№ 3641
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от Д. Г. КУРТОВ Административно наказателно
дело № 20221110201131 по описа за 2022 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. К. срещу Наказателно постановление (НП) № СО-Т-С-21-01-
195/02.08.2021г., издадено от ДПБ. – Заместник-кмет на Столична община. НП е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-01-195 от
12.04.2021г., съставен от Н. П. Г. – Старши инспектор в Столичен инспекторат към
Столична община, с който се констатира извършено от Д. Д. К., ЕГН ********** нарушение
по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столичната община (НРУИТДТСО).
С НП и на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
във вр. с чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за извършеното
административно нарушение.
В жалбата се сочи, че АУАН е издаден при липса на компетентност от страна на посоченото
като актосъставител лице. Жалбоподателят поддържа, че описаната фактическа обстановка,
на основата на която административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, не
отговаря на обективната истина. Настоява, че не е изследван въпросът относно това в какво
качество е действал жалбоподателят, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана – дали в лично качество или в качеството си на служител/представител на
договорно основание с трето лице – работодател, чиято отговорност е следвало да бъде
ангажирана. Твърди се, че жалбоподателят има сключен трудов договор с дружество
„СПАСИЯ ИНВЕСТ” ЕООД. Иска се отмяна на процесното НП като незаконосъобразно,
1
нецелесъобразно и издадено в противоречие с производствените правила и целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д. К., редовно призован, се явява лично и с
процесуалния си представител адв. Т. Г..
Въззиваемата страна Заместник-кметът на Столична община, редовно призован, се
представлява от юрк. ПК..
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановен срок от легитимирано лице
срещу подлежащ на оспорване административен акт.
Съдът, след като прецени събраните доказателства, а именно: гласните доказателства,
събрани на етап съдебно следствие - показанията на свидетеля Н. П. Г. (актосъставител);
АУАН № 21-01-195 от 12.04.2021г.; Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013г. на Кмета на
Столична община (оправомощаваща органите, които могат да съставят АУАН); Заповед №
СО-РД-09-2540/12.12.2014г. на Кмета на Столична община за допълнение на Заповед № СО-
РД-09-567/20.06.2013г. на Кмета на Столична община; Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г.
на Кмета на Столична община (оправомощаваща ДПБ. – Заместник-кмет на Столична
община, да издава НП); Длъжностна характеристика на актосъставителя Н. П. Г.; Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с входящ №
22388213010282/07.01.2021; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда с входящ № 22388213163907/19.04.2021, прие за установено от фактическа
страна следното:
При извършена проверка от служители на Столичен инспекторат на 12.04.2021г. около 12:15
часа в гр. София – район „Средец”, в парк „Борисова градина” срещу езерото „Ариана” се
установява, че лицето Д. Д. К. извършва търговия на открито, като предлага за продан
печена и варена царевица и чипс. Търговията на открито се извършва от два броя
съоръжения – тип количка, заемайки около 4 кв. м. публична общинска собственост –
пешеходна зона, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Средец”.
Установено е, че с деянието си Д. Д. К. е нарушил чл. 23 от НРУИТДТСО. Издаден е АУАН
№ 21-01-195 от 12.04.2021г. от Н. П. Г. – Старши инспектор в Столичен инспекторат към
Столична община, в присъствието на нарушителя. На 12.04.2021г. актът е връчен и е
подписан лично от нарушителя, като при връчването нарушителят направил възражение
срещу констатациите в АУАН и посочил, че е работник във фирма, чиято отговорност
всъщност е следвало да бъде ангажирана.
Административнонаказващият орган е приел възражението за неоснователно и въз основа на
АУАН е издал обжалваното НП № СО-Т-С-21-01-195/02.08.2021г., с което наложил на Д. Д.
К. глоба в размер на 300 лева на основание чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО.
2
Въз основа на приетата от Съда фактическа обстановка, същият направи следните правни
изводи:
Относно компетентността за издаване на НП, чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА посочва, че
наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз
основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. В настоящото
производство, видно от приложената по делото Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на Кмета
на Столична община, ДПБ. – Заместник-кмет на Столична община, е бил надлежно
оправомощен да упражнява правата на наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 1, б. „а” от
ЗАНН, като издава НП във връзка с установени нарушения по реда на НРУИТДТСО. Видно
и от разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН кметовете на общини могат да възлагат правата
си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. На следващо място
актосъставителят Н. П. Г., заемащ длъжността Старши инспектор в Столичен инспекторат
към Столична община, също се явява материално компетентен да състави процесния АУАН,
видно от Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013г. на Кмета на Столична община. Предвид
изложеното съдът приема, че не са налице процесуални нарушения относно
компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
Задължение на административнонаказващия орган е да установи по несъмнен и категоричен
начин нарушението и едва тогава да издаде наказателното постановление.
Доказателствената тежест пада върху административнонаказващия орган. В случая видно от
свидетелските показания на актосъставителя, както и от самия АУАН, а и от съдържанието
на вписаното в самия АУАН възражение на жалбоподателя, съдът прави единствения
възможен извод, че жалбоподателят е осъществявал вменената му търговска дейност. Видно
от това възражение, а най-вече от цитираните по-горе Справките на НАП, жалбоподателят
работи именно като продавач консултант търговско дружество. Наименованието на това
търговско дружество и най-вече обстоятелството дали това дружество е издадено
разрешение за ползване на преместваеми обекти, са установими факти и обстоятелства,
релевантни към случая. Видно от свидетелските показания на актосъставителя, при
констатиране на упражняваната от жалбоподателя търговска дейност, не е правена
контролна покупка, не е правен дори опит за сдобиване и прилагане към материалите по
преписката на фискален бон, указващ наименованието и организационната форма на
работодателя на продавач-консултанта. Това обстоятелство има пряко отношение както към
субективния елемент на фактическия състав на твърдяното нарушение – в случай, че се
настоява деянието да е извършено от физическо лице, така и към субекта на
административнонаказателната отговорност.
Актосъставителят и АНО е следвало да положат усилия по установяване на тези факти.
Видно от възражението на жалбоподателя, направено при съставяне на АУАН, той не
осъществява дейността от свое име и за своя сметка, а работи та трудов договор, т.е. работи
за сметка на трето лице – работодателя си. Това означава, че за да бъде прието, че
3
извършеното от жалбоподателя съставлява нарушение, следва да бъде доказано, че на
работодателят му не е издавано такова разрешение и на второ място, че самият продавач е
съзнавал това обстоятелство и въпреки това е упражнявал дейността. До доказване на тези
две взаимосвързани обстоятелства, извършеното от жалбоподателя не може да бъде
възприето като нарушение именно защото става въпрос за административнонаказателна
отговорност на физическо лице, изискваща деянието да е извършено виновно – умишлено
или непредпазливо.
Не е приложено никакво усилие за установяване на тези обстоятелства, поради което
нарушението, което да е извършено от физическо лице остава недоказано, издаденото НП –
неправилно, а оттук и незаконосъобразно.
Съдът взе предвид искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, изходящо
от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Т. Г. от АК-Монтана. За да се
произнесе по това искане, съдът взе предвид приложеното към Жалбата Пълномощно,
изходящо от жалбоподателя, с което се упълномощават адв. Т. Г. и адв. ИЕ. да го
представляват при обжалването на това НП. Съдът взема предвид и Договора за правна
помощ, сключен между жалбоподателя и адв. Т. Г., според съдържанието на който, към
момента на сключването му 19.01.2022г. жалбоподателят е заплатил на адв. Г. на ръка
сумата от 300 лева. Искането е основателно, доказано по размер, поради което СО следва да
бъде осъдена на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати на жалбоподателя Д. Д. К.
направените по делото разноски – за адвокатски хонорар, в размер на сумата от 300 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.3, т.1, във вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-С-21-01-195/02.08.2021г. на ДПБ. –
Заместник – кмет на Столична община, с което на Д. Д. К. е наложена глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столичната община, като неправилно, а оттук и като
незаконосъобразно.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА въззиваемата страна СТОЛИЧНА
ОБЩИНА да заплати на жалбоподателя Д. Д. К. ЕГН ********** направените по делото
разноски – сумата от 300 (триста) лева за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АССГ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5