Р Е
Ш Е Н
И Е № 260247
гр. Пловдив, 02.09.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10463 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. 410, от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД от „ДЗИ
–Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша № 89 Б, представлявано от К.Ч.
и Б.В. чрез
адв. М., против ОБЩИНА
Пловдив,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст.
Стамболов" № 1, представлявана от З.Д.-....
за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от
2085 лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 24.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Притендира
разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 20.06.2016 г. е сключил с третото
лице ......... договор за имуществена застраховка „Каско Плюс” обективиран в
застрахователна полица № ......... за лек автомобил марка „Мерцедес” модел
......... рег. № ......., като на 18.04.2017 г. застрахованият автомобил по
време на движение в ..........по .......... в подлеза на .......... пада в
неизправен участък от пътя, състоящ се от необезопасена и необозначена дупка,
вследствие на което настъпили повреди по следните негови части : разцепена
предна лява гума и счупена предна лява джанта. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие и по подадено от застрахованото лице уведомление за
щета в дружеството е образувана преписка по щета № ........../20.04.2017 г., по
която на застрахованото лице е определено и изплатено обезщетение в размер на
2085 лева, като с плащането на тази сума ищецът встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, който в случай е ответната община,
която като собственик и стопанин на общинския път не е изпълнила задълженията
си да го поддържа, ремонтира и да осигурява възможността за ползването му по
предназначение, съответно не е оказала необходимия минимален контрол по
отношение на свои служители натоварени с тези задължения. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати горната сума ведно със законната лихва върху от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
В
указания по чл.131 от ГПК срок ответника не е депозирал
отговор.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- регистрационен талон № ........;
застрахователна полица № .........; се
установява, че към 18.04.2017 г. за заявения лек автомобил "Мерцедес
" с per. № РВ ......., собствен на ........ е била налице с валидно сключена с
ищеца застраховка „Каско +”.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че автомобила е попаднал в
дупка на пътното платно. Липсвали са предупредителни знаци.
От представените писмени документи- уведомление за щета (лист 6 от делото);
опис, калкулация; обяснения, ликвидационен акт (лист -7-8 от делото) се
установява, че ищеца е уведомен от ощетеното лице ........ за настъпилото
събитие на 18.04.2017 г. с процесния автомобил, извършен оглед на същото и са
констатирани повреди на предна лява гума и джанта на стойност 2085 лв. .
От представеното платежно нареждане от 23.05.2017 г. е видно, че сумата е
изплатена на застрахования на 23.05.2017 г.
От изготвеното заключение от 07.10.2019 г. по възложената САТЕ е видно, че
настъпилите щети касаят подмяна на гумата и джантата на автомобила и същите са
в резултат на заявеното ПТП. Стойността на щетите е 2196,75 лв. с ДДС.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.
410, ал.1, т. 2 КЗ:
С плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна
връзка, с който са нанесените твърдените
вреди на автомобила и размера на обезщетение.
Предвид липсата на възражение от ответника по заявените
твърдения на ищеца съдът намира за доказани обстоятелствата,
че Община Пловдив отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е
настъпило ПТП.
С оглед установените данни съдът намира за доказано
настъпването на заявеното ПТП като време и място, стойността на щетите,
съобразно заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда, е в
размер на 2196,75 лв. с ДДС, наличието на застрахователно правоотношение, видно
от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на
автомобила, както и плащане на стойност
на настъпилите щети от 2085 лева. Тези обстоятелства се явяват предпоставка за
възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на платеното
от него обезщетение, тъй като обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече
от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на извършеното плащане, а именно 2085 лв., което попада в
рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението
на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното
плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за
поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не
съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана. Такава не се твърди и не се установява
да е отправена. Като момент на уведомяване следва да се приеме получаването на
исковата молба, и в тази връзка обезщетението за забава следва да се уважи за притендирания период от завеждане на
делото-28.06.2019 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски
следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно
отправеното
искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива, в
размер на: 84 лв. – платена държавна такса, депозит
за САТЕ-150 лв. и 451,20 лв. за адвокатско възнаграждение.
Притендираните разноски за призоваване на свидетел в размер от 20 лв. не са
разходвани по делото и подлежат на връщане на ищеца, поради което не следва да
се поставя.т в тежест на ответника.
На ответника
разноски не се дължат.
Водим от горното
съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов” № 1, да заплати на „ДЗИ –Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша № 89 Б, представлявано от К.Ч.
и Б. В. сумата
от 2085 (две
хиляди и осемдесет и пет ) лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 24.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от общо 685,20 лв. /шестстотин
осемдесет и пет лева и 20 ст.)./
–разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п./ Димитрина Тенева
Вярно с оригинала!
АД