Р Е Ш Е Н И
Е
№ 238
гр.Велико
Търново, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 178 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.256 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.В.Я. *** срещу Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново срещу отказ да се
извършат фактически действия по служебно възстановяване на контролни точки. Жалбоподателят претендира незаконосъобразност
на оспорения акт, тъй като са налице предпоставките за служебно възстановяване
на контролни точки. Моли съда да осъди ответника да възстанови контролните му
точки. Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на същата, като моли
за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство е отказ да се
извършат фактически действия по служебно възстановяване на контролни точки.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На Р.В.Я. през
годините са издавани наказателни постановления, с които са му отнемани
контролни точки, както следва:
Наказателно
постановление № 930 / 18.08.2006г., с което са отнети 16 контролни точки,
връчено на 16.12.2010г., обжалвано и потвърдено с решение на съда, влязло в
сила на 12.09.2011г.
Наказателно постановление № 1921 /
15.05.2007г., с което са отнети 10 контролни точки, връчено на 16.12.2010г.,
обжалвано и потвърдено с решение на съда, влязло в сила на 11.01.2011г.
Наказателно
постановление № 7727 / 14.11.2008г., с което са отнети 4 контролни точки,
връчено на 16.12.2010г., необжалвано и влязло в сила на 27.12.2010г.
Наказателно
постановление № 5626 / 13.10.2009г., с което са отнети 4 контролни точки,
връчено на 16.12.2010г., обжалвано и потвърдено с решение на съда, влязло в
сила на 30.12.2011г.
Наказателно
постановление № 1921 / 30.08.2010г., с което са отнети 8 контролни точки,
връчено на 16.12.2010г., необжалвано и влязло в сила на 27.12.2010г.
От Началника на
сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Велико Търново е прието, че с влезли в
сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки на водача и е
издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 130336 /
09.12.2013г., с която е наложена ПАМ изземване на свидетелството за управление
на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. Заповедта е оспорена пред съда и с Решение №
40 / 04.02.2014г. по а.д. № 42 / 2014г., потвърдено с Решение № 5449 /
22.04.2014г. е отменена.
След отмяната на
заповедта за налагане на принудителна административна мярка, административният
орган налага отново на същото основание същата принудителна административна
мярка със Заповед № 14-1275-000275 / 07.07.2014г., която отново е оспорена пред
съд и отменена с Решение № 484 / 20.11.2018г. по а.д. № 689 / 2018г.
С молба от
24.01.2019г. Р.Я. моли за възстановяване на контролните му точки служебно, като
по тази молба липсва произнасяне от органа.
В писмена защита процесуалният
представител на ответника изразява мотивирано становище, че водачът е загубил
правоспособността си през 2011г. чрез отнемането на всичките му контролни
точки, поради което и те не могат да се възстановят към настоящия момент.
В хода на
съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Отказът за
възстановяване на контролните точки е постановен при неправилно тълкуване на
закона. Съгласно разпоредбата на чл.80,
ал.1, т.5 от НК / в редакцията до 06.04.2010г. наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години, а
съгласно чл.81 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. Посочените разпоредби са
приложими и по отношение на наказателните постановления по силата на
Тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015г.
Нарушението,
за което е санкциониран Я. с наказателно постановление № 930 / 18.08.2006г. е
извършено на 04.08.2006г. и абсолютната погасителна давност изтича на 04.08.2009г.,
а нарушението, за което е санкциониран Я. наказателно постановление № 1921 /
15.05.2007г. е извършено на 14.04.2007г. и абсолютната погасителна давност
изтича на 14.04.2010г. Следователно по отношение на наказателните постановления
№ 930 / 18.08.2006г. и № 1921 / 15.05.2007г. към момента на връчването им и влизането
им в сила е изтекла абсолютната погасителна давност и те не подлежат на
изпълнение.
При
изключване на тези две наказателни постановления, като неподлежащи за
изпълнение, общия брой на отнетите контролни точки с посочените от ответника
наказателни постановления е 16 и следователно през 2011г. не са отнети всички
контролни точки на водача.
По делото
не са представени данни за издадени други наказателни постановления, с които на
водача са отнети контролни точки в двегодишния период след влизане в сила на
последното наказателно постановление / 30.12.2011г./, поради което и недоказано
се явява твърдението за липсата на предпоставките по чл.158 от ЗДвП за служебно
възстановяване на контролните точки.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна и ответникът следва да бъде
осъден да възстанови контролните точки на водача.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателят за
присъждане на разноски в размер на 10лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико
Търново в едномесечен срок от влизане в сила на решението да възстанови
контролните точки на водача Р.В.Я..*** да
заплати на Р.В.Я. *** сумата от 10лв. / десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: