№ 24259
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110148861 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищцата Н. П. М. за допълване на постановеното по делото
Решение № 3189/26.02.2025 г. в частта за разноските.
В молбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че предвид направеното
признание на иска, разноски по делото на ищцата /за адвокатско възнаграждение и за
заплатена държавна такса/ не се дължали. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК, досежно липсата на втората от кумулативно дадените предпоставки – ответникът да
не е дал повод за завеждане на иска. В резултата от поведението на ответника било заведено
настоящето дело, тъй като на 21.10.2013 г. по ч. гр. дело № 6340/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, 52 състав бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 20188380401267 по описа на Ч. Б., което към датата на
предявяване исковата молба е висящо и по него били наложени запори върху вземания на
ищцата. Дори и да бъде прекратено изпълнителното дело, то титулярът на изпълнителния
лист можел по всяко време да образува ново изпълнително дело. Акцентира се, че
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън процеса и
съдебният път за защита е единственият, за да се упражни това субективно право.
Въз основана на изложеното се иска допълване на процесното решение, като на
ищцата се присъдят разноски в общ размер на 590, 47 лв., представляващи заплатената
държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Насрещната по молбата страна „А.К.“ ЕАД оспорва нейната основателност. Сочи, че
изпълнителното дело било прекратено още през 2021 г. и след това спрямо длъжницата не
били предприемани каквито и да е било действия, включително не били й изпращане покани
за изпълнение. Акцентира се, че ищецът не е отказал да зачете настъпилата погасителна
давност. В подкрепа на своята теза сочи, че: кредиторът е отписал вземането от
счетоводните си книги; по негово искане изпълнителното производство било прекратено на
08.12.2021 г. и всички запори по изпълнителното дело били вдигнати. Въз основа на
изложеното моли съда да остави без уважение подадената молба.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 263722/16.08.2024 г.,
подадена от Н. П. М., в която се твърди, че ответникът има срещу нея вземане в следните
размери: 1 638, 02 евро – главница, заедно със законна лихва от 14.02.2013 г. до
окончателното плащане; 32, 11 евро – лихва за забава за периода 05.12.2012 г. – 30.01.2013 г.,
както и съдебни разноски в размер на 45, 33 лв. За тези вземания бил издаден изпълнителен
лист от 21.10.2013 г. по ч. гр. дело № 6340/2013 г. по описа на СРС, 52 състав Въз основа на
него било образувано изпълнително производство при ЧСИ с рег. № 838 с район на действие
1
СГС. Ищцата е посочила, че вземането на ответника било погасено по давност и е поискала
установяването на това обстоятелство. Ответникът в своя отговор е признал иска напълно. В
постановеното по делото решение, съдът е приел, че ищцата имала правен интерес от
завеждане на отрицателния установителен иск. Ответникът обаче не е дал повод за
завеждане на иска, тъй като към датата на подаване исковата молба, изпълнителното
производство било приключило, оригиналът на изпълнителния лист не бил поискан обратно
от съдебния изпълнител и не били предприемани други извънсъдебни действия.
От правна страна съдът намира следното:
Длъжникът всякога има право да поиска установяване със сила на присъдено нещо, че
спрямо вземането на кредитора е настъпила погасителна давност, щом последният разполага
с валидно вземане за него. Изпълнителният лист удостоверява вземането на кредитора и
всякога същият може да предприеме изпълнителни действия за събиране на своето вземане.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК са посочени две предпоставки за изключване
отговорността на ответника за съдебните разноски – да не дал повод за завеждане на делото
и да е признал иска.
По делото са приложени две изпълнителни дела. Първото е изп. дело №
20138380409129 по описа на ЧСИ с рег. № 838. То е образувано по молба от 06.12.2013 г. на
„Интеркарт Кредит“ ЕАД за събиране на вземането срещу Н. М. по приложения
изпълнителен лист. С постановление от 26.03.2018 г. съдебния изпълнител е прекратил
производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – непоискване предприемането на
изпълнителни действия в срок от две години. С молба от 04.04.2018 г. до ЧСИ с рег. № 838
кредиторът „А.К.“ ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело срещу Н. М. по
същия изпълнителен лист, послужил за образуване на предходното дело.
Видно от изложеното от 06.12.2013 г. до 08.12.2018 г. /датата на която е постановено
прекратяване на изпълнителното дело по молба на взискателя/ кредиторът е поддържал
изпълнително производство за длъжницата. С извънсъдебното си поведение кредиторът е
дал повод за завеждане на делото, тъй като за посочения период е бил последователен в
образуването на две, едно след друго изпълнителни дела срещу длъжницата и за нея липсва
сигурност, че въпреки настъпилата погасителна давност, тя няма да попадне в същата
ситуация на ново изпълнително дело, в рамките на което съдебният изпълнител не би могъл
да зачете възражение за давност. Поради това и извънпроцесуалното поведение на кредитора
е дало повод за завеждане на делото. Отписването на вземането от счетоводните книги на
кредитора е без правно значение, тъй като той разполага с изпълнителен лист, който винаги
би могъл да бъде използван, както е станало на два пъти в посочения период.
Предвид изложеното молбата на ищцата следва да бъде уважена. Претендираната от
нея сума по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК е за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
/списък по чл. 80 ГПК – л. 44 и Договор за правни услуги с дата 05.08.2024 г. –л. 7/ и
държавна такса в размер на 140, 47 лв. В т. 3 от Изявление с вх. № 56084/17.02.2025 г.
ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът счита същото за неоснователно,
тъй като отчита следните фактори за относимостта на размера на адвокатското
възнаграждение към делото: времето за подготовката на исковата молба, вложените труд и
усилия за придобиване на правните знания за конкретната материя, стойността на материала,
върху който е отпечатана, стойността на консумативите за софтуерен продукт, послужил за
написването й; времето отделено от адвоката за запознаване с двете изпълнителни дела,
отделеното време и ресурси за подготовка на становището по хода по същество. Размерът от
450 лв. е съобразен и с липсата на висока сложност на казуса и неявяването в единственото
по делото о.с.з.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА постановеното по делото Решение № 3189/26.02.2025 г. в частта за
2
разноските, като
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Б“ № 76А, ет. 7 да заплати на Н. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
„П.Б.“ № 41, вх. А, ап. 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв.- адвокатско
възнаграждение и сумата от 140, 47 лв. - държавна такса.
Определението може да бъде обжалвано от „А.К.“ ЕАД с частна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му. от „А.К.“ ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3