№ 134
гр. гр. Димитровград, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101439 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на клауза от сключен между страните договор за паричен заем.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор за паричен заем
№484641/07.01.2021г., сключен с ответника „Сити кеш“ООД. Съгласно този договор тя
трябвало да върне сума в размер на 1092 лева, при сума на получаване 1000 лева, на девет
вноски. Наред с това, трябвало да заплати неустойка в размер на 798 лева, като по този
начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 1890 лева при
месечна вноска от 210 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в размер на 798
лева е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се
достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за
кредитора. Клаузата за неустойка била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез
нея- 798 лева, е в размер приблизителен на сумата на отпуснатия кредит- 1000 лева.
Въпросната неустойка била дължима в случай, че длъжника не осигури в 3-дневен срок от
датата на сключване на договора обезпечения чрез поръчителство или банкова гаранция на
задължението си. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като водело до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, било пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. С процесната клауза от договора, в полза на кредитора се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Предвидената
1
клауза за неустойка била и неравноправна, тъй като тя била необосновано висока. По
съществото си същата била добавка към възнаградителната лихва и представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора. Основната й цел била да
доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявал невярна
информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. Това от своя страна също означавало, че клаузата за
неустойка е неравноправна. Наред с това, следвало да се посочи, че е налице нарушение и на
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно който договора трябвало да съдържа ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В
настоящият случай, липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, като не
ставало ясно как е образуван той и включени ли са в него разходите за неустойка. Предвид
изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата от Договор за
паричен заем №484641, сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 798 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143
ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена нейната невалидност. Претендира присъждане и на
направените по делото разноски.
Ответникът „Сити кеш“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа,
че предявения иск е неоснователен и недоказан. Не оспорва, че между страните е сключен
процесния договор за паричен заем, както и че заемните средства са предоставени на ищеца,
съобразно условията на договора. Посочва, че добрите нрави са неписани и
несистематизирани правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за
справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Правилата на морала, подобно на императивните норми на закона, лимитират
свободата на договаряне и автономията на волята на страните. Прекрачването на тези
предели се санкционира от закона с нищожност на съответната уговорка- чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД. Поддържа, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата
институция трябва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита.
Рисковият профил на клиента се оценявал преди момента на сключване на договора за заем,
като към този момент се преценявал и носения от финансовата институция финансов риск.
Поради това, обезпечението на задължението било съществен елемент при преценката на
носения от кредитора риск в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя.
Поради тази причина, при вземане на решение за сключване на договор за заем кредиторът е
приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че
същия представи надлежно обезпечение- поръчител или банкова гаранция. Само при това
условие кредиторът имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме
финансовия риск. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя
финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на
неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина, страните са се
съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на
обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез включване на клауза за
неустойка в посочения размер. Предоставянето на обезпечение в една от двете форми
зависело изцяло от волята и действията на потребителя. В случай, че ищецът изначално е
била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то тя очевидно е
договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД, с ясното
намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. На следващо място,
неоснователно било твърдението на ищеца, че в ГПР следвало да бъде включен и размера на
уговорената в договора неустойка, като това пряко противоречало на чл.19 а.1 т.3 от ЗПК.
Обезщетението по дефиниция не попадало в общите разходи и не можело да се взема
предвид при изчисляване на ГПР. В Договора за потребителски кредит били посочени
всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на ГПР. В конкретния
2
случай ГПР в размер на 41,44% бил изчислен по формула, съгласно Приложение №1, като
видно от съдържанието на договора единствения разход е посочения годишен лихвен
процент. Заявява, че каузата за неустойка не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.19
от ЗПК. В случая не било налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Поддържа, че при посочване на ГПР в договора за кредит не е налице заблуждаваща
търговска практика. С процесния договор не се създавало задължение за потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът „Сити кеш“ООД предявява насрещен иск
против Г. СТ. Л., с правно основание чл.79 вр.чл.240 от ЗЗД, с който иска съдът да я осъди
да заплати сумата от 462 лева, представляваща сбор от сумите на непогасената главница по
падежирали вноски по Договор за паричен заем №484641/01.09.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Поддържа, че на 07.01.2021г. Л. сключила със „Сити кеш“ООД Договор за
потребителски кредит №484641, за сумата от 1000 лева, която трябвало да бъде върната на 9
месечни вноски, при ГПР 41,44% и ГЛП 35,04% и съгласно приложен Погасителен план.
Твърди, че ответната страна не била погасила задълженията си по процесния договор за
паричен заем. До подаване на настоящия иск тя заплатила сумата от общо 730 лева, която
била отнесена за покриване на възнаградителната лихва в размер на 192,26 лева и част от
главницата. С извършените плащания не били погасени задълженията за неустойка.
Предмет на иска била неплатената от ответника главница по падежиралите вноски, а това
към момента били всички дължими по договора вноски. Посочва, че размерът на
възнаградителната лихва бил определен съгласно нормативно установените правила. По
действащото българско право максималния размер на договорната лихва бил ограничен
единствено от чл.9 от ЗЗД, съгласно който нямало ограничение в размера на тази лихва,
която страните можели да уговорят в полза на кредитора. Освен горепосочените вземания
дължимо оставало и вземането за неустойка, което обаче не било предмет на настоящия
насрещен иск. В случай, че съдът прогласял недействителността на договора за кредит, то
потребителя дължал на кредитора чистата стойност на кредита. В тази връзка за „Сити
кеш“ООД била налице претенция за заплащане от ответника на сумата от 270 лева,
предсталяваща непогасена главница по процесния договор. Поради това, при условията на
евентуалност, предявява и насрещен иск за заплащане на сумата от 270 лева,
представляваща незаплатената част от чистата стойност на заетата по договора сума.
Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 462 лева, представляваща сбор от сумите на непогасената
главница по падежирали вноски по Договор за паричен заем №484641/01.09.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В
условията на евентуалност, ако съдът обяви за недействителен Договор за паричен заем
№484641/07.01.2021г. иска Г.Л. да бъде осъдена да заплати сумата от 270 лева,
представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, формирана като остатък
от непогасената главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
В срока за отговор на насрещната искова молба, пълномощника на ответника
депозира писмен такъв, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен
и недоказан. Счита, че процесния договор е недействителен, тъй като съдържа клаузи, които
противоречат на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. В подкрепа на това излага становище, което се припокрива с това от
основния предявен по делото иск. Моли съдът да отхвърли исковата претенция на „Сити
кеш“ООД, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
3
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата молба препис от Договор за потребителски кредит
№484641 към искане №0537749, на 07.01.2021г. „Сити кеш“ООД и Г. СТ. Л. са се
договорили ответника- кредитор да предостави на ищеца- кредитополучател кредит в
размер на 1000 лева. Същият следвало да бъде върнат на 9 месечни вноски, първите 3 от
които в размер по 29,20 лева, а останалите 6 в размер на по 184,11 лева. Посочени са ГПР в
размер на 41,44% и фиксиран ГЛП 35,04%. Първото плащане било дължимо на 08.02.2021г.,
а последното на 07.10.2021г. Общата сума за плащане била в размер на 1192,26 лева, в която
освен главницата от 1000 лева се включвала и договорна лихва от 192,26 лева. С
подписването на Договора ищеца удостоверявала, че надлежно е получила в брой заемната
сума от 1000 лева. Съгласно чл.6 от Договора, страните се споразумели договора за кредит
да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията по чл.23 от ОУ на Договора. В чл.8 от Договора се посочва, че с
подписването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че
в случай, че не предостави договореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.23 от ОУ към
Договора, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 697,74 лева, с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.
Видно от представеното Приложение 1, неустойката от 697,74 лева се заплаща на девет
месечни вноски заедно със задължението за главница и договорна лихва, като в този случай
месечната вноска е в размер на 210 лева, а общо дължимата сума по договора за паричен
заем е 1890 лева.
Съгласно чл.23 от Общите условия по договор за потребителски кредит в сила от
01.10.2020г., представени по делото от ответника, страните имат право за обезпечаване
изпълнението на договора за заем като уговорят в него учредяването на някое от следните
обезпечения: 1.Поръчителство на едно или две ФЛ, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да бъде в размер на най-малко 4 пъти
минималната заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
кредитора; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит,
сключени с кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора, включващо договорната лихва и главница; 3. Първа по ред ипотека;
4.Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка.
В чл.24 от тези общи условия се предвижда, че в случай, че потребителя не представи в срок
до три дни от подписването на индивидуалния договор каквото и да е обезпечение на
Договора за кредит, съгласно чл.23 от ОУ, същия дължи на кредитора неустойка в размер,
определен в индивидуалния договор за кредит.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответника, съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза, като изслуша и прие нейното заключение. Според вещото
лице, изготвило тази експертиза, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразен и като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Размерът на ГПР, определен съгласно Приложение 1 на ЗПК е
41,44%. Единственият разход, взет предвид от кредитора при изчисляване на ГПР, е
възнаградителната лихва, която е в размер на 35,04%. В чл.3 от Договора за кредит и
Погасителния план се съдържат всички допускания за изчисляване на ГПР, съгласно
формулата в Приложение №1 на ЗПК. Съгласно предоставена на вещото лице справка от
„Сити кеш“ООД, размерът на погасената възнаградителна лихва по Договора от 07.01.2021г.
е 192,26 лева. Размерът на непогасения остатък на главницата по Договора е 462,26 лева.
4
Размерът на непогасения остатък от чистата стойност на кредита /игнорирайки начислените
и погасени суми за възнаградителна лихва/, формирана като остатък от непогасената
главница е 270 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен на 07.01.2021г. Договор за потребителски кредит
№484641 към искане №0537749. Няма спор между страните, че ответникът "Сити кеш" ООД
представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4
ЗПК. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.
На следващо място, не се спори, че във връзка с процесния договор, на ищеца е бил
предоставен кредит в размер на 1000 лева, който тя реално е получила и е следвало да върне
на 9 равни месечни вноски от 08.08.2021г. до 07.10.2021г., чиято обща стойност е 1890 лева,
в т.ч. главница 1000 лева, договорна лихва 192,26 лева и неустойка 697,74 лева. На последно
място, предвид направеното от „Сити кеш“ООД изрично изявление, както и заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, по делото е безспорно установено, че до настоящия
момент по горепосочения Договор за потребителски кредит Г.Л. е заплатила сумата от общо
730 лева.
Спорно по делото е нищожна ли е клаузата на чл.8 от Договора за плащането от
страна на ищеца на неустойка от 697,74 лева, поради противоречие на закона и добрите
нрави, води ли нищожността на тази клауза до нищожност на целия процесен договор,
дължи ли кредитополучателя плащане по същия договор на кредитора и ако да- какъв е
неговия размер.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи, недействителност
на клаузата за неустойка на посочените в исковата молба основания. Обратно, в тежест на
ответника е да докаже валидност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т.о./.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение за неустойка, като съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП, неравноправността се
преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката и
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както
и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи, а според чл.146
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Определената изцяло от кредитора методика за изчисляване на неустойката в
размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите
от забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи,
5
създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя на кредита, като последния е задължен да заплати необосновано висока
неустойка.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до 3 дни от подписване на договора, а
именно да представи поръчител, отговарящ на изискванията на чл.23 от ОУ на Договора за
потребителски кредит или банкова гаранция със срок на валидност до 07.10.2021г., като при
неизпълнение е предвидено в чл.8 от Договора да се заплати неустойка във фиксиран размер
от 697,74 лева.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение на договора за заем противоречи на чл. 21 ал. 1
от ЗПК. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания
за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Уговорената в
Договора неустойка от 697,74 лева е в размер по-висок от 2/3 от предоставената в заем сума
от 1000 лева, като по този начин безспорно е нарушен принципа на добросъвестност и
справедливост. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.
Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата, предвидена в чл.8 от Договор за
потребителски кредит №484641 към искане №0537749 от 07.01.2021г., сключен между
ищеца и ответното дружество и предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 697,74
лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
На следващо място, съдът счита, че нищожността на горепосочената клауза от
процесния договор, води до недействителност и на самата сделка сключена между страните.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит и страните по него –
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата
6
и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е изцяло нищожен,
поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от
ЗПК- „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“,
сред които е и чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11
ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение No 1 начин. В §1, т. 2 от ДР
на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде
върната е посочена сумата 1192,26 лева, която включва отпуснатия кредит 1000 лева,
и 192,26 лева- лихва, при фиксиран годишен лихвен процент- 35,04%. Посочено е, че ГПР е
41,44%, но не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид
допускания, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В Договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10 ал.1 от
ЗПК/.В общата сума не е включено допълнителното плащане за неустойка от 697,74 лева.
Според чл.6 от договора, заемът се обезпечава с поне едно от две обезпечения-
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.23 от ОУ. При
неизпълнение на задължението да представи обезпечение на кредита в 3-дневен срок,
кредитополучателя дължи неустойка на кредитора. Сумата за неустойка несъмнено следва
да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла
на чл.19,ал.1 ЗПК. В този случай обаче, с включването на неустойката, към ГПР от 41,44%,
действителния такъв би нараснал многократно над допустимата стойност, която е пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/.
В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат
ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да
сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор и чрез
предвиждане на неустойката, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид
горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е
неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
7
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожната
клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по
право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като
изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е
приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от
договора обуславя недействителността на целия договор.
В заключение, съдът намира, че сключения между страните Договор за потребителски
кредит №484641 към искане №0537749 от 07.01.2021г. следва да бъде прогласен за
нищожен, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
противоречие със закона.
По делото, от страна на ответника „Сити кеш“ООД е депозирана насрещна искова
молба, с която са предявени главен осъдителен иск за сумата от 462,26 лева и евентуален
осъдителен иск за сумата от 270 лева.
С главният насрещен иск „Сити кеш“ ООД претендира Г. СТ. Л. да бъде осъдена да
му заплати сумата от 462,26 лева, представляваща сбор от сумите на непогасена главница по
падежирали вноски по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В насрещната
искова молба се прави признание от страна на ищеца по предявения насрещен иск, че по
процесния договор за потребителски кредит кредитополучателя е заплатила общо сумата от
730 лева. Тази сума била отнесена за покриване на задължения за възнаградителна лихва в
размер на 192,26 лева и част от главницата. Видно от представения по делото Погасителен
план към Договора за кредит, към момента на предявяване на насрещния иск всички вноски
по договора вече са падежирали и вземанията по него са изискуеми, без да е необходимо
обявяването на предсрочната им изискуемост. От страна на Г. СТ. Л. не бяха представени
доказателства за това, че е платила останалата част от задължението си, освен признатите от
„Сити кеш“ООД за платени 730 лева. Съгласно процесния договор кредитополучателят
дължи главница и възнаградителна лихва в размер на общо 1192,26 лева. От задължението
си по договора Л. е заплатила 730 лева. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителя връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на
това, че съдът счита процесния договор за потребителски кредит за недействителен, то
кредитополучателя следва да върне на кредитора единствено чистата стойност на кредита от
1000 лева. Доколкото „Сити кеш“ООД изрично заявява, че Л. до настоящия момент е
заплатила сумата от 730 лева, то същата към момента продължава да дължи остатъка от
задължението за главница в размер на 270 лева.
Предвид изложеното предявения главен насрещен иск се явява основателен и доказан
за сумата от 270 лева, представляваща неизплатена падежирала част от чистата стойност на
кредита, като над тази сума до пълния предявен размер от 462,26 лева, включващ и
възнаградителна лихва, иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаване на главния насрещен иск, с което се припокрива
изцяло исковата претенция по предявения евентуален насрещен иск, съдът счита ,че не
дължи нарочно произнасяне по него.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че пълномощника на ищеца- адв.М.В. М. е платил лично по сметка на РС-
Димитровград държава такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно,
процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение, както
по предявения главен иск, така и по предявения против неговия клиент насрещен иск. Видно
от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М.
да я представлява в настоящото производство, както и по предявения против нея насрещен
иск, като от Договори за правна помощ и съдействие от 16.08.2021г. и 10.012022г. се
8
установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА-
безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати в
полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева, за
процесуалното представителство по уважения иск, както и за сумата от 50 лева, платена
държавна такса по делото. За процесуалното представителство по предявения насрещен
осъдителен иск „Сити кеш“ООД следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
Г.Л.- адвокат М., адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.78 ал.3 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 124,77 лева.
В полза на „Сити кеш“ООД по предявения насрещен осъдителен иск, на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да се присъдят деловодни разноски за платена държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска. Предвид това, ответника по насрещния иск следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 321,25 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №484641
към искане №9537749 от 07.01.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ“ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в *****************************,
представлявано от Н.П.П. и Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград,
*****************************, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на
императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград,
*****************************, по предявения насрещен иск с правно основание чл.79
вр.чл.240 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в *****************************, представлявано от Н.П.П. сумата
от 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на
кредита, формирана като остатък от непогасена главница по Договор за потребителски
кредит №484641 към искане №9537749 от 07.01.2021г., ведно със законната лихва, считано
от 08.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата над сумата
от 270 лева до пълния предявен размер от 462,26 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в *****************************, представлявано от Н.П.П. да заплати на
адв.М.В. М., пълномощник на ищеца Г. СТ. Л., сумата в размер на 474,77 лева
/четиристотин седемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград,
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в *****************************, представлявано от
9
Н.П.П. деловодни разноски в размер на 321,25 лева /триста двадесет и един лева и двадесет
и пет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10