Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 189
гр. Перник, 10.10.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки
от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил
Чакъров КАНД № 151 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда
и водите / РИОСВ/ - София, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136,
ет.10 срещу Решение № 260015 от
17.05.2022 година, постановено по АНД № 2011 по описа за 2020 година на Районен
съд- Перник, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № ПК-42-А-26 от
13.11.2020 година, издадено от директора на РИОСВ- София, с което на „***“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ул. „***“, бл. 10, вх. Д, ет. 5, ап. 15, представлявано от П.П.Т. –
управител е наложена имуществена
санкция в размер на 7 000 / седем хиляди/ лева, на основание чл.136, ал. 2,
т. 3, пр. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, счита че в производството по издаването му са
допуснати съществени нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалния такъв. По същество излага доводи за законосъобразност на отмененото
НП, моли съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което
да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, касаторът, редовно
призован не изпраща процесуален представител.
В проведеното на 28.09.2022 година съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – „***“ ЕООД, се представлява от адвокат Н., с пълномощно по делото от първа
инстанция. Процесуалният представител излага доводи за законосъобразност на
първоинстанционното решение, счита, че в проведеното административно –
наказателно производство са допуснати съществени нарушения, моли касационната
жалба да бъде отхвърлена и постановеното от районния съд решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, представителят на
Окръжна прокуратура- Перник, счита че решението на районния съд е правилно и
законосъобразни и предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК, което е страна в производството по делото пред районен
съд, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото обаче е неправилно, а основанията за това са
следните:
По фактите:
На 17.02.2020 година, при извършена съвместна проверка от служители на РИОСВ-
Перник и служители на ОД на МВР- Перник в имот, находящ се в община Перник, гр.
Перник, кв. „Изток“, ул. „***“ № 1 ползван от „***“ ЕООД, съгласно договор за
наем, е установено от страна на проверяващите експерти, че дружеството извършва
съхраняване на едно излязло от употреба моторно превозно средство /ИУМПС/ марка
***, с рама с рег. № *** до
извършване на дейност с код R
12 **** до предварителни дейности преди оползотворяването – разглобяване/
разкомплектоване, преди подлагане на някоя от дейностите с кодове R1-R11, без
да има разрешително по смисъла на чл. 35 ,ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗУО.
Автомобилът не е в цялостно състояние, което мотивира проверяващите да го
подведат под групата на отпадъци с код 16 01 04*, а именно излезли от
употреба превозни средства, съгласно Наредба № 2 за квалификация на отпадъците.
Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол №
45/ 17.02.2020 година на РИОСВ- Перник.
При възприемане на гореописаната фактическа обстановка с Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 026/ 15.05.2020 година,
главен експерт в направление „Управление на отпадъците и опазване на почвите“
при РИОСВ – Перник е установява, че с извършеното „***“ ЕООД е нарушава
изискването на чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 3, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл.
67, ал.1 от ЗУО и чл. 17 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни
средства. АУАН е връчен на представител на дружеството и срещу него не е депозирано
възражение в сроковете по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на констатациите отразени в АУАН, директорът на РИОСВ - София е
издава Наказателно постановление № ПК-42-А-26 от 13.11.2020 година, с което на
основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 136
, ал. 2 ,т. 3, пр. 3 от ЗУО, налага „имуществена санкция“ в размер на
7 000 /седем хиляди/ лева на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от П.П.Т.
за извършено административно нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 3, във вр.
с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 то ЗУО и чл. 17 от Наредба за излезлите
от употреба моторни превозни средства.
При така установеното от фактическа страна Районен съд- Перник достига до
извод, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно. При извършената
проверка, първоинстанционният съд установява, че АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, но достига до извода, че от описанието на съхраняваното
ИУМПС, по начина отразен в АУАН и в НП не става ясно отпадъкът, към кой точно
вид следва да бъде квалифициран. Счита, че НП и то в обстоятелствената му част,
са изложени данни, разширяващи отразени констатации АУАН.
Изводът на първоинстанционния съд е грешен.
С НП на дружеството е вменено, че осъществява дейност по съхраняване на
ИУМПС, представляващо дейност с код R13 до
извършването на дейност с код R12**** - предварителни
дейности, преди оползотворяване – разглобяване/ разкомплектоване, преди
подлагане на някоя от дейностите с кодове R1 и R11, без
изискващо се разрешение, издадено по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Изведените елементи на нарушението в тази част съответстват на изведената
правна квалификация, като с оглед на прецизиране на НП и предвид усложненото
съдържание на понятията в ЗУО, отнасящи се до дейностите, за които законът
изисква наличие на разрешение, включително изискванията за издаване на
разрешение по чл. 35, ал. 1, т.1 , във вр. с чл. 67 и сл. от ЗУО,
административнонаказващия орган е посочил разпоредбата на §1, т.44 от ДР на ЗУО, която съдържа
определение на понятието „третиране на отпадъците“.
Съгласно даденото определение в § 1, т. 44 от ДР на ЗУО „третиране на
отпадъците“ са дейности по оползотворяване или обезвреждане, включително
подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В случая в наказателното
постановление с посочване на код R12, се прави
извод, че се касае за „оползотворяване“, поради което е налице пълнота и
относимост на фактическото обвинение. От
друга страна, легална дефиниция за „оползотворяване“ се съдържа в § 1, т. 13 от
ДР на ЗУО, според, която това е всяка дейност, която има като основен резултат
използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които
иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовка
на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или
икономика като цяло. В наказателното постановление, с цел да бъде прецизно
формулирано обвинението е необходимо изрично да бъде посочено, дали
оползотворяването ще има за резултат използването на отпадъка или ще се състои
в подготовка на отпадъка да изпълнява тази функция. В случая
административнонаказващият орган е определи, че се осъществяват предварителни
дейности, т.е. че отпадъкът се използва с цел да осъществи функцията по
оползотворяване (разглабяне/ разкомплектоване, преди да се пристъпи към
извършване на дейностите с кодове R1 и R
11).
Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав счита, че от
обстоятелствената част на предявеното обвинение по един категоричен и
достатъчно ясен начин, наказаното лице може да направи извод относно вмененото
му административно нарушение. Същото на първо място се отнася до вида на
дейността, обвързана със съответен код от Приложение № 2 на ЗУО. На второ място
изрично е посочено в наказателното постановление и кода на съответния отпадък,
определен по Приложение № 1, а именно 16 01 04* /излезли от
употреба моторни превозни средства/. В тази връзка, настоящият касационен
състав не се солидизира с правните изводи на първоинстанционния съд относно
извода, че от описанието на съхраняваното ИУМПС, по начина отразен в АУАН и в НП
не става ясно отпадъкът, към кой точно вид следва да бъде квалифициран.
Въз основа на всичко това следва, че административното нарушение, което е
вменено на настоящият жалбоподател е доказано. От събраните по делото
доказателства може да се направи безспорен извод, че от обективна страна са
осъществени всички елементи, изискуеми от състава на административното
нарушение, които са визирани в чл. 35, ал. 1 ,т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 от
ЗУО, а това от своя страна обосновава заключението, че трябва да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
респективно води до отхвърляне на изводите,направени в първоинстанционното решение
относно незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на настоящия касационен жалбоподател.
Изложеното обосновава отмяна на решението на районния съд, а това води до
необходимост издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно, съответстващо, както на материалния, така и на процесуалния
закон.
По делото липсва претенция, от страна на касационния жалботодател, за
присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63в
от ЗАНН, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260015 от 17.05.2022 година, постановено по АНД № 02011 по описа за 2020 година
на Районен съд- Перник, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ПК-42-А-26/ 13.11.2020 година, издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което
на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ул. „***“, бл. 10, вх. Д, ет. 5, ап. 15, представлявано от П.П.Т. –
управител е наложена имуществена санкция
в размер на 7 000 / седем хиляди/ лева, на основание чл.136, ал. 2, т. 3,
пр. 3 от Закона за управление на отпадъците, за извършено административно
нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗУО и чл. 17 от Наредба за
излезлите от употреба моторни превозни средства.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/