№ 169
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261468 от 04.11.2021 г., постановено по търг. дело № 125/2021 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 2с-в са отхвърлени предявените от Б. С. Х.
срещу „Искра 21“АД/н/ и М.Г. С. искове, както следва :
1./ иск при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването
на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра 21“АД/н/
парични вземания, както следва : сума в размер от 312 932,80 лв. – главница /левова
равностойност на 160 000 евро/; сума в размер от 236 577,20 лв. – лихва начислена за
периода 30.11.2009 г. – 30.05.2011 г. /левова равностойност на 120 960 евро/; сума в размер
от 18 590,20 лв. – разноски направени в пределите на гр.д. № 61848/2012 г. водено по описа
на СРС, 27 с-в /10 990,20 лв. – държавна такса и 7 600,00 – адвокатско възнаграждение/;
сума в размер от 219 985,85 лв. – начислена законна лихва за периода от 21.12.2012 г. до
22.11.2019 г.; и за сумата съставляваща законна лихва върху главницата за периода от
22.11.2019 г. /датата на откриване на производството по несъстоятелност/ до окончателното
изплащане на същата, които вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен
лист по гр.д. № 61848/2012 г. водено по описа на СРС, 27 с-в и са били предмет на
прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен договор за цесия от 03.02.2017 г.,
като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека учредена с Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/2009 г. на нотариус – Р.
1
Д.; както и
2./ иск при квалификацията на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване
несъществуването на приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо
„Искра 21“АД/н/парични вземания предявени от страна на кредитор – М.Г. С., както следва
: сума в размер от 312 932,80 лв. – главница /левова равностойност на 160 000 евро/; сума в
размер от 236 577,20 лв. – лихва начислена за периода 30.11.2009 г. – 30.05.2011 г. /левова
равностойност на 120 960 евро/; сума в размер от 18 590,20 лв. – разноски направени в
пределите на гр.д. № 61848/2012 г. водено по описа на СРС, 27 с-в /10 990,20 лв. – държавна
такса и 7 600,00 – адвокатско възнаграждение/; сума в размер от 219 985,85 лв. – начислена
законна лихва за периода от 21.12.2012 г. до 22.11.2019 г.; и за сумата съставляваща законна
лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г. /датата на откриване на производството
по несъстоятелност/ до окончателното изплащане на същата, които вземания произтичат от
издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр.д. № 61848/2012 г. водено по описа на
СРС, 27 с-в и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен
договор за цесия от 23.04.2019 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна
ипотека учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 193/2009 г. на нотариус – Р. Д..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б. С. Х., чрез
процесуалния му представител адв. Й.К., с която се обжалва първоинстанционното
решение с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове с правно основание чл.694 от ТЗ да бъдат уважени както са предявени. Твърди се в
жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила свързани с несъобразяване на всички събрани
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви, които не
съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Твърди се също така, че
решението е постановено и в противоречие с приложимия материален закон, като
аргументите за това са подробно изложени във въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна М. Г. СТ., с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на от Б.
С. Х., в която се твърди, че производството по несъстоятелност на „Искра 21“АД е предявил
в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ свое парично вземане към несъстоятелния длъжник възлизащо
в размер на сумата от 788 086,05 лв. /312 932,80 лв. – главница, 236 577,20 лв. – лихва, 18
590, 20 лв. – разноски и 219 985,85 лв. – законна лихва начислена за периода от 21.12.2012 г.
до 22.11.2019 г./, за което поддържа да е придобито посредством сключен договор за цесия
2
от 03.02.2017 г. с предходния му носител – Л. П.. Последният на свой ред се легитимирал,
като кредитор по това вземане чрез издаден му изпълнителен лист от 09.01.2013 г. по гр.д.
№ 61848/2012 г. на СРС, 27 с-в. , въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 193/2009 г. на нотариус – Р. Д.. Сочи се в исковата молба,
че по смисъла на чл. 2 от договора за цесия прехвърляното вземане преминава върху новия
кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.Твърди се
също така, че в производството по предявяване на вземания в несъстоятелността на „Искра
21“АД втория ответник М.С. е заявил вземания с молба от 19.02.2020 г., които са идентични
с предмета на предявените за приемане от ищеца, като се е позовал, че ги притежава поради
прехвърлянето им с договор за цесия от 23.04.2019 г. сключен с предходния техен носител –
Л. П.. На 19.06.2020 г. в ТТРЮЛНЦ от синдика са обявени списъци на приетите и неприети
вземания предявени от кредитори в производство по несъстоятелност на „Искра 21“АД в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като в този на приетите вземания присъствало вземането
предявено от ответника – М. С., респективно това предявено от ищеца Б.Х. било отнесено в
списъка на неприетите вземания. Своевременно от ищеца било упражнено правото на
възражение по чл. 690 ТЗ пред съда по несъстоятелността водещ производството срещу
„Искра 21“АД/н/ , като оспорил списъците на приетите и неприетите вземания в частите им
касаещи приемането на вземанията на М. С. и неприемането на вземанията на ищеца.
Твърди се, че въпреки проведеното доказване в съдебното производство развило се по повод
това възражение с определение от 04.01.2021 г. съдът по несъстоятелността е оставил без
уважението възражението на Б.Х. срещу списъците на приетите и неприети вземания
изготвени от синдика, съответно е одобрил този на приетите вземания. Доводите на съда по
несъстоятелността за да постанови този краен резултат основно почивали, че не била
установена достоверността на датата на договора за цесия от 03.02.2017 г. на чието действие
се позовава ищеца. Ищецът е несъгласен с този извод, защото достоверността на датата била
установена посредством ангажирани в производството гласни доказателства. Счита, че
успешно е придобил вземането от предходния му носител – Л. П. въз основа сключения
договор за цесия от 03.02.2017 г., а това изключвало възможността старият кредитор да се
разпореди повторно в полза на ответника С. с това вече прехвърлено от него парично
вземане и това било така, защото никой не можел да се разпореди с повече права от тези
който притежава. Ищецът е направил искане и за присъждане на сторените от него разноски
за защитата му в настоящото производство.
Ответникът „Искра 21“АД/н/ в срока по чл.367 ГПК не е подал отговор на исковата
молба.
Синдикът на „Искра 21“АД/н/, конституиран от първоинстанционния съд като страна
на осн. чл. 694, ал.4 от ТЗ е възразил срещу исковата молба като е заявил становище, че от
приобщените по делото доказателства не се установявало твърденията от ищеца договор за
цесия датиращ от 03.02.2017 г. да е бил съобщен от стария кредитор на длъжника, съответно
липсвали данни сочещият се за придобил вземанията по него – ищецът да е заплатил
уговорената с договора продажна цена, съответно да е поискал да бъде конституиран в
3
пределите на образуваните от цедента изпълнителни производства водени по описа на ЧСИ-
Г. Д.. Едновременно с това пред съда по несъстоятелност било предявено идентично по
основание и размер вземане но с титуляр ответника М.С., който се легитимирал с договор за
цесия 23.04.2019 г. сключен със същия цедент Л. П., който обаче имал достоверна дата.
Освен това за прехвърлянето на вземанията предмет на този договора длъжникът „Искра
21“АД/н/ бил надлежно уведомен, а цената по възмездната цесионна сделка заплатена,
съответно С. бил конституиран на мястото на предходния кредитор Л. П. изпълнителните
производства провеждани спрямо дружеството-длъжник. Базирайки се на това синдикът
смята, че е направил правилен извод, като е счел, че носител на предявените идентични
парични вземания в срока по чл. 685 ТЗ е ответника С., а не ищецът Х.. Синдикът допълва,
че при тази фактическа установеност вероятно от ищеца Х. се извършвала злоупотреба с
права. В обобщение се иска от съда да отхвърли предявените за разглеждане по чл. 694 ТЗ
искове.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът М.С. е възразил срещу иска като се е позовал
на това, че надлежно на 23.04.2019 г. е встъпил в договорно отношение с лицето – Л. П.,
което му е прехвърлило паричните суми предмет на паралелно заявяване за приемане в
производството по несъстоятелност открито спрямо „Искра 21“АД/н/, като подписите и
съдържанието на договора били удостоверени с нотариална заверка. Твърди се, че
прехвърленото вземане имало за източник договор за паричен заем сключен през 2009 г.
между Л. П. и длъжника „Искра 21“АД, като изпълнението му било обезпечено с договорна
ипотека учредена с нотариален акт от 2009 г. По отношение на това вземане била издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
09.01.2013 г., като въз основа на същия през 2013 г. било образувано изпълнително дело.
Сочи се, че когато ответникът С. придобил коментираното вземане, старият кредитор
депозирал молба по изпълнителното дело, ведно с уведомление до длъжника по смисъла на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като прехвърлянето било надлежно съобщено на длъжника „Искра
21“АД/н/ на датата - 07.05.2019 г. Междувременно на 23.04.2019 г. ответникът С. изпълнил
насрещното си задължение към Л. П. създадено по силата на възмездния договор за цесия от
23.04.2019 г. изплащайки му уговорената цена за придобиване на вземането. Последвало и
конституирането на С., като взискател в изпълнителния процес воден срещу длъжника
„Искра 21“АД/н/.
Същевременно сочи се, че никъде по делото не са налични данни за отправено
уведомяване от Л. П. до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането по сочения от
ищеца договор за цесия от 03.02.2017 г., което показва, че всъщност подобно
правоотношение не е било възникнало преди прехвърлянето на вземането през м.04.2017 г. в
полза на ответника С.. Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД липсвало и до момента на подаване
на исковата молба, която също не можела да покрие изискванията за такова, тъй като
изхождала не от стария кредитор. Нямало и плащане на цената по договора за цесия, на
чието действие се позовава ищеца. Претендирал е и присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
4
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че производството по
несъстоятелност на „Искра 21“АД е било открито с решение от 22.11.2019 г. по т.д. №
681/2019 г. водено по описа на СГС, ТО, VI-21 с-в.
Не е спорно, а и се установява, че вземанията предмет на предявените за разглеждане
по предявените положителни и отрицателни установителни искове са били заявени за
приемане едновременно от ищеца – Б.Х. и ответника М.С. пред синдика в производството
по несъстоятелност в срока по чл. 685 ТЗ с молба от 21.02.2019г. и такава от 19.02.2019 г.
Не е спорно, а и се установява, че е и двете страни се позовавали, че източник за
придобиване на тези им вземания е сключване на договори за цесия с лицето – Л. П..
Не е спорно, а и се установява, че съгласно изготвените и обявени на 19.06.2010 г. от
синдика списъци на приетите и неприети вземания на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Искра 21“АД, предявени в срока по чл. 685 ТЗ се констатира, че в
списъка на приетите вземания са включени тези предявени от ответника М.С., респ. в този
на неприетите вземания тези предявени от ищеца Б.Х..
Не е спорно, а и се установява, че със свое възражение от 26.06.2020 г. засегнатият
кредитор с неприето вземане Б.Х. е възразил по реда на чл. 690 ТЗ пред съда по
несъстоятелността изготвените списъци в частите отнасящи се до неприемане на
предявените от него парични вземания, респективно приемане на тези предявени от
ответника С.. Със свое определение от 04.01.2021 г. съдът по несъстоятелността е оставил
без уважение възражението на Б.Х. , като е намерено за неоснователно, респ. списъкът на
приетите вземания предявени от кредиторите в срока чл. 685 ТЗ в частта му отнасяща се до
приетите такива предявени от ответника М.С. е одобрен без да се правят промени в него.
Този акт на съда е обявен в ТР по партидата на „Искра 21“АД – в несъстоятелност на
06.01.2021 г. Съответно исковата молба с предявени искове по чл. 694 ТЗ е предявена на
20.01.2021 г.
Не е спорно, а и се установява, че в изготвения от синдика Първи списък на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 19.06.2020 г., са
включени следните предявени с молба от 20.01.2020 г. от кредитора М.С. вземания срещу
длъжника „Искра 21“АД/н/ : 312 932,80 лв. – главница, съставляваща вземане по договор за
паричен заем от 29.04.2009 г. придобито по силата на договор за цесия от 29.04.2019 г.; 220
647,96 лв. – законна лихва за периода от 21.12.2009 г. до 22.11.2019 г. начислена върху
главното вземане /312 932,80 лв./; 236 577,20 лв. – договорна лихва за периода от 30.11.2009
г. – 30.05.2011 г. начислена върху главното вземане /312 932,80 лв./; 5 999,67 лв. –
непогасена част от присъдено възнаграждение за адвокат съгласно изпълнителен лист от
09.01.2013 г. по гр.д. № 61848/2012 г. В този списък не са включени предявените от ищеца
Б.Х. вземания с негова молба от 21.02.2020 г., а същите са отнесени в изготвения Първи
списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на
19.06.2020 г. и съставляват, както следва : 788 086,05 лв. – парично вземане произтичащо от
договор за цесия от 03.02.2017 г.
5
Не е спорно, а и се установява, че списъкът на приетите вземания, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 19.06.2020 г. се констатира да е бил одобрен от съда
по несъстоятелността без внасянето на промени с определение от 04.01.2021 г.
Видно от представения по делото и приет като доказателство договор за паричен
заем 29.04.2009 г. Л. П. в качеството му на заемодател и „Искра 21“АД, като заемател са
встъпили в заемно правоотношение, съгласно което заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя заемна сума в размер от 160 000 евро, която е уговорено да
подлежи на връщане в срок до 29.10.2009 г. Предвидено е и заплащане на месечна лихва за
периода на ползване на заемната сума възлизаща в размер на 4,2 % от размера на дадената в
заем сума. Уговорено е, че обещаният заем ще бъде реално предоставен от заемодателя на
заемателя в деня на учредяване на ипотека в полза на Л. П. от „Искра 21“АД върху описани
в договора два недвижими имота /два магазина в гр. София/.
Не е спорно, а и се установява, че с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 193 , том II, рег. № 11263, дело № 379/2009 г. на нотариус
Р. Д.., с район на действие РС-София се установява, че с цел обезпечаване на задълженията
по сключения от „Искра 21“АД договор за заем от 29.04.2009 г. дружеството е учредило в
полза на Л. П. договорна ипотека върху два недвижими имота /магазини в гр. София/
надлежно индивидуализирани в нотариалния акт. В пункт 1 от нотариалният акт е
възпроизведено изявление на страните по ипотечното правоотношение, че Л. П. е
предоставил в полза на „Искра 21“АД под формата на паричен заем сумата в размер от 160
000 евро, като същия подлежи на връщане в срок до 29.10.2009 г. Предвидено е и
заплащането на договорна месечна лихва в размер на 4,2 %.
Видно от представения по делото и приет като доказателство договор за цесия от
03.02.2017 г. сключен в гр. София между Л. П. като цедент и Б.Х. като цесионер на
основание чл. 99 ЗЗД е било прехвърлено вземане срещу длъжника „Искра 21“АД, което е
придобито на основание изпълнителен лист издаден на 09.01.2013 г. по гр.д. 61 848/2012 г.
по описа на РС-София, 27 с-в възлизащо в общ размер на сумата от 596 544,41 лв., като е
уговорено, че същото преминава върху цесионера, ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности. Предвидено е придобиването на вземането да е възмездно, а
именно цесионерът да заплати на цедента цена в размер на сумата от 180 000 лв. На
договорът е даден вид да е подписан от упоменатите в него участници, както и да е сключен
на датата – 03.02.2017 г.
По делото е представен и приет като доказателство и изпълнителен лист от
09.01.2013 г. издаден от Софийски районен съд в пределите на образуваното пред него гр.д.
№ 61848/2012 г. след издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като съгласно този
изпълнителен лист „Искра 21“АД е осъдено да заплати в полза на кредитора – Л. П. сумата
в размер от 160 000 евро, съставляващо задължение по нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 193 , том II, рег. № 11263, дело 379/2009 г. на
нотариус Р. Д., с район на действие РС-София, ведно със законната лихва за периода от
6
21.12.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 120 960,00 евро – лихва за периода от
30.11.2009 г. до 30.05.2011 г., както и сумата от 18 590,20 лв. – разноски по делото.
Видно от представения по делото и приет като доказателство договор за цесия от
23.04.2019 г. в гр. София се установява да е постигнато съгласие между Л. П. като цедент и
М.С. като цесионер на основание чл. 99 ЗЗД от цедента в полза на цесионера да се
прехвърли вземане срещу длъжника „Искра 21“АД
, което е придобито от прехвърлящия го субект на основание договор за паричен заем от
29.04.2009 г., като е отразено, че същото е обезпечено с учредена договорна ипотека върху
два недвижими имота, съгласно нотариален акт № 193, като за същото е налице издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 61848/2012 г. по описа на СРС, 27 с-в,
ведно с изпълнителен лист на 09.01.2013 г., както и две решения постановени от СГС, I-17
с-в в рамките на инициирани производства по чл. 422 ГПК, а именно от 20.02.2017 г. и от
30.05.2017 г., като същите са влезли в законна сила, съответно вземането е предмет на
принудително изпълнение провеждано пред ЧСИ-Г. Д. в рамките на образувано
изпълнителни дело № 20157810400187 по което цедента има качеството на взискател, а
освен това същият е конституиран и като присъединен взискател с това си вземане в друго
паралелно протичащо изпълнително дело провеждано спрямо длъжника „Искра 21“АД, а
именно изпълнително дело № 20189250403327. Подписите положени под коментирания
договор за цесия е дадено вид да изхождат от Л. П., съответно от М.С., като същите са
нотариално удостоверени съгласно извършено нотариално удостоверяване с рег. №
10976/23.04.2019 г. на нотариус – М.Г.., с район на действие – РС София.
По делото е представено и е прието като доказателство уведомление по смисъла на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което старият кредитор прехвърлящ вземането си по договора за цесия от
23.04.2019 г. – Л. П. е известил длъжника „Искра 21“АД, че вземането е било прехвърлено в
полза на нов кредитор М.С. и занапред изпълнението му следва да се осъществява в полза
на този нов кредитор. От извършено саморъчно удостоверяване върху уведомлението се
констатира, че то е било връчено със съдействието на ЧСИ Г. Д. на представител на
длъжника /М. Д. – технически сътрудник/ на датата – 07.05.2019 г.
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Удостоверение с
изх. № 02444/14.02.2020 г. издадено от ЧСИ-Г. Д. в качеството му на орган водещ
принудителното изпълнение по образувано изпълнително дело № 20157810400187 е
удостоверено обстоятелството, че М.С. е бил конституиран на мястото на първоначалния
взискател по делото Л. П., като предмет на изпълнителното дело е събиране на сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 09.01.2013 г. от СРС, 27-ми състав по гр.д. №
61848/2012 г., съставляващи, както следва: 160 000 евро – задължение по нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193, ведно със законната лихва за
периода от 21.12.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 120 960 евро – лихва за
периода от 30.11.2009 г. до 30.05.2011 г. и сумата от 18 590,20 лв. – разноски по делото.
Удостоверено е също така, че към датата – 2711.2019 г. вземането на взискателя - М.Г.С. по
изпълнителното дело възлиза в общ размер на сумата от 776 159,63 лв.
7
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, че
подписът за „цедент“ в изследвания от вещото лице договор за цесия от 03.02.2017г. е бил
положен от Л. П. П..
От показанията на допуснатия на страната на ищеца свидетел – Д. Б. се установява,
че той се е познавал отдавна с ищеца Б.Х.., като в началото на 2017 г. последният го
помолил за услуга, а именно да занесе за подпис договор за цесия на лицето Л. П..
Свидетелят го направил някъде след рожденият си ден /27 януари/, като се видял с П. на
пътя София – Варна в района на село Шереметия, съответно П. подписал даденият му
екземпляр на договор и го върнал на свидетеля, а той на свои ред го предал обратно на
ищеца, когато се върнал в Стара Загора. Свидетелят потвърждава, че договорът наличен на
стр. 8 и 9 от делото е този, за които говори.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове с правно основание Чл.694 от Търговския
закон са установителни по своя характер- предмет на същите е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност , респ. наличието или не на обезпечение или привилегия
на това вземане, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално
правоотношение между определени лица- кредитор и длъжника в производството по
несъстоятелност. Тази материално-правна легитимация предопределя и страните в
производството по специалния установителен иск по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде
единствено кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от
него вземане/ при положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение
срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и от страна на самия длъжник, с
твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай сме изправени пред
предявяването на отрицателен установителен иск/ . В настоящия случай исковете са
предявени от кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен
интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се
приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност
лица- синдикът , длъжникът, както и останалите кредитори, че притежава вземане в размера
на претендирата от него сума.Респективно ищецът е възразил срещу приемането на
предявеното от ответника вземане, което е със същия предмет като вземането на ищеца с
твърдение, че то е придобито преди него, с което се отричат правата на ответника върху
същото вземане. Тъй като съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението
на ищеца срещу приемането на оспореното вземане това обуславя правния интерес на
ищеца от предявяването на настоящият отрицателен установителен иск, с който се цели
установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника и всички останали
участници в производството по несъстоятелност на „Искра 21“АД, че не съществуват
приетите предявени вземания от синдика, което обуславя и правния интерес от
предявяването на този иск, както и са налице предпоставките за съвместното му разглеждане
8
с другия положителен установителен иск.
На следващо място, съгласно разпоредбата на Чл.694, ал.4 от Търговския закон,
регламентираща последиците от приключване на производството по Чл.694 от ТЗ , влязлото
в сила решение по Чл.694, ал.1 от ТЗ ще има установително действие в отношенията на
длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. По този начин законът
разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо , очертани в Чл.298 от ГПК
като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по Чл.694 от
Търговския закон.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим- като предявен в
14 дневния срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда
за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ. В настоящия случай, определението по
чл.692, ал.4 от ТЗ е обявено в ТР по партидата на длъжника на 06.01.2021г., а исковата
молба е постъпила в канцеларията на съда на 20.01.2021г., поради което и срокът за
предявяване на иска по чл.694, ал.1 ТЗ/която норма е процесуална/ следва да се счита за
спазен.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че искът е предявен в преклузивния срок
по чл.694, ал.1 ТЗ, считано от обявяването в търговския регистър по партидата на длъжника
на определението на съда по несъстоятелността и от лице, разполагащо с надлежна активна
процесуална легитимация, което е възразило против неприемането на предявеното от него
вземане, респ. срещу приемането на оспореното от същия ищец вземане на друг кредитор,
конкуриращо предявеното от ищеца вземане.
Разгледани по същество предявените обективно съединени искове са неоснователни
поради следните съображения:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Неоснователни са на първо място доводите на въззивника за допуснати от първата
инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на
специално указание, че именно ищецът следва да установява достоверността на датата на
договора за цесия, сключен с цедента Л. П.. Предмет на доказване с оглед твърденията на
ищеца в исковата молба е, че вземането предмет на договора за цесия от 03.02.2017г. е
напуснало патримониума на праводателя Л. П. и е постъпило в патримониума на Б.Х. и че
договорът за цесия от 23.04.2019г. от който ответникът С. черпи правата си не може да
произведе правни последици и именно във връзка с основния спорен въпрос по делото за
възникналата конкуренция между правата на двамата кредитори, съдът изрично е указал на
ищеца, че носи доказателствената тежест относно обстоятелството, че към датата на втората
9
по време цесия праводателят П. не е разполагал повече с правата да цедира същото вземане
на ответника, въпреки неприцизната квалификация дадена от първоинстанционния съд, че
следва да доказва, че договорът за цесия, от който ищецът черпи правата си посоченият
ответник е недействителен, поради невъзможността да произведе действие. Тъй като обаче
указанията са дадени относно доказването на едни и същи фактически твърдения и спорни
обстоятелства, въззивният съд намира, че независимо от неточната квалификация на
твърденията на страната по отношение на договора за цесия от 23.04.2019г. като
недействителен, не е налице непълен или неточен доклад, тъй като именно във връзка с
твърденията на ищеца, че договорът от който черпи правата си ответникът не е могъл да
прояви прехвърлителен ефект поради това, че същите права вече са били прехвърлени на
ищеца, съдът все пак е дал правилни указания за разпределение на доказателствената тежест
на страните по делото, като именно и във връзка с тези указания, както и за оспорването на
датата на договора по чл.193, ал.1 ГПК, е допуснат до разпит на ищеца свидетеля Д. Б.,
който е следвало да установява обстоятелството на коя дата е бил сключен договора за
цесия между ищеца и Л. П.. Дали допуснатите на страната доказателства са негодни да
установят фактите и обстоятелствата във връзка с които са допуснати не може да опорочи
действията на съда по изготвяне на доклада, тъй като по силата на чл.146, ал.2 ГПК за него е
налице единствено задължение правилно да разпредели между страните доказателствената
тежест относно спорните по делото обстоятелства, както и да укаже че страната не е
ангажирала доказателства, но не и да разяснява на страната, че посочените от нея
доказателства са негодни да установят фактическите твърдения от които тя черпи правата
си.
Не са налице и сочените от жалбоподателя съществени нарушения на
съдопроизводствените правила свързани с несъобразяване на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви, които не съответстват на
установената по делото фактическа обстановка, по-конкретно в необсъждане на събраните
по делото гласни доказателства на свидетеля Б., който е разпитван от съда относно датата на
която е бил сключен договора за цесия между ищеца и праводателя му Л. П.. Както е прието
в константата и безпротиворечива съдебна практика на касационната инстанция, вкл. и в
цитираното от първоинстанционния съд Решение № 80/17.07.2013г. по гр.дело № 161/2012г.
на ВКС, 4 ГО, както и Решение № 235/04.06.2010г. по гр.дело № 176/2010г. на ВКС, че
относно достоверността на датата на договора и доказването й със свидетелски показания е
недопустимо със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата на частния
документ, като тази забрана не може да бъде преодоляна и по повод на производството по
чл.193, ал.1 ГПК и което изключва приложението на чл.194, ал.1 ГПК.Частният документ
има достоверна дата за трети лица само в хипотезата на чл.181, ал.1 ГПК, а именно от деня,
в който документът е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата фактическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен и безспорен начин предхождащото го
съставяне на документа. В светлината на настоящия казус доказателства за такива факти
биха могли да бъдат уведомлението за цесията до длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД или
10
осчетоводяването на задължението към новия кредитор в счетоводството на длъжника,
доказателства за извършено плащане по договора за цесия, както и изобщо доказателства за
всякакви настъпили впоследствие факти въз основа на които да може да се съди, че
действително посочената в договора за цесия дата предхожда тяхното съставяне. Такива
доказателства нито се твърди от ищеца да са налице, нито са посочени от него за събиране в
хода на първоинстанционното производство. Напротив, пред първоинстанционния съд с
оглед съображенията на синдика да не приеме вземането му, ищецът е поддържал само
иначе принципно правилната си правна теза, че уведомяването на длъжника по чл. 99, ал.3
ЗЗД като правно-релевантен факт не е основание да се приеме, че липсата му препятства
изискуемостта и дължимостта на вземането, както и че плащането на цената няма никакво
значение за правния ефект на цесията. Уведомяването има за цел да извести длъжника за
промяната в лицето на кредитора, т.е на лицето, комуто следва да се престира паричното
задължение за да се счита, че длъжникът изпълнява точно, поради което и както приема
безпротиворечиво и съдебната практика това може да стане и в по-късен момент като
например посредством предявяването на исковата молба. Но същевременно, както се посочи
по-горе, ако датата на уведомлението за цесията на ищеца предхожда датата на договора от
който ответникът черпи правата си, това ще означава, че договорът за цесия на ищеца като
разполагащ с по-ранна достоверна дата, предхождаща датата на договора за цесия на
ответника, ще му е противопоставим като трето неучастващо в съставянето на документа
лице по см. на чл.181 ГПК.
Следователно едва от момента на извършеното уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД или от
датата на извършеното плащане на цената по цесията, респ. погасяване на задължението към
новия кредитор или предприемане на действия за принудително изпълнение, може да се
установи по безспорен и безсъмнен начин предхождащото съставяне на всички цесии-
включително и тази на която се позовава ищеца и която според него отрича правата на
ответника върху спорното предявено вземане и установяването на всички тези примерно
изброени факти ще определя темпоралния момент от който ще следва да се преценяват
правните последици на цесията по отношение на всеки от двамата цесионери.
Същевременно договорът за цесия сключен от ответника С. е снабден с достоверна
дата, тъй като е налице нотариално удостоверяване на положените в него подписи, което е
станало на 23.04.2019г., а това както правилно е посочил и първостепенният съд покрива
изискването на чл.181 ГПК за установяване на достоверна дата на частен документ спрямо
трети лица, в случая спрямо ищеца Х.. За да изключи правата създадени от този договор той
е трябвало да проведе доказване, че договорът за цесия сключен между него и цедента Л. П.
предшества по време този сключен с ответника С., тъй като с двата договора се прехвърлят
едни и същи по вид и обем права – вземания по договора за паричен заем от 2009г., каквито
годни доказателства въпреки правилно указаната от съда доказателствена тежест не са били
посочени за събиране от ищеца.
Ответникът от своя страна е ангажирал доказателства за предприето осведомяване на
длъжника за сключването на тази сделка, съответно че е платил цената на цената на цедента
11
по договора за цесия, както и че е пристъпил към упражняване на правата на
предшестващия го кредитор в образуваното от него изпълнително дело, което независимо
от нотариалното удостоверяване също е в подкрепа на достоверността на документа от
който той черпи правата си.
От друга страна, най-ранният момент на достоверност на датата отразена в договора
за цесия на ищеца Х. датира от 21.02.2020г., когато този частен документ е бил представен
за установяване на предявеното за приемане вземане в производството по несъстоятелност
на „Искра 21”АД и към този приблизителен момент следва да се приеме, че е налице
формална доказателствена сила на този документ, т.е че такъв документ действително е
съществувал и може да бъде противопоставен на трети лица, вкл. и на ищеца/чл.181, ал.1
ГПК/.
Предвид изложеното следва да се приеме, че договорът за цесия от който ищецът
основава правата си не е породил целения транслативен ефект тъй като по силата на
договора за цесия, чиято дата призната за достоверна е по-ранна от призната за достоверна
дата на ответника по тези споразумения, основното вземане е било вече придобито от
ответника М.С..След като цесионерът Л. П. вече не е имал вземане по договора за паричен
заем срещу „Искра 21”АД, то и към датата приета по делото за достоверна, той повече не е
могъл валидно да прехвърли на ищеца Б.Х. права, които вече не притежава, съответно не е
налице и целеният транслативен ефект по сделката на това лице с ищеца. От което следва,
че договорът за цесия , сключен между Л. П. и Б.Х. за същото вземане и за същия обем от
права, както по договора за цесия с ответника М.С., не е могъл да произведе целения
транслативен афект и не е годно основание за придаване качеството на кредитор на Б.Х. на
посоченото основание.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за неоснователността на
предявените с исковата молба в условията на кумулативно обективно съединяване
положителен установителен иск за съществуване вземането на ищеца към длъжника „Искра
21”АД, произтичащо от договора за цесия от 03.02.2017г. и за несъществуване оспореното
вземане на ответника М.С. произтичащо от договора за цесия от 23.04.2019г., поради което
и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба на Б. С. Х.– оставена без уважение като
неоснователна.
Тъй като чл.694, ал.7 ТЗ държавната такса по иска с правно основание чл.694 от ТЗ
не се внася предварително въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС
държавна такса по въззивното обжалване в размер на 31 523 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261468 от 04.11.2021 г., постановено по търг. дело №
125/2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 с-в.
ОСЪЖДА Б. С. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.***, бул.“***“, бл.4,
ап.9 да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса по производството в
размер на 31 523 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13