Р Е Ш Е Н И Е
№3574/29.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19078 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 85978/ 20.11.2019 г. от П.Н.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез процесуален представител срещу П. Н. Р. Б., с адрес: *, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумите от: 1369.48
лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващо се в заплатена от ищеца цена на л. а. марка „*“, модел „*“, рама № *; 1500.00 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди (болки и страдания, всички
настъпили в резултат на противоправното бездействие
на ответника), ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 20.11.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането; 863.37 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1369.48, за периода 20.11.2016 год. –
19.11.2019 год. Претендират се и извършените разноски.
В исковата молбата се излага, че на *г. ищецът закупува лек автомобил марка „*“, модел „*“,
рама № *, за сумата от 1369.48 лв. След предприети постъпки за
регистрацията на същия, се установява, че превозното средство е обявено за
издирване в Република *от 2004 год. Образувана е прокурорска преписка, като въз
основа на постановление на наблюдаващия прокурор свидетелството за регистрация
е предадено на италианските власти. През м. декември 2014 год. узнава, че
свидетелството за регистрация не фигурира като издирвано в ШИС. Твърди се още,
че в мотивите на постановление на ВКП се съдържат указания за връщане на
свидетелството на ищеца. Последното е обусловило и невъзможност за регистрация
на превозното средство в сектор „Пътна полиция“, същият гние в двора на ищеца.
Бездействието от страна на Прокуратурата породили чувства на гняв и
безпомощност при ищеца, които с времето се обострят. Налице е и отражение върху
здравето и психиката му – хипертония, нарушения в съня, депресивни състояния и
др.
Ответникът – П. Н. Р. Б., депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
релевира подробни доводи за
неоснователност на предявения
иск. Възразява срещу твърденията за противоправно
бездействие от страна на наблюдаващия прокурор, както и за причинно – следствената
връзка между поведението на ръководещият разследването и настъпването на
вредите. В подкрепа на възраженията си, сочи че от страна на Прокуратурата са
предприети всички необходими действия, за връщане на свидетелството за
регистрация. Релевира възражение за погасяване на
вземането по давност. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщена към доказателствения
материал по делото е декларация от *г. от Л. М., роден на *** год. в М.,
съдържаща изявление от автора за продажба на МПС марка „*“, модел „*“, рама № *, на П.П., ЕГН: **********, за
сумата от 700 евро.
С декларация от 30.09.2013 год. П.Н.П.
заявява закупуването от Л. М., на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рама № *, на *год.
От материалите по приобщената преписка
№ 4103 по описа на Варненска окръжна прокуратура за 2013 год., се установява
следното:
На 04.10.2013 год. от Трето РУП – Варна
е предприета проверка, касаеща обявена в ШИС от
Република *бланка на свидетелство за регистрация на МПС с № *.
Повод за проверката е явяване на
пълномощник на лицето П.П., в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР, за първоначална регистрация на лек автомобил „* *“, рама № *, внос от *. При обработката на документите е установено,
че касателно свидетелство за регистрация № * е
въведен сигнал в Шенгенската информационна система.
Свидетелство за регистраци
по италиански образец № DF * е доброволно предадено в Трето РУП – Варна.
В системата
ШИС е отразено издирване на свидетелство № *, без зададена серия „*“.
С писмо от 14.11.2013 год. образуваната
преписка е изпратена от Трето РУП в ОП – Варна.
С Постановление от 30.12.2013 год.
същата е върната на разследващия за допълнителна проверка, като е определен
срок от 10 дни. Видно от мотивите на съдебния акт, връщането е обосновано с
необходимостта от събиране на данни за документите за лекия автомобил, като в
тази насока са дадени указания за изискване на информация от бюро „Сирене“.
Във връзка с горното, на 21.01.2014
год. от страна на ОП – Варна, е отправено запитване до началника на сектор
„СИРЕНЕ“ при Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, гр. София, касаещо наличие на идентичност между двата документа.
Въз основа на молба от ищеца от 06.03.2014 год. за
произнасяне по преписка № 4103/ 2013 год., на 11.03.2014 год. от Окръжна
прокуратура е изпратено ново запитване до ръководителя на
сектор „СИРЕНЕ“ при Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, гр.
София, за предоставяне на информация относно свидетелството за регистрация.
На 15.04.2014 год. от страна на ищеца е
депозирана молба в прокуратурата за връщане на иззетото свидетелство.
По повод същата, с Постановление от
16.04.2014 г. е отказано връщане на свидетелство № * *.
С писмо от 28.04.2014 год. от Трето РУП
– Варна, ОП – Варна е информирана, че бланка – свидетелство за регистрация на
МПС, италиански образец № * *, не е обявена за издирване в системата „ШИС“.
Въз основа на Постановление от
26.07.2014 год., свидетелство за регистрация № DF * предадена на Посолството на Република *в Република
България.
С Постановление от 04.12.2014 год. е
отменено постановление на Апелативна прокуратура – Варна от 03.09.2014 год., с
което е потвърдено постановление на ОП – Варна от 26.07.2014 год. по пр. №
4103/ 2013 год. Постановено е още, от страна на ОП – Варна да се предприемат
необходимите действия по връщане на иззетото свидетелство за регистрация на МПС
№ * * на собственика на автомобила.
Въз основа на постъпила молба от
08.01.2015 год. от ищеца, на 12.01.2015 год. от Окръжна прокуратура са
изпратени запитвания за конкретна информация до ръководителя на сектор „СИРЕНЕ“
при Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, гр. София и до
Посолството на Република *в Република България – връщане на изпратеното
свидетелство за регистрация.
Във връзка с поставените въпроси, на
13.01.2015 год. е отправено запитване до бюро „Сирене“ – *. Независимо от
отправените напомнителни от 16.01.2015 год. и
21.01.2015 год., към 02.02.2015 год. отговор не е
постъпил.
На 26.02.2015 год., от прокуратурата е
изпратено напомнително писмо и до Посолството в Република
*.
С писмо от 23.03.2015 год. от
Завеждащия консулската канцелария в Посолството на *е предоставена информация,
че изисканото свидетелство за регистрация е изпратено в Министерството на
инфраструктурата и транспорта в *, на 19.01.2015 год.
Във връзка с отправени от ищеца искания
и жалба, на 22.06.2015 год. е изпратено ново писмо до Посолството на Република *за
връщане на свидетелството за регистрация, а 07.07.2015
год. – отново е изискана информация от сектор „СИРЕНЕ“.
За изясняване на спора от фактическа
страна, по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Б. Д. П..
В показанията си свидетеля сочи, че е
съпруга на ищеца. Излага, че след случилото се с автомобила ищецът е станал
избухлив, затворил се е в себе си, имал проблеми със съня. Появили са се
главоболие и хипертонични проблеми, а също и притеснения за ангажиране на
наказателната му отговороност. Ищецът многократно е
посещавал Прокуратурата и КАТ, предприел е постъпки за среща с прокурор Д.,
консултирал се е с адвокати, изпращал е сигнали и жалби. Автомобилът се намира
в гаража на роднини, все още не се използва. От 2015 год. ищецът и семейството
му нямат информация за свидетелството за регистрация на автомобила. При
повдигане въпроса за автомобила ищецът много се изнервя, тъй като семейството
дълго време е събирало сумата за закупуването му.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
съединени искове, с правно основание основание
чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Нормата на чл. 49, ал. 1 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което
възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени
от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.
Претенцията е за репариране на претърпени вреди, като произнасянето относно наличие на предпоставките
за присъждане на същото следва да е съобразено единствено на фактите, на които
страните се позовават и не и не може да формира изводите си от обстоятелства, на които страната не се е позовала (в този смисъл
е и Решение №232/ 27.09.2016 по дело № 1083/ 2016 на ВКС, ГК, IV г. о.). В настоящата
хипотеза, ищецът твърди претърпени вреди, настъпили в резултат на бездействие от страна на Прокуратурата във връзка с
разследването по пр. пр. № 4103/ 2013 год. на ОП – Варна.
Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно
и главно доказване, бездействие от лица, на които е възложено от
ответника, извършване на проверка, и в резултат на което са претърпени
твърдените имуществени и неимуществени вреди, в претендирания
размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника, е да установи изпълнение
на задължението си да репарира
причинените вреди или обстоятелства,
които изключват отговорността му.
Произтичащите от националната и международната нормативна уредба задължения за всеки прокурор, ръководещ
разследване или проверка, имплицитно включват необходимост от провеждане на ефективни действия, при спазване на установени стандарти на доказване при разглеждане на наказателното дело. Ефективното разследване, респ. проверка предполага всеобхватно,
безпристрастно и разумно предприемане
на постъпки за събиране и
проверка на относимите и необходими
доказателства, чрез изискване и прилагане на писмена документация, назначаване на съдебни експертизи, изслушване на свидетелски
показания, с последващ доказателствен
анализ и адекватна интерпретация на релевантните за обвинението обстоятелства. Бързината на наказателното производство не следва
да е за сметка на прецизността и качеството на неговото провеждане, преди всичко с оглед гарантиране на обществения интерес.
В настоящата хипотеза, продължителността на проверката е обусловена от необходимостта от събиране на доказателства, голяма част от които от друга държава. Периодът на попълване на доказателствения материал по конкретната проверка е разумен, в предвид естеството на подлежащите на
установяване факти и способите за това. Нещо повече - всички действия, респ. актове на съответния прокурор са предприети/ постановени, във връзка с нормативно установеното му задължение за упражняване на ръководство и надзор на образуваната
проверка, като същите
са извършвани в рамките на няколко дни след постъпване на информация, искане или молба.
В предвид горното, то няма как да се приеме наличие на бездействие от
страна на Прокуратурата по конкретната проверка, на което ищецът основава
претенциите си. В тази насока следва да бъде отбелязано, че несъгласието на
страна в процеса с конкретно произнасяне на магистрата, не обуславя извод за
бездействие.
От друга страна, правилността на правните изводи, на
процесуалните действия и на актовете на съответния прокурор, досежно основанията за връщане на иззет от ищеца документ, не подлежат на преценка и не следва да бъдат коментирани от настоящия състав, до колкото същите подлежат на
инстанционен контрол по реда на НПК.
Фактическият състав на чл. 49, ал. 1 ЗЗД не е осъществен, което обуславя извод за неоснователност на главните
претенции за присъждане на сумите от 1369.48 лв., представляваща обезщетение за
имеществени вреди и 1500.00 лева. – претендирана като обезщетение за претърпени морални вреди,
поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на сумата от 863.37 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1369.48, за периода 20.11.2016 год. – 19.11.2019 год.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 150.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу П. Н. Р. Б.,
с адрес: * иск за присъждане на сумите от: 1369.48
лв. (хиляда триста шестдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващо се в заплатена от ищеца цена на л. а.
марка „*“, модел „*“, рама № *; 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща претърпени неимуществени
вреди (болки и страдания, всички настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответника), ведно със законната лихва върху горепосочените
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.11.2019 год.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, както
и 863.37 лв. (осемстотин шестдесет и три
лева и тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1369.48, за периода 20.11.2016 год. – 19.11.2019 год., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител да заплати на П. Н. Р. Б., с адрес: * сумата 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: