Решение по дело №64349/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4585
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20211110164349
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4585
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110164349 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът *** с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път
№260 и ответниците 1/ СВ. Д. ГР. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча Купел, бл.508, вх.
Д, ет.9, ап.151 и 2/ Б. Д. В. с ЕГН **********, гр. София, ул. Живописна №2.
Предявени са искове по чл.45 ЗЗД, евентуално по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално по
чл.59 ЗЗД за сумата 2893,20лв., ведно със законната лихва от 11.11.2021г. до плащането.
Относно квалификацията на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и направено от ищеца възражение
в о.с.з. -не е налице грешка при плащане на чуждо задължение, тъй като с плащането в полза
на детето банката не е изпълнила чуждо задължение, а собственото си такова – да плати на
легитимирания наследник сумите по влога.
Ответниците оспорват исковете, като сочат, че не са подвели служителите на банката
и че сумата е предадена от тях на *** – по банков път изплатили сумата 1374,18лв., а
остатъкът предали в брой на майката на детето. Оспорват авторството на представени от
банката документи - възражение срещу неразрешени платежни операции и сигнал до СРП –
л. 15 и л.18 от делото, подписани от ***
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл.45 ЗЗД е да докаже противоправно
поведение на ответниците, вследствие на което му е причинена вреда, по иска по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД – плащане на исковата сума на ответниците, по иска по чл.59 ЗЗД – плащане на
исковата сума на ответниците, с която последните са се обогатили, а банката се е обеднила.
По евентуалните искове ответниците следва да докажат, че са платили сумата на
***/нейната майка.
Страните не спорят относно фактите: Между банката и *** бил сключен договор за
банкова сметка на 22.7.2014г.
1
На 9.8.2017г. *** починал.
С.Г. е майка на починалия, а *** – негова сестра. Същият имал малолетно дете – ***, с
майка ***
На 15.2.2018г. ответниците представили в клон на банката акт за смърт и
удостоверение за наследници, в което фигурирали и трите наследници – майката, сестрата и
дъщерята. Банката изплатила на ответниците сумата 2893,20лв., остатъкът от 1452,45лв. бил
прехвърлен по сметката на ***.
На 9.7.2020г. Банката получила възражение от майката на *** за изплатената сума на
ответниците, в което сочела, че единствено малолетното дете има право да получи парите от
сметката. Банката превела сумата от 2893,20лв. по сметката на детето и изпратила
нотариална покана до ответниците, получена на 20.10.2020г., за връщане на сумата.
Ответниците отговорили на поканата, с отговор, получен от банката на 18.11.2020г., в който
оспорват да са подвели служителите на банката и сочат, че сумата е предадена от тях на ***.
Относно сигнала до СРП – след служена справка се установява, че наказателното
произовдство е прекратено от прокурора на основание чл. 243, ал.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 НПК
деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
Спори се относно налице ли е противоправност на поведение на ответниците; върнали
ли са ответниците исковата сума на детето.
От показанията на свидетелката ***, сестра на първата ответница, леля на втората, се
установява, че ответниците пред свидетелката са върнали на ***сумата от 1500лв. през
2020г., след като се *** поискала парите от тях и подала сигнал в прокуратурата. За остатъка
от сумата се разбрали да се плаща такса за детска градина и други нужди.
Представени са различни документи /платежни нареждания, разписки, квитанции/ в
периода 1.10.2019г. – 14.9.2021г. за плащани суми от СВ. Д. ГР. на ***в общ размер
1067,18лв. с посочени основания различни нужди на детето /такси за детска градина, школа
по танци/, както и за рожден ден, ден на детето и т.н.
Относно иска по чл.45 ЗЗД: от така установета фактическа обстановка е видно, че
ответниците са поискали плащането на парите от банката въз основа на наследствено
правоприемство, като са представили пред служител на банката удостоверение за
наследници, в което фигурират и трите наследници по закон на *** – майката, сестрата и
дъщерята. Всяко лице, което се смята за наследник, може да поиска от банката да му изплати
наследствен дял от влог на наследодателя си, но е в правомощията на банката да прецени
дали следва да удовлетвори подобно искане. Ищецът е търговец и следва да изпълнява
търговската си дейност с грижата на добрия търговец, която поставя пред него по-високи
изискванията, отколкото грижата, с която физическите лица са длъжни да водят своите
работи. В случая това означава, че служителите на банката с юридическо образование е
следвало да преценят наследствените дялове на наследниците съобразно чл.5 и сл. ЗН, да
съобразят, че детето изключва възходящите и съребрените роднини в наследяването на
паричния влог и да откажат плащането на наследствен дял от влога на ответниците. Не се
2
установява недобросъвестно поведение от страна на ответниците – те се възприемат като
наследници на своя родственик и фигурират като такива в удостоверението за наследници,
заедно с детето. Предвид изложеното съдът намира, че не се установява противоправност на
поведението им – не се установяват действия или бездействия, с които да са въвели в
заблуждение служителите на банката, че двете са единствени наследници на *** – точно
обратното – сключили са с банката договор за влог на 1/3 от сумата в полза на малолетното
дете. Ето защо съдът намира, че липсва обективния елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане – а именно противоправност.
Относно иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – изплащането на наследствен дял на лицата,
които са изключени от низходящата на починалия, представлява плащане при начална липса
на основание. Съгласно ППВС 1/1979г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
В случая липсва валидно правоотношение, което да оправдава разместването на
имуществените блага и по силата на което ответниците да получат и да задържат сумата.
При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е без значение дали е налице обогатяване,
обедняване, общ правопораждащ факт, тъй като това е фактическият състав на
субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД. По иска по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД е достатъчно да се
установи предаване на сума без правно основание. Последващото поведение на страните
/плащането на сумата от банката на детето и плащането на част от сумата от ответниците на
детето/ е без значение, тъй като то би било релевантно при разглеждане на еветуалния иск
по чл.59 ЗЗД, където на преценка биха подлежали фактите, водещи до наличето на
обедняване /на банката или на ответниците/ и обогатяване /на детето или на ответниците/. В
случая обаче със самото плащане на сумата /без значение от причините, довели до
плащането/ без да има правно основание, за банката възниква притезанието да получи
сумата обратно от лицата, на които я е изплатила, и то не защото са се обогатили, а защото
са реципиенти на сумата. Ето защо искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е изцяло основателен и
следва да бъде уважен, а евентуалният иск по чл.59 ЗЗД, във връзка с който са възраженията
на ответниците за плащане на суми в полза на детето /тоест за липса на обогатяване/ не
следва да се разглежда.
Доколкото не се претендира солидарно осъждане, съдът следва да присъди сумата разделно.
Разноски се дължат на ищеца в размер на 565,73лв. или по 282,87лв. от всеки ответник.
Воден от горното, Софийски районен съд


3

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път №260,
срещу 1/ СВ. Д. ГР. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча Купел, бл.508, вх. Д, ет.9,
ап.151 и 2/ Б. Д. В. с ЕГН **********, гр. София, ул. Живописна №2, искове по чл.45 ЗЗД за
сумата 2893,20лв., ведно със законната лихва от 11.11.2021г. до плащането.
ОСЪЖДА СВ. Д. ГР. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча Купел, бл.508, вх. Д, ет.9,
ап.151, да плати на *** с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път №260, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 1446,60лв., ведно със законната лихва от 11.11.2021г.
до плащането, както и сумата 282,87лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Д. В. с ЕГН **********, гр. София, ул. Живописна №2, да плати на *** с
ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път №260, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
сумата 1446,60лв., ведно със законната лихва от 11.11.2021г. до плащането, както и сумата
282,87лв. – разноски по делото.


Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4