Решение по дело №251/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 454
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20202120200251
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

454

 

гр.Бургас, 15.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 251 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на „З” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление****, против Наказателно постановление № 470713-F486724/16.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната процедура.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.В., която поддържа жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт, който, предвид разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предоставя на съда относно основателността.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 08.05.2019г. св.П. - инспектор по приходите в НАП, извършил проверка по спазване на данъчното законодателство на обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – автосервиз, находящ се в ****, стопанисван от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелят констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство. Св. П. проверил Книгата за финансови отчети в обекта, като констатирал, че месечният отчет за месец април 2019г. не е отпечатан. За констатациите на място бил съставен констативен протокол. На база тези факти актосъставителят преценил, че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство, поради което и в присъствие на управителя съставил АУАН с бланков №F486724/15.05.2019 г., квалифицирайки извършеното като нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 41, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.

Според чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към 26.11.2018г.) - в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.

Следва да се обърне внимание обаче, че считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година ЕДИНСТВЕНО лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Т.е. изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални устройства - 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента задължението за отпечатване на месечни отчети е останало само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани ЕКАФП, поради което и към настоящия момент поведението на дружеството е несъставомерно.

В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва съкратени месечни отчети.

Към настоящият момент наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 470713-F486724/16.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „З” ЕООД, ЕИК: ****е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                  

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.