Р Е Ш
Е Н И Е № 260005
ПЛОВДИВ 05.01.2021
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на
петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и
при секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 891
по описа за 2018 година и констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, София,
бул.“Драган Цанков“ 12-16, ет.4, ап.20 против В.В.А., ЕГН **********,*** с
правна квалификация чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че с Договор за предоставяне на потребителски кредит
2208CL/16.06.2017 г. Банката е предоставила на В.А. заем в размер на 30 000 лв;
според условията на договора кредитът се усвоява еднократно по сметка на
кредитополучателя, заемът се погасява на 120 месечни вноски; кредитополучателят
дължи заплащането на лихва и при неплащане на която и да е вноска, кредитът
става предсрочно изискуем. Уговорено е, че кредитополучателят заплаща такса за
разглеждане на документи, месечна такса, такса предоговаряне, реструктуриране и
за получаване на пакетна услуга.
Твърди се, че в
раздел V, чл.17.3 от договора за кредит ответникът се е задължил да сключи
застраховка по риска „Живот/злополука“ и да заплаща всички свои задължения. В
погасителния план всяка месечна погасителна вноска е описана като падеж, вид и
размер и в перо такси е включена дължимата застрахователна премия.
Твърди се, че
ответникът е получил детайлна информация за кредита, както и че дори и да не е
изрично уточнено, че наказателната лихва се дължи само върху просрочената
главница, Банката не е начислила наказателна лихва върху друго, освен върху
просрочената главница.
От 15.12.2017 г.
кредитополучателят е прекратил плащанията и ищецът е уведомил ответника с
нотариална покана от 02.07.2018 г., връчена по реда на чл.47 ГПК, че кредитът е
предсрочно изискуем, като е дал срок за изплащане на задължението. Поддържа
становище, че доколкото на ответника са връчени съдебните книжа чрез особения
му представител, може да се приеме, че с получаването на препис от исковата
молба, която има характер на волеизявление, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, кредитът се превръща в предсрочно изискуем.
Доколкото
ответникът не е платил в дадения срок доброволно, ищецът иска да се постанови
решение, с което да се осъди В.А. да заплати:
-сумата 27 643.08,
представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит 2208CL/16.06.2017 г. с настъпил падеж след 15.08.2018 г.
-сумата 625.01 лв,
представляваща възнаградителна лихва по чл.7.1, раздел IV за периода 15.08.2018
г. - 12.11.2018 г.;
-сумата 15.75 лв,
представляваща наказателна лихва по чл.11.1, раздел IV за периода 15.08.2018 г. - 12.11.2018 г.;
-сумата 20.59 лв –
разноски за застрахователни премии по чл.13.3 от договора за периода 15.09.2018
г. - 15.10.2018 г.;
-сумата 154.80 лв,
представляваща нотариални такси по чл.13.2 от договора.Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника чрез особения му представител при условията на чл.47, ал.6 ГПК
адв.С. се дава становище за неоснователност на предявените искове със следните
аргументи:
-оспорва се
твърдението, че предсрочната изискуемост на кредита е съобщена на ответника;
-оспорва се
начисляването на такса за застраховка предвид липсата на доказателства за
сключване на застраховка по риска „Живот“;
-твърди се, че
липсва посочване на цялата сума по кредита и поради това и на основание чл.22
във връзка с чл.11, ал.1,т.7 ЗПК договорът за кредит е недействителен, както и
че в договора за кредит липсва и посочване на лихвения процент, който се дължи
в случай на упражнено право на отказ от кредитополучателя от договора за
кредит;
-прави се
възражение за недействителност на договора във връзка с обстоятелството, че не
са налице доказателства, удостоверяващи предоставянето на кредитополучателя на
формуляр с информация за кредита преди сключването на договор за кредит, което
нарушава правата на кредитополучателя;
-прави се
възражение за недействителност на договора и поради непосочване на падеж на
вноските.
Прави се възражение
за нищожност на следните клаузи:
-чл.11 от договора,
според която се начислява законна лихва при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем; доколкото всяка вноска за погасяване на кредита включва част от
главницата и възнаградителната лихва и при настъпване на предсрочна изискуемост
се начислява наказателна лихва и върху възнаградителната лихва;
- в чл.2.3 от
Общите условия на „Банка Пиреос България“ АД се предвижда върху просрочената договорна
лихва да се начислява лихва за забава в размер на законната лихва и доколкото
тази уговорка се намира в Общите условия, а не в индивидуалния договор се
твърди, че въвежда в заблуждение кредитополучателя и поради това е
неравноправна. Освен това се заявява, че нормата на чл.294, ал.2 ТЗ е
неприложима по отношение на ответника В. А., тъй като тя се прилага за
търговци, а ответникът няма качеството на търговец.
- твърди се, че в
чл.2.2/1 и чл.2.2/2 от Общите условия на „Банка Пиреос България“ АД се прилага
различен подход при начисляване на лихвата – за сметки, по които клиентът
ползва кредит, се приема, че годината има 360 дни, а за депозитни и
разплащателни сметки се приема, че годината има 365 дни, което поставя
кредитополучателя в неравноправно положение.
- възразява се, че
клаузата на чл.3.10 от Общите условия на „Банка Пиреос България“ АД, която
предвижда при неизпълнение на което и да е условие на договора да се начислява
и събере служебно от сметките на клиента неустойка в размер на 1% от първоначално
предоставения кредит за всяко отделно неизпълнение, е нищожна, тъй като
неустойка се начислява и върху възнаградителната лихва, и върху главницата,
като и поради обстоятелството, че тази клауза не е част от индивидуалния
договор.
Иска да се приеме,
че кредитополучателят дължи връщане на главниците по процесния договор, като се
извърши прихващане между платените от кредитополучателя лихви и неустойки.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Представен
е по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2208 CL 2017, сключен на
16.06.2017 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и В.В.А., по силата на
който „Банка Пиреос България“ АД предоставя на В.А. банков кредит в размер на
30 000 лева, с краен срок за погасяване на кредита 120 месеца, съобразно
погасителен план, неразделна част от договора, т.е. съгласно договора крайният
падеж на задължението за връщане на предоставената на кредит сума е 15.06.2027 г. Страните са уговорили,
че кредитополучателят дължи променлив лихвен процент, който се формира от
приложимия по договора референтен лихвен процент плюс надбавка от 6.77%, като
към момента на сключване на договора е възприета стойност на шестмесечния SOFIBOR в размер на 0.33%, поради което приложимият променлив годишен
лихвен процент е 7.10%. При неизпълнение в срока на задължението за плащане на
погасителна вноска и при обявяване на предсрочна изискуемост на върху просрочените суми за времето на
забавата кредитополучателят дължи лихва в размер на законната лихва от 10%.
Уговорено е също, че при наличие на конкретни обстоятелства, едно от които е
непогасяване в срок на която и да е вноска независимо от причините, кредиторът
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Според
наложилата се съдебна практика /Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018
г. на ВКС, ТК/ се приема, че уведомяването на длъжника по кредита за
изявлението на Банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява
с получаване на обективираното в исковата молба изявление, че обявява кредита
за предсрочно изискуем. Приема се, че при назначен на ответника особен
представител на основание чл.47, ал.6 ГПК с връчването на препис от исковата
молба и на уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител, е
налице надлежно уведомяване на длъжника за трансформирането на задължение в
предсрочно изискуемо.
В настоящия
случай препис от исковата молба и приложените към нея доказателства е връчен на
особения представител на ответника адв.С. на 10.04.2019 г., от който момент цялото
задължение по договора за кредит, включително и произтичащите от него
надбавки, става предсрочно изискуемо.
Изхождайки
от предмета на договора – предоставяне на кредит от банкова институция на
физическо лице, Съдът приема, че договорът, от който ищецът претендира да черпи
права, има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна
уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит.
С разпоредбата на чл.11,
ал.1 ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК предвидените реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се
приеме, че договорът е недействителен.
Съгласно разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В настоящия случай при преценка
клаузите на процесния договор и съпоставяйки ги с разпоредбите на ЗПК, Съдът
намира, че не са спазени императивните изисквания на чл.11,
ал.1, т.10
ЗПК. Смисълът на Закона е, кредитополучателят да е информиран предварително
с размера на сумата, която следва да върне. В процесния договор за кредит е
посочен само годишният процент на разходите в цифрова величина, но не е
посочено също на каква сума съответства ГПР, какви компоненти включва и как се
формира, поради което и кредитополучателят не е имал възможност към момента на
сключване на договора да го определи.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено,
че годишният процент на разходите е 7.41 %. Липсва уточнение
какви точно разходи се включват в посочения процент, като по този начин
потребителят – кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредитен продукт.
Предвид установеното и
при условията на чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за кредит
се явява недействителен.
Съобразно
чл.23 ЗПК при недействителен договор за кредит на връщане подлежи само чистата
стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него. От
заключението на ССЕ се установява, че ответникът е направил четири вноски за
погасяване на кредита, от които 719.94 лв - погасена главница и заплатени лихви
и такси в размер на 708.45 лв. Предвид обстоятелството, че в случая ответникът
дължи връщане на получената главница, без да заплаща лихви и такси, от претендираната
главница 27 643.08 лв следва да се приспаднат заплатените лихви и такси и
ответникът остава да дължи 26 934.63 лв, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
Предвид
изложеното, че при условията на недействителност на договора за банков кредит
на основание чл.23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане на полученото, без да
се дължат лихви или други разходи по него, следва да се отхвърлят исковете за
заплащане на лихви, застрахователни премии и нотариални такси.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2945 лв съобразно
уважената част от исковете.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
В.В.А., ЕГН **********,*** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
София, бул.“Драган Цанков“ 12-16, ет.4, ап.20:
-сумата
26 934.63 лв /двадесет и шест хиляди деветстотин тридесет и четири лева/,
представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита, получена на
основание Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2208 CL 2017, сключен на
16.06.2017 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
27 643.08 лв отхвърля иска
-сумата
2945 лв /две хиляди деветстотин четиридесет и пет лева/ разноски по делото
Отхвърля
предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Драган Цанков“
12-16, ет.4, ап.20 против В.В.А., ЕГН **********,*** искове за заплащане на:
-сумата 625.01 лв,
представляваща възнаградителна лихва по чл.7.1, раздел IV за периода 15.08.2018
г. - 12.11.2018 г.;
-сумата 15.75 лв,
представляваща наказателна лихва по чл.11.1, раздел IV за периода 15.08.2018 г. - 12.11.2018 г.;
-сумата 20.59 лв –
разноски за застрахователни премии по чл.13.3 от договора за периода 15.09.2018
г. - 15.10.2018 г.;
-сумата
154.80 лв, представляваща нотариални такси по чл.13.2 от договора
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: