№ 1472
гр. Плевен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430105334 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***, със
седалище и адрес на управление: *** срещу Й. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с
адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3711,31лв, представляваща - частично дължима от
общо дължима и изискуема главница в размер на 14 463,45лв., дължима и
изискуема главница за периода 03.02.2016 г.-03.10.2017г., претендирано
частично неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
***r., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № 3386/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения в закона срок е
депозирал възражение, по повод на което е депозиран и настоящия иск.
Излага се, че на 03.09.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит №
1
***r., между *** АД /Пощенска банка/, в качеството му на Кредитор и Й. ЦВ.
Д., в качеството му на Кредитополучател, по силата на който на ответника е
отпуснат потребителски кредит в размер на 15000лв. Твърди се, че
предоставеният кредит е послужил за рефинансиране на съществуващ дълг
към *** и текущи нужди. Излага се, че съгласно процесния договор
ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски
ежемесечно, считано от 03.10.2008г., всяка от които в размер на 223,52лв.
Сочи си, че крайният срок за издължаване на кредита е бил на 03.09.2018г.
твърди се, че кредитополучателят е преустановил плащанията си по договора,
като непогасеното вземане е било в общ размер на 16 530,40лв, от които
главница 14 463,45лв., договорна лихва 2066,95лв. Твърди се, че съгласно
чл.3, ал.1 от Договора за усвоения кредит , кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на
банката за потребителски кредити в лева за съответния период на
начисляване на плихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,45/ / пункта.
Излага се, че на основание сключен Договор за възлагане на вземания на
вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между *** и „***,
е ЕИК *** задължението на ответника по процесния договор е прехвърлено на
ищеца. Сочи се, че на основание чл.99 от ЗЗД до Длъжникът е изпратено и
връчено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е ищецът. Навежда доводи, че вземането на ищеца не е
погасено по давност. Твърди се, че в настоящия случай банката не се е
възползвала от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем,
поради което давностния срок е започнал да тече от датата на която кредитът
е падежирал- 03.09.2018 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението
си за плащане на процесните суми. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи предявения иск, да постанови решение при признание на иска и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на ИМ. Признава предявеният иск. Оспорва
претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.
2
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява. В нарочна писмена молба прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Налице е изрично признание на предявените искове.
В съдебно заседание е отправено искане от страна на ищеца
производството по делото да приключи с постановяване на решение при
признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички
общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на
исковете, с което същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите
права не противоречат на закона и на добрите нрави, доколкото от
представените в исковото производство доказателства – договор за кредит,
договор за цесия, уведомление за договора за цесия се установява дължимост
на претендираната сума от страна на ответника. С оглед на направеното
признание на предявените искове от ответника, следва да бъде постановено
положително установително решение относно дължимостта на вземането по
предявените искове.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. За заповедното производство на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 74,23 лева, за държавна такса
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски от 74,22 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.
ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от 3711,31лв, представляваща - частично дължима
от общо дължима и изискуема главница в размер на 14 463,45лв., дължима и
изискуема главница за периода 03.02.2016 г.-03.10.2017г., претендирано
3
частично неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
***r., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 74,23 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3386 по
описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Й. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 74,22 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4