РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Сливен, 04. 05. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 37 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от К.К.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-1940
от 28.10.2022 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено К.К.Ф. да премахне незаконен строеж: „Пристройка
към съществуваща жилищна сграда” към самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67338.513.45.1.1, разположен в сграда с идентификатор 67338.513.45.1.,
разположена в ПИ с идентификатор 67338.513.45 по кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. Сливен.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспорената заповед
е нищожна, незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения, в
противоречие на материалния закон и преследваната с него цел. Излага
съображения, че: извършеното съобщаване на оспорената заповед е нередовно; не
са налице законоустановените предпоставки за разпореденото премахване;
строителството, което е преценено като незаконно, не е описано в заповедта;
преценката за законността на строителството е извършена без да бъдат съобразени
строителните книжа на сградата; не е налице яснота относно параметрите на
незаконното строителство. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представил, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган – Кмета на Община Сливен,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна,
моли да бъде отхвърлена, счита оспорената заповед за законосъобразна,
претендира присъждане на направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения
в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.513.45.1.1
по кадастралната карта и кадастралния регистър на ***, с адрес на имота: ***,
н. се на п. е. в жилищна сграда с идентификатор 67338.513.45.1, разположена в
ПИ с идентификатор 67338.513.45, е с. на оспорващата К.К.Ф., видно от Нотариален акт № 138, том ХVII, дело № 2987 от 2019 г. по описа на Служба
по вписванията – С.
На 29.09.2022 г. е извършена проверка от служители на
Община Сливен на строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда” към
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.513.45.1.1, разположен в
сграда с идентификатор 67338.513.45.1., разположена в ПИ с идентификатор
67338.513.45 по кадастралната карта и кадастралния регистър на ***. За
извършената проверка е съставен Констативен акт № 3 от 29.09.2022 г. В акта са
направени следните констатации: в. на с. е К.К.Ф.; строежът представлява пристройка към
съществуваща жилищна сграда с размери в план 4,00 м/2,50 м и височина 2,50 м;
изпълнена е стоманобетонна конструкция, зидовете са от зидария с тухли „ИТОНГ“;
изпълнена е стоманобетонна покривна плоча 0,10 см; обектът е изграден в груб
строеж. В акта е прието, че строежът е пета категория и че е извършен без
одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, поради което
са нарушени чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Въз основа на съставения
акт, е образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 във
връзка с 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на
строежа. Към акта са приложени: окомерна скица на разположението на строежа и
снимков материал.
Екземпляр от Констативния акт е връчен на оспорващата на
04.10.2022 г. В законоустановения срок не е постъпило възражение против акта,
видно от Констативен протокол от 25.10.2022 г. по описа на Община Сливен.
Въз основа на горепосочения констативен акт, на 28.10.2022
г. от Кмета на Община Сливен е издадена процесната Заповед № РД 15-1940, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено К.К.Ф. да премахне
незаконен строеж: „Пристройка към съществуваща жилищна сграда” към
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.513.45.1.1, разположен в
сграда с идентификатор 67338.513.45.1., разположена в ПИ с идентификатор
67338.513.45 по кадастралната карта и кадастралния регистър на ***. В мотивите
на заповедта са възпроизведени констатациите от акта и е прието, че строежът е
извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж,
и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващата Ф. на 16.01.2023
г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 24.01.2023 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. М.З.Д.
със с. „П. и г. с.“, чието заключение съдът възприема като изготвено
компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал.
От заключението на вещото лице е установено, че: Строежът, предмет на
оспорената заповед, представлява: изградена стоманобетонова плоча с ширина 1,40
м като продължение към терасата на втория етаж, същата плоча е изпълнена към
терасата на първия етаж, иззидани са оградни стени от „Итонг“, изградено е
външно стълбище със стълбищна площадка към дворното място, които излизат пред
фасадата на 1,00 м.; Така оформеното помещение на п. е. е със светла височина
от 2,60 м и е ф. с. с жилището на оспорващата; Строежът е изграден до степен
„груб строеж“ без мазилки и настилки, има положена дограма; Сградата, към която
е процесната пристройка, е изградена през 50-те години на миналия век и за нея
няма запазени архитектурни проекти; Строежът, предмет на оспорената заповед, не
съществува в кадастралния план от 1995 г. и в ПУП от 2008 г.; Описаният строеж
представлява промяна в застроената площ на съществуващата сграда и това го
определя като „Пристройка“; Процесният строеж представлява обект пета категория
по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, букви „а“ и „г“ от ЗУТ; За процесния строеж
не са издавани строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж; Строежът представлява пристройка на един етаж към съществуваща тераса
към двора с външно стълбище от ю. с. на п. е. на двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 67338.513.45.1; Строителните дейности, извършени от оспорващата,
представляват строеж; За процесния строеж няма издадени строителни документи;
Премахването на „Пристройката“ е свързано с разрушаване на новоизградената
плоча и премахване на армировката при контакта със съществуващата плоча;
Контактът на съществуващата плоча с новата армировка е осъществен чрез
анкериране; Премахването на анкерите може да доведе до повреди в съществуващата
плоча на терасата на втория етаж.
Изслушана в съдебно заседание, вещото лице и. Д. уточнява,
че: Процесната пристройка е изградена на ю. ф. на двуетажна жилищна сграда и
представлява удължение /продължение/ на плочите на терасите на първия и на
втория етаж, и съответно вертикално е изпълнено с дограма и итонг, и по този начин е
оформено едно допълнително помещение като пристройка; Ако се премахне анкерът,
би могло да се стигне до някакви разрушения на съществуващата плоча, но не е
необходимо да бъде премахван, защото може да бъде срязан при контакта; Процесният
строеж няма как да бъде изграден преди 2008 г.; Процесният строеж е изпълнен
със съвременни строителни технологии.
Във връзка с процесния строеж, по делото от
оспорващата е представено Конструктивно становище, изготвено през м. февруари 2023 г.
от строителен инженер с проектантска правоспособност, в което е отразено, че:
елементите на конструкцията на процесната пристройка са в отлично състояние;
премахването на „Пристройката“ ще доведе до повреди и разрушения на второто
ниво, тъй като няма как да се премахнат анкерите без да се наруши целостта на
стоманобетонната плоча.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в
разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
заповед на Кмета на Община Сливен за премахване на строеж, квалифициран като
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съобразно
характеристиките на строежа, от административния орган правилно е прието, че
строежът е пета категория, предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а”
и б. „г“ от ЗУТ. В същия смисъл е и заключението на вещото лице. От изложеното
следва извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен
орган по смисъла на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден в
установената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването му, поради което е мотивиран. Административният акт
съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Твърденията
на оспорващата, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. В оспорената
заповед и в констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, се
съдържа описание на процесния строеж. От административния орган е описана
приетата за установена фактическа обстановка. Фактическите основания са
отнесени правилно към съответното правно основание за издаването на заповедта.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С разпоредбата
на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът на Общината е овластен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от
тях. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа
на констативен акт, съставен от служители за контрол по строителството в
общинската администрация. В разглеждания случай по делото е установено, че
заповедта на Кмета на Община Сливен е издадена след изпълнение на процедурата
по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Съставен е констативен акт от служители на длъжност:
Главен специалист в отдел „Строителен контрол” към Община Сливен, с който
констативен акт е установено извършване на незаконно строителство. Екземпляр от
констативния акт е връчен на оспорващата с указание за възможността да подаде
възражения по акта в 7-дневен срок от връчването му. Оспорващата не е упражнила
правото си на възражение против констативния акт.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорената заповед е основана на анализ на доказателствата, съдържащи се в
административната преписка. Изводът на административния орган, че процесният
строеж представлява незаконен строеж, е правилен и съобразен с разпоредбата на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която строежът е незаконен, когато се извършва
без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж. Параметрите на
процесното строителство са установени по делото. Налице е съответствие между
констатираното на място от вещото лице и описанието и характеристиките на
строежа, направени в административното производство. Установено по делото е и
обстоятелството, че оспорващата е с. на самостоятелния обект, към който е
изградена процесната пристройка. Оспорващата, въпреки дадените от съда указания
с Разпореждането за насрочване на делото - за необходимостта от ангажиране на
доказателства относно законността на строежа, предмет на оспорената заповед, не
представи такива доказателства. От доказателствата по делото е установено, че процесната
пристройка е изградена след 2008 г. и без необходимите строителни книжа – без
одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. От изложеното
следва, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което изводът на административния орган, че
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен и
съобразен с материалния закон.
Предвид установения по делото период на изграждане на строежа
– след 2008 г., за строежа са неприложими разпоредбите за търпимост по § 16 от
ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 82 от
Обстоятелството, че при премахване на процесната
пристройка са възможни повреди в съществуващата плоча на терасата на втория
етаж, е ирелевантно за оценката на процесния строеж като незаконен и съответно
е неотносимо към осъществявания контрол за законосъобразност на оспорената
заповед. Но за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че според вещото
лице е възможно премахване и без разрушения на съществуващата плоча, ако
анкерът бъде срязан при контакта.
Неотносими към законосъобразността на оспорената
заповед са и твърденията на оспорващата за нередовно съобщаване на заповедта. Оспорващата
е упражнила правото си на жалба против процесната заповед, в резултат на което
е образувано и настоящото съдебно производство.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на направените по делото разноски, е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на разноски е
основателна, поради което оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на
административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по делото
в размер на 300 лева, от които: 200 лева - внесен депозит за вещо лице, и 100
лева- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.К.Ф. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-1940 от 28.10.2022 г., издадена
от Кмета на Община Сливен, с която е наредено К.К.Ф. - ЕГН: **********, да премахне незаконен строеж:
„Пристройка към съществуваща жилищна сграда” към самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67338.513.45.1.1, разположен в сграда с идентификатор
67338.513.45.1., разположена в ПИ с идентификатор 67338.513.45 по кадастралната
карта и кадастралния регистър на ***.
ОСЪЖДА К.К.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Сливен сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: