МОТИВИ към присъда №78, постановена на 13.11.2013г. по НОХД № 668/2013г. на Търговищкия районен съд.
Подсъдимият Г.К.Г.
с
ЕГН ********** е
предаден на съд с обвинение по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и
т.4 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК за това, че за времето от 12.01.2013г. до 25.06.2013г. в
гр. Търговище при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство откраднал чужди движими вещи – парична сума от 100лв.,
собственост на С.В.Л. от с.гр. и парична сума от 1200лв. и телевизор „LG” на стойност 297лв., собственост на А.Ш.Ю. ***, като общата стойност на откраднатото възлиза на 1597лв.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура - Търговище поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е
повдигнато. Намира същото за безспорно доказано и пледира на подс.Г. да бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” в размер над минималния предвиден в
закона. Намира предявените граждански искове за доказани по основание и размер
и пледира за уважаването им.
Подсъдимият Г. се признава за виновен,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
по реда на чл.371 от НПК. Изразява съжаление за стореното и моли за минимално
наказание.
Защитникът на подс.Г. намира
обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за налагане на
справедливо наказание съобразно чл.373, ал.2 от НПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Г. е осъждан многократно, като относими към квалификацията „опасен рецидив” по смисъла
на чл.29, ал.1, б.”а” и „б" от НК
са следните осъждания:
1.С влязла в сила
на 14.06.2010г. присъда по НОХД №1582/09г. на РС - Ловеч за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 от НК,
за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
2.С влязла в сила на 19.07.2011г.
присъда по НОХД №104/11г. на РС - Каварна за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК,за което му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален „строг”
режим на изтърпяване.
3.С определение
от 02.09.2011 г. по НОХД №2328/11 г. на РС - Плевен, с което е било одобрено споразумение за
извършено престъпление по чл.346, ал.1 от НК. За това деяние на подсъдимия е
било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца при
„строг” режим на изтърпяване.
4.С определение
от 20.10.2011 г. по НОХД №2152/11 г. на РС - Добрич, с което е било одобрено споразумение за
извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. За това деяние на подсъдимия е
било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца при „строг”
режим на изтърпяване.
5.С определение по ЧНД №2214/2011 г.
на РС - Добрич наказанията по присъдите по т.1, 2 и 4 са групирани и е определено общо наказание в размер на
две години и шест месеца „лишаване от свобода”, като е постановено отделно
изтърпяване на наказанието по присъдата по т.3 в размер на шест месеца „лишаване
от свобода”.
Предвид
изложеното, при осъществяването на престъпното деяние по настоящото наказателно
производство /12.01.2013г. - 25.06.2013г./ пос.Г. е действал при условията на опасен рецидив по см. на чл.29,
ал.1, б.”а” и ”б” от НК.
На 05.09.2012г. подс.Г. ***, след което
започнал да се укрива в различни градове на страната. В началото на м.януари
2013г. пристигнал в гр.Търговище, където наел квартира в дома на св.Л.,
представяйки се с имена на друго лице. Заплатил наем за стаята за месец януари,
а на следващия ден закупил от магазин за електроуреди втора употреба телевизионен приемник „Грундик” и заявил на Л.,
че ще ползва телевизора, докато живее в квартирата за период от 2-3 месеца и
след това ще и го подари.
На 12.01.2013г.
около 09.00ч. Л. отишла до аптека, за да си купи лекарства, като преди това
заключила стаята, която обитавала. Подсъдимият останал в дома й и решил да
разбие вратата на стаята на хазяйката, за да и открадне парите. Намерил на
терасата подходящ метален предмет, с който взломил вратата, след което започнал
да търси пари. В гардероба намерил сумата от 80лв. в банкноти и монети, както и
дебитна карта с документа, на който бил записан ПИН-кода й. Взел вещите и
напуснал жилището, като оставил телевизора си. Още същия ден изтеглил от
банкомат посредством дебитната карта сумата от 20 лв., която била налична по сметката
на Л.. След като похарчил откраднатите пари, подс.Г. напуснал града.
Пострадалата се върнала в дома си около обяд, видяла, че стаята й е разбита и
са откраднати парите й, за което съобщила в РУП - Търговище, като впоследствие
предала на полицейски служител телевизора, който подсъдимият оставил в дома й.
След няколко месеца Г. отново пристигнал в
гр.Търговище и наел
квартира в таванското помещение на блок, находящ се на ул.”Радецки”, №37А. В съседство
живеел под наем св.Ю.. На 25.06.2013г. сутринта Ю. заминал за работа, като
преди това заключил вратата на жилището си. Подсъдимият видял, че съседът му тръгва за работа и
решил да открадне вещи от дома му. Посредством френски ключ разбил входната
врата, като счупил заключващото
устройство. Влязъл вътре и откраднал парична сума от 1200лв., както и
телевизионен приемник „LG” на стойност 297лв. След кражбата
напуснал квартирата си и града. Откраднатият телевизор продал на непознати лица
в гр.Плевен, а парите
похарчил.
Общата стойност на откраднатите вещи
възлиза на 1597лв. съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза.
Описаната фактическа обстановка са доказва от
самопризнанието на подс.Г., показанията на свидетелите С.Л. и А.Ю., съдебно – оценъчната и
дактилоскопната експертизи, протокола за
доброволно предаване на вещи, както и
останалите писмени доказателства
приложени към делото. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло
кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че за времето от 12.01.2013г. до 25.06.2013г. в
гр. Търговище при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство подс. Г. откраднал чужди движими вещи на обща стойност
1597лв., собственост на С.В.Л. *** и на А.Ш.Ю. ***.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с
пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е
целял настъпването им.
Следователно посредством описаното деяние подс.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196,
ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК, за което съдът го призна за виновен.
Съдът прие, че
престъплението е извършено от подс.Г. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, който рецидив се определя от
осъжданията му, които бяха посочени по –горе. Извършеното представлява продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал. 1 от НК, тъй като подс.Г. е извършил
деяния, осъществяващи състава на едно и също по вид престъпление, които са осъществени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като
последващото се явява от обективна и от субективна страна продължение на
предшестващото.
Установи се, че за да проникне в помещенията, от които
е извършил кражбите, подс. Г. разбил входните врати и така си осигурил достъп до вътрешността. Направил това с
помощта на технически средства /неустановено такова при кражбата от дома на св.Л.
и френски ключ при кражбата от квартирата на св.Ю./. Предвид тези данни съдът
прие, че деянието е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК.
Стойността на вещите –
предмет на престъплението е безспорно установена от заключението на съдебно
–оценъчната експертиза.
За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” от три до петнайсет години. Ал.2 на чл.196 от НК сочи, че съдът може
да постанови и конфискация до ½ от
имуществото на виновния. При индивидуализацията на наказанието, следващо
се на подс.Г. за извършеното престъпление, съдът отчете като отегчаващи
отговорността му обстоятелства проявената престъпна упоритост, както и многократните му предходни осъждания /без
тези, обуславящи квалификацията опасен рецидив/. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства взе предвид направените самопризнания, проявеното
разкаяние за стореното, оказаното
съдействие в хода на разследването, семейното му положение и по- конкретно факта, че е баща на две деца,
за които следва да полага грижи. На тази
база определи на подсъдимия наказание в размер на 3г. и 6м. „лишаване от свобода”, който размер съобразно
чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и наложи окончателно наказание на подс.Г. за това престъпление в размер на 2г.
и 4м. „лишаване от свобода”. Съдът счете, че посредством така определеното
наказание ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК, поради което не
наложи на подсъдимия наказание конфискация. На основание чл.60, ал.1 и чл.61,
т.2 от ЗИНЗС съдът определи наложеното наказание от 2 години и 4 месеца „лишаван от свобода” да се изтърпи в затвор
при първоначален „строг” режим.
След като призна подс.Г. за виновен в
извършването на кражбата на вещи /парична сума/ на стойност 100лв., собственост
на пострадалата Л. и на вещи /парична сума и телевизор/ на обща стойност
1497лв., собственост на пострадалия Ю. и отчете липсата на възстановяване,
съдът уважи изцяло предявените срещу подсъдимия граждански искове. Подс. Г. бе осъден да заплати на гражданския ищец Л.
сумата от 100лв., а на гражданския ищец Ю. сумата от 1497лв., представляващи
обезщетения за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди.
Сумите бяха присъдена ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното им изплащане.
Съдът се произнесе и по
отношение на веществените доказателства по делото. По отношение на телевизора
„Грундик” и дистанционното за телевизор марка „НЕІТЕСН” с пластмасова опаковка
за дистанционно управление съдът постанови - след влизане на присъдата в сила
да се върнат на собственика им - подс.Г., тъй като не е налице никое от основанията
визирани в чл.53 от НК. По отношение на останалите веществени доказателства –
пластмасова бирена бутилка от 2,5 литра с надпис „Наздраве” и празна кутия от
цигари „Виктори” съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, същите да
бъдат унищожени, тъй като представляват вещи без стойност.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР – Търговище сумата от 184,31лв.-
разноски за вещи лица направени в досъдебната фаза на процеса, а по
сметка на ТРС - сумата от 109,88лв.,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: