№ 873
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430104763 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Р. С. с ЕГН **********,
адрес: гр*** , чрез адв. В.Н. – С***ебен адрес: ***5, ап.9, телефон ***, адрес:
***.com, против „Ф*** със седалище и адрес на управление: гр.***, ет.9, офис
№20, представлявано от ***. Твърди се, че между страните бил сключен
договор за потребителски кредит № 578565/04.01.2018г., по силата на който
ответникът отпуснал заем в размер на 1220лв. на ищеца, срещу задължение С.
Р. С. да върне сумата на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер 123 лв.,
при уговорен годишен процент на разходите 49,11 %. Твърди се, че общият
размер на сумата, която следвало да върне ищецът възлизал на сумата 1476
лв. Посочва се още в исковата молба, че изпълнението на задълженото от
страна на ищеца било обезпечено с договор с „***“, като ищецът се задължил
да заплати сума в размер на 924 лв. Твърди се, че С. Р. С. е изплатил сума в
размер на 2400 лв. Сочи се в исковата молба, че договорът е нищожен поради
противоречие с по чл. 10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1 т.7 и т.10 ЗПК, чл.11, ал.1 т.11
и т.20 ЗПК, чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП, чл.143, ал.2 т.19 ЗПК и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора и др. При условията на евентуалност се твърди, че
договорът е унищожаем на основание чл.29, ал.1 ЗЗД поради измама или
1
грешка, на основание чл. 33, ал.1 ЗЗД като сключен поради крайна нужда и
явно неизгодни условия, както и нищожен на основание чл.29, ал.1 пр.1 и
чл.26, ал.1 ЗЗД, противоречи на добрите нрави и съдържа неравноправни
клаузи. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „*** да
заплати на С. Р. С. сумата от 25 лв., частичен иск от сумата в размер на 1550
лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба (21.07.2021г.) до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В законовия месечен срок е постъпил отговор от „***. Твърди се, че
договорът бил сключен от разстояние, като договорът, преддоговорната
информация и останалите приложения към споразумението били изпратени
от дружеството и получени на имейла на ищеца *** Посочва се, че договорът
за потребителски кредит е подписан от С. чрез използването смс, на телефон
**********, който само ищецът използва, като СМС съобщението се
приравнява на на обикновен електронен подпис по смисъла на Директива
1999/93/ЕО.
В съдебно заседание ищецът и пълномощниците му, уведомени по реда на
чл.56, ал.2 ГПК, не се явяват.
Ответникът, уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, се представлява от
юрисконсулт Г.Г., която моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
С определение от 28.01.2022г. съдът е приел изменение в размер на иска за
сумата от 1200 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит, а именно сбор от сумата от 276 лв. недължимо платена
договорна лихва и сумата от 924 лв. недължимо платено възнаграждение за
договор за поръчителство.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Р*** като същият е родово, местно и функционално подсъден на този
съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските
производства.
2
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно е по делото, че на 04.01.2018г. е вписан в масивите на ответното
дружество договор за потребителски кредит №578565, по силата на който С.
Р. С. се предоставял заем в размер на 1200 лв., срещу задължение да върне
сумата на 12 вноски, при уговорен годишен процент на разходите 49,110 %,
годишен лихвен процент в размер на 23 % и уговорен размер на лихвата в
размер на 276 лв. Първата вноска следвало да бъде престирана на дата
03.02.2018г., а общата сума, която длъжникът следвало да върне на кредитора
възлизала на сума в размер на 1476 лв.
Не се спори между страните, че С. Р. С. е получил сумата от 1200 лв. по
договора, както и че е заплатил на ответника сума в размер на 2400 лв.
Спори се между странитe действителен ли е договора между тях, дължи ли
ответника сумата от 1200лв., от които сумата от 276 лв. договорна лихва и
сумата от 924 лв. възнаграждение по договор за поръчителство.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Установява се от заверено копие на договор № 578565/ 04.01.2018г. за
предоставяне на потребителски кредит, че адресатите на договора са „*** и
С. Р. С. , отпуснатият кредит е вписан като сумата от 1200 лв., който
длъжника следвало да погаси на 12 вноски по погасителен план, неразделна
част от договора, с първа падежна дата 03.02.2018г. за целия период на
кредита длъжника следвало да върне сумата от 1476 лв. В договора е
отбелязана сумата от 276 лв. разход по кредита, а ГПР е отбелязан като 49, 11
%. Съгласно т.5 от договора кредита е обезпечен с поръчителство,
предоставено от *** в полза на „***. Съгласно чл. 5 изр. 2 от договора със
сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора.
Съгласно чл. 8 длъжникът дава изричното си съгласие във
взаимоотношенията им с „*** да използва идентификационен номер, посочен
от С. в молбата за кредит като знак на неговото авторство на изпратените до
дружеството съобщения и декларирал, че е съгласен идентификационния
номер да има силата на електронно заявление по смисъла на чл.13, ал.1 от
ДЕДЕУУ и еквивалент на саморъчен подпис. Идентификационния номер се
3
предоставял на длъжника чрез СМС при сключване на договора.
Установява се от заверено копие на договор № 578565/ 04.01.2018г. за
предоставяне на потребителски кредит, че за заемател в него е поставен
идентификационен код 4321.
Видно от Общи условия на „***, приети на 04.09.2015г., сключването на
договор с определено лице е предшествано от одобрение на искане за
потребителски кредит, както и един от трите начина - изпращане на СМС на
мобилния номер на кредитоискателя, съдържащ инструкции за начина, по
който кредитополучателя заявява съгласието си и идентификационен номер,
чрез изпращане на условията на потребителския кредит на ел.адрес, посочен
от кредитоискателя или чрез партньорски офис, съответно търговски
представител, посредством предоставяне на хартиен или друг носител на
индивидуалните условия и Общите условия на потребителския кредит.
Съгласно чл.6.3 от ОУ кредитоискателя изразява своето съгласие по едни от
следните начини: 1/чрез СМС от мобилния телефон, регистриран като
идентификационен номер, със задължително съдържание на СМС „ *** 2/
чрез попълване на кода за потвърждение на заглавната страница на интернет
адреса на дружеството www.ferratum.bg и www.barzakasa.bg; 3/ чрез
собственоръчно подписване от кредитополучателя на два еднообразни
екземпляра на конкретните условия на потребителския кредит и Общите
условия. Съгласно т.8.3 от ОУ при избор на кредитополучателя на
комуникация по мобилен канал, или по друг начин, вследствие на което са
извършени разходи, кредитополучателят заплаща и всички тези разходи, вкл.,
но не само: разходи за превеждане на потребителския кредите по сметка на
кредитоискателя, разходите за изпращане на текстовото съобщение ( 0,30 лв.
на бр. текстово съобщение), евентуалните разходи за банковия превод за
връщането на потребителския кредит и др.
Видно от представеното по делото заверено копие на Договор за гаранция
(поръчителство) между *** и С. Р. С. от 05.01.2018г., върху споразумението
липсва положен саморъчен подпис за клиента , а е вписано код 4321.
По делото е назначена и изготвена съдебно техническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице, размерът на шрифта , използван в договора за
кредит № 645898, както и погасителния план, е 12 пункта, а типът Helvetica , а
размерът на ОУ е 12 пункта, тип Times New Roman.
По делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза. Видно от
4
заключението на вещото лице по нея, С. Р. С. е изплатил на „*** сумата от
2400 лв., от които сумата от 1200 лв.-главница, сумата от 276 лв. лихви,
сумата от 924 лв. допълнително платени услуги. Вещото лице е категорично,
че при параметри на договора по погасителен план с включени сумите за
допълнителна услуга – осигуряване на поръчител, действителният годишен
процент на разходите възлиза на 152,34 %. Видно от допълнителното
заключение на вещото лице, сумата от 924 лв. е преведена на ***.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на вещите лица като
обективни, безпристрастни и компетентно изготвени, поради съответствието
им с писмените доказателства по делото заверено копие на договор
№578565/04.01.2018г., Общи условия и погасителен план към него, справки
от счетоводната програма на „*** и др.
Като съобрази приобщените по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 1200 лв., от които сумата от 276 лв. недължимо
платена договорна лихва и сумата от 924 лв., представляваща недължимо
платени суми – за договорна лихва и за допълнителна услуга – поръчителство
по договор за потребителки кредит № 578565/ 04.01.2018г., поради липса на
правно основание- нищожност/унищожаемост на договора или клаузи от
него, както и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД черпи правното си основание
в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД и като такъв е допустим, тъй като
за ищецът е налице правен интерес от търсената с него защита при така
изложените в исковата молба твърдения.
Разгледан по същество искът по чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД е основателен.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД касае хипотеза, при която
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.
На първо място, съдът приема за основателно възражението на
процесуалните представители на ищеца за недействителност на договора,
поради неспазване на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
5
(ЗЕДЕУУ).
Процесният договор за потребителски кредит с характеристиките си,
очертани в исковата молба, попада в приложното поле на ЗПК и на закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР ).
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПК "договорът за потребителски кредит" е
писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Формата за действителност на
договора за потребителски кредит съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК е писмена,
като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител,
като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за
всяка от страните по договора. Съгласно пар.1 от ДР на ЗПК "траен носител"
е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за
период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние
– по правилата на ЗПФУР, по аргумент от чл.5, ал.13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по
пар.1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно пар.1, т.2 от същия нормативен акт
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При
сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на
услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение №2 на чл.5 от ЗПК.
Съдът приема, че по делото не се установи по категоричен и безспорен начин,
че страните да са сключили договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние, със съдържанието посочено в договор № № 578565/ 04.01.2018г.
От доказателствения материал по делото не може да се направи категоричен
извод, че ищецът е дал съгласието си относно параметрите на договор №
578565/ 04.01.2018г. вкл. предвидената допълнителна услуга за осигуряване
на поръчител и заплащане на възнаграждение на последния чрез ответника.
6
Твърденията на ищеца за разменени по електронна поща с ответника
документи не са установени по делото. Разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР,
задължава доставчика при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЕДЕУУ електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а електронен
документ, съобр. чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ е всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис, като електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е електронен подпис
(чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Електронния подпис е предпоставка за успешно
провеждане на автокрация и верификация на лицето, което е направило
електронното заявление.
В настоящия случай, представените копие на договор с погасителен план,
както и Общи условия към него, са фактически неподписани. Предвиденото в
т.2 от ОУ, че уникалния код за потвърждение, който ще се ползва от
кредитоискателя за потвърждение на волеизявленията му, ще има силата на
електронен подпис, противоречи ЗЕДЕУУ.
По делото не се доказа ответника да е доставчик на удостоверителни услуги,
отговарящи на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕУУ /в приложимата му редакция/
и удостоверяващи връзката между автора и публичния ключ за проверка на
подписа на издателите на волеизявленията, за които да представени
извлечения от системата на ответника ( л. 46-49 от делото). Не е представен и
електронен носител на тези волеизявления, както на едната, така и на другата
страна вкл. не е приобщено заключение на вещо лице, което да изследва
7
системата на ответника и да установи авторството на заявленията. Ето защо
съдът приема, че не са надлежно внесени доказателства за автора/адресата
им.
ЗЕДЕУУ урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното
пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им "електронна
поща", се урежда в закона за електронните съобщения (ЗЕС). Действително
съгласно пар.11 от ДР на ЗЕС "електронна поща" е съобщение във вид на
текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна
съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в
крайното устройство на получателя, а пар. 22 от същите разпоредби дефинира
"Интернет" като система от взаимно свързани мрежи, ползващи интернет
протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна
виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и
съдържа изявление с гражданско правно значение, съставлява електронен
документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУ, но отново тук стои въпроса
дали този документ може бъде определен като подписан или не. Конкретно
касателно електронната поща, това означава, че релевантният момент за
преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата – т. е. с
постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е
посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е
информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна
система - с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено
съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на
постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ /в този смисъл
е постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – напр. решение по
гр.д.№ 3715/2013г. на ВКс, IV г.о. /. Липсата на подпис върху изявлението
само предпоставя липса на доказателства за авторството му, като
последното може да бъде установено и с други доказателствени средства
напр. специализирана техническа експертиза, каквато по делото не е
поискана и изготвена. В този смисъл е и съдебната практика Определение №
169 от 06.04.2017 г. по ч.т.д.№ 672/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 300
по гр.дело № 3715/2013 г. на ВКС, IV ГО. Решение № 482 от 13.12.2011 г. по
гр.д. № 1486 по описа за 2010 г. на IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи, че от представения по делото екземпляр от
комуникационни съобщения с имейл адрес ******************@***.**, на л.
8
46 от делото, на посочения адрес е посочено, че е изпратен стандартен
европейски формуляр( но съдържанието на документа не се установява) и
Общи условия, а сред параметрите на договора е отбелязано – размер на
заема 1200 лв., лихва – 276 лв., размер на погасителна вноска – 123 лв., брой
вноски – 12, първа падежна дата – 02.02.2018г. и ГПР 49,11 %. Видно от
документа на л. 47 от делото за одобрено искането, към горните данни вече е
включена обща сума за плащане 1476 лв. В нито едно от извлеченията от
информационната система на ответното дружество по делото обаче не е
налице препратка към договор за поръчителство. В комуникационните
съобщения, предоставени от дружеството, вкл. по повод твърдени други
заеми – л.45-49 от делото, не е посочено договор за поръчителство или
предвидено задължение за заплащане на допълнителна услуга при
осигуряване на такъв респ. доказателства за договор с трето лице. Няма данни
лицето с мобилен номер **********, както и имейлът
******************@***.**, да е потвърдило всички искания за отпускане на
кредит вкл.процесното по делото – л. 55- л.65 и др. по делото да е именно
ищецът. По делото не бяха приобщени доказателства и за лицето, което е
ползвало I.P. адресът в заявките за кредит.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че ответникът не доказва при
условията на пълно и главно доказване спазването на сочената от него
последователност на действията за сключването на процесния договор, както
предоставянето на преддоговорната информация, така и получено съгласие
от ответника относно параметрите на договора под №578565/04.01.2018г.
Представените по делото писмени доказателства имат характер на частни
неподписани документи, които изхождат от ответника и не са в състояние да
обосноват извод, че фактически са били предоставени на ищеца и същият се е
запознал с тях. При условие, че няма доказателства за приемане на условията
на договора, със съдържанието приложено от ответника, то не се и доказва
твърдението му, че страните са придали на кода за потвърждение по смисъла
на т.2 от ОУ силата на саморъчен подпис. Липсват доказателства, че
заявленията са подписани и с електронен подпис.
Ето защо съдът приема, че по делото не са доказа валидно облигационно
правоотношение между страните, възникнало именно на договор със
съдържанието в този с №578565/04.01.2018г.
От факта на предаването на сумата от ответника и получаването й от ищеца
9
не може да се направи и извод за неформален договор за заем, предвид
липсата на яснота за уговорките между страните относно правата и
задълженията на страните, падежа на вземанията и др. елементи от договора.
Съдът приема с аналогични аргументи, че по делото не се доказа и сключване
на договор за поръчителство между С. и третото лице, респ. изрично съгласие
от последния да извършва плащане чрез ответното дружество, поради което
сумата от 924 лв. представлява недължимо платено възнаграждение за
услуга.
Дори да се приеме, че е доказано сключването на договор между страните
със съдържанието и параметрите на договор №578565/04.01.2018г.,
извеждайки този извод от направените плащания от страна на ищеца, то
съдът приема, че са налице условия за обявяване на противоречието му с
императивни разпоредби на ЗПК, поради което договорът следва да се
приеме за недействителен в цялост.
На първо място, съдът установява, че не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1 ЗПК, тъй като преддоговорната информация, самия договор,
погасителния планове и общите условия неразделна част от него, са
изготвени на различен шрифт, дори и с размер 12 . Разпоредбата чл.10, ал.1
ЗПК е ясна и недвусмислена и съдържа изброяване на изискванията, на които
следва да отговаря договорът за потребителски кредит, които следва да са
налице комулативно, а именно „той се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора“.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора-чл.22.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи 3 по кредита на потребителя. В
конкретния случай е посочено е, че ГПР-то е 49.11%, но не е ясно същия от
10
какво се формира. В общата сума не е включено и допълнителното плащане
по договор за гаранция. Кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,11 %/.
Посочената годишна фиксирана лихва също не е ясно как точно се съдържа и
как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт.Целта на разпоредбата на чл.11, т.10
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Липсата
на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10
ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно непосочването
на действителния ГПР ( в случая 152,34 %) , представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО.
Същевременно спред чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Фератум банк на кредитора, за което кредитополучателя
заплаща вноски. Тези суми несъмнено следва да бъдат включена в ГПР, тъй
като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.
Договорът за поръчителство е договор между кредитора и поръчителя, а не
между длъжника и поръчителя. Единствено при такъв договор, а и при
доказателства за плащане от страна на поръчителя, той би имал обратен иск
за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на кредитора по чл. 146
от ЗЗД. За плащане на задълженията на ищеца по договор с ответника от
страна на *** и встъпване в правата на кредитора няма доказателства по
11
делото. Предвид това, настоящият състав на съда намира, че при сключването
на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски
по договор за поръчителство или допълнителни услуги за осигуряване на
гарант, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя, е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Следва да се отбележи, че представената по делото от ответника Тарифа към
ОУ, находяща се на л. 45 от делото, е приета и влязла в сила на 11.01.2018г.
т.е. 7 дни след датата на процесния договор, поради което е неотносима към
отношенията между страните. Предходно действаща такава не е представена
по делото, а и няма доказателства ищецът да е запознат със съдържанието й.
Представената по делото от ответника Тарифа към ОУ, находяща се на л. 45
от делото, е приета и влязла в сила на 11.01.2018г. т.е. 7 дни след датата на
процесния договор, поради което е неотносима към отношенията между
страните. Предходно действаща такава не е представена по делото, а и няма
доказателства ищеца да е запознат със съдържанието на която и да е от тях.
С оглед на горното, съдът приема, че е налице неяснота при определяне на
ГПР, което води до недействителност на договора –чл.22 ЗПК.
На следващо място съдът приема, че разпоредбите на чл. 5 изр. 2 от договор
№578565/04.01.2018г. и следващите, свързани с допълнителната услуга –
осигуряване на поръчител, както и тези, свързани с определяне на общата
дължима сума и ГПР-то са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2 т. 19
Закона за защита на потребителя и са във вреда на потребителя, поради което
са нищожни. Тези клаузи накърняват договорното равноправие между
страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което са нищожни.
С оглед на гореизложеното и предвид заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 1200 лв., която е получил, то недължимо са внесени от
С. сумата от 276 лв. лихви и сумата от 924 лв. допълнително платени услуги
за осигуряване на поръчител. Тези суми са платени при изначална липса на
основание, поради което и съгласно чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД следва да бъдат
възстановени от „*** Налице е лишено от основание разместване на
имуществените ценности между страните. Дължимата престация поради
неоснователно обогатяване се състои в реституция на получените без годно
12
правно основание имуществени ценности. Дължи се връщане на онова, с
което се е обогатил получателя до размера на обедняването.
С оглед изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищеца деловодни разноски по списъка по чл.80 ГПК,
депозиран по делото, а именно сумата от 50 лв. платена държавна такса,
сумата от 180 лв. за вещо лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, както и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. да
заплати на адв. Г.Ч. сумата от 314 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно
минималното предвидено от българския законодател възнаграждение по
Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1т.1 ЗЗД „Ф*** със седалище и адрес на
управление: гр.***, ет.9, офис №20, представлявано от *** , да заплати на С.
Р. С. с ЕГН **********, адрес: гр***, сумата от 1200 лв. , от които сумата от
276 лв. недължимо платена договорна лихва и сумата от 924 лв. недължимо
платено възнаграждение за договор за поръчителство, по договор № 578565/
04.01.2018г., поради липса на правно основание- нищожност на договора,
както и законната лихва върху главницата от 21.07.2021г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „„Ф*** със седалище и адрес на
управление: гр.***, ет.9, офис №20, представлявано от *** , да заплати на С.
Р. С. с ЕГН **********, адрес: гр***, сумата от 230 лв. направени деловодни
разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата Ф*** със
седалище и адрес на управление: гр.***, ет.9, офис №20, представлявано от
И*** да заплати на адвокат Г.Г. Ч., с ЕГН **********, адрес: гр.С***умата
от 314 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните по делото и техните
пълномощници.
13
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14