Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на десети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16851 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
247644/17.10.2019г. по гр.д. № 73532 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 60-ти състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД ,
че П.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** заплащане на сумата от 1045,20лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.06.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 49 в гр.София, ж.к. ******за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за
която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 42099/2017г. на СРС,
като П.С. е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 554,61лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за сумата от 12,43лв., представляващи главница за
дяловото разпределение на енергията в периода, иска за сумата от 81,59лв, представляваща обезщетение
за забава за плащането на главниците за периода от 15.09.2016г. до 15.06.2017г,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 42099/2017г. на
СРС, като ищецът Т.С.”ЕАД е осъден да заплати на ответника П.С.С. съдебни разноски от 24,80лв. съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5189263/14.11.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******в частта, в която исковете за горница над 1045,20лв. до 1057,63лв.
главница и за лихва са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението в тази част е постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че ОУ от 2008г. по договора регламентират
отношенията между страните и съгласно чл. 32 и чл. 31 от тях задълженията
следва да се платят в 30-дневен срок от изтичане на периода, за която се
отнасят. Изравнителните сметки били влезли в сила на 15.08.2014г. и на
15.09.2015г. съобразно ОУ от 2014г. Дяловото разпределение било извършено от
ІІІ-то лице, но за възнаграждение за същото били издадени фактури от Т.С.”ЕАД,
съгласно ОУ и сумите били дължими и за това възнаграждение. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за
разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете – П.С.С., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в
обжалваната част е правилно. Още с исковата молба ищецът бил признал, че част
от задълженията са погасени по давност, това че общите фактури били издадени
по-късно не променял началото на погасителния давностен срок. Не било
установено фактурите да са публикувани на интернет-сайта на ищеца поради което
и не бил изпаднал в забава на плащанията. Процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение от 300лв. за оказана безплатна правна помощ и представителство
по делото.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД
, ЕИК ******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2026176/16.10.2017г. , уточнена с молба от 08.12.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу П.С.С.,
ЕГН **********, с която е поискало
от съда да на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1045,20лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2017г., до изплащането
й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 49 в гр.София, ж.к. ******за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г.; сумата от
12,43лв., представляващи главница за дяловото разпределение на енергията в
периода,; сумата от 81,59лв,
представляваща обезщетение за забава за плащането на главниците за периода от
15.09.2016г. до 15.06.2017г, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 42099/2017г. на СРС, като му се присъдят разноски по делото.
Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е
потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергията в имота в количества
и на стойност, за които са предявени исковете , страните били обвързани по договор при Общи условия и съгласно същите
дължал плащането на потребената енергия, както и възнаграждение за дяловото й
разпределение, изпаднал в забава на плащането на главниците.
Ответникът П.С.С.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е,
че не е потребител на енергия в имота, не бил потребил енергия в имота, не
дължал плащане на сумите, живеел в друг имот. Претендирала е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 42099 по описа
за 2017г. на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3048526/27.06.2017г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено П.С.С.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******сумата от 1045,20лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2017г., до изплащането
й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 49 в гр.София, ж.к. ******за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г.; сумата от
12,43лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
27.06.2017г., до изплащането й, представляващи главница за дяловото
разпределение на енергията за същия период; сумата от 81,59лв, представляваща обезщетение за забава за плащането на
главниците за периода от 15.09.2016г. до 15.06.2017г, както и съдебни разноски от 75лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 07.09.2017г., на 07.09.2017г. е подал
възражение срещу заповедта, на
18.09.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 16.10.2017г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№ 68/01.10.2001г. съставен от нотариус С.К., рег. № 270 на Нот.К., съгласно
който на 01.10.2001г. П. В.и А.В.са продали на П.С. ***.
Приета е неоспорена от страните молба-декларация от
19.12.2001г., с която П.С. е поискал от ищеца да открие партида за апартамент № 49 в гр.София, ж.к. ******на
негово име.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 10.09.2002г.,
договор от 16.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. ******е избрало и възложило
на „Т.С.”ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата и изравнителни сметки срещу възнаграждение.
Приети са
протокол, изравнителна сметка за потребена в имота енергия, изготвена от ІІІ-то
лице помагач, съгласно които за отчет на уреди в имота не е осигурен достъп
през 2016г. на двете обявени дати -20.04.2016г. и 25.04.2016г., потребена в
имота енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. е на стойност от
871,01лв. без ДДС, тоест 1045,20лв. с
включен ДДС, определена при условията на неосигурен достъп за отчет на
уреди в имота.
По делото са
приети Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г. съгласно чл. 33
и чл. 32 от които суми фактурите следва
да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на
продавача - както на месечните, така и на изравнителните сметки, а обезщетение
за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че реално потребена енергия в имота за
периода е съобразно посочената в
изравнителната сметка, изготвена от „Т.С.”ЕООД, дяловото разпределение е
направено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване.
С приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че няма отразени плащания на задълженията за периода, ищецът начислили като
задължения на ответника стойност на потребена топлинна енергия, но и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в размер на 12,43лв., което
разпределение било направено от Т.С.”ЕООД., лихва за забава на плащането на
главниците за процесния период е 81,59лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
Исковете са предявени за суми, за които е издадена заповед за
изпълнение, районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди
за имот в сграда - етажна собственост, възнаграждение за дяловото й
разпределение, обезщетение за забава на
плащане на същите, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
XXXVII от ГПК.
За да се
уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника
да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и
е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото
съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване от 2007г., че
е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
Решението на
СРС в частта, с която исковете за главница за стойност на потребена енергия в
имота е влязло в сила и обвързва страните със сила на пресъдено нещо за
съществуването на договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота, както и че в
имота за периода е потребена такава за сумата от 1045,20лв., вземането за която не е погасено към приключване на
съдебното дирене пред СРС.
Предмет на
въззивното производство и спорен въпрос по делото е дали ответникът дължи на ищеца заплащането на
сумата от 12,43лв.(горница над
1045,20лв. до 1057,63лв) като възнаграждение за дялово разпределение на
енергията, както и дали е изпаднал в забава на плащането на главницата за топлинна енергия и главницата за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията , което е в размер на 81,59лв. за процесния период.
Приложими
за процесните вземания са ОУ, одобрени
от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г. Това
е така, защото периодът, през който е възникнало вземането на главниците е от
01.05.2015г. до 30.04.2016г.
По иска за възнаграждение за дялово
разпределение и за лихва за забавата на плащането му:
По делото не
се спори, а и се установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г.,
изравнителна сметка, протокол, че за процесния период разпределението на
дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач по
възлагане с договор, сключен с етажните собственици срещу възнаграждение. При
така установеното съдът приема, че
правото да получи възнаграждение за това разпределение на енергията принадлежи
на третото лице –помагач. По делото не е установено ищецът да е придобил това вземане по предвидени от
закона способи, поради което и съдът приема че иск за плащане на възнаграждение
за дялово разпределение на енергията и за обезщетение за забава на плащането му
е неоснователен и правилно районният съд е отхвърлил тези искове. Съглашения
между ищеца и ответника за същото не могат да обвържат топлинния счетоводител.
При така възприето правилно районният съд е отхвърлил иска за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията в имота за периода и акцесорния иск за
обезщетение за забава на плащането му.
По иска за обезщетение за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия:
Съгласно
разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от Общите условия /ОУ/ от 2014г. задължения,
които са възникнали при действието на ОУ от 2014г. се плащат след публикуване на фактура за тях на
интернет-страницата на ищеца. При така уреденото в ОУ съдът приема, че това е съглашение между страните в забава на
плащането на задълженията потребителят да изпада след
покана за плащане. Това е така, защото съглашението е забавата настъпва
след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора.
По делото не е установено ищецът да е провел поведение, което да обоснове
извод за изпадане на ответника в забава
на плащане на вземанията за главница за топлинна енергия, поради което и
правилно районният съд е приел, че в забава на плащане на тези суми ответникът
не е изпаднал.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната част е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва
да бъде осъден да заплати на адв. Н.К., представлявала въззиваемия безплатно в
производството пред СГС на основание на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/
възнаграждение в размер от 300лв., което е минималното по Наредба № 1/2004г. и
съответства на сложността на делото пред СГС.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 247644/17.10.2019г. по гр.д. № 73532 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 60-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
*** да
заплати на адвокат Н.К., личен № ******
на Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. София, ул. „******, офис 2 на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
сумата от 300лв. (триста
лева), представляващи възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемия П.С.С. в производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД
, ЕИК ******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.