТП-то застраховка „Гражданска
1
отговорност” в ЗД „Бул Инс” АД. Ето защо ищецът подал чрез упълномощен от него
адвокат заявление за завеждане на щета за изплащане на обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Претенцията му била заведена под № **********, но
само за претендиралите от него имуществени вреди причинени на автомобила му.
След завеждане на щетата за имуществени вреди били извършени няколко описа на
автомобила на ищеца относно състоянието му и причинените щети. След проведен разговор
с представител на застрахователното дружество ЗД БУЛ ИНС”АД,ЕИК*********,
упълномощеният от ищеца адвокат бил уведомен, че обезщетението ще бъде преведено по
посочената от ищеца банкова сметка, но без да бъде посочен размера му. Ищецът изрично
отбелязва, че не е бил уведомяван предварително за определения от застрахователя размер
на обезщетението, нито е подписвал споразумение или протокол за това.
На 15.10.2021г. от застрахователното дружество по посочената от него банкова
сметка получил сумата в размер на 3759,35 лева с основание за плащане номера на
заведената претенция за имуществени вреди.
Ищецът твърди, че автомобилът му не подлежи на възстановяване и не може да бъде
ремонтиран, а преведената от застрахователното дружество сума не покривала реалната
стойност на автомобила - средната пазарна цена на автомобил като неговия възлизала на
сумата от около 10 000 лева.
Ето защо моли за осъждане на ответника да заплати разликата от реалната стойност
на увредения автомобил и заплатеното обезщетение. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от адвокат Й.. Поддържа
предявения иск и моли за уважаването му. Претендират се направените разноски и се
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба, с който предявените искове се оспорват изцяло както по основание, така и по размер.
Отрича се и изложената фактическа обстановка.
Ответникът твърди, че към датата на процесното ПТП е имал валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, поради което на
основание чл. 435 от КЗ отговорността за причиненото ПТП следвало да се носи от
застрахователя. Ето защо счита претенциите на ищеца за неоснователни.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че реалната стойност на автомобила е
около 10 000 лева.
Предвид представеното по делото писмо от 30.08.2021 г. на ЗД „Бул Инс“ АД за
изплащане на обезщетението за тоталната щета на МПС-то, ищецът е следвало да представи
допълнителни документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията на автомобила.
Посочва се, че такива документи не били представени и вероятно поради това
застрахователят не е заплатил пълната стойност на обезщетението за имуществени. Във
връзка с това не били изложени твърдения в исковата молба.
Оспорва се твърдението на ищеца, че платеното от застрахователя обезщетение е
само за претърпени имуществени вреди, причинени на автомобила. На 15.10.2021г.
застрахователят е изплатил на пълномощника на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 3 759.35 лева, като от представеното от ищеца платежно нареждане не ставало
ясно за какви вреди е изплатено обезщетението - за неимуществени или за имуществени. В
преводното нареждане, като основание за плащане е посочено ,,**********“ (номерът на
заведена щета), а на ..още пояснения“ - ,.БГ.02.120003029340“ (номерът на
застрахователната полица).
С оглед изложеното счита предявените искове за неоснователни и моля съда да ги
отхвърли. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът не се явява, представлява се от адвокат Г.. Моли се
за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски, за които се представя списък
по чл. 80 от ГПК.
2
Третото лице-помагач на страната на ответника е изразил становище за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на деликтната отговорност
включва противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от
фактическия състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. Доколкото е налице оборима презумпция предвид
разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ГПК доказателствената тежест се размества и в тежест на
ответника е да докаже липсата на вина.
Между страните не се спори и с доклада по делото, обективиран в определение №232
от 28.04.2022г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните е обявено за безспорно,
че на 22.05.2021г. в 15:50 часа на път III-503 КМ 24+800 в община Симеоновград е
настъпило ПТП между лек автомобил „Понтияк Вайб“ с рег. № СМК ***, управляван от
ищеца и лек автомобил „БМВ“ с рег. № Х****ВН, управляван от ответника.
Всъщност между страните няма спор относно механизма на настъпване на
процесното ПТП и вината на ответника за това. За настъпването на ПТП е съставен
констативен протокол за ПТП № 1728581, издаден на 22.05.2021г. от Ж. П. Ж. – младши
автоконтрольор, в който са описани участниците в ПТП-то, материалните щети и
обстоятелствата за настъпване на ПТП-то.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници в ПТП-то, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
За преценката на възприетите от актосъставителя обстоятелства, имащи значение за
механизма на настъпване на ПТП-то, е изминалото време от настъпване на ПТП-то до
извършване на огледа, както и обстоятелството дали участващите МПС-та или части от тях
са били преместени. Протоколът за ПТП би имал обвързваща материална доказателствена
сила за механизма на настъпване на ПТП само в хипотезата, когато полицейският орган,
съставител, е станал свидетел и лично е възприел настъпването на ПТП-то. В противен
случай протоколът за ПТП няма материална доказателствена стойност за механизма на
настъпване на ПТП, както и за изводите за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в ПТП, тъй като тези обстоятелства излизат извън обхвата на удостоверителното
изявление относно въприет от съставителя на протокола факт.
Ето защо дори при липса на оспорване на верността на описания в констативния
протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, ищецът носи доказателствената тежест
на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. В този смисъл е
и установилата се като константна практика на ВКС, обективирана в решение № 85 от
28.05.2009г., постановено по т.д. № 768 по описа за 2008г. на ВКС, II т.о., решение № 24 от
10.03.2011г., постановено по т.д. № 444 по описа за 2010г. на ВКС, I т.о., решение № 110 от
04.09.2013г., постановено по т.д. № 194 по описа за 2012г. на ВКС, II т.о., решение № 98 от
25.06.2012г., постановено по т.д. № 750 по описа за 2011г. на ВКС, II т.о., решение № 73 от
22.06.2012г., постановено по т.д. № 423 по описа за 2011г. на ВКС, I т.о. и решение № 67 от
3
24.06.2015г., постановено по т.д. № 439 по описа за 2014г. на ВКС, I т.о.
В настоящия случай ответникът в отговора на исковата молба не оспорва
представения протокол за ПТП № 1728581, издаден на 22.05.2021г. Касае се за признание на
неизгодни за страната факти, а признанието на факти е едно от най-сигурните доказателства
в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение
между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Наред с липсата на оспорване на механизма на настъпване на процесното ПТП са
събрани и косвени доказателства, от които се потвърждават изводите за механизма на
настъпване на ПТП-то и виновността на ответника. По делото е представен и приет като
писмено доказателство акт за установяване на административно нарушение Серия АВ №
248942, който е съставен за това, че на 22.05.2021г. ответникът, управлявайки лек автомобил
марка БМВ 525Д с рег. № Х****ВН, собственост на Г. Н.а Г. с ЕГН **********, на пътно
платно с двупосочно движение навлиза в лентата предвидена за насрещно движение и с
предната дясна част удря предната дясна част на движещият се по нея лек автомобил с рег.
№ СМК***, собственост на ищеца, с което станал причина за ПТП с материални щети.
Посоченият АУАН е подписан от нарушителя без възражения, а съгласно показанията на
свидетеля Д. И. Ж., доведен баща на ответника, ответникът е признал вината си и е платил
наложената му административно наказание „Глоба“ за констатираното административно
нарушение. Още едно извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт.
От показанията на свидетеля Д. Ж. също се установява механизма на настъпване на
ПТП, така както е описан в съставения протокол – ответникът е навлязъл в насрещното
платно за движение и с предната си дясна част удря управлявания от ищеца лек автомобил.
Свидетелят Ж. е пристигнал на мястото на инцидента и е възприел обясненията на страните
за настъпване на произшествие, местоположението на леките автомобили, както и
констатациите на полицейските органи. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като
непосредствени, непротиворечиви и непредубедени, независимо от обстоятелството, че е
доведен баща на ответника.
Сходни са и показанията на свидетеля Ж., актосъставител и издател на протокола за
ПТП. Свидетелят Ж. също пресъздава преките си и лични впечатления. Той е присъствал
при установяване на административното нарушение, лично е възприел местоположението на
леките автомобили, участващи в ПТП-то, нанесените им щети, както и обясненията на
участниците за механизма на настъпване на ПТП. Съдът оценя показанията на свидетеля Ж.
като достоверни и ги постави като част от доказателствените си изводи. Подобно на
показанията на свидетеля Ж. и тези на Ж. пресъздават лични впечатления,
вътрешнонепротиворечиви са и няма никакво съмнение за тяхната безпристрастност.
От изложеното до момента съдът стига до извода, че настъпването на ПТП-то е в
резултат от виновното поведение на ответника. Ето защо приема, че е налице първата
предпоставка от сложния фактически състав на деликтната отговорност – наличието на
виновно противоправно поведение на ответника.
По делото не са събирани каквито и да е било доказателства, които да опровергаят
презумпцията за виновното поведение на ответника.
Между възникналото ПТП и претърпените имуществени вреди от ищеца е налице
причинно-следствена връзка. От събраните по делото доказателства се установява пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите за ищеца вреди.
По делото е представен доклад за периодичен технически преглед на превозно
средство, а именно на лек автомобил марка „Понтиак“ модел „Вайб“ с рег. № СМК***, от
който се установява, че процесният лек автомобил, собственост на ищеца, е издържал
годишния технически тест на 30.12.2020г. съответно към датата на процесното ПТП е бил
технически изправен.
От представените опис заключение на щета /л.35, 36 и 38 по делото/, протокол за
4
ПТП от 22.05.2021г., доклад № **********01 от 06.10.2021г. по щета № ********** от
15.06.2021г. и опис на щета /л. 102 до 104 по делото/ и от приетото заключение по съдебно-
автотехническата експертиза по безспорен начин се установяват и настъпилите
имуществени вреди за ищеца. Съгласно експертното заключение в резултат на настъпилото
ПТП непоправимо са повредени основни конструктивни елементи на лекия автомобил, като
същите са технически невъзстановими и процесният лек автомобил е загубил
функционалната си годност. Ето защо вещото лице е приело, че налице конструктивен тотал
и е определило щетата за тотална.
Съдът възприема тези изводи на вещото лице. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална
щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД регламентира обемът на отговорността на
деликвента. Съгласно цитираната правна норма на увреденото лице се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно
на увреденото лице се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите,
които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането. Когато обаче вещта е дотолкова увредена, че разходите за ремонтирането й са
близки до нейната стойност или я надвишават, става икономически нецелесъобразно да се
обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което
увреденият би могъл да си купи вещ от същия вид и със същото качество. Ето защо в
настоящата хипотеза при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
изхожда от стойността необходима за закупуване на вещ със същото качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
От заключението по назначената САТЕ се установява, че пазарната стойност на лек
автомобил марка „Понтиак“ модел „Вайб“ с година на производство 2006г. към датата на
процесното ПТП 22.05.2021г. е в размер на 8 069 лева. Именно това е стойността
необходима за закупуване на вещ със същите характеристика като процесната. От тази сума
следва да се извади стойността на частите, които могат да бъдат запазени. Според
експертизата това е сума в размер на 300 лева, отново изчислена към месец май 2021г.
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, стойността на
вредите по лекия автомобил е еквивалентна на действителната стойност на автомобила към
момента на ПТП с приспадане на стойността на запазените части. Следователно стойността
на действително причинените вреди на процесния лек автомобил е в размер на 7 769 лева.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е приложима методиката
предвидена в Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства вр. § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № 49 от
16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз и
стойността на причинените на ищеца вреди не следва да се определя като процент от цената
на нов автомобил съобразно приложение № 2 и изминалите години от производството на
процесния лек автомобил. Разпоредбите на Наредба № 24/08.03.2006г. касаят определянето
на застрахователно обезщетение, а в настоящия случай няма договорно правоотношение
между страните и дължимостта на обезщетение се основа на деликтно правоотношение и
размерите му се определят съгласно правилата на ЗЗД. Ето защо преките и непосредствени
вреди от противоправното поведение на ответника не следва да се остойностяват като
действителната стойност на лекия автомобил по смисъла на Наредба № 24/08.03.2006г. с
прилагане на процент на овехтяване и да се прилага стойността, посочена от вещото лице
при отговор на въпрос 4 от САТЕ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът следва да се
отхвърли като неоснователен, тъй като ищецът имал право на пряк иск срещу
5
застрахователя по сключената за процесния автомобил застраховка „Гражданска
отговорност“. Увреденото лице има право на избор срещу кога да насочи претенцията си за
обезвреда, като дори е допустимо да я насочи при условията на евентуалност както срещу
прекия причинител на вредата, така и срещу застрахователя. Няма никаква нормативна
регламентация, която да урежда по какъв начин следва увреденото лице да реализира
правата си. Ограничение има само тогава, когато увреденото лице е заявило, че с получено
обезщетение било то от нарушителя или от застрахователя е било обезщетено. Тогова
неговото волеизявление може да му се противопостави от неучаствалия в споразрумението
деликвент/застраховател. В този смисъл е са и мотивите по т. 1 от тълкувателно решение №
1 от 23.12.2015г., постановено по тълк. дело № 1 по описа за 2014г. на ВКС, ОСТК и
тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017г., постановено по тълк. дело № 1 от 2016г. на ВКС,
ОСГТК.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е предявил
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му вреди в
резултат на виновното поведение на ответника пред третото лице помагач – ЗД „Бул Инс“. С
преводно нареждане от 15.10.2021г. в полза на ищеца е заплатена сума в размер на 3 759,35
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
ищеца в резултат на процесното ПТП. Неоснователно е възражението, направено в отговора
на исковата молба, че не се установява изплатената сума дали е за имуществени или
неимуществени вреди. От събраната доказателствена съвкупност се установява, че
претенция за неимуществени вреди не е била предявявана пред застрахователя. Съгласно
доклад по щета и опис на щета № ********** от 15.06.2021г. е определена сума в размер на
3759,35 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
определени въз основа на тотална щета на лек автомобил.
Между застрахователя и увреденото лице не е постигнато споразумение, с което
увреденото лице да приема и да заявява изрично, че е напълно обезщетен за тази вреда,
поради което няма пречка да претендира от увреденото лице разликата между полученото
обезщетение и размера на действително претърпените вреди.
При тези съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сума в размер на 4 009,65 лева (7769,00 лева – 3759,35
лева), а в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 7025,97 лева
– да бъде отхвърлен. Сумата е дължима ведно с поисканата закона лихва от датата на
увреждането – 22.05.2021г., съгласно чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД до окончателното й
изплащане.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че в размера на
претърпените вреди се включват и съответните разходи за доставка, строителство, монтаж и
друго – арг. Решение № 209 от 30.01.2012г., постановено по т.д. № 1069 по описа за 2010г.
на ВКС, II ТК. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният лек
автомобил не се предлага на европейския пазар, съответно закупуването на вещ от същия
вид е свързано с разходи за доставка, както и съответните данъци за внос. В исковата молба
обаче липсват конкретни твърдения на ищеца от къде и кога е закупен процесния лек
автомобил. Ето защо макар по делото да е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е прието, съдът намира, че не се установяват при
условията на пълно и главно доказване размера на тези вреди. С оглед разпределението на
доказателствената тежест, а именно ищецът следва да докаже претърпените от него
имуществени вреди и техния размер, недоказаният факт следва да се счита за неосъществил
се – арг. чл. 154 от ГПК.
Претенция за заплащане на разноски в исковото производсто е заявена и от двете
страни. При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част –
чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ответникът – спрямо отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал реалното извършване на следните разноски – 281,04 лева за
6
заплатена държавна такса за иска за имуществени вреди, 400 лева за депозити за вещи лица
и 900 лева адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания процесуалният
представител на ищеца посочва, че в списъка по чл. 80 от ГПК посоченото адвокатско
възнаграждение включва защита и по двата предявени иска по чл. 45 от ЗЗД. Доколкото в
представения по делото договор за правна защита и съдействие възнаграждението е
определено общо за двата иска, следва да се приеме, че за осъщественото процесуално
представителство за всеки от исковете се дължи 450 лева. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно уважения размер на иска в
размер на 645,47 лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 900,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. С протоколно определение от 26.10.2022г. от тях съдът е присъдил сума в
размер на 370,00 лева на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. От останалата част – 530,00 лева в
тежест на ищеца следва да се присъди сума в размер на 227,53 лева съобразно отхвърлената
част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. "М." № ** на основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Л. Д., роден на ***г. от Република Молдова, с адрес Република
Молдова, гр. К., ул. Н. Т." № **, ап. ** сума в размер на 4 009,65 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Понтиак“, модел
„Вайб“ с рег. № СМК*** в резултат на ПТП настъпило на 22.05.2021г. на път III-503 КМ
24+800 в община Симеоновград с лек автомобил „БМВ“ с рег. № Х****ВН, управляван от
ответника, ведно със законната лихва от деня на настъпване на увреждането – 22.05.2021г.
до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за разликата до пълния
предявен размер от 7025,97 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.
Х., ул. "М." № ** да заплати на Л. Д., роден на ***г. от Република Молдова, с адрес
Република Молдова, гр. К., ул. Н. Т." № **, ап. ** сума в размер на 645,47 лева,
представляваща направени разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. Д., роден на ***г. от Република
Молдова, с адрес Република Молдова, гр. К., ул. Н. Т." № **, ап. ** да заплати на М. С. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. "М." № ** сума в размер на 227,53 лева, представляваща
направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Решението е постановено при участието на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* като
помагач на ответника М. С. С., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7