Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
25.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
тридесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя А.,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д.
№ 77 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр. София чрез процесуалния
представител на дружеството юрк. Д.В.А. против В.С.Г., с
която се претендира заплащане на следните суми: 758.60
лв. - главница по договор за потребителски
кредит, сключен на 16.07.2016
г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и В.С.Г.,
цедиран впоследствие на ищеца; 121.37
лв.- договорна лихва за периода от 23.02.2016
г. до 12.04.2018
г.; 691.75 лв.- такси и комисионни за
допълнителни услуги, както и 71.72 лв.-
мораторна лихва върху непогасената главница от 13.04.2018г.
до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена
заповед №726 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.10.2018г.
по ч.гр.д. №668/2018г. на РС-Пирдоп. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 14 февруари
2017г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор и В.С.Г. като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №873596 при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с подписа си заемателят
е удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр и му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се е
съгласил, подписвайки договора. Съгласно сключения договор, Кредиторът се
задължил да отпусне на кредитополучателя паричен заем в общ размер на 900 лв.,
а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на договора, с което
Кредиторът изпълнил задължението си. Твърди се, че В.С.Г. се е задължил да
ползва и върне заемната сума, ведно с начислената договорна лихва посредством
заплащане на 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 32.33 лв. По
договора за потребителски кредит В.С.Г. се сочи да е извършил плащания в общ
размер на 368.00 лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер
на 758.60 лв., а договорната лихва е в размер на 121.37 лв. за периода от 22
април 2016г. до датата на настъпване на падежа по договора. Начислени били
такса за оценка на кредитно досие и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на
общо 691.75 лв., които били включени в седмичните погасителни вноски за
улеснение на кредитополучателя. Ответникът трябвало да изплати целия заем на 12
април 2018г. – последната падежна дата, което той не сторил и до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на исковата
молба впоследствие, като сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са
отдавна изтекли. Начислена била мораторна лихва върху непогасената главница в
размер на 71.72 лв. от 13 април 2018г. до 17 октомври 2018г. Сочи се, че на
01.07.2017г. е сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент
Файненшъл България“ ООД, с ново име „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 3 юли 2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
/цесионер/, вземането било прехвърлено в полза на дружеството-ищец с всички
привилегии и принадлежности.
Сочи се в исковата молба, че е било подадено
заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което РС-Пирдоп е издал заповед за
изпълнение, като длъжникът не е намерен и заповедта за изпълнение му е връчена
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от подаване
на исковата молба.
Поради наличие на предпоставките за
това, с определение от 10.06.2019г. на РС-Пирдоп на ответника В.С.Г. е бил
назначен особен представител. В срока по чл. 131 ал.1 ГПК назначеният за особен представител адв.Н.З.
от САК е подал писмен отговор на исковата молба, в който е ангажирано
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. В отговора е
заявено, че начислените такси противоречат на закона и поради това ги оспорват.
Сочи се, че уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не е връчено надлежно на
ответника, което обуславя неоснователност на претенциите.
В хода на производството е
постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за встъпване като
трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, като правният интерес на това трето лице произтичал от факта,
че процесните вземания са му прехвърлени на 03.05.2019г. – в хода на процеса. Съдът
е уважил искането и на основание чл.226, ал.2 ГПК е конституирал „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца. След запонаване с материалите по делото третото лице-помагач е взело
становище за основателност на исковата молба.
В съдебните заседания по
делото ищецът не се явява и не се представлява. Не се явява и не се
представлява и третото лице-помагач. Депозирана е писмена молба-становище от
третото лице-помагач, с която моли съда да уважи предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД обективно кумулативно съединени
установителни искове и да постанови съдебен акт, по силата на който да признае
за установено по отношение на ответника В.С.Г., че същият дължи всики присъдени
суми съгласно Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №668/2018г. по описа на РС-Пирдоп. Иска се присъждане на
разноски в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В
съдебната фаза на процеса ответникът В.С.Г. се представлява от назначения негов
особен представител – адв.Н.З. от САК, който оспорва исковата молба и в хода по
същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че не са представени
каквито и да е доказателства, че претендираната сума е отпусната на
кредитополучателя. Счита, че предявеният иск се явява неоснователен и
евентуално ако се признае неговата основателност, решението на съда да се
съобрази с приетото заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ.
Съдът, като прецени събраните доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№ 668/2018г. по описа на Районен съд-Пирдоп
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е,
че „Агенция за
контрол на просрочени задължения“
ЕООД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника В.С.Г. за сумата 758.60 лева - главница по Договор за паричен
заем № 2873596 от 14.02.2017г.; 121.37 лева - договорна лихва за периода от 23.02.2017г. до 12.04.2018г.; 691.75лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги; 71.72
лв. – мораторна лихва за периода от 13.04.2018г. до 17.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/ № 726/29.10.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Видно
от приетия като писмено доказателство договор за потребителски паричен кредит от 14.02.2017г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, от една страна, като кредитор, и ответника В.С.Г., като
кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на потребителски
заем в размер на 900 лева. В чл.27 от договора е посочено,
че с подписването му клиентът потвърждава, че е получил от
насрещната страна по договора пълния размер на кредита, както е посочено на
първата страница на договора, буква „А“. Страните са постигнали съгласие
задължението да бъде погасено от заемателя на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 32.33 лева, с изключение на последната, която е в размер на 32.25
лв. В размера на вноската са включени: вноска по
кредита, вноска по такса за оценка на досие и
вноска по такса за услуга „Кредит у дома“. В б. „Б“, „В“ и „Г“ от
договора
са посочени:
такса за оценка на досие в размер на 45.00
лева, общ размер на фиксирана лихва в размер на 177.53 лв.,
представляваща 31,82 % годишно, общ сбор на договорната лихва и таксата за оценка на досие – 222.53 лв.,
равняващи се на 48.00 % ГПР. Допълнително е уговорена услуга
„Кредит у дома“, за която таксата за управление на
самата услуга
е в размер на 817.19 лева. Описана е
същността на тази услуга, а именно: домашна доставка на заетата сума в брой по
местоживеене на клиента и седмично домашно събиране на вноските по Кредита. В
чл.25 от Договора е записано, че „Клиентът разбира и се съгласява, че услугата
Кредит у дома е допълнителна и по желание и се предоставя срещу такса…Също така
клиентът разбира, че 30% от тази такса е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителната услуга Кредит у дома и предоставяне на Кредита
в брой по местоживеене на клиента…Останалата част от услугата Кредит у дома е
свързана с разходите по събиране на седмичните вноски в дома на Клиента и е
дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски…“.
Общият размер на дължимата сума е уговорен на 1939.72 лв. В чл.14 от договора е
предвидена възможността за отказ от договора в 14-дневен срок от подписването
му. Договорът е двустранно подписан. В чл.21 от договора пък е записано, че
„Клиентът потвърждава, че преди сключването на договора е получил Стандартен
Европейски формуляр, описващ вида на кредита, искан от клиента, както и че
допълнително от Провидент са му дадени подходящи обяснения по отношение на
всички условия на този вид кредит, стойността на всички разходи по кредита,
допълнителния характер и стойността на таксата за услуга Кредит у дома, правата
и задълженията на Клиента по този вид договор...“.
Видно от договор за цесия и заместване
в дълг, сключен на 01.07.2017г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в
качеството му на продавач, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,в качеството му на купувач, с договора
продавачът е прехвърлил на купувача всички главни и акцесорни, настоящи и
бъдещи вземания, произтичащи от Договори за паричен заем, описани в Приложение №1 – неразделна част от договора. Представено е извлечение
от цитираното Приложение №1 от 01.07.2017г., в което е включено
процесното вземане към ответника В.С.Г.. Представено е и потвърждение на
сключената цесия, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД от „Файненшъл България“ ЕООД
(предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД). С него е потвърдено
прехвърлянето на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на вземане по договор от 14.02.2017г.
с В.С.Г. за главница от 900 лв. и остатък на задължението към 01.07.2017г. в
размер на 1611.72 лв. Издадено е и пълномощно от „Файненшъл България“ ЕООД в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за уведомяване от името на упълномощителя на
всички длъжници по вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за парични заеми, които дружеството е цедирало съгласно Договор за
цесия и заместване в дълг, сключен на 01.07.2017г.
Установява се от представения по делото Рамков
договор за прехвърляне на вземания, сключен на 30.01.2017 г., че между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на „продавач или цедент“, и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството на „купувач или цесионер“,
е
сключен на 30.01.2017
г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с предмет,
посочен в §2 от същия, а именно: страните са се споразумели, че продавачът ще
прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този
договор, считано от датата на неговото съставяне,
подписване и подпечатване. За целите на рамковия договор е уговорено,
че всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително
споразумение към него, изменящо го съответно; формата и съдържанието на
документа се съгласува между страните и е
посочена във вид на бланка на Приложение № 1 към рамковия договор. Уговорено е, че към всяко отделно Приложение № 1 се съставя и подписва анекс, в който страните договарят покупната цена за
конкретните вземания, прехвърлени с приложение № 1. В §2, т.2.3
е посочено какви следва да бъдат реквизитите на всяко едно последващо
Приложение № 1, което страните съгласуват, и които реквизити са
индивидуализиращи за прехвърлените вземания. Общият размер на вземанията,
подлежащи на прехвърляне, се посочва в съответното Приложение № 1 /§2, т.2.4/,
като купувачът приема вземанията да бъдат прехвърлени срещу покупната цена,
определена в съответното Приложение № 1 /§2, т.2.5/.
В §3 е уговорена и покупната цена, която се формира от размера на останалото
като дължимо вземане плюс процент, който ще бъде конкретно определен пак в
съответното Приложение № 1. Извадка от такова приложение от 03.07.2018г.
/л.14 от делото/ към Рамковия договор от 30.01.2017г., подписано електронно на
лист последен, е представено като неразделна част от договора и отразява
вземане срещу длъжника В.С.Г., с ЕГН:**********, с номер на договора 2873596 от 14.02.2017г. и задължения по него, както следва:
остатък от главница към 03.07.2018г. – 758.60 лв.; остатък от договорната лихва
към 03.07.2018г. – 121.37 лв.; остатък неустойка 03.07.2018г.- 691.75 лв.;
лихва за забава към 03.07.2018г. – 50.02 лв.
По делото е приобщено пълномощно, с което „Изи
Асет Мениджмънт“ АД упълномощава „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД с правото да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници
по всички вземания на дружеството, които дружеството е цедирало, съгласно
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен на 30.01.2017 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД като цесионер, включени в което и да е подписано приложение № 1 между страните, което е
станало неразделна част от рамковия договор за цесия.
Приложени са към исковата молба и уведомителни
писма адресирани до В.С.Г., чиято цел е да уведоми Г. за сключените два договора за прехвърляне на парични
задължения – от 01.07.2017г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, от 30.01.2017г. и приложение № 1 от 03.07.2018г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ и АД „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и за
факта, че неговото задължение, произтичащо от договор за паричен заем от 14.02.2017г. е било изкупено първо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а след
това от „Агенция за контрол на просрочени задължения“, което Дружество е новият
му кредитор. Не са представени доказателства уведомителните писма да са били
връчени на длъжника.
В хода на делото третото лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
е представило договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г.,
сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД /като
„Продавач“/ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /като „Купувач“/, с който
Продавачът прехвърля на Купувача всички вземания, произтичащи от договори за
заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, от договори за потребителски кредити по смисъла на
ЗПК, както и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, които Продавачът е
придобил от банки и небанкови финансови институции, като вземанията ще бъдат
индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора. Представеният препис-извлечение
от Приложение № 1/03.05.2019г. обаче от една
страна не е подписан, а от друга страна обективира прехвърлянето на друго
вземане, различно от процесното, а именно: вземане по договор с №2847774/ 16.07.2016г. от Таня Ангелова Димитрова с първоначален кредитор
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, което вземане не е процесното.
Представено е уведомително писмо, адресирано до В.С.Г. от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с което адресатът бива уведомен, че вземането му е прехвърлено на нов
кредитор с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
03.05.2019г. Това уведомително писмо е било изпратено от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД до В.Г. на адрес ***, като разписката към известието за
доставяне се е върнала с отбелязване „непотърсена“.
По делото съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза. В заключението
са описани параметрите на сключения между „Провидент Файненшъл България“ ООД,
като кредитор, и В.С.Г. като кредитополучател, договор от 14.02.2017г., които
бяха установени от страна на съда и от самия договор. От заключението,
изготвено от вещото лице М.Л. се
установява, че по същия договор
за паричен заем ответникът Г. е заплатил следните суми: 128 лв. на
16.02.2017г.; 100 лв. на 17.03.2017г; 50 лв. на 13.04.2017г.; 50 лв. на
26.05.2017г. и 40 лв. на 11.08.2017г. Според вещото лице остатъкът от задължението
по договора за паричен заем към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 23.10.2018г., както и към настоящия момент е както следва: 758.60 лв.
главница, 121.37 лв. договорна лихва, 691.75 лв. такса „Кредит у дома“, 40.88 лв.
обезщетение за забава за периода от 13.04.2018г. до 23.10.2018г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на
ищеца към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение вземания.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит – за
претендираните главница, договорна лихва и такси и по чл.422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД - за
претендираното обезщетение за забава.
Съдът установява, че в диспозитива на исковата
молба обаче е допусната грешка в индивидуализацията на кредита, като е записан
номер и дата на договора, различни от тези, по които са присъдени сумите в
заповедното производство. Съдът се ръководи обаче от заповедта за изпълнение и
описанието на договора в нея, като установява, че се касае за същия договор за
потребителски кредит, представен и като доказателство по делото – договор от
14.02.2017г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и В.С.Г.. От този договор
се установява наличието на облигационно правоотношение между ответника /кредитополучател/ и
първия кредитор – „Провидент Файненшъл България“ ООД, който се твърди, че е
праводател на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а последният е праводател на ищеца –
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. По
силата на процесния договор
ответникът е получил в заем сумата от 900лв. за срок от 60 седмици, при
съответно уговорени между страните конкретни параметри по заема - брой на
вноските, стойност на седмичната вноска, падеж, лихвен процент, както и други
условия. Договорът за потребителски
кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК.
Не се оспорва подписът, положен от името на ответника под договора.
С договора В.Г. е декларирал, че е получил и Стандартен
европейски формуляр, макар такъв да не е приложен към исковата молба.
Съдът приема, че заемодателят е изпълнил
задължението си да предостави уговорения кредитен ресурс в размер на 900лв. Следва да
се приеме, че ответникът е усвоила процесната сума, доколкото договорът служи
за разписка, а заплащането на няколко различни дати на суми по договора още веднъж
доказва, че е получил сумата, чието връщане е започнал да реализира.
Установява се, че ответникът Г. не изпълнила
точно задължението си за връщане на заема, като е извършвал плащания в периода 16.02.2017г. -26.05.2017г., както и една
вноска на 11.08.2017г., като след 11.08.2017г. не е плащал повече суми. Всички вноски по кредита са с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ПК /23.10.2018г./, доколкото последната
вноска е следвало да се плати на 12.04.2018г. Следователно няма
пречка да се заключи, че вземането е падежирало изцяло преди предприемане на
съдебни действия по установяването му и е настъпила цялостна
изискуемост на кредита, без същият да бъде обявяван за предсрочно изискуем.
Вземането
по процесния договор е
било два пъти валидно
цедирано - веднъж
от заемодателя на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и втори път от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на
дружеството ищец – „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Това е видно от представените Договор
за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. и Приложение №1 към него от същата дата, сключени между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и
от Приложение №
1/03.07.2018г. към Рамков Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД. Следва да се счете, че прехвърлянето на вземанията е надлежно,
независимо че ответникът не е получил лично уведомленията за двете цесии. Уведомленията
за извършените цесии са били връчени с исковата молба на адв.З., който е
назначен за особен представител на ответника Г.. Съдебната практика е категорична,
че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /вж. Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай към
исковата молба са приложени уведомления от старите кредитори /цеденти/ за
извършените цесии, изготвени обаче от новите кредитори /цеденти/ като
пълномощници. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионери да упражнят необходимите за пораждане ефекта на
цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията,
който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно
решение № 142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение
№597/20.07.2015 по дело №2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. Фактът, че уведомленията не са получени лично от длъжника, а от особения
му представител, не променя извода за валидно уведомяване за цесията, тъй като
назначаването
на особен представител на ответника е в следствие на неуспешни усилия същият
да бъде издирен на известните му
адреси, като включително е правен опит да бъде установен и адрес
по месторабота. Фигурата на особения представител по
чл. 47, ал. 6 ГПК се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител
относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението. Следва да
се отбележи, че
прехвърлянето на вземане не е правно действие с оглед на личността (intuit
personae), поради което не съществува пречка
всички правни действия, свързани
със сключването, прекратяването, изпълнението и пр. на договора да се извършват от представители, включително и особени представители, назначавани по реда на процесуалния
закон. Длъжникът не следва да черпи благоприятни последици от
своето бездействие да отрази в регистрите на населението актуалния си адрес или
да го съобщи на своите кредитори, поради което следва да се счете, че макар до
фактическо връчване на книжата на длъжника да не се е стигнало, то връчването
им на особения представител може и следва да се приравни на нотифициране на
самия длъжник. Тук следва да се отбележи и че уведомяването е от значение за
произвеждане на действие на цесията спрямо длъжника. То не е част от
фактическия състав на самата цесия и между страните по договорите за цесия
действието им се е породило незабавно. В случая съдът счита, че извършените две
цесии намират своето действие и спрямо длъжника, който сам е станал причина
уведомлението по делото да бъде връчено на особен представител, вместо лично на
него или на упълномощено лице.
Предвид
изложеното,
съдът следва да уважи в пълен размер предявения от ищеца "Агенция
за контрол на просрочени задължения"
ЕООД против ответника В.С.Г. установителен иск за главницата по кредита в размер на 758.60 лв.
Искът
в частта за за договорна лихва в размер на 121.37 лв. за периода от 23.02.2016
до 12.04.2018 г. също е основателен. Размерът на договорната лихва,
процентно изразен - 31.82 %, не противоречи на закона, нито на добрите нрави. Със законодателната промяна от 2014 г. – чл.19, ал.4 ЗПК, се въведе
законово ограничение в размера на възнаградителната лихва, като се нормира, че
„годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.“ С въвеждането на тази законова уредба се поставиха ясни граници, отвъд
които уговорената възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на
императивна правна норма. Трайната съдебна практика на ВКС до този момент е
използвала като мерило за установяване на съответствието на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави именно законната лихва за
просрочени задължения /която към настоящия момент е 10 %/. В тази връзка са Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр.
д. №1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., II г.о., според които съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва. Определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия
случай, равняваща се на около 3 пъти размера на законната лихва, попада в
допустимите от ЗПК и добрите нрави рамки. В този смисъл, уговорената между
страните договорна лихва не влиза в противоречие със закона, а също така и с
добрите нрави, доколкото не може да се квалифицира като противоречащо на добрите
нрави съглашение и е допустимо от закона.
Недължима обаче според съда и незаконосъобразно начислени
се явяват претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги. В случая се установява, че така наречените
от заявителя „такси за допълнителни услуги“ в общ размер на 691.75 лв., включващи такса за оценка на досие и такси „Кредит у
дома“ в двете й разновидности, са в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. От изложеното в заявлението не се установява да е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира таксата, да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит и не е посочено какъв е характерът на тези такси,
доколкото не са изброени конкретно извършените дейности или допълнителни услуги
в полза на кредитополучателя, а само са споменати процентно - 30% от таксата е равна на разходите,
свързани с допълнителната услуга. Клаузите на договора са в противоречие със
закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК - оскъпява се кредитът и това води до
неоснователно обогатяване. Практически изброените в заявлението дейности не
касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са
дейности, евентуално извършвани от кредитора във
връзка със събиране на задължението от дома на кредитополучателя. Тези дейности нямат
характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са разходи във
връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в
изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Нещо повече, тези такси са и изрично изключени с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото предоставянето на сумата в дома на
кредитополучателя (ако това въобще е било изпълнено), представлява изпълнение
на поетото от кредитодателя задължение да отпусне сумата, а събирането на
вземането чрез седмични посещения в дома на кредитополучателя, е свързано с
погасяването на задължението, неизпълнението на което задължение в срок от
страна на кредитополучателя е скрепено със заплащане на обезщетение за забава,
поради което тези действия по същество са в интерес единствено и само на
кредитора, респ. недопустимо се явява за същите да бъде събирана такса от
потребителя. В този смисъл е и последната практика по чл. 290 ГПК
на ВКС, отразена в Решение
№ 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018
г., II т. о., ТК. Съдът
намира, че таксата за услугата „Кредит у дома” на практика представлява втора,
скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че
на ищеца не се дължи плащане на тази такса. Ако сумата беше включена в годишния
процент на разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва и таксата
за оценката на досието на клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил размера
по чл.19, ал.4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание
чл.19, ал.5 от същия закон. Същата е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави. Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, каквото се наблюдава в случая с включване в договора на
услугата „Кредит у дома“, е налице,
когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. По
тези съображения искът в частта за таксата за таксите и
комисионните за допълнителни услуги следва да бъде отхвърлен.
Макар по недействителната клауза вероятно да са
били отнасяни суми, заплащани от ответника Г. през периода на договора, съдът
не може да извърши прихващане без изрично възражение, а такова не е направено и
в този смисъл съдът намира, че следва да признае за установена дължимостта на
сумите за главница и договорна лихва в размера, в който са поискани.
Искът
за мораторна лихва за периода от
13.04.2018 г. до 17.10.2018 г. е предявен в размер на 71.72 лв. При изчисление на мораторната
лихва за този период обаче се получава сумата от 45.95 лв., която сума е
изчислена само върху сбора от главница и договорна лихва, тъй като се установи,
че останалата част от вземането, върху което е изчислил ищецът мораторната
лихва е нищожно. До размера от 45.95 лв. следва да бъде уважен искът за
мораторна лихва, а за горницата отхвърлен.
Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК (23.10.2018 г.)
вземането за непогасената главница и договорна лихва по заема е
било изискуемо поради настъпилата на 11.04.2018г. изискуемост и на последната падежирала вноска по кредита.
При това положение ответникът дължи на
ищеца и
законната лихва върху непогасената главницата от 758.60 лв. за времето от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК (23.10.2018г.) до
изплащане на вземането.
По настоящото
дело бе конституирано като трето лице-помагач дружество, заявило, че е
приобретател на процесните вземания в хода на процеса по силата на договор за
цесия от 03.05.2019г. Не съществува забрана да се прехвърлят субективни
права, които са предмет на висящ правен спор. В тези случаи, по изричното
разпореждане на закона – чл.226, ал.1 ГПК, делото следва своя ход между първоначалните
страни – т.е. прехвърлителят, който вече не е носител на спорното материално
право, продължава да бъде главна страна в процеса. От момента на прехвърлянето
той придобива качеството на процесуален субституент. Въпреки че не е станал
страна – както в случая, приобретателят ще бъде обвързан от силата на пресъдено
нещо, с която се ползва решението по спора – чл.226,
ал.3 ГПК. Налага се извод, че не е налице пречка титулът за
изпълнение да бъде издаден в полза на ищеца - процесуален субституент /вж. Определение №
322 от 21.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 256/2012 г., I т. о., ТК/.
Макар в настоящия случай третото лице-помагач „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да не е доказало по несъмнен начин, че е продобило
вземанията в хода на процеса, доколкото е представило извлечение от приложение,
отразяващо вземания спрямо друго лице, различно от ответника и по друг договор
за кредит, различен от процесния, исковете на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД следва да бъдат уважени в обсъдената по-горе тяхна част, а в
случай, че третото лице-помагач е действителен приобретател, то ще бъде
обвързано от мотивите на решението, но при претенция към длъжника ще следва да представи
освен решението и приложение №1 към договора за
цесия от 03.05.2019г. в коректния негов вариант.
При този изход на делото разноски на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно
на уважената част от исковете. Разноски на третото лице-помагач обаче не биха
могло да се присъдят, тъй като от една страна то не доказа по несъмнен начин,
че е приобретател на вземанията в хода на процеса, а от друга страна чл.78,
ал.10 ГПК повелява, че на третото лице помагач не се присъждат разноски. Съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така
и в исковото производство и то с осъдителен диспозитив, както повелява
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Според съда сторените от ищеца разноски възлизат общо на 657.87 лв. за
заповедното и исковото производство (32.87 лв. държавна такса в заповедното
производство, 80.00 лв. държавна такса за исковото производство, 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съобразно обема на
свършената от юрисконсулта на ищеца работа и в определен от съда размер, 345
лв. депозит за особен представител). От тях, при съразмерно изчисление на
разноските за уважената и отхвърлената част, съдът намира, че ответникът В.С.Г.
следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати в полза на
ищеца сумата от 370.65 лв., от които 46.69 лв. за заповедното производство и
323.96 лв. - за исковото производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК
във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, съществуването на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:
гр.София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 против В.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумите: 758.60 лв. /седемстотин петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ - остатък от главница по Договор за потребителски кредит от
14.02.2017 г., сключен
между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и В.С.Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2018 г. до окончателното заплащане на задължението; 121.37 лв. /сто двадесет и един лева и тридесет и седем стотинки/
- остатък от договорна/възнаградителна
лихва за периода от 23.02.2017г. до 12.04.2018г., прехвърлени на ищеца посредством договор за цесия, относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 726 от 29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 668/2018г. по описа на РС-Пирдоп, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 691.75
лв. /шестстотин деветдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща начислени такси и комисионни за допълнителни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази му част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, съществуването
на вземане на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:
гр.София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 против В.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 45.95 лв. /четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 13.04.2018г. до 17.10.2018г., за която сума е била издадена заповед
за изпълнение № 726
от 29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 668/2018г. по описа на РС-Пирдоп, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата над 45.95 лв. до
пълния предявен размер от 71.72 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1
и 8 ГПК, В.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:
гр.София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 сумата от 370.65 лв. /триста и седемдесет лева и шестдесет и пет стотинки/, от които 323.96 лв. представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и 46.69 лв. - деловодни
разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 667/2018 г. на Районен съд-Пирдоп, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, като трето лице- помагач
на страната на ищеца „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:
*********.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: