№ 1331
гр. Плевен, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430102819 по описа за 2024 година
Производството е по общия исков ред, като същото е образувано по
искова молба с вх. № 14239/23.05.2024 г. на Е. П. Й., чрез адв. К. от АК
Плевен, срещу „ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати следните суми:
-7248,00 лв., обезщетение за прекратяване на трудовия договор след
пенсиониране, ведно със законната лихва върху вземането, считано от
23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
-3150 лв. неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.09.2023 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху неизплатените заплати,
считано от 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
-818,18 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 20 дни за 2023 г., ведно със законната лихва върху вземането от завеждане
на исковата молба – 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ищцата работила по трудово
правоотношение съгласно трудов договор№10/16.06.2011 г., изменен със
споразумение от 03.06.2019 г., при ответника на длъжност „помощник
фармацевт“ в гр. Плевен. Посочва, че датата на пенсионирането и е 16.06.2023
г. Счита, че работодателят е имал задължение да плати при прекратяване на
трудовия договор след пенсиониране шест заплати, тъй като е работила при
него повече от десет години. Твърди, че работодателят не е изплатил същото
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение към 13.12.2023 г.
със Заповед №30. Твърди, че месечната работна заплата била в размер на 1208
лв., а работодателят не и изплатил трудово възнаграждение за месеците от
септември 2023 г. до прекратяването на трудовия договор. Същият твърдял, че
1
ще изплати вземането, за което подписал документ на 10.11.2023 г.. На
последно място, ищцата счита, че работодателят и дължи и обезщетение за
неизползван годишен отпуск за 20 дни през 2023 г., като многократно
поканила същия да заплати сумата, но липсвало плащане. Иска от съда да
уважи предявените искове и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „ГАЛЕНА“ ЕООД.
В с. з. ищецът, претендира уважаване на предявените искове съобразно
заключението на вещото лице и сторените по делото разноски, както и
постановяване на неприсъствено решение.
В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът констатира, че ответникът е получил редовно на 04.06.2024 г.
препис от исковата молба на осн. чл. 131 от ГПК, заедно с Разпореждане
№5987/28.05.2024 г. съдържащо разяснение и предупреждение за последиците
от неподаване на отговор на исковата молба, неявяване в съдебно заседание и
липсата искане за гледане на делото в негово отсъствие. Видно от
съобщенията по делото е, че ответникът е редовно призован за насрочените
заседание, но не се е явил, не е изпратил упълномощен представител и не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1
ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
При тези факти съдът намира, че не е налице предпоставката за вероятна
основателност на предявените искове, доколкото не се установява вероятния
размер на претенциите от представените към исковата молба доказателства.
Ето защо, определението, с което съдът е обявил, че ще се произнесе следва да
бъде отменено и вместо това да се постанови решение по чл. 235 от ГПК, а
искането за неприсъствено да се остави без уважение.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и заключение на вещо
лице, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че ищцата е имала сключен трудов договор от 16.06.2011 г. с
ответника, който е допълнен със споразумение от 03.06.2019 г., като считано
от 01.06.2019 г. основното трудово възнаграждение се променя на 650 лв., а за
трудов стаж 36%-270 лв..
Видно от трудовата книжка на ищцата е, че същата е работила при
ответника считано от 2011 г., като е преназначавана многократно през
годините, а трудовото правоотношение е прекратено на 13.12.2023 г. на осн.
чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Прослуженото време е 12г. и 5м. и 27 дни.
Този факт се потвърждава от Заповед №10/16.06.2023 г. от която се
установява, че трудовото правоотношение на ищцата, на длъжност
„фармацевт“ е прекратено на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ по взаимно съгласие.
Видно от представената разписка е, че на 10.12.2023 г. е В.В., в качеството
на управител е заявил, че ще изплати допълнителни суми за месец септември,
октомври, ноември 2023 г. на ищцата.
2
От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че размерът на
неизплатените трудови възнаграждение за период от септември 2023 г. до
декември 2023 г. е 2452,38 лв., а обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ в размер на
730,41 лв. за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.;
обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ не било изплатено, но е начислено в
платежна ведомост на ответното дружество за декември 2023 г., като същото е
в размер на 7146,96 лв.; а по данни на ТП на НОИ на ищцата се изплаща
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.06.2023 г., и е с стаж 12 г. 5м. 27
дни.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
писмени доказателствени средства и заключение на допуснатата ССЕ, на
които съдът дава пълна вяра, тъй като не са установени факти, които да внесат
съмнение в тяхната достоверност. Заключението е изготвено от компетентно
вещо лице и е пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ,
222, ал. 3 от КТ, и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира за частично основателни предявени
искове по следните съображения: основанието на предявените искове
безспорно се установяват от събраните писмени доказателствени средства и
заключение на вещо лице. Ищцата е престирала труд по валидно трудово
правоотношение при ответника в продължение на повече от 10 години до
13.12.2023 г., на длъжност фармацевт. Правоотношението е прекратено по
взаимно съгласие на страните по трудовия договор. Това следва несъмнено от
заповедта за прекратяване, трудовия договор, трудова книжа и разписката по
делото, с която работодателят признава дължимостта на трудовите
възнаграждение за септември, октомври и ноември на 2023 г., която съдът
прецени съгласно чл. 175 от ГПК с оглед заключението на вещото лице и
другите доказателства. Безспорно се установява от заключението на ССЕ и
приложената справка, че ищцата е придобила и се изплаща пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 16.06.2023 г., както и размерът на дължимото
трудово възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 13.12.2023 г. – 2452,38
лв. и размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 13
дни през 2023 г. – 730,41 лв. Т.е. налице са всички предпоставки за
основателност на иска по чл. 128, т. 2 от КТ, като същият следва да бъде
уважен до сумата от 2452,38 лв., а за разликата до 3150 лв. да бъде отхвърлен
като недоказан по размер.
Предпоставките на иска по чл. 223,ал.3 от КТ са следните: служителите
да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия
му стаж, трудовото правоотношение да е прекратено след като служителят е
придобил право на пенсия, размера на обезщетението за срок от шест месеца.
Изрична е нормата на чл. 222,ал.3 от КТ, обезщетението се дължи независимо
от основанието за прекратяването на трудовия договор. Несъмнено е в случая,
че работодателят дължи да заплати обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ, тъй
3
като ищецът е работил повече от 10 години при него и трудовото
правоотношение е прекратено на 13.12.2023 г., след придобиване правото на
пенсия на 16.06.2023 г. от когато и се изплаща пенсия на ищцата. Размерът на
обезщетението се установява безспорно от заключението на вещото лице. Ето
защо, предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 222,ал.3 от КТ е
основателен до сумата от 7146,96 лв., а за разликата до 7248,00 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Налице са и всички предпоставки на иска по чл. 224,ал.1 от КТ, тъй като
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 13.12.2023 г. и както се
установява от заключението на вещото лице, което е изследвало платежните
ведомости и предоставената от счетоводството информация, ищцата е
използвала шест дни през 2023 г. отпуск, а и се полагат 19 дни. Т.е. налице е
неизползван платен годишен отпуск - 13 дни, като дължимото обезщетение е в
размер на 730,41 лв. Ето защо, предявеният иск по чл. 224,ал.1 от КТ е
основателен до сумата от 730,41 лв., а за горницата следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 и 6 от ГПК, ответникът
следва да понесе отговорността за разноски, тъй като ищецът е освободен по
силата на закон – чл. 83,ал.1, т.1 от ГПК от задължението за заплащане на
държавна такса и разноски. Същевременно се установява заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение от представеното към исковата
молба пълномощно и договор за правна помощ. Ето защо, ответникът следва
да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1400 лв. за адвокатско
възнаграждение, а по сметката на съда сумата от 413,18 лв. държавна такса
върху уважената част от исковете и 330 лв. разноски за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 от ГПК протоколно определение
№2094/30.09.2024 г., в частта, в която е обявено, че съдът ще се произнесе с
неприсъствено решение, поради допусната грешка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение.
ОСЪЖДА ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати на Е. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 2452,38 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение по трудов договор от
№10/16.06.2011 г., прекратен на 13.12.2023 г. със Заповед №30, дължимо за
периода от 01.09.2023 г. до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба-23.05.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск по чл.
128, т. 2 от КТ за разликата до пълно предявения размер от 3150,00лв.
ОСЪЖДА ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати на Е. П. Й., ЕГН
4
**********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 222,ал.3, пр.2 от КТ, сумата от
7146,96 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия
договор след пенсиониране на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
осъдителен иск с правно осн. чл. 223,ал.3, пр.2 от КТ, за разликата до пълно
предявения размер от 7248 лв.
ОСЪЖДА ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати на Е. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 224,ал.1 от КТ, сумата от 730,41 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13 дни
за 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 23.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 224,ал.1 от
КТ за разликата до пълно предявения размер от 818,18 лв.
ОСЪЖДА ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати на Е. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
1400,00 лв. представляваща сторените от ищцата разноски за едно адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ГАЛЕНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от В.Й.В., да заплати в полза на
съдебната власт по сметката на РС Плевен сумата от 743,18 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и разноски
за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5