РЕШЕНИЕ
№594/18.07.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор…………………………………………………………………...........като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №306 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е след като с Решение №3226/05.04.2022г., постановено по адм.д.№8036/2021г. по описа на Върховния административен съд е отменено решението по адм.д. №202/2020г. по описа на Административен съд – Хасково, образувано по жалба от М.Н.М. ***, против Ревизионен акт №Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г. в частта му, потвърдена с Решение №56/04.02.2020г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, относно установени задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО, ведно с прилежащите лихви, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания.
Жалбоподателят релевира твърдения за нищожност на ревизионния акт, алтернативно за установяване на задълженията с него в нарушение на материалния закон. Навежда доводи за незаконосъобразност на акта, като в тази насока по отношение на сумите, приети за получени от В.И., изтъква, че лице с такова име не било открито в базите данни на ЕСГРАОН. Относно сумата в размер на 241 439.50 лв., получена от куриерската фирма, за В. И. не били представени никакви документи, касаещи предаването им. Сочи, че от всички представени и присъединени документи органите по приходите приели, че обясненията били противоречиви и водели до извода, че М.М. извършвал дейност по занятие, като доходите му не били декларирани по реда на българското законодателство. Сумите, получени от други лица били вменени на жалбоподателя, без да били взети предвид дадените от същия обяснения пред ревизиращите органи за липса на търговска дейност от негова страна. Визираните обстоятелства не били изследвани от ревизиращия екип, като органите по приходите не положили съответното дължимо поведение за всестранно и пълно изследване на доказателствата. Същите се задоволили само да присъединят извършената по-рано проверка и да оспорят същата без те самите да извършат насрещни проверки на твърдените факти и обстоятелства в хода на проверката по случая.
На следващо място в жалбата се сочи, че неправилно били определени данъчните основи за облагане с ДДФЛ по чл.48, ал.1 и чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Оттам неправилно били определени и дължимите ЗОВ, ЗО, ДОО и УПФ. Сумите, които органите по приходите приели за доходи от друг източник по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ всъщност не представлявали осигурителен доход по чл.10, ал.1 от КСО.
Твърди се още, че по извършената ревизия липсвали като доказателства подписани товарителници за получените наложени платежи от „Еконт“, на които се базирал на практика ревизионният акт. Електронен вариант на такива не бил предоставен на ревизираното лице. Наличието на снимки на такива товарителници не представлявало годно доказателство по ГПК, което да може да обоснове извод за формиране на данъчна основа. Съдържанието на представения електронен вариант на тези товарителници се оспорва, като се настоява за изключването им от доказателствения материал. Електронният диск от куриерската фирма, в който в табличен вид били описани доставките, не бил подписан от изпратилите го лица. На практика липсвали оригинални товарителници, доказващи с положен от лицето подпис приемането на сумите.
В заключение се сочи, че от съвкупната преценка на събраните по ревизионната преписка доказателства, включително от данните от техническите носители, не се установявало по безспорен начин, че жалбоподателят укрил приходи/разходи, реализирайки неотчетени продажби през ревизирания период. Поради това се счита, че не били налице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК и като последица от това - за допълнително установяване на процесните задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, ведно със съответните им лихви.
По изложените съображения се претендира отмяна на ревизионния акт, като с писмени молби се иска и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП, гр.Пловдив, в писмен вид чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (л.2 от
приложение №1 по адм.д.№202/2020г.) №
Р-16002619001762-020-001/22.03.2019г., издадена от А.А.Д.
на длъжност началник на сектор, в качеството си на заместник на И.К.К., на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено
извършването на ревизия на М.Н.М., ЕГН **********, като е определено ревизията
да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.;
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се лица за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Извършването
на ревизията е възложено на Т.И.К.– Главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) и Й.Й.Х.– Старши инспектор по
приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР. Същата е била връчена на М.М. на 04.04.2019г., видно от Удостоверение за връчване по електронен
път в ИС „Контрол“ (л.5).
На 04.07.2019г. е издадена Заповед за
изменение на ЗВР №Р-16002619001762-020-002/04.07.2019г. (л.7), с която на
основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено,
че ревизията следва да завърши до 04.08.2019г.
С последваща ЗИЗВР
№Р-16002619001762-020-003/02.08.2019г. (л.10), на основание чл.112, ал.2, т.1 и
чл.113, ал.3 от ДОПК, е определено ревизията да обхване следните видове
задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. –
31.12.2017г.; Данък върху добавената стойност за периода 01.12.2013г. –
31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2017г, с посочен срок за приключването ѝ 04.09.2019г. Заповедите за
изменение на ЗВР са били връчени на М.М. електронно
на 08.07. и 13.08.2019г. (л.8 и 11). ЗВР и ЗИЗВР, са издадени като електронни
документи и подписани с квалифициран електронен подпис на И.К.К. в посоченото му длъжностно качество – Началник сектор
„Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
За възложената и извършена ревизия, на основание чл.117 от ДОПК, от определения
ревизиращ екип, е бил съставен Ревизионен доклад № Р-16002619001762-092-001/18.09.2019г.
(л.424). С РД в резултат на извършените процесуални действия, приетите за
установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е
предложил по отношение на ревизираното лице да бъдат установени размери на
задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2017г.; за ДДС за периодите 01.12.2013г. – 31.12.2017г.; за вноски за
ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2013г. до
31.12.2017г. и за Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. РД е издаден чрез
ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Т.К.и
от Й.Х., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка и на оптичен носител (л.499 от адм.
д. 202/2020г.). Ревизиращият екип е приел, че в конкретния случай са налице обстоятелствата
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което е приложен специфичния процесуален
ред по ДОПК за определяне на осигурителния доход за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.
и 2017г. и съответно са определени дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и
ЗО, и лихвите за просрочие към тях.
РД е бил връчен електронно на 20.09.2019г.
(л.426).
Няма данни в удължения на основание чл.117,
ал.5, изр. второ от ДОПК срок (л.428, 429), от М.М.
да е било депозирано възражение.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и
на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от И.К.на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията, и Т.К.на длъжност Главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден оспорения Ревизионен акт №
Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г. (л.447), с който по отношение на М.Н.М.
са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 13.11.2019г., както
следва: ДДС за периода 01.12.2013г. – 31.12.2017г. в общ размер на 30 821.67 лв.
– главници, и 12 541.88 лв. – лихви; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за
2013г. главница в размер на 35.86 лв. и прилежаща лихва в размер на 20.17лв.;
за 2014г. главница в размер на 257.38 лв. и прилежаща лихва в размер на
118.59лв.; за 2015г. главница в размер на 450.75 лв. и прилежаща лихва в размер
на 161.79 лв.; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в
размер на 2514.17 лв. и прилежаща лихва в размер на 647.45 лв.; Вноски ДОО за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. главница в общ
размер на 6583.20 лв. и лихва в общ размер на 2201.10 лв.; Вноски ЗО за периода
01.01.2013г. – 31.12.2017г. главница в общ размер на
3086.40 лв. и лихва в общ размер на 974.75 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода
01.01.2013г. – 31.12.2017г. главница в общ размер на
2550 лв. и лихва в общ размер на 858.84 лв. Така описаните задължения възлизат
общо на 63 824 лева, от които 46 299.43 лв. главница и лихва за просрочие към тях в размер общо на 17 524.57 лв.
Задълженията са установени в размерите, в които
са били предложени с РД, с изключение на сумите по редове 4, 9, 63, 65, 66-69 и
73 от РД.
РА е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Т.К.и от И.К.,
като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен
носител (л.499). В ревизионния акт е отразено, че в хода на ревизионното
производство е установено, че ревизираното лице е извършвало търговска дейност –
търговия с дрехи, като е получавало доходи, изплатени чрез наложен платеж от
куриерска фирма „Еконт Експрес” ООД. За така
осъществяваната търговска дейност и получените приходи не е подавана годишна
данъчна декларация, което според органите на приходната администрация
категорично доказвало наличие на укрити/недекларирани приходи от стопанска
дейност, извършвана от М.М..
РА е бил връчен на М.М.
на 16.11.2019г. по електронен път (л.440).
Ревизионен акт № Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г. е бил обжалван от М.М. пред директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив, в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК.
С Решение №56/04.02.2020г. на Директора на „ОДОП” – Пловдив (л.483), на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, РА е потвърден в частта на допълнително установените задължения по ЗДДФЛ, ДДС, КСО и ЗЗО, ведно с прилежащите лихви, както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. – главница 257.38 лв., лихви – 118.59 лв.; ДДС за м. 03.2015г. – главница 1425.33 лв., лихви – 663.07 лв.; ДДС за м. 01.2017г. главница – 68.33 лв., лихви – 19.02. лв.; Вноски за ДОО за периода 2013г. – 2017г. в общ размер на главница – 2589.60 лв. и лихва – 1104.96 лв.; Вноски за ЗО за периода 2013г. – 2017г. в общ размер на главница – 792 лв. и лихва – 368.03 лв.; Вноски за ДЗПО - УПФ за периода 2013г. – 2017г. в общ размер на главница – 990 лв. и лихва – 438.45 лв., и изменен в частта на допълнително установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, ведно с лихвите за просрочие, по години, както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.; ДДС за месеци 10, 11 и 12.2014г.; ДДС за месеци 01. 02. 04. 05. 06. 07. 08. 09. 10. 11. и 12.2015г.; ДДС за месеци от 01. до 11. 2016г.; Вноски за ДОО за 2016г.; Вноски за ЗО за 2016г. и Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016г. – от главници и лихви в общ размер на 47 949.06 лв. на главница и лихви общо в общ размер на 37 443.62 лв., и отменен в частта на Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. и ДДС за месеци 06. 08. 09. и 12. 2014г., за месец 12.2016г., месец 03.2017г. и месец 04.2017г. – главници в общ размер на 4934.37 лв. и лихви в размер на 2105.58 лв.
Директорът на „ОДОП“ – Пловдив е приел в решението, че предмет на обжалване е определената основа по чл.122 от ДОПК за облагане по ЗДДС за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2017г.; за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; по КСО и ЗЗО, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Посочено е, че ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по ал.1, т.2 от същия – данни за укрити приходи или доходи.
Посочено е на следващо място, че с Протокол № 1577522/15.04.2019г. били присъединени протокол за извършена ПУФО на Ш.А.С.(В. И. И.), документирана с Протокол № П-16002617189635-073-001/ 31.08.2018г., ведно с приложените към нея доказателства, и протокол за извършена ПУФО на М.Н.М., документирана с Протокол № П-16002618192162-073-001/26.02.2019г., ведно с приложените към нея доказателства, както и че в хода на ревизията били предприети множество процесуални действия. На ревизираното лице било връчено ИПДПОЗЛ изх.№Р-16002619001762-040-001/08.04.2019г. относно изпратените от него пратки и получените от него парични средства от „Еконт Експрес“ ООД. В отговор на връченото искане от М.Н.М. било представено обяснение с вх.№ 94-00- 2498/08.05.2019г., в което било посочено, че през периода 2013г. – 2017г. реализирал непостоянни доходи, като извършвал услуги по изпращане на куриерски пратки на „Еконт Експрес“ ООД и получаване на суми, представляващи наложени платежи, от името и за сметка на В.И., като всички суми от наложените платежи предавал на И., а за извършените услуги получавал комисионна между 5 - 6 % от пратките за месец.
В хода на присъединената проверка и на извършената ревизия, с искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица, от куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД е била изискана информация за изпратени пратки и получени парични средства чрез наложен платеж от М.Н.М. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Изискани са били заверени копия на сключен договор за куриерски и пощенски услуги и копие на клиентски картон на ревизираното лице, изискани са били и всички разписки, РКО и други документи за изплатени суми на лицето. В отговор от „Еконт Експрес“ ООД са били представени доказателства и обяснения за изпратени от лицето пратки и получени от същото суми от наложен платеж и ППП. От куриерската фирма е била представена информация за получени от ревизираното лице парични средства чрез наложен платеж и пощенски парични преводи за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. общо в размер на 9 974.00 лв.
Освен това органите по приходите присъединили извършена ПУФО на Ш.А.С.с ЕГН ******хххх, която била документирана с Протокол №П16002617189635-073-001/31.08.2018г. При проверката, от „Еконт Експрес“ ООД била представена информация за изпратени стоки – дрехи чрез куриерската фирма от името на В.И., и получени парични средства чрез наложен платеж, и пощенски парични преводи от името на В. И. и други лица, за периода от 2013г. до 2017г., общо в размер на 241 439.50 лв. Установено било, че в част от приложените от „Еконт Експрес“ ООД разписки и РКО, като получател на паричните средства било вписано ревизираното лице. От куриерската фирма били представени обяснения, файлове с информация за всички куриерски услуги за клиенти В. И. И. и М.Н.М., с посочени ЕГН, и снимки на документи, показващи изплащането на наложен платеж и пощенски парични преводи на тези лица.
В резултат на представените от „Еконт Експрес“ ООД обяснения и на събраните доказателства, било счетено, че продажбите, осъществени чрез куриерската фирма, не били отчетени като приход от ревизираното лице. Предвид това били установени данни за недекларирани приходи от М.М., което представлявало обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
При обжалването по административен ред, при преглед на събраните доказателства, от решаващия орган (стр.9 от решението) е установено, че видно от регистрите на „Еконт Експрес“ ООД, са налице данни за получаване на парични средства от М.М. за стоки, изпратени от самия него. При определянето на укритите доходи на ревизираното лице били включени пратки и получени суми, за които обаче били налице доказателства, че същите били изпратени от лице с име В. И. И., което не съществувало в регистър ЕСГРАОН и било с ЕГН на Ш.А.С., а парични средства били получени както от В.И., така и от ревизираното лице, а и от други лица. В тази връзка, от решаващия орган е било прието следното:
Определена е стойността на укритите приходи на М.М., като са взети предвид само тези суми, на които като получател е посочено самото ревизираното лице. Установено е, че същото е получило за периода от 2013г. до 2017г. суми от пощенски парични преводи общо в размер на 112 791.50 лв., в т. ч. за 2013г. в размер на 6137.50 лв.; за 2014г. – 38772.00 лв.; за 2015г. – 44006.00 лв.; за 2016г. – 17137.00 лв. и за 2017г. – 6739.00 лв. Освен това М.Н.М. получил за периода от 2013г. до 2017г. суми от наложен платеж с разходни касови ордери общо в размер на 85938.00 лв., в т. ч. за 2013г. в размер на 1254.00 лв.; за 2014г. – 14695.00 лв.; за 2015г. – 25559.00 лв.; за 2016г. – 34861.00 лв. и за 2017г. – 9569.00 лв. Размерът на разходите във връзка с укритите приходи е определен въз основа на представени обяснения от ревизираното лице, в които е посочено, че сумата на неговия нетен доход е 5-6 %. Прието е, че лицето е получило доход в размер на 6 на сто от нетните приходи/приходи без дължимия ДДС/. По години са определени разходите на лицето (стр.11), както следва: за 2013г. в размер на 10398.75 лв., за 2014г. – 49763.44 лв., за 2015г. – 59159.68 лв., за 2016г. – 40731.77 лв. и за 2017г. – 15423.52 лв.
За определените задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ е посочено, че М.Н.М. няма регистрация като едноличен търговец. Констатирано е, че ревизираното лице не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди (стр.5). Предвид събраните доказателства и изложеното в РА е прието, че продажбите на стоки не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно в рамките на извършваната дейност по занятие от физическото лице и попадат в хипотезата на чл.1, ал.1, т.5 от Търговския закон. Продажбите на стоки на клиенти, доставяни чрез куриерска фирма на територията на страната, били осъществявани продължителен период от време и с цел реализиране на приходи /доходи/. Направен е извод, че М.М. е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице, а получените приходи от продажба подлежат на облагане като търговски сделки по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ. Въз основа на това е установено, че в резултат на получените от ревизираното лице парични суми от продажба на стоки, са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Посочено е, че на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък, съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. В този смисъл, правилно ревизиращите органи били приели, че облагаемият доход следвало да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ и в тази връзка на М.М. била определена годишна данъчна основа за облагане доходите по чл.122 от ДОПК за 2014г. и 2015г., и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ведно с прилежащите лихви.
По отношение на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ (стр.7, 12), с оглед извършените корекции, за 2016г. на М.М. е определен недостиг на парични средства в размер на 19375.07 лв. Установеното по отношение на лицето несъответствие е определено като облагаем доход в размер на 19375.07 лв., който се намалява със ЗОВ в размер на 4 369.23 лв. За М.М. се определя годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК за 2016г. в размер на 15005.84 лв. и дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 1500.58 лв., ведно с прилежащите лихви на стойност 386.01 лв.
По отношение на ДДС е посочено, че (стр. 7, 13) лицето не е регистрирано по ЗДДС. Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, било длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Решаващият административен орган приел за облагаем оборот по ЗДДС и данъчна основа за облагане по ЗДДС, само тези суми, на които получател било самото ревизирано лице. В резултат на извършените изчисления за определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, е установено, че М.М. следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС най-късно до 14.09.2014г., предвид обстоятелството, че към 31.08.2014г. бил достигнат облагаем оборот над 50000.00 лв. (51824.00 лв.) и за лицето възникнало задължение за регистрация по ЗДДС. М. поддържал оборот над 50000.00 лв. до края на м.12.2016г., след което към 31.01.2017г. облагаемият оборот спаднал под 50000.00 лв. (44353.00 лв.) и основанието за задължителна регистрация по ЗДДС отпаднала. Посочено е в решението, че (стр.14), че съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 94 от 2012г.), за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато било длъжно, но не подало заявление за регистрация в срок, същото дължало данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който следвало да бъде издаден актът за регистрация (в конкретния случай - 28.09.2014г.), ако лицето подало заявлението за регистрация в срок до 14.09.2014г. до датата, на която отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС (в конкретния случай - 31.01.2017г.). Във връзка с посочено по-горе е прието, че от М.М. за периоди 29.09.2014г. – 31.01.2017г. е дължим ДДС общо в размер на 21535.00 лв. с прилежащи лихви 8716.18 лв.
Относно констатациите по КСО и ЗЗО (стр.14 и сл.), за да приемат, че такива се дължат, органите по приходите били посочили, че лицето извършвало трудова дейност и на основание чл.124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, в т. ч. и върху дохода, установен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. За 2013г., 2014г., 2015г. и 2017г. ЗОВ са определени върху минималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година, който в случая бил по-висок от установения размер на облагаемия доход в частта по ЗДДФЛ. С оглед направеното изменение в частта по ЗДДФЛ с решението е изменен и годишният осигурителен доход, съответно и дължимите окончателни задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване за 2016г., ведно с прилежащи лихви.
Решението е връчено на М. Н.М. на 05.02.2020г. по електронен път (л.484).
Жалбата срещу потвърдения РА е подадена на 18.02.2020г., видно от входящия номер на ТД на НАП – Пловдив (л.493), като е депозирана чрез Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив.
В хода на настоящото производство съдът задължи третото неучастващо в процеса лице – „Еконт Експрес“ ООД, да представи в оригинал разходни касови ордери и разписки за получени парични преводи, издадени на М.Н.М. за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. В изпълнение на разпореждането на съда, в писмо вх.№5286/29.07.2022г. (л.61) Ръководител административно обслужване в „Еконт Експрес“ ООД уведомява, че въпреки щателното търсене на оригинали на разходни касови ордери и разписки за изплащане на паричен превод по пратки за М. Н. М. за посочения период, визираните документи, с изключение на разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис №D1864957 за пощенски паричен превод №70000001302547 (л.63), не били открити, тъй като били унищожени.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза.
В изпълнение на поставените задачи, на първо място вещото лице е описало какви са основните характеристики на наличните в CD файлове и какво е тяхното съдържание, като е посочило хронологията на записаните операции (л.2-10 от СТЕ). На следващо място е установило, че съществува техническа възможност за корекция на записите и че има данни за извършени корекции на същите след датата на първоначално направения запис на файловете, като е посочило възможните варианти за корекция /манипулация/ (л.10). На л.11, 12, 15 и 16 са посочени некоригираните файлове, а на л.13, 14, 17 и 18 – коригираните. На трето място експертът е обективирал в СТЕ данни за лицата, изготвили справките на оптичния носител и посочил данни за тях, вкл. за ел. им подписи (л.19-27). На последно място вещото лице е разпечатало на хартиен носител файлове: КУ ********** (188 КБ); КУ В. И. подател (1109 КБ); КУ В. И. получател (190 КБ); ППП В. И. подател (248 КБ) и ППП В. И. получател (1055 КБ), всички отнасящи се до куриерски пратки за периода на ревизията.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението си като прави уточнения и дава допълнителни разяснения относно възприетите констатации по заключението, вкл. посочва, че е установил данни за модифициране и корекция на някой от файловете и уточнява, че приложението Excel не давало данни за това каква точно била корекцията.
Заключението е прието без оспорване от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване на процесния акт и в законния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Ревизионен акт №Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г. е издаден от И.К.К. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив – възложител на ревизията (заместван по време на издаване на ЗВР № Р-16002619001762-020-001/22.03.2019г.) и Т.И.К.– гл. инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията.
Предвид горното, ревизионните актове изхождат от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК.
РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120, ал.1 от ДОПК и е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи. Неразделна част от същия е РД, издаден в 14-дневния срок по чл.117, ал.1 от ДОПК, като ревизията е завършила в рамките на срока по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК. РА е издаден в срока по чл.119, ал.2, предл. второ от ДОПК.
С оглед гореизложеното, не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и провеждане на ревизията.
Съдът счита, че РА №Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г. е издаден в несъответствие с материалния закон.
В случая ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 – 124 ДОПК. Задължително условие за провеждане на ревизията по особения ред е наличието на една или повече от изчерпателно изброените предпоставки в чл.122, ал.1, т.1 - 8 ДОПК. Само при това положение съгласно чл.122, ал.1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал.2 данъчна основа. Чл.124, ал.2 ДОПК изрично регламентира, че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, но именно заради предвиденото в разпоредбата разместване на доказателствената тежест относно установяването на релевантните за данъчното задължение факти, според нормата оборимата доказателствена сила на констатациите е налице, само когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
Съдът счита, че приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, вкл. и постъпилите на електронен и хартиен носител данни от третото лице „Еконт експрес“ ООД за получени суми от РЛ, не водят до извод за наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи и доходи.
В тази връзка на първо място следва да се посочи, че представените на оптичен носител в табличен вид данни не представляват електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не са и направените снимки на товарителници и други, като такова качество не им се придава и от обстоятелството на подписване с електронен подпис на файла, на който са съхранени. В тази насока следва да се отчете и установеното от вещото лице по СТЕ, а именно извършеното коригиране на файлове (л.13, 14, 17 и 18 от СТЕ), което поставя под съмнение достоверността на съдържащата се в тях информация. Ето защо обсъжданите данни не могат да обосноват издаването на ревизионен акт на основание чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.
На следващо място, по делото не се представиха оригинали на разходни касови ордери и на разписки за получени пощенски парични преводи, издадени на М.Н.М.. В писмо вх.№5286/29.07.2022г. третото, неучастващо в делото лице, посочва, че след организирано търсене на оригинали на РКО и разписки за изплащане на паричен превод по пратки на М. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. е била открита само една разписка за изплатена сума в размер на 1000 лева (л.63). От съдържанието на същата обаче не става ясно какво е фактическото основание за превеждане на тази сума на жалбоподателя от лицето Ю.И., съответно няма как от съдържанието на тази разписка да се направи извод, че получената сума е била във връзка с упражнявана от страна на оспорващия търговска дейност по занятие. С тази разписка не се установяват съществените елементи на твърдените от органите по приходите доставки, като предмет на дейността, стойност и условия. Поради това и не може да се приеме, че се касае за плащания по направени доставки, което да формира извод за характера на осъществяваната дейност и за облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС, респ. разписката не може да се приеме за документ, отразяващ получаване на стока, на база на която да се извърши съответната съпоставка и преценка. Следва да се отчете и че от съдържанието на полученото по делото писмо става ясно, че не са налице каквито и да било документи, освен представения, относно пратки, свързани с жалбоподателя, респ. липсват каквито и да било първични документи. Сам по себе си фактът на изплатена сума от 1000 лв. в полза на физическото лице, при липса на товарителници и други доказателства, не установява тезата на органите по приходите за неотчетени доходи от осъществена от ЗЛ търговска дейност, доколкото само и единствено въз основа на РКО и ППП, не може да се приеме за доказано, че се касае за плащане по осъществени именно от РЛ сделки по продажба на стоки (в този смисъл и практиката на ВАС, изразена в Решение № 4874 от 9.05.2023г. на ВАС по адм. д. № 7591/2022г., Решение № 10064 от 5.10.2021г. на ВАС по адм. д. № 2757/2021г., Решение № 2087 от 17.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 9700/2020г. и др.).
Следва да се отбележи също, че от съдържанието на РД не става ясно как ревизиращият екип е определил размера на сумите, реализирани от ревизираното лице от продажба на стоки чрез куриер. Посочени са сборни суми за съответен месечен период, без да е представена в табличен вид подробна информация за всяка една установена продажба на стоки чрез куриер – с дата и стойност, отразени в издадените през съответния период от куриера разписки за прием и паричен превод и съставени РКО за изплатени суми, получени от ревизираното лице. Поради това е невъзможно да се придобие дори косвена представа за дейността на ревизираното лице. Също така следва да се отчете, че с оглед възраженията на ревизираното лице за реализирани непостоянни доходи във връзка с услуги, оказвани от него на В. И. за изпращане на нейни стоки чрез куриерски пратки на „Еконт Експрес“ ООД, от РД не се установява на какви основания ревизиращите лица са приели посочените общи приходи като реализирани именно от оспорващия. В този смисъл следва да се приеме, че не е налице годен и относим доказателствен материал, който да отразява твърденията на данъчните органи, още повече и че тези твърдения не са конкретизирани и точно заявени още в РД.
По изложените съображения съдът намира за недоказано възприетото от органите по приходите, че жалбоподателят е извършвал дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно. Изводите на ответника за извършени и неотчетени от оспорващия продажби на стоки, съответно реализирани доходи, не бяха подкрепени от съответните доказателства поради което следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК и не следва да се прилага разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК относно истинност на фактическите констатации в ревизионния акт. При това положение следва изводът, че неправилно с РА са определени задълженията по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за всички посочени в акта данъчни периоди, както и за лихви за просрочия.
Гореизложеното обоснова краен извод за отмяна на Ревизионен акт №Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г. в потвърдената и изменена част с Решение №56/04.02.2020г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Такива по това дело се доказват в размер на 1875.74 лева, от които 5.24 лв. – разходи за куриерска услуга – доставка на документи (л.22, 39), 370.50 лв. – възнаграждение за вещо лице (л.46 и л.259) и 1500 лв. –адвокатско възнаграждение (л.74). На основание чл.226, ал.3 от АПК вр. §2 от ДОПК и чл.161 от ДОПК, в полза на жалбоподателя от ответника се дължат разноски и за процесуално представителство по адм. дело № 8036/2021г. по описа на ВАС. Същите са в размер на 2000 лв. (л. 26 от делото на ВАС). Така, общо дължимите от ответника на жалбоподателя деловодни разноски са в размер на 3875.74 лв.
Водим т горното, на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002619001762-091-001 от 13.11.2019г., издаден от И.К.К.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т.И.К.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, потвърдена с Решение №56/04.02.2020г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив относно допълнително установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, ведно с лихви за просрочие, в общ размер 46 278,61 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, направените деловодни разноски общо в размер на 3875.74 лв. (три хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 74 ст. ) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок съобщаването му на страните.
Съдия: