Решение по дело №139/2020 на Апелативен съд - Пловдив

_{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№  96}

Гр. Пловдив, 09 юли 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                       ВЕСЕЛИН ГАНЕВ                                                                               

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Красимир Папаризов, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НОХД /В/ № 139 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения И.Ю.М. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 3/2020г., по което е постановено Решение № 28/11.03.2020 г. на Окръжен съд – Х. за потвърждаване на Присъда № 37/2.12.2019г. по НОХД № 417/2019 г. на Районен съд – Х..

С първоинстанционната присъда, подс. И.Ю.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и на основание чл.58а, ал.1, вр. 54 от НК е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален „Общ“ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подс. М. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 2 години, считано от 27.07.2019г., когато му е отнето.

С Решение №28/11.03.2020 г. по ВНОХД № 3/2020г., Х. окръжен съд е потвърдил присъдата, като същото е окончателно.

В шестмесечен срок от влизане в сила на решението на въззивния окръжен съд, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от осъдения М. с твърдение, че постановените от двете съдебни инстанции актове са в нарушение на материалния закон по смисъла на касационното основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК.

В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК, възобновяване на наказателното производство, като се отменят съдебните актове и бъде изцяло оправдан.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция осъденият М. се явява лично и със своя защитник – адв. Г., като заявява, че поддържа искането по изложените в него съображения.  

Представителят на ПАП, намира искането за възобновяване за неоснователно, тъй като воденото досъдебно производство и постановените съдебни актове отговарят на процесуалните изисквания и липсва нарушаване на материалния закон.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване, намира и приема за установено, следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

В искането за възобновяване на осъдения М. е посочено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, свързано с нарушение на материалния закон.

Твърди се, че съгласно действащите разпоредби на Наредба №1/19.07.2017г., действащи към инкриминирания момент, при установяване на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда е следвало да се приложи хипотезата на чл.7 и сл. от наредбата, а не тази по чл.6. След направените констатации с техническо средство са издадени АУАН и талон за медицинско изследване, които не са оспорени от дееца, но е следвало контролните органи да съпроводят нарушителя до мястото за установяване с доказателствен анализатор или до медицинско заведение за извършване на изследване с вземане на биологически проби за химически лабораторен анализ, което обаче не сторено. И тъй като не е спазен законовия регламент на тази наредба, липсва установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта на дееца, което изисква поради несъставомерност на деянието да се отмени постановената присъда и осъденото лице да бъде оправдано.

Изложените съображения от осъдения М. в искането за възобновяване са били предмет на анализ и от въззивната инстанция в постановеното решение.

Правилно е преценено, че независимо от проведеното първоинстанционно съдебно производство по реда на Глава 28, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съобразно ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС няма пречка независимо от признаването на установените по делото факти, подсъдимият да поиска постановяването на оправдателна присъда, при условие, че последните не обосновават извод за наличието на съставомерност на вмененото му инкриминирано деяние.

По делото е изяснено по несъмнен начин, че още с взимането на проба с техническо средство е установено съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 3,06 на хиляда, което е признато като факт от осъдения. На досъдебното производство полицейските служители са депозирали в качеството на свидетели показания, според които М. пред тях е заявил, че не желае кръвна проба за медицинско изследване, което е удостоверено по надлежния ред при издаването на АУАН. Отделно е видимо, че в издадения му талон за такова изследване, същият собственоръчно е написал – „приемам“ показанията на техническото средство и изрично е отказал поотделно с думите „не“ и положен личен подпис, предоставените му алтернативни възможности за изследване с доказателствен анализатор или провеждане на медицинско и химико-токсикологично изследване, като същевременно е и уведомен, че следва да се яви в ЦСМП – Х. до 120 минути от връчването на талона, което не е и сторил. 

В тази връзка въззивната инстанция коректно е обърнала внимание на нормата на чл.7, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г., която в първоначалната й редакция посочва, че когато с техническото средство е установено съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, полицейския орган отвежда лицето до мястото на извършване на медицинските проби. В последващата й редакция, която е действала към момента на извършване на деянието от осъдения, вече се предвижда съпровождане на това лице до мястото за изследване, но не вменява императивно задължение на полицейските служители и игнориране на резултатите от техническото средство при липса на подобен анализ. В тези случаи, въпреки задържането на уличеното лице от полицейските органи за 24 часа, не се изключва при желание на водача, същият да поиска да бъде подложен на изследване с доказателствен анализатор или да бъде отведен, респ. съпроводен до медицинско заведение, за да даде кръвна проба за медицинско изследване.

Затова не би могла да бъде възприета тезата на осъдения М. за допуснато нарушение на материалния закон в постановените съдебни актове по горепосочените дела на Районен съд – Х. и на Окръжен съд – Х. във връзка с ненадлежното установяване на алкохол в кръвта и несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.343б, ал.2 от НК, което да доведе като резултат до тяхната отмяна и оправдаването му в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда[1].

Предвид на гореизложеното и тъй като не намери основание за възобновяване на делото, Пловдивският апелативен съд и

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.Ю.М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 417/2019 г. на Районен съд – Х. и по ВНОХД № 3/2020 г. на Окръжен съд – Х..

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                 

                                                                                     2.