РЕШЕНИЕ
№ 3111
гр. Варна, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е.Ив. С.
при участието на секретаря Д. Ст. И.
като разгледа докладваното от Е. Ив. С. Гражданско дело № 20223110115139
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК, глава „Тринадесета” от
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Н. А. И., с ЕГН
********** с адрес гр.***, ул.“***“ № *** срещу “***” АД ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, бул. *** № ***
В исковата молба ищецът твърди, че е абонат на ответното дружество за
обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр.
***, ул. „***“ № ***. Сочи, че по партидата на обекта са начислени стари
задължения в общ размер на 4055,40 лв., за които са издадени фактури в
периода 13.09.2012 г. – 17.12.2015 г. Счита, че не дължи тази сума, тъй като
начислените количества ел.енергия не са реално доставени и потребени от
него. Отделно поддържа, че същите са неточно измерени от СТИ, което е
било извън метрологична годност.
Прави и възражение за погасяване на вземанията по фактурите с
изтичане на тригодишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Сочи, че е отправил
до ответника искане за отписване на задълженията като погасени по давност,
но искането не е уважено. По изложените съображения по същество моли за
1
уважаване на предявения отрицателен установителен иск и претендира
разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес, понеже той не е предприел действия по съдебно установяване или
принудително събиране на вземанията, респ. направеното с иска възражение
за погасяването им по давност е преждевременно. В условията на
евентуалност оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че ищецът е
потребител на ел.енергия за сочения обект.
Счита, че същият дължи сумите по издадените фактури на основание чл.
17, т. 2 от ОУДПЕЕ, която клауза предвижда задължение на потребителя за
заплащане на стойността на ползваната в имота ел.енергия в сроковете и по
начина, определен в ОУ. С тези аргументи моли за прекратяване на
производството по делото, евентуално – за отхвърляне на иска. Претендира и
разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави и
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа иска и моли да бъде уважен, ответникът чрез процесуалния си
представител в писмено становище моли предявеният иск да бъде отхвърлен
на съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От писмо с изх. № *** от *** г. от „***“ АД се установява, че ищецът е
поискал от ответното дружество погасяване на задължения по фактури,
издаени за период на потребление 09.2012г. – 12.2015г. за обект с аб.№ ***,
находящ се в гр.***, ул.“***“ № *** като ответното дружество му е
отговорило, че давността не се прилага служебно.
От дебитно известие № **********/*** г., издадено по фактури от
27.04.2012г., 31.05.2012г., 29.06.2012г., 31.07.2012г., 31.08.2012г. се
установява, че е издадено на основание КП № *** г. за консумиране
ел.енергия за периода 23.03.2012г. – 12.09.2012г. за сума в размер на 463,38
лева, а за периода 01.07.2012г. до 12.09.2012г. за сума в размер на 1043,08
2
лева със срок за плащане до 03.10.2012г.
От фактура ***/*** г., се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 24.08.2012г. – 21.09.2012г. за сума в размер на 43,31
лева със срок за плащане до 25.10.2012г.
От фактура № ***/*** г. се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 22.09.2012г. – 22.10.2012г. за сума в размер на 157,22
лева със срок за плащане до 26.11.2012г.
От фактура № ***/*** г. се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 23.10.2012г. – 21.11.2012г. за сума в размер на 134,60
лева със срок за плащане до 27.12.2012г.
От фактура № ***/*** г. се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 22.11.2012г. – 17.12.2012г. за сума в размер на 148,48
лева със срок за плащане до 25.01.2013г.
От фактура № ***/*** г. се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 18.12.2012г. – 22.01.2013г. за сума в размер на 537,14
лева със срок за плащане до 25.02.2013г.
От фактура № ***/*** г. се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 23.01.2013г. – 25.02.2013г. за сума в размер на 588,13
лева със срок за плащане до 25.03.2013г.
От фактура № ***/**** г. се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 26.02.2013г. – 20.03.2013г. за сума в размер на 376,14
лева със срок за плащане до 25.04.2013г.
От фактура № ***/*** г. се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 21.03.2013г. – 19.04.2013г. за сума в размер на 423,41
лева със срок за плащане до 27.05.2013г.
От фактура № ***/*** г. се установява, че е издадена за консумирана
ел.енергия за периода 20.04.2013г. – 21.05.2013г. за сума в размер на 71,30
лева със срок за плащане до 27.05.2013г.
От фактура №***/*** г. се установява, че е издадена за възстановяване
на захранването за сума в размер на 19 лева с дата на данъчното събитие
27.06.2013г.
От фактура № **********/17.12.2015 г. се установява, че е издадена за
консумирана ел.енергия за периода 17.09.2015г. – 15.12.2015г. за сума в
3
размер на 556,67 лева със срок за плащане до 06.01.2016г.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. с чл.111, б.“в“ ЗЗД и чл.110 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сума в размер на 4055,40 лв., представляваща стойността на потребена
електроенергия по издадени фактури в периода 13.09.2012 г. – 17.12.2015 г. за
обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр.
***, ул. „***“ № ***
Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже че ответникът е
издал за процесния обект на потребление фактури в периода 13.09.2012 г. –
17.12.2015 г. за потребена ел.енергия на обща стойност 4055,40 лв.
Ответникът носи доказателствената тежест, че количествата
електроенергия, остойностени с издадените фактури в периода 13.09.2012 г.-
17.12.2015 г. са реално доставени и потребени в обекта; че същите са
отчетени и фактурирани по реда, предвиден в Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „***” АД; че изискуемостта на
задължението за заплащане на фактурираните количества ел. енергия е
настъпила, както и неговия размер.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, следните обстоятелства: че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по
повод доставката на електроенергия в процесния обект на потребление с
абонатен № ********** и клиентски № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №
***
Искът е допустим, тъй като ищецът има правен интерес от предявяването
му предвид издадените от ответното дружество процесни фактури, които
видно от изпратеното до ищеца писмо от 29.11.2022г. счита за дължими и
предвид изявлението на ответното дружество, в писмото и в отговора на
исковата молба, че давността не се прилага служебно. Ищецът има правен
интерес да установи, че неплатените от него задължения са погасени по
давност, тъй като след установяване на този факт, ответното дружество няма
да има право да ги претендира, което би създало правна сигурност за ищеца.
4
Между страните е безспорно, че ищецът е клиент на ответното
дружество, което му предоставя електроенергия с обект на потребление,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *** с абонатен № *** и клиентски № ***
От издадените фактури се установи, че всички с изключение на една от
тях фактура №***/*** г. са издадени за потребена електроенергия, като
дебитно известие № **********/*** г., издадено по фактури от 27.04.2012г.,
31.05.2012г., 29.06.2012г., 31.07.2012г., 31.08.2012г. е издадено по
корекционна процедура. Поради това съдът счита, че ответното дружество
доказа, че е изпълнило договорното си задължение да достави до ищеца
електроенергия, която той е потребил видно от фактурите, с изключение на
фактура № ***/*** г.
Погасителната давност представлява изтичане на определен срок от
падежа на вземането, след който се отнемане възможността на кредитора да
иска принудително осъществяване на своето право. По този начин
погасителната давност има своя дисциплиниращ характер за кредиторите да
изискват своевременно заплащане на дължимите им вземания и създава
правна сигурност за длъжниците, които след изтичане на определения срок и
бездействие от страна на кредитора имат възможност да не заплатят
дължимото от тях като се позоват на погасяването му по давност.
Позоваването на погасителната давност може да се извърши както чрез
възражение от длъжника при предявен иск срещу него или чрез предявяване
от длъжника на отрицателен установителен иск, че не дължи вземането
поради погасяването му по давност, какъвто е настоящият случай.
От събраните по делото доказателства, а е и безспорно между страните,
че ищецът е потребител на електроенергия доставяна от „***“ АД, като
страните са били обвързани в отношенията помежду си от Общите условия.
Ответното дружество е издало на ищеца следните фактури за потребена
електроенергия за абонатен № ***.
дебитно известие № **********/13.09.2012 г., издадено по фактури от
27.04.2012г., 31.05.2012г., 29.06.2012г., 31.07.2012г., 31.08.2012г. за сума
в размер на 463,38 лева, а за периода 01.07.2012г. до 12.09.2012г. за сума
в размер на 1043,08 лева със срок за плащане до 03.10.2012г.
- фактура ***/29.09.2012 г., за периода 24.08.2012г. – 21.09.2012г. за
сума в размер на 43,31 лева със срок за плащане до 25.10.2012г.
5
- фактура № ***/31.10.2012 г. за периода 22.09.2012г. – 22.10.2012г. за
сума в размер на 157,22 лева със срок за плащане до 26.11.2012г.
- фактура № ***/30.11.2012 г. за периода 23.10.2012г. – 21.11.2012г. за
сума в размер на 134,60 лева със срок за плащане до 27.12.2012г.
- фактура № ***/28.12.2012 г. за периода 22.11.2012г. – 17.12.2012г. за
сума в размер на 148,48 лева със срок за плащане до 25.01.2013г.
- фактура № ***/31.01.2013 г. за периода 18.12.2012г. – 22.01.2013г. за
сума в размер на 537,14 лева със срок за плащане до 25.02.2013г.
- фактура № ***/28.02.2013 г. за периода 23.01.2013г. – 25.02.2013г. за
сума в размер на 588,13 лева със срок за плащане до 25.03.2013г.
- фактура № ***/29.03.2013 г. за периода 26.02.2013г. – 20.03.2013г. за
сума в размер на 376,14 лева със срок за плащане до 25.04.2013г.
- фактура № ***/07.05.2013 г. за периода 21.03.2013г. – 19.04.2013г. за
сума в размер на 423,41 лева със срок за плащане до 27.05.2013г.
- фактура № ***/30.05.2013 г. за периода 20.04.2013г. – 21.05.2013г. за
сума в размер на 71,30 лева със срок за плащане до 27.05.2013г.
- фактура № **********/17.12.2015 г. за периода 17.09.2015г. –
15.12.2015г. за сума в размер на 556,67 лева със срок за плащане до
06.01.2016г.
Тези фактури не са заплатени от ищеца. Доказа се от писмо от
29.11.2022 г., изпратено от ответника на ищеца и от процесуалните твърдения
и поведение на ответното дружество, че то изисква заплащането на
процесните суми.
На основание чл.111, б."в"от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност
вземанията за периодични заплащания каквото е вземането на ответното
дружество за потребена електроенергия. Така е прието и в Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
6
задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на
падежа. В случая падежа на процесните фактури е последната дата за
плащане посочена по-горе като падежа на първата фактура е до 03.10.2012г., а
на последната до 06.01.2016г. т.е давностния погасителен срок по вземанията
за консумирана електроенергия е изтекъл през периода 03.10.2015г. –
06.01.2019г. т.е. преди подаван на исковата молба.
За вземането за сумата 19 лв. по фактура №***/***г. с основание такса
за възстановяване на електроенергията не произтича от задължение с
периодичен характер, а касае цена на еднократно предоставена услуга –
възстановяване на захранването /електромер/. За това вземане е приложима
общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която също е изтекла, тъй като
падежа на това вземане е 27.06.2013г., давностния срок изтича на 27.06.2018г.
т.е. преди подаване на исковата молба.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
Ищецът е претендирал разноски и такива му се дължат предвид
уважаване на иска. Според доказателствата по делото разноските сторени от
ищеца са следните държавна такса в размер на 136,31 лева.
Процесуалният представител на ищеца е претендирал възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищеца, договор за правна
защита и съдействие. На основание чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението за оказаната правна помощ е в размер на 705,54 лева, което
следва да се заплати от ответника на адв.И. И..
Разноски на ответника не се дължат предвид изхода на делото.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. с чл.111,
б.“в“ и чл.110 ЗЗД в отношенията между страните Н. А. И., с ЕГН **********
с адрес гр.***, ул.“***“ № *** и “***” АД ЕИК: ***със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. *** №***, че Н. А. И., с ЕГН ********** НЕ
7
ДЪЛЖИ на “***” АД ЕИК: *** сума в размер на 4036,40 лв., представляваща
потребена електроенергия за абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се
в гр. ***, ул. „***“ № *** начислена по следните фактури:
- дебитно известие № **********/13.09.2012 г., издадено по фактури от
27.04.2012г., 31.05.2012г., 29.06.2012г., 31.07.2012г., 31.08.2012г. за сума в
размер на 463,38 лева, а за периода 01.07.2012г. до 12.09.2012г. за сума в
размер на 1043,08 лева със срок за плащане до 03.10.2012г., от които не дължи
сума в размер на 1000 лева
- фактура ***/29.09.2012 г., за периода 24.08.2012г. – 21.09.2012г. за
сума в размер на 43,31 лева със срок за плащане до 25.10.2012г.
- фактура № ***/31.10.2012 г. за периода 22.09.2012г. – 22.10.2012г. за
сума в размер на 157,22 лева със срок за плащане до 26.11.2012г.
- фактура № ***/30.11.2012 г. за периода 23.10.2012г. – 21.11.2012г. за
сума в размер на 134,60 лева със срок за плащане до 27.12.2012г.
- фактура № ***/28.12.2012 г. за периода 22.11.2012г. – 17.12.2012г. за
сума в размер на 148,48 лева със срок за плащане до 25.01.2013г.
- фактура № ***/31.01.2013 г. за периода 18.12.2012г. – 22.01.2013г. за
сума в размер на 537,14 лева със срок за плащане до 25.02.2013г.
- фактура № ***/28.02.2013 г. за периода 23.01.2013г. – 25.02.2013г. за
сума в размер на 588,13 лева със срок за плащане до 25.03.2013г.
- фактура № ***/29.03.2013 г. за периода 26.02.2013г. – 20.03.2013г. за
сума в размер на 376,14 лева със срок за плащане до 25.04.2013г.
- фактура № ***/07.05.2013 г. за периода 21.03.2013г. – 19.04.2013г. за
сума в размер на 423,41 лева със срок за плащане до 27.05.2013г.
- фактура № ***/30.05.2013 г. за периода 20.04.2013г. – 21.05.2013г. за
сума в размер на 71,30 лева със срок за плащане до 27.05.2013г.
- фактура № **********/17.12.2015 г. за периода 17.09.2015г. –
15.12.2015г. за сума в размер на 556,67 лева със срок за плащане до
06.01.2016г.,
както и сума в размер на 19 лева по фактура №***/*** г. за такса за
възстановяване на ел.захранването с падеж 27.06.2013г., тъй като са погасени
по давност.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК “***” АД ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, бул. ***№*** ДА ЗАПЛАТИ на
Н. А. И., с ЕГН ********** с адрес гр.***, ул.“***“ № *** сумата от 136,31
лева, представляващи разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК “***” АД ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, *** бул. *** №*** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат И. Т. И., с БУЛСТАТ **********, с адрес на дейност гр.***, ул.“***“
№ *** сума в размер на 705,54 лева за оказана безплатна правна защита на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9