№ 82185
гр. София, 10.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20241110128503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 157436/15.05.2024 г. на ....., ЕИК .... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „...., ЕИК ... за сумата от 758,73 лв. – неплатена
цена за такси и потребление за предоставяне на услуги по договор М3872081 от 15.11.2013
г., 100,65 лв. - мораторна лихва върху вземането от 758,73 лв. за периода от 07.11.2022 г. до
14.05.2024 г., 2,00 лв. – обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0,31 лв. -
мораторна лихва върху вземането от 2,00 лв. за периода от 10.11.2022 г. до 14.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 15.05.2024 г. до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за такси и потребление
за предоставяне на услуги, мораторна лихва върху нея, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 2,00
лв. - обезщетение за обработка на просрочени задължения, както и за 0,31 лв. - мораторна
лихва върху него за периода от 10.11.2022 г. до 14.05.2024 г.,
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителят да
основава вземанията си на различни точки от общите условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно: неплащане на
договорни задължения в срок.
Също така въобще не става ясно какво представлява обезщетението за обработка за
просрочени задължения, като очевидно дължимостта на тази сума е последица от
неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя, но видно е, че на това
основание вече са му начислени такси. На практика в случай, че всички претендирани
вземания се присъдят би се стигнало до момент, в който за едно и също нещо в полза на
заявителя се присъдят набор от такси и обезщетения, което противоречи на добрите нрави.
Евентуално твърдение, че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия не го
валидира.
Отхвърлянето на заявлението за главница в частта относно обезщетението за обработка
на просрочени просрочени задължения обуславя извод за отхвърлянето му и в частта
относно претендираната мораторна лихва във връзка с него.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
1
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 157436/15.05.2024 г. на ....., ЕИК .... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „...., ЕИК ... за сумите, както следва: 2,00 лв. -
обезщетение за обработка на просрочени задължения, както и за 0,31 лв. - мораторна лихва
върху него за периода от 10.11.2022 г. до 14.05.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2