№ 153515
гр. София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К
като разгледа докладваното от Г.К Частно гражданско дело №
20231110160848 по описа за 2023 година
Производството по реда на глава тридесет и седма от Гражданския
процесуален кодекс ( ГПК ) е образувано по заявление с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,подадено от „Т.С“ЕАД срещу
********,******* и *****,за които лица е посочено,че са граждани на
И,както и са приложени справки от регистър Булстат,от които се
установява,че е вписано,че лицата са собственици на недвижим имот.
Софийският районен съд счита,че са налице предпоставки за
отхвърляне на заявлението.
За да бъде уважено искане за издаване на заповед за
изпълнение,необходимо е да бъде подадено заявление,което отговаря на
изискванията за редовност,да е претендирана парична сума в размер до 25000
лева,както и да не се установява пречка за издаването на заповед за
изпълнение съгласно регламентираните в чл.411,ал.2 от ГПК хипотези. Съдът
счита,че ако се установява някоя от предпоставките,предвидени в
разпоредбата на чл.411,ал.2 от ГПК съдът е длъжен да откаже издаването на
заповед за изпълнение като отхвърли заявлението. Софийският районен
съд,отчитайки чл.411,ал.2,т.4 и т.5 от ГПК приема,че ако длъжникът няма
постоянен адрес или обичайно местопребиваване на територията на
страната,съдът е длъжен да откаже издаването на заповед за изпълнение. В
настоящия случай дружеството заявител претендира парични суми от
лица,които са граждани на И,поради което счита,че е налице основание за
отхвърляне на заявлението. Когато сочените като длъжници лица са
чуждестранни граждани и при липсата на представени доказателства,от които
може да бъде възприето,че тези лица имат обичайно местопребиваване на
територията на България,съдът приема,че съществува процесуална пречка за
уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение. Макар да са
представени доказателства,че сочените като длъжници лица притежават
право на собственост според справките от регистър Булстат,това не дава
основание да се счита,че тези лица имат обичайно пребиваване на
територията на България. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че съгласно съдебната практика на ВКС,обективирана в определение
1
№ 547/22.08.2013 г.,постановено по ч.търг.дело № 1355/2013 г. по описа на
ВКС за издаването на заповед за изпълнение е необходимо доказване
наличието на формална или фактическа връзка с територията на Република
България,за да може да бъде направен извод,че чуждестранният гражданин
има обичайно местопребиваване в България. Съдът намира,че притежаването
на имот в държава,различна от държавата,на която лицето е гражданин,не
означава непременно и еднозначно,че това лице пребивава обичайно на
територията на чуждата държава,в която притежава недвижимо
имущество,тъй като принципно собственикът може да упражнява правото си
на собственост не само лично,но и чрез други лица. По изложените
съображения и като взе предвид,че не е установено сочените като длъжници
лица да имат обичайно местопребиваване на територията на България,съдът
счита,че заявлението следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл.411,ал.2,т.5 от
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението,подадено от „Т.С“ЕАД с искане за издаване
на заповед за изпълнение против ********,******* и ***** – граждани на
И,за сумите от 551,34 лева главница за топлинна енергия за периода
м.03.2021 г. до м.04.2022 г. и 106,76 лева лихва за забава за периода
01.05.2021 г. до 18.09.2023 г.,претендирани поравно от длъжниците.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Делото да бъде докладвано след влизане в сила на настоящото
разпореждане за даване на указания за предявяване на осъдителен иск по реда
на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2