Решение по дело №8848/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 януари 2018 г. (в сила от 18 януари 2018 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20171100508848
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2017 г.

Съдържание на акта

                                               Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     

                                               гр.София, 18.01.2018 г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова                            

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева

                                                                                                       мл.с.  М.Богданова

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.№ 8 848 по описа за 2017 г. и за да се про-изнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

            С жалба вх.№ 8970/08.06.2017 г. длъжникът Р.Н.Г., действаща като ЕТ „Р.Г.“, и третото лице А.Р.Г., гр.София обжалват по поста-новление за възлагането на недвижим имот от 01.06.2017 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А.Б.с рег.№ 850 на КЧСИ по изп.дело № 20148500401243. В жалбата се поддържат, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като: изпълнението не е осъ-ществено не върху имота, посочен в издадената от съда обезпечителна заповед – апартамент № 13; липсва идентичност на собственика на имота, записан в описа и в протокола за възла-гане, както и съдебно разрешение за продажбата на имот на непълнолетно дете и съгласие на ползователя. Твърди се и че атакуваното постановление е незаконосъобразно и поради това, че обявяването на имота на цена, представляваща 1/3 от данъчната оценка, която е неточна и занижена, накърнява правата и интересите на непълнолетния собственик на имота; че надда-ването на публичната продан не е извършено надлежно, защото неправилно и неточно е била определена началната цена на недвижимия имот и с публичната продан се създава институт на съсобственост върху обекта между купувача и непълнолетно дете – с оглед на това, че не са оценявани и не са обект на публичната продан част от площта на кафе-сладкарницата, скла-да към нея и идеалните части от правото на строеж; че от неправилното описание на имота в постановлението за възлагане не става ясно какво де факто е продадено на публичната и се въвежда в заблуждение относно обстоятелствата, свързани едва ли не и с продажбата на недвижимия имот, върху който е построена сградата, както и че е налице погасяване на задъл-жението, което макар и частично, но представляващо по-голяма част от задължението, също би могло да бъде основание публичната продан да бъде отменена.

              Молят съда да отмени изцяло атакуваното възлагане на изнесения на публична про-дан процесен имот и да им се присъдят направените във връзка с обжалването разноски.

              Ответникът по жалбата – В.В.В., гр.София, с подадения в срока по чл.436, ал.3 ГПК отговор оспорва изцяло същата, като релевира доводи, че жалбата е неос-нователна и следва да бъде оставена без уважение. В отговора не е заявено искане за присъж-дане на разноски.              

              В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 850 – А.Б.по реда на чл.436, ал.3 ГПК се поддържа, че жалбата е без правен интерес, както и че в нея не се откри-ват мотивирани твърдения за допуснати нередовности при провеждането на публичната продан; че проверка на съответствието на определената цена с пазарната не е възможно по повод обжалване на действия на съдебния изпълнител, както и че извършените действия по публичната продажба и възлагането на недвижимия имот са съобразени с изискванията на закона.

              Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

              Жалбата на длъжника Р.Н.Г., действаща като ЕТ „Р.Г.“, е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е процесуално допус-тима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

              Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника, поради това, че наддаването на публичната продан не е извършено над-лежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, като в този случай  контролът на съда е ограничен до проверка на това дали са спазени правилата по чл.489 ГПК и чл.490 ГПК и съответно дали за купувач е обявен наддавачът, предложил най-висока крайна цена. Изводът, че в първата хипотеза съдебната проверка е свързана с разпоредбите на чл.489 ГПК и чл.490 ГПК следва от граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.435, ал.3 ГПК. По изричната воля на законодателя предмет на обжалване на разглежданото основание е само постановлението за възлагане, като предпоставка за същото е посочена не „ненадлежно извършване на публична продан“, а „ненадлежно извършване на наддаване“. От друга страна: освен длъжника, право на жалба на това основание имат само лица, които са участвали в над-даването – трето лице, внесло задатък и взискателят, ако е участвал като наддавач. Този огра-ничен кръг на имащите право на жалба, отнесен към предмета на обжалване, обуславя катего-ричен извод, че при позоваване на предвиденото в чл.435, ал.3 ГПК основание трябва да се изследват само нарушения, пряко свързани с процеса на наддаването, а не нарушения, свърза-ни с целия процес на публичната продан.

              В конкретната хипотеза наддавателното предложение на участника в проданта „Б.****“ ЕООД е направено писмено, като в същото с цифри и думи е посочена предложената от него цена от 55 150,00 лева и е предадено в запечатен плик в канцеларията на СРС, съгласно изискванията на  чл.489, ал.2 и ал.4 от ГПК – под вх.№ 3392 от 19.05.2017 г., като от същия е внесен и дължимият се задатък по чл.489, ал.1 ГПК в размер на 5 500,00 лева. По време на публичната продан са постъпили нови устни предложения и от двамата участници в проданта, като при устното наддаване наддавачът „Б.****“ ЕООД е предложил като най-висока цена сумата от 72 388,00 лева. Не се твърди в производството и от книжата по изпълнителното дело е видно и че този участник в публичната продан не е от категорията на лицата, посоче-ните в разпоредбата на чл.490 ГПК, които нямат право да наддават.

              От друга страна: имотът е възложен по предложената при устното наддаване най-висока цена от участника в проданта „Б.****“ ЕООД, който на 01.06.2017 г. – в определения 7-дневен срок с протокола от 26.05.2017 г. за обявяването на същия за купувач, след приспадане на внесения задатък, е превел по сметката на съдебния изпълнител остатъка от предложената цена от 66 888,00 лева.            

              Предвид горните обстоятелства процесното наддаването е извършено надлежно и имотът е възложен по-най-високата предложена цена.

              Извън правомощията на съда е да контролира стойността на пазарната цена на недви-жимите имоти, срещу които е насочено принудително изпълнение, тъй като оценката на имуществото не е част от наддаването, с оглед на което същата излиза извън предмета на про-верка при обжалване на постановлението за възлагане, в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите по т.8 от ТР№ 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а останалите инвокираните от жалбоподателя Р.Н.Г., действаща като ЕТ „Р.Г.“, доводи в жалбата са неоснователни, тъй като същите не ка-саят нито едно от предвидените в нормата на чл.435, ал.3 ГПК основания и попадат извън дължимия съдебен контрол в образувано по този ред производство.

              Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваните от страна на длъжника действия на ЧСИ са правилни и законосъобразни, с оглед на което подадената от Р.Н.Г., действаща като ЕТ „Р.Г.“ жалба се явява неосно-вателна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение. 

             

              Депозираната от третото лице А.Р.Г. жалба е процесуално недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане. Третите за изпълнителния процес лица не са сред кръга на правните субекти по чл.435, ал.3 ГПК, на които законодателят е признал правото на жалба по отношение на постановлението за възлагане, с оглед на което в патримониума на А.Г. не е възникнало такова процесуално потестативно право. Правото на жалба е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно.

              При приетия изход на делото жалбоподателите не се дължат разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Поради липса на заявено искане от ответника по жалбите по чл.78, ал.3 ГПК съдът не дължи произнасяне на това основание. 

              Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.Н.Г., действаща като ЕТ „Р.Г.“ с вх.№ 8 970 от 08.06.2017 г. по изп.дело № 20148500401243 по описа на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

                                                

              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от третото лице А.Р.Г. с вх.№ 8 970 от 08.06.2017 г. по изп.дело № 20148500401243 по описа на ЧСИ А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ жалбата, като недопустима.

 

              Решението в частта, с която жалбата на третото лице А.Г. е оставена без разглеждане, имащо характер на определение, може да се обжалва пред САС с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на този жалбоподател.

 

              В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.