РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1077 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Х.К.Ц.
ЕГН ********** с постоянен адрес в *** срещу
„Д.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание
чл. 222, ал.3 и чл.86 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 3943,60 лева, представляващи разликата от полученото
обезщетение по реда на чл.222, ал.3 КТ до реално дължимото му, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Твърди се в обстоятелствената
част на ИМ, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор до
30.05.2018 г., когато със заповед №3125/30.05.2018 г. и на основание чл.328 т.10
от Кодекса на труда е било прекратено трудовото й правоотношение, поради
навършване на пенсионна възраст и придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Излага, че при прекратяване на трудовото правоотношение
ответникът е следвало да й заплати обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от шест месеца,
поради факта, че е работила по това правоотношение през последните 10
години от трудовия й стаж. Сочи, че от страна на ответника й е било заплатено
частично обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, но само в размер на трудово
възнаграждение за два месеца. Твърди, че
плащането не било извършено точно, като вместо реално дължимата сума в размер
на 1971,80 лв. (представляваща брутното трудово възнаграждение за два месеца),
й била изплатена сумата от 1025,64 лв. (представляваща две минимални работни
заплати). Излага, че с изрична писмена покана поканила ответника в седмодневен
срок от получаване на същата, да й заплати дължимото й обезщетение на основание
чл.222 ал.3 предл. второ от КТ в пълен размер, като й изплати разликата между
платените две месечни минимални работни заплати до размера на брутното трудово
възнаграждение за срок от два месеца, а също и да й заплати обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от още 4 месеца, до пълния
дължим размер на обезщетението, а именно в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от шест месеца. Твърди, че от страна на ответника е
изплатена само разликата на обезщетението от две брутни заплати, между частично
заплатеното 1025,64 лв. и реално дължимото 1971,80 лв. (брутно), а именно
сумата от 946,16 лв. Излага, че дължимото й обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ не
й е заплатено в пълен размер шест месечни брутни трудови възнаграждения, с
обяснението, че не е работила при този работодател през последните 10 години от
трудовия си стаж. Сочи, че отново поканила ответника да й заплати реално
дължимия размер на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, както и обезщетение по
чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск, който неправилно бил начислен
на база минималната работна заплата (MP3), а не както е следвало - върху
брутното му трудово възнаграждение за последния пълен работен месец до
уволнението – в размер на 985,90 лв. Твърди, че плащане от страна на ответника
отново не било направено. Излага, че през последните 10 години от трудовия й
стаж и към момента на прекратяване на трудовия ми договор, е работила по едно и
също трудово правоотношение. Сочи, че трудовото й правоотношение датира от
14.09.2004 г. и е създадено на основание трудов договор № 125 от 14.09.2004 г.,
сключен първоначално между нея и „Мони МСД- М” ЕАД, представлявано от ***, по
отношение на което е налице хипотезата на чл.123 ал.1 т.3 от КТ. Твърди, че по трудовия договор е работила на
длъжност шивач, с място на работа - производствено предприятие (шивашка
фабрика) в ***, II (втора) производствена линия. Излага, че по посочения
договор е полагала труд до 01.05.2009 г., когато трудовите договори на всички
работещи в предприятието били прекратени с вписано основание чл.325, ал.1 от КТ, считано от 01.05.2009 г. и били преназначени от същата дата - 01.05.2009
г., при същите условия и параметри на трудовия договор с нов работодател — „Д.”
ООД, с управител ***. Сочи, че на
01.05.2009г. продължила да работи на същото място на работа - производственото
предприятие в ***, в същия цех, на същото работно място: производство - II
производствена линия, на същата длъжност - шивач, на същата машина, при същото
работно време и при същото трудово възнаграждение, както до този момент. Излага, че същото се отнася и до останалите
работници в предприятието. Твърди, че в случая се касае за разпределяне на
дейността на досегашното предприятие между две предприятия, като се отделят в
отделни предприятия производствената дейност и дейността по реализация на
готовата продукция. Сочи, че съгласно чл.123 от КТ трудовото правоотношение с
работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя, която е
резултат на разпределяне дейността на едно предприятие между две или повече
предприятия. Поради изложеното счита, че към датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответника, поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст е работила по това правоотношение през последните 10 години от
трудовия си стаж. Моли съда да уважи
предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Счита, че по делото безспорно се
е доказало, че ищцата е работила при ответника с начална дата 14.09.2004 г.,
въз основа на сключен между нея и работодателя й „Мони МСД“ ЕАД трудов договор,
по силата на който Х. Ц. е работила на длъжността „шивач“, с място на работа в
производственото предприятие на работодателя, в ***. Излага, че ищцата е
работила по това правоотношение при ответника до 2018 г., когато трудовият й
договор е бил прекратен. Твърди, че в действителност е налице прекратяване на
трудовия договор на ищцата на 01.05.2009 г., тъй като на същата дата е била
преназначена при същите условия и параметри на трудовия договор, но във фирма „Д.“
ООД с управител ***. Сочи, че сключеният
нов трудов договор е със същия номер, както и предходния такъв. Излага, че от
събраните по делото доказателства се е установило, че макар да е било налице
формална промяна на фирмата-работодател, на практика не е имало промяна в характера
на трудовото правоотношение, тъй като ищцата е изпълнявала същата работна
функция, в същото производствено предприятие, на същия адрес, на същото работно
място, на същите машини, същото естество на производствена дейност, при същите
условия на работа на труд, работно време, със същите преки ръководители. Счита,
че е налице хипотезата на чл.123 от КТ, тъй като се касае се за прехвърляне на
дейността от една фирма на същия собственик в друга фирма на същия собственик,
без да е налице каквато и да е промяна на трудовото правоотношение. Поради
изложеното счита, че е работила при един и същ работодател в продължение на
повече от 10 години, поради което и й се дължат шест заплати при пенсионирането
й.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
същия. Счита предявения иск за
допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че ищцата е работила в ответното
дружество, чието правоотношение е прекратено със Заповед №3125/30.05.2018 год.
на основание чл.328 т.10 от КТ. Не спори и, че до 30.04.2009 год. ищцата е
работила в ЕАД "МОНИ МСД-М" гр.Плевен /в момента заличено поради
несъстоятелност/. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение на
30.05.2018 год. по искане на ищцата същата е наета отново на работа на
01.06.2018 год. и е била работник в дружеството до 03.06.2019 год. поради което
счита и, че тя реално не е имала трудов стаж повече от 10 години, но се е
възползвала от правото си да се пенсионира преди да има трудов стаж да стане
по-голям от 10 години. Излага, че в настоящия случай не е приложима
разпоредбата на чл.123 от КТ, ЕАД "МОНИ МСД-М" гр.Плевен е дружество
изпаднало в неплатежоспособност/ свръхзадлъжнялост с първоначални дата
14.03.2009 год. Сочи, че причината за прекратяването на ТПО е свързано с факта,
че към април месец 2009 год. соченият работодател е бил наясно с фактическото
положение, в което е изпаднал и прекратяването на трудовото правоотношения
вероятно е била част от стратегията му за намаляване на разходите.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и
да му присъди сторените по делото разноски. Счита, че в настоящия случай не е
налице нито една от хипотезите на чл.123 КТ, които са изчерпателно изброени и
не следва да се тълкуват разширително. Твърди, че не е налице и разпределение
на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия, доколкото
първоначалния работодател още преди прекратяване на ТПО с ищцата на 14.03.2009
г. е обявен в неплатежоспособност и свръх задлъжнялост с първоначална датата
14.03.2009 г. Излага, че факта, че в деня след прекратяване на ТПО на ищцата с
„МОНИ МСД -М“ ЕАД е започнала работа в друго търговско дружество, в което първоначалния работодател нито се е влял
или отделил не може да обоснове прилагането на чл.123 КТ.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява от приобщения по делото ТД №3125/14.09.2004 г. и допълнителните
споразумения към него, че ищцата е работила като „шивач“ в с „Мони МСД -М“ ЕАД.
Видно е от
приложеното по делото лично трудово досие на ищцата, че на 01.05.2009 г. същата
е назначена на длъжността „шивач“ в ответното дружество, която длъжност е
заемала до 30.05.2018 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено,
поради навършване на пенсионна възраст.
Установява се от
трудовото досие на ищцата, че на 31.05.2018 г. същата отново е постъпила на
работа при ответното дружество, където е работила до 03.06.2019 г.
Приложено по делото е
и покана за плащане отправена от ищеца до ответника, с която Х. Ц. е отправила
искане до „Д.“ ООД да й заплати полагащото й се възнаграждение за срок от шест
месеца, тъй като е работила в ответното дружество повече от 10 години.
Установява се от
приложения по делото отговор от ответното дружество, че същото е уведомило
ищцата, че тъй като трудовия й стаж при работодателя е в размер на 9 г. и 29
дни на посочената от нея банкова сметка ***ие в размер на 2 месеца.
Видно е от
представеното по делото повторно уведомление, че ищцата е уведомила отново
ответника, че счита, че й се дължат 6 заплати при пенсиониране и го е поканила
да заплати разликата от 4 заплати.
От приобщения по
делото отговор на уведомление се установява, че работодателят е уведомил
ищцата, че счита, че доколкото не е работила повече от 10 години при него й се
дължат две брутни работни заплати при пенсионирането й.
Приобщена като
доказателство по делото е и извадка от трудовата книжка на ищцата.
Ведно е от
представеното по делото решение №126/08.12.2009 г. по т.д. № 165/2009 Г.
по описа на ПлОС, че дружеството „МОНИ МСД-М“ АД: е обявено в
неплатежоспособност от 14.03.2009 г.; открито е производство по несъстоятелност;
обявена е несъстоятелност; поставена е забрана и запор върху имуществото на
дружеството и е прекратена дейността му.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелката ***, която свидетелства, че с ищцата заедно са работили в
ответното дружество повече от 15 години. Твърди, че първоначално фирмата се е казвала „МОНИ МСД-М“ АД, а впоследствие са започнали да й
сменят имената през 5 години. Твърди, че при смяна на името на фирмата са
подписвали нови договори без да им се обяснява защо се прави това. Излага, че
дори и номерата на ТД в различните фирми били еднакви. Свидетелства, че след
промяната на работодателя както нейните, така и на ищцата задълженията по ТД не
са били променяни, като единствено са се променяли фирмите. Твърди, че всички
са знаели, че са работили за един работодател
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ.
Съгласно ал.3 на чл.222 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Налице е работа при същия работодател през последните
десет години на трудовия стаж когато работникът или служителят е работил при
него реално в посочения в закона срок. Законодателят е предвидил и, че за
работа при същия работодател се считат и случаите на запазване на трудовото
правоотношение при правоприемство на страната на работодателя при условията на
чл.123 от КТ, каквото правоприемство се домогва да докаже ищцата по настоящето
дело, което от своя страна да обуслови плащането от страна на ответника на
брутно трудово възнаграждение за шест месеца.
Страните не спорят,
а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е работила при
ответното дружество в периода от 01.05.2009 г. до
30.05.2018 г., както и, че в периода от 14.09.2004 г. до 01.05.2009 г. е
работила във фирма „МОНИ МСД-М“ АД. Не е спорно и, че в двете фирми ищцата е
работила на една и съща длъжност. Не
е спорен и размерът на исковата претенция.
Спорно
по делото е дали е налице хипотезата на чл.123 ал.1 т.3 от КТ, /съобразно заявеното в ИМ/ т.е дали е налице разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече
предприятия.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства
не може да се направи безспорен извод, че в продължение на 10 години ищцата е
работила при един и същ работодател.
В настоящия случай ищцата първоначално е работила по
ТД с „МОНИ МСД-М“ АД, след прекратяването, на който е сключила нов трудов договор от 01.05.2009 г. с ответника
по делото за работа на същата длъжност "шивач" и на същото работно
място. В случая обаче не се касае за един и същ работодател. Безспорно е, че „МОНИ
МСД-М“ АД и "Д." ООД са две
различни юридически лица, които самостоятелно са наемали работници и служители
по трудово правоотношение, независимо че в определен период от време
изпълнителния директор на едното и управителя на другото дружество са едно и
също лице.
Въпреки наведените си твърдения ищцата не успя да
докаже, че са налице предпоставките на чл.123, ал.1, т.3 от КТ за
продължаване на трудовото й правоотношение от „МОНИ МСД-М“ АД в
„Д." ООД, поради разпределяне
на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия. По делото не
се представиха каквито и да е доказателства, че дейността на обявеното в
несъстоятелност дружество „МОНИ МСД-М“ АД е разпределена по някакъв начин и е следвало да се извършва от
ответното дружество. От разпитаната по делото свидетелка безспорно се установи,
и, че при двете дружества ищцата е работила на една и съща длъжност и на едно и
също място. Това обстоятелство обаче не доказва, че дейността на „МОНИ
МСД-М“ АД по някакъв начин е разпределена и е следвало да се извършва от
ответното дружество.
В тази връзка съдът намира, че искът по чл. 222, ал.3 от КТ
следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед неоснователността на обуславящата искова
претенция по чл. 222, ал.3 от КТ
неоснователна се явява и обусловената от него претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
в която връзка следва да бъде отхвърлен този иск изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се
дължат разноски в размер на 600 лева, съобразно представения по делото договор
за защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.К.Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** срещу „Д.” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 222, ал.3 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати
на сума в размер на 3943,60 лева, представляващи разликата от полученото
обезщетение по реда на чл.222, ал.3 КТ до реално дължимото й, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Х.К.Ц. ЕГН ********** с постоянен
адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на „„Д.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***,
представлявано от управителя ***, сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща
разноски по делото,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: