№ 41
гр. Благоевград, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600668 по описа за 2022 година
С присъда № 17/23.06.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 1906/2022
год. на Районен съд - Разлог, подсъдимият К. И. К. е признат за виновен в
това, че на 03.04.2022 г., около 20:40 часа, в гр. Б, по ул. „П“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил м. „ Форд Фокус“, с
регистрационен номер Е .. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно - 2.39 на хиляда, установена по надлежен ред с техническо
средство „Дрегер Алкотест“ 7510, с инв. номер № ARBB 0019, след като е
осъден с влязло в сила на 15.05.2019 г. определение за одобряване на
споразумение по н.о.х.д. № 246/2019 г. по описа на Районен съд - Разлог за
деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК,
поради което и на основание цитираната разпоредба му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, което на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 372, ал. 1 и ал. 4 от НПК, във вр.
чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета и в този смисъл му е наложено
крайно наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На същия
подсъдим е наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в
1
размер на петстотин лева.
На основание чл.343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е наложил
на подсъдимия К. и наказание "лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от девет месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от
НК е приспаднал времето, през което той е бил лишен по административен
ред от правото да управлява моторно превозно средство на основание заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-3794-
00032/03.04.2022 г., издадена от началника на РУ – Б, считано от 03.04.2022 г.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, РРС е определил
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
От наложеното наказание „лишаване от свобода“ съдът е приспаднал
времето, през което К. е бил задържан в хода на досъдебното производство, а
именно – един ден задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият да
изтърпи и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,
наложено му с определение за одобряване на споразумение за решаване на
дело в съдебно производство по н.о.х.д. № 246/2019 г. по описа на Районен
съд - Разлог, влязло в сила на 15.05.2019 г., изпълнението на което наказание
е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца.
Срещу посочената присъда на РРС е депозирана въззивна жалба от
защитника на подсъдимия, с която се оспорва единствено явната
несправедливост на наложеното му наказание. Служебно определеният
защитник в хода на въззивното производство пледира за наличието на
предпоставките по чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55 от НК, които обосновават
според него необходимостта от намаляване на размера на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. Конкретни неотчетени от съда смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства не са посочени.
Жалбоподателят се явява лично и моли да му бъде намалено
наложеното наказание като изразява съжаление за стореното.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята
2
въззивната жалба за напълно неоснователна като изтъква, че на подсъдимия
са наложени минимално предвидените наказания в приложимата правна
норма, а освен това напълно законосъобразно „лишаването от свобода“ е
намалено с една трета съобразно резултата от проведеното съкратено съдебно
следствие. Не са налице и многобройни по смисъла на чл.55 от НК
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които да обосновават
допълнителното намаляване на наказанието „лишаване от свобода“.
Въззивният съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на
чл.371, т.2 от НПК и в този смисъл в мотивите към проверяваната присъда е
възпроизведено изложението на фактите от обвинителния акт. Независимо от
липсата на предпоставки за измение на фактическата обстановка, въззивната
инстанция съобразно задълженията си по закон също следва да изложи какво
възприема на база на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, доколкото нови доказателства в съдебната фаза на
наказателния процес не са представяни. В този смисъл на инкриминираната
дата – 03.04.2022 година, около 20.40 часа, подсъдимият К. управлявал лек
автомобил м. „ Форд Фокус“, с регистрационен номер Е .. по ул. „П“ в гр. Б.
Преди това същият употребил алкохол. К. управлявал автомобила си в посока
към кръстовището на посочената улица „П“ с ул. „...“. При приближаването на
кръстовището той не се съобразил със знак Б1 /„Пропусни движещите се по
пътя с предимство“/, не намалил скоростта си движение и не се огледал. В
същия този момент по ул. „...“, която била обозначена със знак БЗ /„Път с
предимство“/, в посока към центъра на града, се движел лек автомобил марка
„Мерцедес А 140“, с peг. № Е ......, управляван от свидетелката К К от гр.
Разлог. В момента, когато и двата посочени автомобила се приближили до
описаното кръстовище, подсъдимият не се съобразил със знак Б1 и не се
огледал, нито пък намалил скоростта на управляваното от него моторно
превозно средство, в резултат на което се блъснало с предната си част в
дясната страна на лекия автомобил марка „Мерцедес А 140“. След малко на
място на произшествието пристигнали свидетелите Д Д – полицейски
служители в РУ на МВР гр.Б. Те се приближили и установили, че К. е в пияно
3
състояние. Свидетелят Д пристъпил към проверка с техническо средство за
установяване на обстоятелството, дали подсъдимият е употребил алкохол.
Проверката била извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 с
инв. номер № ARBB 0019. При тестването с техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в издишания от К. К. въздух,
същото отчело 2.39 на хиляда промила алкохол. След проверката свидетелят
Д съставил акт за установяване на административно нарушение и издал талон
за медицинско изследване. В талона за медицинско изследване било посочено
установеното с техническото средство количество алкохол. Свидетелят
връчил на подсъдимия талона за изследване, като последният се явил във
филиала на центъра за спешна медицинска помощ в гр.Б, но отказал да даде
кръв за изследване. Докато полицейските служители били на
местопроизшествието изпробвали с техническото средство и другия водач - К
К за употреба на алкохол, пробата на която била отрицателна.
Следва да се отбележи, че подсъдимият К. К. към инкриминираната
дата е имал навършени 53 /петдесет и три/ години. Същият е правоспособен
водач на моторно превозно средство с придобити категории „В“, „С“, „М“,
„АМ“, „ТКТ“. С влязло в сила на 15.05.2019 г. определение за одобряване на
споразумение за решаване на н.о.х.д. № 246/2019 г. по описа на Районен съд –
Разлог, подсъдимият е бил признат за виновен по обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК. Били му наложени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от осем месеца. Изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено по реда на чл. 66 от
НК за изпитателен срок от три години.
Възприетата и от двете съдебни инстанции идентична фактическа
обстановка е последица от проведеното съкратено съдебно следствие и
признанието на фактите от обвинителния акт от страна на подсъдимия. За
законосъобразността на направените в тази посока изводи и постановеното
определение по чл.372, ал.4 от НПК свидетелстват събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Показанията на
свидетелите К К и полицейските служители Д Д и С Д потвърждават
признанието на К.. В същата посока са резултатите от използваното
техническо средство, потвърдило употребата на алкохол от проверения водач
на МПС. А останалите писмени доказателства, надлежно събрани в хода на
4
досъдебното производство, установяват съдебното минало на дееца,
допуснатите от него нарушения на ЗДвП, прилагането на ПАМ и отказа му да
даде кръв за изследване в медицинското заведение, в което е бил заведен.
Липсват и незначителни противоречия в събраната доказателствена
съвкупност, които да налагат по-детайлното разглеждане на значението на
отделните доказателства и връзката им едно с друго. Достатъчно е да се
отбележи, че в съвкупност и при законосъобразното им събиране, те по
убедителен и категоричен начин установяват, че на инкриминираните дата и
място К. е управлявал МПС след употребата на алкохол.
На тази плоскост е напълно обоснован и законосъобразен направеният
от първата съдебна инстанция правен извод, според който подсъдимият К. И.
К. е признат за виновен в това, че на 03.04.2022 г., около 20:40 часа, в гр. Б, по
ул. „П“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил м. „ Форд
Фокус“, с регистрационен номер Е .., с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 на хиляда, а именно - 2.39 на хиляда, установена по надлежен ред с
техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, с инв. номер № ARBB 0019,
след като е осъден с влязло в сила на 15.05.2019 г. определение за одобряване
на споразумение по н.о.х.д. № 246/2019 г. по описа на Районен съд - Разлог за
деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
От обективна страна са налице всички изискуеми от нормата на чл.343б,
ал.2 от НК елементи – повторното управление на МПС с алкохолна
концентрация над 0,5 на хиляда, установено по предвидения от закона ред. В
тази връзка РРС детайлно е описал изискванията на наредба №1/19.07.2017
година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, които напълно са
спазени в конкретният казус. От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал, че след употреба на
алкохол не трябва да шофира, но въпреки това го е сторил.
По отношение на наказателна отговорност на дееца са единствените
направени възражения от името на жалбоподателя К.. Безспорно е, че в
конкретният казус, с оглед направеното от подсъдимия признание на фактите
в обстоятелствената част на обвинителния акт, наказанието следва да бъде
определено съгласно чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а от НК. Последната
разпоредба, с оглед наказуемостта на конкретното престъпление, предвижда
5
две възможности – тази по чл.58а, ал.1 от НК и по чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55
от НК, като съдът е длъжен да избере тази от тях, която е по-благоприятна за
дееца. Първата съдебна инстанция е възприела като смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства доброто му процесуално поведение и
изразеното съжаление за случилото. Към същата група е отнесъл и липсата на
други осъждания, доколкото по н.о.х.д. №373/2010 год. на Районен съд –
Самоков К. е реабилитиран по право, а осъждането по н.о.х.д. №246/2019 год.
на РРС е съставомерен признак. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени
предходни амдинистративни нарушения по ЗДвП, за които К. е бил
санкциониран, както и причиненото от него ПТП. Съдът е пропуснал към
тази група да причисли и много високата алкохолна концентрация в кръвта на
подсъдимия, многократно надхвърляща допустимите в разглежданата
хипотеза 0,5 промила. При тяхната съпоставка съдът е заключил, че не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които
превръщат и най-лекото предвидено от закона наказание в несъразмерно
тежко, за да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55 от НК. С
този извод напълно се съгласява и проверяващата инстанция. Следва да се
добави, че и степента на обществена опасност на К. не е занижена, особено
като се има пред вид проявената от него упоритост при шофиране след
употреба на алкохол, включително и допуснатото от него ПТП. Тези данни
илюстрират достатъчно ясно, че тоталното игнориране от страна на дееца на
изискуемото се от закона поведение при управление на МПС е от значение не
само за неговата, но и за безопасността на всички останали граждани. Затова
и в разглежданият казус единствено възможно се явява определянето на
наказание по реда на чл.58а, ал.1 от НК. В този смисъл съдът е определил
санкцията в минимален размер от 1 година, която е редуцирал по
изискванията на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58, ал.1 от НК, фиксирайки я
в рамките на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“. Към нея е присъединил
и кумулативно предвидената „глоба“, отново определяйки я в минимален
размер, както и „лишаването от правоуправление“ по чл.343г от НК за срок от
девет месеца.
Отчитайки предпоставките по чл.68, ал.1 от НК РРС е активирал
наложеното на К. „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца по
н.о.х.д. №246/2019 год. по описа на РРС при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване, който е определен и за основното наказание. Императивният
6
характер на цитираната разпоредба изключва необходимостта от други
коментари в тази връзка.
Липсват каквито и да било основания за намаляване на определеното на
подсъдимия наказание. Както се посочи и по-горе, приложението на чл.55 от
НК не намира никакви основания с оглед данните за личността на дееца и
проявената от него упоритост при шофиране на МПС след употреба на
алкохол. Вероятно по тези причини не са изтъкнати и неотчетени от първата
съдебна инстанция смекчаващи обстоятелства, които да налагат промяна при
избора на по-леката от двете алтернативи по чл.58а от НК за определяне на
наказанието за дееца.
При така установеното въззивната съдебна инстанция не намира основания за
занижаване на отговорността на жалбоподателя К., която следва да понесе за
извършеното престъпление, поради което и на основание чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17/23.06.2022 год., постановена по н.о.х.д. №
1906/2022 год. на Районен съд - Разлог.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7