Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 07.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на осми ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 833 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Х.М. с
ЕГН ********** ***, срещу наказателно постановление № 19-0255-000170 от 09.05.2019
г., издадено от Началника на Второ РУ към ОДМВР – Добрич, с което на
жалбоподателя, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.
3 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 1 /един/
месец.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
лично поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало на 15.04.2019 г. с акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 19-0255-000170 /бланков № 0698715,
Серия Д/. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в
присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е
бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Напуснах мястото след като ми бяха взети
всички документи - талон на колата, шофьорска книжка, лична карта и отидох до
кметството за кмета да потвърди светенето на светлини” /цитат/. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
При съставяне на АУАН е спазена и
процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите,
съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Видно от приложения по делото АУАН, в него
като свидетели са вписани Г.М.С. и Х.Ц.Х., като изрично е отбелязано, че всеки
един от тях е очевидец на извършеното нарушение. От разпита на св. Г.М.С. и св.
Х.Ц.Х. се установява, че и двамата са очевидци на нарушението, тъй като същите
в качеството си на полицейски служители при Второ РУ при ОДМВР – Добрич са
констатирали самото нарушение, предмет на настоящото дело. От показанията на свидетелите С. и Х. се установява, че същите
непосредствено са възприели извършеното нарушение, както и обстоятелството, че
автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя по настоящото дело – Е.Х.М..
Показанията на двамата свидетели се непротиворечиви и описаното от тях нарушение
на правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя, както и факта
на управление на моторното превозно средство от негова страна е в резултат на
непосредствени възприятия.
Въз основа на съставения АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е
служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че
направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на
законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на
нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена
е и съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена,
като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Тук е мястото да се посочи, че в
оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са
събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на
доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение,
засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид
което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 15.04.2019 г., около 12:30 часа, в с. Славеево, по ул. „Първа”, пред
бензиностанция „Виста ойл”, след като е спрян като водач на лек автомобил „БМВ”
с рег. № ***за извършване на проверка, напуска мястото на проверката без
разрешение на контролния орган – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Е.Х.М.
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като
свидетел в съдебно заседание, актосъставителят М.Н.Ш. потвърждава констатациите
в акта. В съдебно заседание св. Ш. дава следните показания: „На датата, посочена в акта, в село Славеево
на центъра срещу Кметството спряхме жалбоподателя. Аз бях на работа, униформен,
като по него време бях младши полицейски инспектор във Второ РУ „Полиция” при
ОД на МВР гр. Добрич. Бяхме заедно с колегите С. и Х.. Поискахме му документите, той ги даде, но
беше недоволен от повода за спиране. Жалбоподателят управляваше автомобил,
марка БМВ, син на цвят, с номер, който е описан в акта. Не помня кой от нас
подаде сигнала за спиране, но се представихме и му поискахме документите.
Обяснихме му повода за спиране, а именно, че управлява без включени светлини.
Попитахме го дали акт или фиш да му бъде съставен, но той каза, че не го интересува, излезе от
автомобила и тръгна към Кметството да търсел свидетели. Аз му казах: „Спри,
върни се”. Кметството беше заключено или не знам какво, но после се върна. Това
е напускане на мястото на проверката. Когато излезе и замина, в нас останаха документите
му”/цитат/.
Аналогични са показанията и на
св. Г.С., който в съдебно заседание заявява:
„На въпросната дата и час работехме с колегите Х. и Ш.. Бяхме на пътя, когато
забелязахме въпросния автомобил БМВ без включени светлини и казах на колегата
да го спрем. Мисля, че Ш. подаде сигнала със стоп-палка, ние всички бяхме
униформени и с жилетки. Водачът не зная дали си даде документите, но го видях
като слиза, остави вратата отворена и тръгна към кметството, и чух само думата
„свидетели. ” Беше вдясно на платното спрян. Пресече през пешеходната пътека,
като викаше нещо. Не знам за документите дали ги беше дал на колегите” /цитат/.
Същата фактическа обстановка
пресъздава посредством показанията си и св. Х.Х.. Така например в съдебно
заседание, същият заявява: „Аз и Г.С. сме
свидетели по акта, съставен от колегата Ш..
Във връзка с изписването на АУАН, не помня датата, но бяхме изпратени на
СПО в центъра на с. Славеево, на разклона за
с. Пчелино, където съвместно с колегите С. и Ш. извършвахме проверки във
връзка с нарушения на ЗДв.П. Срещу нас от посока к.к. Албена се зададе колона с
автомобили и ние следихме дали имат колани и включени светлини. Колоната се
движеше бавно, защото виждат, че има полицейска кола. Предпоследният автомобил
беше БМВ, което нямаше включени светлини. Колегата го спря. Ние му казахме, че
не е с включени светлини, но той спореше, че му работели. Аз му обясних, че ние
не говорим за това дали работят или не, а за това, че не са включени, поради
което е спрян за проверка. Тогава той слезе от автомобила, пресече по
пешеходната пътека и тръгна към кметството, да търсел свидетели и кмета.
Колегата му каза, че не сме го освободили от проверката и да се върне в
автомобила си, но въпреки това той отиде в двора на кметството и после се
върна. Тогава колегата му написа акта” /цитат/.
Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетелите М.Ш., Г.С. и Х.Х., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол
и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина. При това обстоятелството, че свидетелите М.Ш.,
Г.С. и Х.Х. са полицейски служители, както и че Х. е полицейски инспектор на с.
Славеево, не дискредитира ни най-малко показанията им, имайки предвид, че
същите са в пълен унисон помежду си.
Изложената фактическа обстановка,
отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите М.Ш., Г.С. и Х.Х..
Иначе казано - доказателствената
сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него
и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – напускане
на мястото на проверката без разрешение на контролния орган е именно нарушение
на нормата на чл. 103 от ЗДвП, която вменява на водача такова задължение, а
именно – не само да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място, но и да изпълнява неговите
указания. Неизпълнението на това задължение по същество представлява осуетяване
извършването на проверка от органите за контрол. Без правно значение е и
обстоятелството, че жалбоподателят е предал документите си на полицейските
служители, както и че същият е оставил управлявания от него автомобил на
мястото на проверката.
Или, от събраните по делото
гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че като водач на управлявания
от него лек автомобил, Е.Х.М. се явява субект на нарушението, за което е
наказан.
Съгласно чл. 104 от НПК
доказателства са само онези факти, които са установени в един образуван процес
по реда и със средствата, посочени в НПК. По българския НПК не съществува
законосъобразен процесуален механизъм за включване на резултатите от
полиграфското изследване в материалите по делото. Имайки предвид, че резултатът
от полиграфското изследване /подлагане на детектор на лъжата/, не е
доказателствено средство по НПК, съдът не е уважил искането на жалбоподателя М.
за подлагането му, както и за подлагането на свидетелите М.Ш., Г.С. и Х.Х. на
полиграфско изследване, в която насока се е произнесъл с протоколно определение
в съдебно заседание.
С оглед изложеното, възивната
инстанция намира така описаното нарушение по чл. 103 от ЗДвП за доказано,
поради което законосъобразно на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените
наказания:
Предвидените наказания по чл.
175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на
наказанието глоба, административнонаказващият орган е следвало да има предвид
целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.
27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние
на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в
рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от
нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и
съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно
е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно
действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение.
Административнонаказващият орган е определил размера на наказанието глоба над
минималния размер, определен в приложимата материална норма, но не е изложил
мотиви как е определил именно този размер на наказанието глоба. Разпоредбата на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при
определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени
какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е
определен размерът на наказанието глоба. Съдът намира, че щом наказателното
постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат
определянето на наказанието над минималния му размер, то наказанието не
съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се
защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата
си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение.
Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде
санкциониран водачът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази
насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по
к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва
да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на
минимума, предвиден в закона, а именно – 50 лв.
Административното наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство е в установения от
закона минимум, а именно – 1 месец и не подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че жалбоподателят е
напуснал мястото на проверката без разрешение на контролния орган осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да
няма вредни последици. Липсват и обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до
извършване на нарушението.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0255-000170 от 09.05.2019 г., издадено от Началника на Второ
РУ към ОДМВР – Добрич, в частта, с която на Е.Х.М. с ЕГН ********** ***, за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 1 /един/ месец, като ИЗМЕНЯ наказателното постановление в частта относно наложеното
наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв., като НАМАЛЯВА същата на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/