Решение по дело №76/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 220
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Росица Георгиева Шкодрова
Дело: 20203110200076
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 220/7.2.2020г.       Година 2020         Град Варна

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд               тридесет и осми състав

На тридесети януари                   Година две хиляди и двадесета

 

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 76 по описа за две хиляди и двадесета година.

                           

 

                           

                   Р  Е  Ш  И:

 

             

 

ОТМЕНЯ НП № 474/07.10.2019г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което на Р.Т.Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.178д от ЗДП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Р.Т.Д. срещу НП на административно наказващия орган, с което й е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивникът сочи, че в АУАН, в нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН е подписан само от един свидетел. Счита още, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Моли съда да отмени наложеното административно наказание.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата си.

По същество сочи, че не е управлявал автомобила. Счита, че лицето, осъществило паркирането е осъществило състав на маловажен случай на административно нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.

     Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.

 

     След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

 

Към 18.08.2019г. св. Д. паркирала лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В 7768 РН в гр. Варна, на ул. „27-ми юли“, до №56, върху място, определено за хора с трайни увреждания .

На 18.08.2019г. , около 11,16 часа полицейски служител в група „ОП“ сектор ООРТП , отдел „ОП“ при ОДМВР Варна, съставил фиш  серия ОВ №**********, тъй като установил паркиралия върху място, определено за хора с трайни увреждания автомобил от св. Д..

Фиша бил съставен срещу въззивникът Д., като бил съставен в негово отсъствие.

Впоследствие въззивникът Д. подал възражение срещу фиша и той бил анулиран.

На 26.09.2019г. св. Г. съставила срещу въззивника Д. АУАН, в съдържанието на който описала установеното на 18.08.2019г. и посочила съответната правна квалификация. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му , че не е управлявал МПС. Възражения постъпили по преписката в срок, но не били възприети от наказващия орган.

На 07.10.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление,  видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел установената от полицейския служител фактическа обстановка. На описаното нарушение административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.98  ал.2 т.4 от ЗДП и е наложил наказание глоба на осн. чл.178д от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по административно наказателната преписка доказателства- фиш серия ОВ №**********; възражения; докладна записка; справка и др.

 

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че от доказателствата по делото се установява основателността на твърдяното с нея.

При съставяне на фиш  серия ОВ №********** не е бил установен на място въззивника Д. и фишът бил съставен в негово отсъствие.

Видно от показанията на св. Д., на 18.08.2019 г. , около 11,16 часа тя паркирала лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В 7768 РН в гр. Варна, на ул. „27-ми юли“, до №56, върху място, определено за хора с трайни увреждания . След като престояла около 20 минути, напуснала мястото.

Така, въз основа на горните доказателства се сформира извод, че не е установено авторството на деянието – полицейският служител не е установил конкретен извършител на нарушението, а се е позовал на данните за собствеността на автомобила, като е приел, че въззивинкът Д. следва да бъде индивидуализиран като виновно лице.

Следва да се отбележи, че с възражението срещу фиша, при съставяне на АУАН и с подаденото възражение срещу АУАН въззивникът Д. е сочил, че не е управлявал той автомобила.

При положение, че е налице оспорване на фактите, сочени със съставения фиш и последващо оспорване на фактите, твърдени със съставения АУАН е следвало да бъде проведено допълнително разследване, като бъдат събрани допълнителни доказателства, както това беше сторено в хода навъззивното производство.

В такъв случай би се достигнало до извод относно установеността на твърденията на въззивника Д., който видно от показанията на св. Д., на 18.08.2019г. не е управлявал и паркирал лекия автомобил.

 

С жалбата въззивникът счита за нарушен чл.42 т.7 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан само от един свидетел.

 

Разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН не предпоставя императивно съставяне на АУАН в присъствието на повече от един свидетел, а само съставянето му в присъствието на нарушителя и свидетели , присъствали при извършване или установяване на нарушението.  Доколкото в настоящия казус е налице свидетел, присъствал при установяване на нарушението, посредством запознаване със съдържанието на анулирания фиш, съдът намери възражението за неоснователно. Съдът констатира още, че в съдържанието на административнонаказателната преписка са посочени три имена и на съставителя на фиша, който е очевидец на нарушението  и които имена в достатъчна степен го индивидуализират, за да може в случай на нужда да бъде издирен.

По отношение доводите за наличие на маловажен случай, доколкото същите не касаят действия на санкционираното лице, а на трето такова – св. Д.,  то не следва да бъдат обсъждани.

 

Изложеното мотивира съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                  

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: