Определение по дело №72/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по въззивна жалба на И. С. Р. от Г., чрез процесуалния му представител адв.И. Н. от БАК насочена против Решение № 2291/24.04.2009 г., постановено по Г.д.№ 1352/2008 г. по описа на РС Б..

С последното е било разпределено ползването на съсобствения между въззивника и въззиваемите поземлен имот 04279.612.181 по кадастралната карта на Б. с площ от 325.00 кв. м., идентичен с УПИ V-2770 в квартал 111 по застроителния и регулационен план на Б. съобразно предложения вариант втори от заключението на вещото лице, по допуснатата и изслушана от районния съд техническа експертиза.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт, за които се навеждат конкретни доводи.

Като правен резултат се иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на такова, с което ползването между страните по делото по отношение съсобствения им недвижим имот се разпредели съобразно приложения вариант първи от заключението на вещото лице.

Въззиваемия Б. С. чрез процесуалния си представител в с.з. оспорва въззивната жалба и поддържа обоснованост на атакувания съдебен акт.

Въззиваемата А. С. не взема становище по жалбата.

Пред настоящата инстанция не се ангажират нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като се запозна с първоинстанционното дело и прецени събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е било спорно, а и се установява от ангажираните писмени доказателства /нот.акт № 62, ,т.­ІІІ, дело № 824/1995 г. и нот.акт № 109, т.V, дело № 1945/1992 г./, че въззивникът на основание покупко-продажба е собственик на ½ ид.ч. от парцел V, пл.№ 1894 в кв.111 по стария план на Г., респ. – имот пл.№ 2770 в кв.43 по плана на ЦГЧ, идентичен с поземлен имот с идентификатор 04279.612.181 по сега действащата кадастрална карта на Б..

Въззиваемите от своя страна са собственици общо на останалата ½ ид.ч. от същия имот, съответно Б. С. на 3/8 ид.ч. на основание прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и по наследство от починалата си съпруга С. В. С., а А. С. – на 1/8 ид.ч. на основание наследство от починалата си майка С. С. /удостоверение за наследници № 1010/01.10.2004 г. на Столична община, р-н Л./.

Не е бил спорен и фактът, че ползването на изградените в процесния имот постройки, отразени като ПМЖС, заснета с № 1 и постройки с №№ 2,3, 4 и 5, се ползват между страните, както следва: ПМЖС, съобразно собственическите права на страните по делото – втория етаж от въззивника и първия от въззиваемите, а постройките, съответно: 1/ тези под №№ 1, 3 и 5 /6/ – от въззивника и 2/ тези под №№ 2 и 4 – от въззиваемите.

Страните по делото са изразили становище в хода на производството пред районния съд, че не са в състояние да си разпределят ползването на процесния имот.

Допуснатата и изслушана от районния съд съдебно-техническа експертиза по основната и допълнителните й задачи е дала общо два варианта за разпределение на свободната площ от процесния имот.

Единственото различие във вариантите е определеното за ползване място от общо 6 кв.м., тонирано в оранжево за въззивника, посочено под № 10.

В първия вариант то е ситуирано непосредствено срещу ползваната от него постройка, означена под № 1, а във втория – срещу постройки №№ 2 и 3.

При установените пред него факти районният съд е заключил от правна страна, че предявеният иск е допустим и основателен.

Поради последното допуснал разпределение на свободната част от съсобствения между страните по делото имот, съобразно представения вариант втори, като навел аргументи, че същият отразява в най-пълна степен собственическите права на страните в процесния имот, държи сметка за сградите в него и тяхното ползване с оглед най-удобния достъп до тях, а също така в дъното на имота мястото за ползване от въззиваемите, отразено с № 8, е по-компактно и правилно като форма, за разлика от вариант № 1.

При гореизложеното и предвид наведените доводи от страните, въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът е останал недоволен от решението, с което е предявеният иск за разпределение на съсобствения имот е уважен, като е допуснато такова при приложението на вариант втори от заключението на вещото лице.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са частично основателни, като съображенията за това са следните:

Доколкото страните по делото не спорят относно липсата на възможност да вземат самостоятелно решение за ползването на общата вещ – съсобствения им ПИ с идентификатор 04279.612.181 по сега действащата кадастрална карта на Б. нито относно съсобствените си квоти по отношение на този имот /по ½ ид.ч. за въззивника и общо ½ ид.ч. за въззиваемите/, налага се изводът, че спорът между тях по същността си не е правен.

Спорът е относно най-удачното разпределение на свободната площ от съсобствения им имот и в частност – относно частта от същия, намираща се в дъното и обозначена съответно с № 8 за въззиваемите и № 10 за въззивника.

За обосноваността и правилността на съдебното решение в тази му част не могат да се изложат юридически, а по-скоро житейски аргументи, т.к. удачността на един или друг вариант на разпределение, когато критериите за това не са строго и формално установени, може да се възприеме субективно по различен начин от страните, какъвто е и настоящия случай.

Ето защо и т.к. доколкото спорът между тях касае само разпределението в посоченото му по-горе част /в останала си част предложените варианти за разпределение от вещото лице са абсолютно идентични/ настоящата инстанция приема, че действително чисто технически разположението отредените за ползване от въззивника 6 кв.м., обозначени с № 10 и тонирани в оранжево не е удачно.

Те биха могли да се ползват от него по предназначение и при по-голямо удобство, ако не се намират в средата на задния двор на имота, заобиколени от три страни от площите за общо ползване, а от четвъртата – от частта от имота, обозначена под № 8 за ползване от въззиваемите.

Това разположение не е удачно и с оглед на безспорно фактическо положение, че въззивникът полза постройката с № 1 по скицата от заключението, както и че тази част от имота е неговото дъно.

С оглед на посочените факти вариант първи от заключението, където обозначената част от имота с № 10 се намира непосредствено срещу посочената постройка, в по-пълна степен ще отговори на правата на ползване на въззивника, без да накърнява тези на въззиваемите, т.к. чрез приложението му формира по-компактни площи за индивидуално ползване на всяка една от страните по делото.

Само за пълнота на изложението настоящият състав се счита длъжен да отбележи, че спорът между страните би се избегнал, ако вещото лице бе предложило вариант, в който отреденото за ползване в дъното на парцела място за въззивника се явяваше естествено продължение на постройката, означена под № 1.

По изложените съображения решението на районния съд следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което разпределението на ползване между страните по делото се допусне съобразно вариант първи от заключението на вещото лице.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Окръжен съд Г.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2291/24.04.2009 г., постановено по Г.д.№ 1352/2008 г. по описа на РС Б. с което е разпределено ползването на поземлен имот 04279.612.181 по кадастралната карта на Б. с площ от 325 /триста двадесет и пет/ кв. м., при съседи 04279.612.182, 04279.612.192, 04279.612.180 и 04279.612.362, идентичен с УПИ V-2770 в квартал 111 по застроителния и регулационен план на Б. между неговите съсобственици Б. Ц. С., ЕГН *, А. Б. С., ЕГН *, и двамата от Г., У. Руменов» № 14 и И. С. Р., ЕГН *, съдебен адрес Б. кантора на адвокат И.Н., както следва:

Б. Ц. С. и А. Б. С. ще ползват частите от имота, обозначени с № 2, 4, 8 и 9 и тонирани в зелено по вариант № 2 от заключението на вещото лице инж. И. И. А. и скицата към него, намираща се на лист 42 от настоящото дело; И. С. Р. ще ползва частите от имота, обозначени с № 1, 3, 6 и 10 и тонирани в оранжево по вариант № 2 от заключението на вещото лице инж. И. И. А. и скицата към него, намираща се на лист 42 от настоящото дело; площта от имота, тонирана в синьо по вариант № 2 от заключението на вещото лице инж. И. И. А. и скицата към него, намираща се на лист 42 от настоящото дело, с отразените в скицата на лист 58 от делото дължини и ширини, остава за общо ползване; скиците към заключенията на вещото лице инж. И. И. А., намиращи се на листи 42 и 58 от настоящото дело и преподписани от съда, съставляват неразделна част от съдебното решение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот 04279.612.181 по кадастралната карта на Б. с площ от 325 /триста двадесет и пет/ кв. м., при съседи 04279.612.182, 04279.612.192, 04279.612.180 и 04279.612.362, идентичен с УПИ V-2770 в квартал 111 по застроителния и регулационен план на Б. между неговите съсобственици Б. Ц. С., ЕГН *, А. Б. С., ЕГН *, и двамата от Г., У. Р.» № 14 и И. С. Р., ЕГН *, съдебен адрес Б. кантора на адвокат И. Н., както следва: 1/ Б. Ц. С. и А. Б. С. ще ползват частите от имота, обозначени с № 2, 4, 8 и 9 и тонирани в зелено по вариант № 1 /първи/ от заключението на вещото лице инж. И. И. А. и скицата към него, намираща се на лист 41 от първоинстанционното дело; 2/ И. С. Р. ще ползва частите от имота, обозначени с № 1, 3, 6 и 10 и тонирани в оранжево по вариант № 1 /първи/ от заключението на вещото лице инж. И. И. А. и скицата към него, намираща се на лист 41 от първоинстанционното дело; 3/ площта от имота, тонирана в синьо по вариант № 1 /първи/ от заключението на вещото лице инж. И. И. А. и скицата към него, намираща се на лист 41 от първоинстанционното дело, с отразените в скицата на лист 58 от делото дължини и ширини, остава за общо ползване от страните.

Скиците към заключенията на вещото лице инж. И. И. А., намиращи се на листи 41 и 58 от настоящото дело и преподписани от съда, съставляват неразделна част от съдебното решение

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: