Р
Е Ш Е
Н И Е № 260031
гр.Пловдив, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ :
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова и
прокурора Марина Белчева, след като разгледа докладваното от чл.съдията
Рангелова наказателно дело № 30 /В/ по описа на ПАС за 2021г, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на осъдения С.С.Ю., чрез
изрично упълномощената от него адв. Й.Х., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 424/2020
г. по описа на ОС-Хасково, с влязлото в сила по което решение е потвърдена
присъдата № 17/26.06.20 г. по н.о.х.д. № 294/19 г. на РС-Харманли, с която е
признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.
63, ал. 1, т. 4 НК и е осъден на десет месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което наказание е отложено, на основание чл. 69, ал.1 вр. чл. 66, ал. 1 НК,
за срок от две години.
Първото оплакване е за допуснато при въззивното
разглеждане на делото съществено процесуално нарушение, а именно липса на
мотиви относно определянето на наказанието. Второто оплакване е за негова явна
несправедливост. Претенцията е за възобновяване на делото, отмяна на въззивното
решение и присъдата и постановяване на ново разглеждане на делото.
Налице са
предпоставките за разглеждане на делото от апелативния съд –искането за
възобновяване е в предвидения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок, изхожда от
легитимиран субект по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, касае акт от кръга,
визирани в чл. 419, ал. 1 НПК, формулирани са касационни основания, спазени са
изискванията на чл. 424, ал. 3 НПК по администриране на искането.
При пренията представителят на АП-Пловдив
изрази становище за отхвърляне на искането, като изложи контрааргументи по
отношение на възгледа за незаконосъобразност в подхода на въззивната инстанция
при определяне на наказанието.
Упълномощената от осъдения адв. Х.
потвърди искането за възобновяване, без да добави нещо ново към писмено
развитите съображения.
Апелативният съд – Пловдив, след като
обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове,
намери, че искането е допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно.
Атакуваното
решение на въззивната инстанция по в.н.о.х.д. № 424/20 г. на ХОС действително е
опорочено в частта относно мотивирането на наказанието на осъдения С.Ю..
Порокът обаче няма капацитета на съществено процесуално нарушение.
Става
дума за това, че в мотивите на решението е посочено, че разпоредбите на чл. 78а НК са правилно приложени по отношение на осъдения С.Ю.. Това, разбира се, не е
вярно, защото той не е освободен от наказателна отговорност, а е понесъл углавно
наказание. Касае се за очевидна техническа грешка, която ни най-малко не
компрометира волята на ХОС да потвърди осъдителната присъда във всичките
ѝ части, вкл. относно наказанието. Към този извод насочва останалата част
от мотивите. В нея на няколко пъти са цитирани разпоредбите от Глава пета от
общата част на НК, в която е регламентиран процесът по определяне на визирано в
изброителната норма на чл. 37 НК наказание, не и на административно наказание,
налагано на основание чл. 78а НК.
Вярно
е също, че санкционният избор на първата инстанция е потвърден с общи фрази за
правилно оценяване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и нищо
незначещи формулировки за способност на наказанието да постигне целите по чл.
36 НК. Подобен подход би злепоставил правото на защита на осъдения, ако и
първата инстанция беше проявила небрежност при мотивиране на избраното
наказание. В случая обаче РС-Харманли е бил максимално обстоятелствен, като
подробно и прецизно е изброил обстоятелствата по чл. 54 НК, анализирал е тяхното
съвкупно смекчаващо-отегчаващо въздействие и накрая е извел заключение за
съответствие между деяние, наказание и личност на дееца.
Страните
не са атакували коментираната част на неговия акт с някакви конкретни
съображения. Не са твърдели пропуск да се отчете едно или друго смекчаващо или
отегчаващо обстоятелство, дори не са изложили бланкетни аргументи за
надценяване/подценяване на някоя от противоположните категории
индивидуализиращи обстоятелства. Оказало се е, че втората инстанция не е била
сезирана със становища, на които да е трябвало, а да не е отговорила.
Така
че макар и да не е екзактно от гледна точка на минималния стандарт за съдебни
мотиви, въззивното решение поне е в съзвучие с изискването по чл. 338 НПК за
потвърждаване на присъдата при липса на основание за отмяна или изменение. В
случая подобно основание липсва включително в частта относно наказанието на С.Ю.,
доколкото наложените десет месеца лишаване от свобода се явяват резултат от съобразяване
на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, чиито сила е коректно оценена.
ПАС споделя виждането, че именно това наказание отговаря на изискването по чл.
35, ал. 3 НК, а също на данните за личността на дееца, поради което може да се
очаква да постигне целите по чл. 36 НК. Така че не се явява основателно и
възражението на адв. Х. за негова явна несправедливост.
Впрочем
дори в искането за възобновяване не се сочат някакви незабелязани от инстанционните съдилища
индивидуализиращи обстоятелства.
Формулирано
е неразбираемото възражение срещу решението на районния съд да отчете начина на
извършване на деянието в качеството на отегчаващо обстоятелство. Това оплакване
не държи сметка за указанието в чл. 54 НК за преценяване на индивидуалната степен
на обществена опасност, респ. за безспорното в науката и практиката положение,
че начинът на осъществяване на престъпното намерение е винаги релевантен за
въпросната преценка. В конкретния случай осъденият е използвал бухалка за
нанасяне на удари в уязвими телесни области, което без всякакво съмнение е
увеличило тежестта на посегателството.
Що
се отнася до съображението, че според неодобрено споразумение от 12.09.19 г. за
решаване на същото дело страните се били съгласили осъденият да изтърпи
наказание от по-лек вид – пробация, то е неизползваемо за обосноваване на явна
несправедливост на наказанието, определено с присъдата. Подобно съображение не
се вмества в критериите за определяне на наказанието, визирани в
основополагащата норма на чл. 54 НК: (1) оценяване на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и (2) оценяване на наказателноправно релевантните
характеристики на личността на дееца, които не са свързани с обществената му
опасност. Според съда по възобновяването в настоящия случай районният съд е
приложил именно споменатите критерии, а хасковският съд не е сгрешил, като е
споделил неговия подход при избра на наказание.
Само
за пълнота на изложението ПАС ще изтъкне, че аргументи от подобно естество са
принципно несъвместими с диференцираната процедура по Глава 29-та НПК,
доколкото според чл. 381, ал. 4 НПК нормата на чл. 55 НК може да се приложи и
без да са налице основанията за това. Целта е да бъде осигурено бързо и
безпроблемно приключване на наказателното производство, която е твърде различна
от целта, която съдът следва да държи във внимание при индивидуализиране на
наказанието след проведен съдебен процес по общия ред.
Ето
защо искането се явява неоснователно и като такова подлежи на отхвърляне.
Водим
от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.С.Ю. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 424/2020
г. по описа на ОС-Хасково и за отмяна на постановеното по него решение, с което
е потвърдена присъдата по н.о.х.д. 294/19 г. на РС-Харманли.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: