Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София,
6.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
ПОЛИНА ХАДЖИМАРИНСКА
при
участието на секретаря Наташа Мерева, като разгледа докладваното от съдия
Хаджимаринска в.гр.д.№ 5539 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./
вр. пар. 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.
С решение от 18.01.2010г., постановено по гр.д.№
21277/2007г. по описа на СРС, 29 с-в, е признато за установено по предявени от С.С.К.,
Й.С.К. и С.С.К. срещу „Г.и.Б.“ ЕООД субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, че ищците притежават на основание
наследствено правоприемство и земеделска реституция правото на собственост
върху поземлен имот с пл.№ 510056 по КВС, м. Ленището, землище на Горубляне,
съставляващ съгласно актуалния му териториално-устройствен статут реална част с
площ от 209 кв.м. от УПИ I-204, кв. 21А
по плана на гр. София, м. „******“, целият с площ от 10,495 дка, при граници на
целия имот: от четири страни улици, с граници на процесната реална част по
точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1 съгласно скица на в.л. Р. П. към прието заключение
на съдебно-техническа експертиза /л. 173 от първоинстанционното дело/,
представляваща неразделна част от решението, като са оставени без разглеждане
предявените при условия на евентуалност искове с правна квалификация чл. 97,
ал. 1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на ищците на същото
основание върху 209/10495 ид.ч. от описания имот. С решението ответникът е
осъден да заплати, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, в полза на ищците
общо сумата от 183,05 лв. – разноски за държавна такса и депозити за вещи лица,
а в полза на ищцата С.С.К. – и сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е
постъпила въззивна жалба от ответника „Г.и.Б.“ ЕООД, който обжалва решението в
цялост.
С въззивната жалба са наведени доводи за
недопустимост, а по същество и за неправилност на атакувания съдебен акт. Преди
всичко, въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил
сезиращото го искане за защита, като вместо по иск за признаване правото на
собственост на ищците върху идеални части от спорния недвижим имот се е произнесъл
по иск, касаещ реална част от имота, поради което намира обжалваното решението
за недопустимо. На следващо място, по същество на спора, твърди, че
материалната легитимация на ищците като собственици на процесния имот остава
недоказана. Излага съображения за материална незаконосъобразност на решението
на органа по поземлена собственост, на което се позовават ищците, поради което
счита, че същото не е произвело реституционното си действие. Посочва, че това
решение е постановено в противоречие с чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 11, ал. 2
ППЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ, както и при неспазване на процедурата, предвидена в
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ вр. чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Навежда и довод за
нищожност на решението, поради липса на пълна индивидуализация на имота. Възразява
също, че на основание § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) реституционният акт му е непротивопоставим, тъй като
черпи правата си от приключила процедура по приватизация на дружество, в чийто
капитал е бил включен имотът. С тези доводи моли въззивникът моли настоящата
инстанция да обезсили обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо,
респ. да го отмени като неправилно и вместо него постанови решение за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира да му бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Въззиваемите страни С.С.К., Й.С.К. и С.С.К. не са
депозирали писмени възражения по въззивната жалба в предоставения им за това
срок по чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./. В проведените съдебни заседания пред
въззивния съд поддържат неоснователност на жалбата и молят за оставяне в сила
на обжалваното решение. Правят искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди становищата на
страните и като прецени събраните по делото доказателства, формира следните
изводи:
Въззивната жалба е депозирана от легитимирана страна,
в срока по чл. 197 ГПК /отм./ и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
основателна.
Съдът при извършена проверка на първоинстанционното
решение в рамките на правомощията си за въззивен съдебен контрол по чл. 208 и
чл. 209 ГПК /отм./ намира, че решението е валидно, както и допустимо.
Наведените във
въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение са
неоснователни. Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно
съединени в условия на евентуалност искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на ищците върху
реална част или идеални части от недвижим имот, като евентуалните искове са били
приети за разглеждане след допуснато с протоколно определение от 16.04.2008г.
изменение на исковата претенция по реда на чл. 116 ГПК /отм./, направено от
ищците с молба от 18.03.2008г. С обжалваното решение съдът се е произнесъл
съобразявайки първоначално заявения и прибавения впоследствие петитум,
определящ търсената искова защита, като доколкото е уважил главните искове, не
е разгледал евентуалните такива поради несбъдване на процесуалното условие за
което. Поради това крайният съдебен акт е постановен при спазване принципа на диспозитивното начало в
исковия процес и следователно допустим, а възраженията на въззивника относно
решаващите изводи на съда, мотивирали по същество уважаването на главните
искове, касаят правилността на акта.
При проверка
правилността на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира
същото за неправилно.
Със сезиращата съда искова молба ищците С.С.К., Й.С.К. и С.С.К. се легитимират като
съсобственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от В.П.С.и реституция по реда на ЗСПЗЗ, при твърдения, че
в качеството им на наследници на посоченото лице, им е възстановено правото на
собственост върху имота.
От представено по делото удостоверение за наследници
изх.№ 000108/10.06.2003г., издадено от Столична община, р-н „М.“, се установява
твърдяното от ищците правоприемство от В.П.С., бивш жител ***, починал на
28.10.1970г., когото С.С.К., Й.С.К. и С.С.К. са наследили по закон в качеството
си на негови низходящи.
За установяване на соченото придобивно основание за
претендираното право на собственост върху процесния имот ищците представят
съдебно решение от 14.04.2006г. на СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 6875/2005г., влязло в
сила на 23.05.2006г., постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с
което на наследниците на В.П.С.е възстановена собствеността във възстановими на
място стари реални граници върху нива от 0,209 дка, находяща се в строителните
граници на гр. София, кв. Горубляне, представляваща новообразуван имот № 56 от
кадастрален район 551 по ПНИ на кв. Горубляне, м. Ленището, идентичен с имот с пл.№
510056 по плана на възстановимите стари реални граници на кв. Горубляне, м.
Ленището, при съседи: имот пл.№ 5510067 на Б.Я.М./П./, имот пл.№ 5510066 на М.Х.Б.,
имот пл.№ 5510072 на С.В.Л.и имот пл.№ 5510511 на М.П.Д., съгласно скица №
40/8.04.2003г. по чл. 13, ал. 4 и 6 ППЗСПЗЗ, изготвена от Техническата служба
на р-н „Искър“, неразделна част от решението. Въз основа на съдебния акт е
издадено Решение № 12 от 28.06.2006г. от ОСЗГ „Панчарево“ за възстановяване
правото на собственост на наследниците на В.П.С.върху описания имот, което
видно от отбелязването върху него е влязло в сила на 27.07.2006г.
От прието в първоинстанционното производство заключение
на съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. Р. П. /на л. 172 от делото
на СРС/, което настоящият състав кредитира като компетентно и обосновано, както
и неоспорено от страните, се установява, че реституираният имот с пл.№ 510056 изцяло
попада в имот с пл.№ 204, нанесен в кадастралния план, от който са образувани
УПИ I-204, кв. 21А, и УПИ XII-204,192,1260,730,1521, кв. 9, по регулационния план
на м. „******“, гр. София, съгласно изменението на РП със Заповед №
РД-09-50-1165/9.11.2005г. В рамките на УПИ I-204, кв. 21А, с отреждане за обществено обслужване и
озеленяване, попада част от процесния имот с площ от 168 кв.м., а останалата му
част с площ от 41 кв.м. попада върху нереализирана улица.
Ответникът, от своя страна, оспорва правото на
собственост на ищците върху процесния имот, заявявайки свои собственически
права върху УПИ I-204, кв. 21А по плана на гр.
София, м. „******“, на основание договор за покупко-продажба от 30.08.2006г.,
обективиран в Нотариален акт № 73, том IV, рег.№ 7746, нот.дело № 921/2006г. на нотариус С.Т..
Видно от посочения нотариален акт, представен по делото, „Г.и.Б.“ ЕООД е
закупило от „К енд К електроникс“ ЕООД УПИ I-204, кв. 21А, и УПИ XII-204,192,1260,730,1521, кв. 9, по регулационния план
на м. „******“, гр. София. От описаните в нотариалния акт документи, послужили
на нотариуса за проверка на собствеността, се установява, че продавачът по
сделката „К енд К електроникс“ ЕООД се е легитимирал като собственик на
продадените имоти на основание Нотариален акт № 26, том I, рег.№ 366, нот.дело № 18/2004г. на нотариус С.Т., също
представен като доказателство, обективиращ договор за покупко-продажба, сключен
с „Д.-**“ ЕООД на 22.01.2004г., с предмет дворно място в гр. София, р-н
„Искър“, кв. „Д.“, с площ от 42055 кв.м., съставляващо реална част от поземлен
имот
с пл.№ 159, целият с площ от 238222 кв.м. по скица, а по документ за собственост 220000 кв.м., нанесен в к.л. 653, 654 и 673 от неодобрения кадастрален
план
на гр. София, м. „К.Б.“. За продаваемата
реална част е посочено, че ще бъде нанесена с нов № 204 в кадастралния план, а
като съседи са указани: юг – път София-Пловдив, запад – черен път и напоителен
канал, изток – останалата част от имот с пл.№ 159. Според констатациите на
допълнителното експертно заключение на в.л. Р. П. /на л. 225 от делото на СРС/
от описания в този нотариален акт имот с пл.№ 159 са били образувани два имота
– имот с пл.№ 204 с площ от 42055 кв.м., който е предмет на покупко-продажбата
и в който попада възстановеният на ищците имот, и имот с пл.№ 159-нов с площ от
196167 кв.м.
Правото на собственост на дружеството-продавач „Д.-**“
ЕООД е установено в нотариалното производство въз основа на Договор за продажба
от
16.02.2000г. С посочения договор,
представен по делото, Министърът на икономиката по реда на чл. 34, ал. 1, т.
4, ал. 2 и ал. 3 ЗППДОбП /отм./ и на основание негова Заповед №
РД-Т-21-96/28.01.2000г., като принципал
на собствеността, е прехвърлил в полза на
„Д.-**“ ЕООД недвижим имот – къмпинг „Врана“, обособена част от „С.“ АД,
находящ се в гр. София, землището на с. Горубляне, м. „Врана“, представляващ
имот с обща площ от 220000 кв.м., вкл. 790 кв.м. застроена, при граници: изток
– път, запад – напоителен канал и черен път, юг – път София-Пловдив, север –
площадка на „Паркстрой“, който имот е актуван с АЧДС № 00260/25.06.1997г.
Видно
от посочения акт, в него като бивш
собственик на актувания имот, описан със същата площ и граници, фигурира Учебно-опитно
държавно земеделско стопанство,
Горубляне, като е указано, че имотът е
бил предоставен за стопанисване и управление на „С.“ АД с Разпореждане №
114/29.03.1968г. на МС и включен в капитала на
акционерното дружество на основание
Заповед № 14401/1991г. на СГС. В АЧДС е
посочено, че имотът е станал държавна собственост на основание чл. 15 ЗПДОП и
чл. 146 ЗДС. Към приватизационния договор няма описана и приложена официално
издадена скица, а само неподписана скица-заснемане на терен с графично
изображение на територията на къмпинга /на лист 53 от делото на СРС/.
От така събраните доказателства се установява
идентичност на имотите, по отношение на които всяка от страните в процеса се
легитимира с титул за собственост, съответно ищците – с акт за осъществена
земеделска реституция, а ответникът – с договор за покупко-продажба. Разрешаването
на конкуренцията на права е обусловено от изследване на основното спорно
обстоятелство по делото, а именно дали имотът попада в рамките на територията
на къмпинг „Врана“, предмет на Договора за продажба от 16.02.2000г., предвид възраженията на ответника, че праводателят
му е придобил прехвърленото право на собственост от приобретател по
приватизационна сделка, поради което реституционното решение, от което ищците
черпят правата си, не му е противопоставимо.
Приетите в производствата пред двете инстанции
заключения на съдебно-технически експертизи съдържат разнопосочни тези на
вещите лица относно посоченото релевантно за изясняване на спора обстоятелство.
От една страна, в.л. Р. П. и в.л. С. К. по приетите еднолични експертизи
/съответно на л. 172 и на л. 260 от делото на СРС/, както и в.л. С.Б., в.л. Д. М.
и в.л. П. П. по приетата тройна експертиза /на л. 280 от делото на СРС/ дават
заключения, че имот с пл.№ 204, в който попада процесният имот, не е в обхвата
на продадения с приватизационния договор къмпинг „Врана“. Изводите си в тази
насока вещите лица мотивират въз основа на приложената към Договора за продажба
от
16.02.2000г. скица, съдържаща графично
изображение на територията на къмпинга, и сравнявайки основно разположението на
западната граница на къмпинга по тази скица и западната граница на имот с пл.№
204, доколкото тя е идентично описана /като напоителен канал и черен път/ в
приватизационния договор и в Нотариален акт № 26, том I, рег.№ 366, нот.дело № 18/2004г. на нотариус С.Т.. Според
вещите лица имот с пл.№ 159 е бил нанесен в кадастралния план след
приватизационната сделка с графична площ от 238222 кв.м. съгласно скица от
25.10.2000г. на ОП „Софийски кадастър“, т.е. с по-голяма площ от посочената по
Договора за продажба от 16.02.2000г.,
като и формата и ситуирането на имота се различава от това по скицата към
договора. Експертите считат, че въпреки еднаквото описание на западната граница
на имота по приватизационния договор и на имот с пл.№ 204 по нотариалния акт, реално
западната граница на първия е разположена на източната страна на имот с пл.№
204, а на западната граница на последния има съществуващ канал, който променя
посоката си на северозапад. Поради това вещите лица приемат, че имот с пл.№ 204
се явява съседен на имота, който е предмет на приватизационната сделка, а не
попада в обхвата на същия. В този смисъл е и основното заключение по първата
тройна експертиза, приета във въззивната инстанция /на л. 99 от делото на СГС/,
по която в.л. М. Р. и в.л. Ю. П. също изтъкват, че сравнението между скиците
към Договора за продажба от 16.02.2000г.
и към Нотариален акт № 26, том I, рег.№ 366,
нот.дело № 18/2004г. на нотариус С.Т., показва, че западната граница на имота
по приватизационния договор има действително западно разположение по цялата
дължина, докато западната граница на имот с пл.№ 204 е западна с дължина около
100 м., след което променя посоката си в северозападна с дължина около 200 м. Обосновават
мнението си и с това, че площта, заключена по границите на имота по скицата към
приватизационната сделка, е около 220000 кв.м. вкл. коритото на р. Искър,
минаваща през него, докато имот с пл.№ 159 съгласно скицата към нотариалния акт
е с площ от 238222 кв.м. без коритото на реката.
Противоположно на изложените заключения в крайния си
извод по спорния факт е основното заключение на втората тройна експертиза,
приета от въззивния съд /на л. 209 от делото на СГС/, кореспондиращо с
особеното мнение на в.л Б. Х. по първата такава /на л. 107 от делото на СГС/. Според
експертите, изготвили тази експертиза - в.л. Б. Х. и в.л. Ю. П., който на
практика променя изводите си по първата тройна експертиза, спорната западна
граница минава по външния контур на имот с пл.№ 204, т.е. този имот попада в
територията на къмпинг „Врана“. За да достигнат до това заключение експертите
са отчели данните по издадени от „Н.С.“ ЕАД удостоверения, представени по
делото, според които в района на процесния имот съществува само един напоителен
канал /с идентификатор P-0/,
и данните по едромащабна топографска
карта от
1990г., отразяващи и други налични в
района канали, които обаче не са напоителни. Този напоителен канал според
вещите лица минава по цялата западна граница на приватизирания имот с
направление изток-север, започващ от бул „Ц.Ш.“, като го отделя от съседния
имот - мотел „Горублянско ханче“ според документите в приватизационната преписка
за последния. Заключението се базира на подробно проучване на кадастралните и
регулационни планове, отразяващи имота, включително ЕТК. В тази връзка в
особеното си мнение към първата тройна експертиза в.л. Б. Х. посочва, че
приватизационният договор не цитира кадастрални и регулационни данни по
отношение разположението на продадения с него имот, нито има скица към него.
Приложената към договора скица е всъщност заснемане на терен, изработена по
данни на ЕТК в мащаб 1:5000. Тази скица обаче не отразява точно имота, който е
предмет на договора, тъй като точността при топографската карта е несравнима с
тази на кадастралните планове и ситуационните елементи при нея се нанасят в
обобщен вид. Конкретно западната граница, отразена във въпросната скица, според
вещото лице, не отговаря на описаната западна граница в договора за
приватизация – напоителен канал и черен път. Тази граница е точно отразена в
кадастралния план – к.л. 653, 654 и 673, в които е нанесен имотът по
приватизационната сделка. При изследване на извадка от кадастралния план – к.л.
673 се оказва, че отразената в плана западна граница на имота се явява
идентична с тази на имот с пл.№ 204, чиято западна граница съгласно скицата към
Нотариален акт № 26, том I, рег.№ 366,
нот.дело № 18/2004г. на нотариус С.Т., е всъщност само част от напоителен канал
и черен път /по т. А-Х-У на Приложение № 2 и № 3 към заключението/, а от
западната граница и на двата имота е разположен канала /по т.А-Б на Приложение
№ 3/. За южната граница на имот с пл.№ 204 вещите лица посочват, че е част от
южната граница на имота по приватизационния договор. Експертите съобразяват
също, че по сканирания цифров кадастрален план изчислената площ на имота по
приватизационния договор в неговите граници от скицата към този договор е 236,8
дка, т.е. приблизително колкото е сбора от графичните площи на двата отредени
дяла от имот с пл.№ 159 - имот с пл.№ 204 с площ от 42055 кв.м. и имот с пл.№
159-нов с площ от 196167 кв.м., по скицата към Нотариален акт № 26, том I, рег.№ 366, нот.дело № 18/2004г. на нотариус С.Т..
От обсъдените експертни заключения настоящият съдебен
състав кредитира основното заключение на втората тройна експертиза, приета във
въззивната инстанция, подкрепено и от особеното мнение по другата изслушана
пред въззивния съд тройна експертиза. Посочените заключения съдът намира да са
по-обосновани като изготвени въз основа на по-задълбочено и пространно
проучване отразяването на изследваните имоти по кадастралните и регулационни
планове, в сравнение с останалите заключения, които вещите лица са изготвили,
съобразявайки основно скицата към договора за приватизационна продажба, съставляваща
обаче неточно заснемане територията на къмпинг „Врана“. Мотивите на вещите
лица, работили по всички приети експертизи, сочат, че разликата в крайния им
извод за това попада ли имот с пл.№ 204 в обхвата на къмпинга се дължи именно
на трудностите по разчитане точното местоположение на имота - предмет на
приватизационния договор по западната му граница, предвид недостатъчната
прецизност на заснемането на същия по скицата към договора. Затова и отчитайки
по-голямата прецизност на съпоставителния анализ, извършен от в.л. Б. Х. и в.л.
Ю. П., с оглед използвания от тях по-информативен материал за целите на
експертизата, съдът приема, че тяхното становище отразява достоверно реалното
съотнасяне на изследваните имоти с оглед разположението на спорната западна
граница.
Въз основа на кредитираните експертни заключения се
установява, че имот с пл.№ 204 и съответно рестутираният в полза на ищците имот
с пл.№ 510056, попада в границите на имота по извършената приватизационна
продажба. При този извод настоящият въззивен състав намира за основателно
възражението на ответника за наличие на пречка за възстановяване собствеността
на ищците върху спорния имот.
Съгласно разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ -
аналогична на 11, ал. 1 от ДР на ЗПСК /отм./, в случаите на сключена
приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или
общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на
правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на
дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на
собственици на одържавени имоти. Цитираната разпоредба въвежда ограничение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, аналогично на чл. 10б ал. 1
ЗСПЗЗ, като разрешава конкуренцията на права при едновременно протичащи реституционна процедура и процедура
по приватизация, давайки предимство на последиците на приватизационния процес. Съгласно тази норма когато реституционното решение на органа по поземлена собственост за реално
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е издадено след приключила процедура по
трансформиране на собствеността от държавна в частна по реда на преобразуване
на държавно предприятие в търговско дружество по ЗППДОбП /отм./, а в последствие
и надлежно сключена приватизационна сделка на това дружество, това решение относно имота - бивша земеделска земя,
включен в капитала на преобразуваното дружество, е непротивопоставимо на
собственика по приватизационната сделка.
Т.е. вещно-правният
ефект на реституционното решение може да настъпи, само и доколкото към момента
на влизането му в сила не е завършена процедурата по трансформация на правото
на собственост в полза на собственика по приватизация. В противен случай заявителите имат право да претендират само за
обезщетение, но не и за реално възстановяване на имота, обект на
реституционните им претенции. Без значение е и това дали имотът е застроен, а е
достатъчно същият да е включен в капитала на преобразуваното търговско
дружество. В този смисъл са и задължителните разрешения по приложението на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, приети
от ВКС в Решение № 250 от 8.05.2014г. по гр.д.№ 3215/2013г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В процесния случай се установи, че към датата на
влизане в сила на Решение № 12 от 28.06.2006г. от ОСЗГ „Панчарево“ теренът държавна
собственост, в рамките на който с посоченото
решение на ищците е признато и възстановено правото на собственост върху процесния имот с пл.№ 510056, вече е бил трансформиран в собственост на търговско дружество по
реда на ЗППДОбП /отм./. Този
имот - бивша
собственост на Учебно-опитно държавно
земеделско стопанство, Горубляне, е бил
предоставен от държавата за стопанисване и управление на „С.“ АД с Разпореждане № 114/29.03.1968г. на МС, впоследствие и включен в капитала на акционерното дружество съгласно Заповед №
14401/1991г. на СГС, след което на основание
приватизационния договор от 16.02.2000г.,
сключен по реда на чл. 34, ал. 1, т. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗППДОбП /отм./, имотът като част от терена на къмпинг „Врана“, обособена част от „С.“ АД, е придобил статут на частна собственост на купувача по договора „Д.-**“ ЕООД. Към датата на
преобразуване на държавното стопанско
предприятие в търговско дружество правото на стопанисване и оперативно управление върху предоставения му имот е трансформирано в право на
собственост съгласно
императивната разпоредба на чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Ограничението за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на загубилата земеделския си
характер още към 1968г. бивша нива от 209 кв.м. по силата на включването й в капитала на търговското дружество през 1991г. и
възмездното разпореждане чрез приватизационна сделка по реда на чл. 34, ал. 1,
т. 4, ал. 2 и ал. 2 ЗППДОбП /отм./ през 2000г. следва да бъде зачетено от съда при упражняване на
дължимия косвен съдебен контрол за материалноправна законосъобразност на
решението на органа на земеделска реституция,
в приложение нормата на § 6, ал. 6 от
ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Приложимостта на тази разпоредба следва от възражението на ответника, че е частен правоприемник на трето лице, в чиято полза принципалът - държавата в лицето на Министъра на икономиката, възмездно
е прехвърлила правото на собственост върху имота, принадлежащо на преобразуваното през 1991г. държавно предприятие. Затова и при извода за доказаност твърденията на
ответника в този смисъл реституционното решение, легитимиращо ищците като
собственици, не може да му бъде противопоставено, тъй като приватизационната
процедура препятства възможността за реална реституция на бившата земеделска земя.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че решението на органа по поземлена собственост, с което ищците се
легитимират като собственици на спорния недвижим имот на основание земеделска
реституция, е материално незаконосъобразно и като такова не е породило
реституционното си действие. Следователно ищците не доказват соченото
придобивно основание за претендираното от тях право на собственост върху имота,
поради което предявените от тях положителни установителни искове по чл. 97, ал.
1 ГПК /отм./ подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Поради несъвпадане изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено решение за отхвърляне на исковите претенции.
С оглед този
изход на спора пред въззивния съд на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./
право на разноски се поражда в полза на въззивника. Същият претендира и доказва
направени разноски, съответно в първоинстанционното производство в общ размер
от 980 лв. /депозити за вещи лица/, и във въззивното производство в общ размер
от 3835 лв. /вкл. 25 лв. държавна такса, 3000 лв. адвокатско възнаграждение и
810 лв. депозити за вещи лица/, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение от 18.01.2010г.,
постановено по гр.д.№ 21277/2007г. по описа на СРС, 29 с-в, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.К., ЕГН **********, Й.С.К., ЕГН **********,
и С.С.К., ЕГН **********, срещу „Г.и.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, искове с правна
квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено правото на
собственост на С.С.К., Й.С.К. и С.С.К., на основание наследствено
правоприемство и земеделска реституция, върху поземлен имот с пл.№ 510056 по
КВС, м. Ленището, землище на Горубляне, съставляващ съгласно актуалния му
териториално-устройствен статут реална част с площ от 209 кв.м. от УПИ I-204, кв. 21А по плана на гр. София, м. „******“,
целият с площ от 10,495 дка, при граници на целия имот: от четири страни улици,
с граници на процесната реална част по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1 съгласно
скица на в.л. Р. П. към прието заключение на съдебно-техническа експертиза на
л. 173 от делото на СРС, и евентуално съединените с тях искове с правна
квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на С.С.К.,
Й.С.К. и С.С.К. на същото основание върху 209/10495 ид.ч. от описания недвижим
имот.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********, Й.С.К., ЕГН **********, и С.С.К.,
ЕГН **********, да заплатят на „Г.и.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл.
64, ал. 2 ГПК /отм./, сумата от 980 лв. – разноски в първоинстанционното
производство, и сумата от 3835 лв. – разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.